В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Гражданско I инстанция дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Производството е по реда на чл. 55, ал.1 предл. 1 от ЗЗД, с цена на иска 2784.60 лева. В исковата си молба ищеца твърди, че ответника е работил при тях на длъжност „Началник ГСУ” и на основание чл. 328 ал.2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение, със Заповед № 1/13.01.2011 г., в която заповед е отразено, че на ответника следва да му се изплати сумата 2784.60 лева, представляваща неизползван годишен отпуск за 2008 г. – 11 дни, за 2009 г.- 37 дни и за 2010 г. – 37 дни или общо 85 дни. Твърди, че обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск не се дължи, тъй като ответника за същия период не е положил фактически труд и получената сума е взета без правно основание и затова ще следва ответника да я върне. Твърди, че с писмена покана от 10.11.2011 г. е поканен ответника доброволно да възстанови получената по- горе сума, но до момента не желае доброволно да я върне, поради което за него се явява правен интерес от водене на делото. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му върне получената сума в размер на 2784.60 лева, ßез правно основание съгласно чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, по повод Заповед № 1/13.01.2011г. за прекратяване на трудовото правоотношение - изплатено обезщетение на основание чл. 224 ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г. - 11 дни, за 2009 г.- 37 дни и за 2010 г. – 37 дни или общо 85 дни. Претендира за разноски. В с.з. ответника чрез пълномощника си адв. П… оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло по съображения, че действително ответника за периода от 2008 г. – 2010 г. не е работил в ДГС- Д… и не е положил фактически труд, но това не е станало по негово желание, а поради уволнение от работодателя, което е оспорено по съдебен ред и е отменено от съда като незаконосъобразно и излага подробни съображения в писмен отговор. Претендира за разноски. Съдът след като прецени изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Със Заповед № 1/13.01.2011г. директора на ДГС – Д… на основание чл. 328 ал.2 от КТ е прекратил трудовото правоотношение с ответника, заемащ длъжността „Началник ГСУ”, считано от 13.01.2011г., като в нея е отразено, че следва да му се изплатят обезщетения: по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие – 30 дни /един месец/ и по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван ПГО за 2008 г. – 11 дни, за 2009г.- 37 дни и за 2010 г. – 37 дни. От удостоверение изх. № 20110921112219/21.09.2011 г. на Агенция по вписванията се установява, че в търговския регистър е вписано „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, със седалище и адрес: гр.С…, бул. Б… № 1…, управлявано от Б... М... А..., преобразуващо се дружество от изброените Държавни ловни и Държавни горски стопанства, измежду които и Държавно горско стопанство – Д…. С Пълномощно изх. № 1522/10.10.2011 г. инж. Б... М... А... в качеството си на директор на „Южноцентрално държавно предприятие” ДП гр. С… е упълномощил инж. В... М... Б... в качеството му на директор на ТП ДГС „Д…” да представлява ДГС „Д…” като Териториално поделение на „Южноцентрално държавно предприятие” ДП. Според удостоверение от Агенция по вписванията в регистъра е вписано Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Д…” с ЕИК ……………,със седалище и адрес: гр. Д…, обл. Смолян, ул. О… № …, съгласно Заповед № РД-112/29.06.2011 г. на Министерство на земеделието и храните, управлявано от В... М... Б.... Според фиш за получена заплата за м. януари 2011 г. ответника е получил сумата от 3316.30 лева, като са начислени 3711.34 лева, представляващи: 151.43 лева- основна заплата; 54.51 лева- класове; 2784.60 лева- обезщ. за отпуск чл. 224 от КТ и 720.80 лева – обезщ. съкр. чл. 220 от КТ. Приспаднати са удръжки общо 395.04 лева, от които 368.48 лева – данък общ доход; 16.27 лева – лична вноска ДОО; 0.82 лева- лична вноска ПКБ; 6.59 лева- здравна осигуровка и 2.88 лева- общо заб. и брем. Със Заповед № 5/12.09.2008г. директора на ДГС – Д… на основание чл.328 ал.2 от КТ е прекратил трудовото правоотношение с ответника, заемащ длъжността „Началник ГСУ”, считано от 12.09.2008г., като в нея е отразено, че следва да му се изплатят обезщетения: чл. 220 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие – 30 дни /един месец/ и по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван ПГО за 2007 г. – 37 дни и за 2008 г. – 26 дни. Ответникът отказал да получи заповедта и отказа е удостоверен с подписа на един свидетел. С Решение № 718/21.12.2010г. постановено по гр. дело № 67/2010г. по описа на ВКС е отменено въззивно решение № 229/16.10.2009г. постановено по ВГД № 250/2009г. по описа на Смолянски окръжен съд частично и вместо това е признал уволнението за незаконно, отменил е Заповед № 5/12.09.2008г. на директора на ДГС- Д…, с която на основание чл. 328 ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на М... А... М... от гр. Д… като незаконосъобразна. Възстановил е М... А... М... на заеманата преди уволнението длъжност „Началник ГСУ“ с място на работа: Държавно горско стопанство- Д…. Осъдено е ДГС- Д… да заплати на М... А... М... сумата от 4044.96 лева, представляваща обезщетение за времето от шест месеца, през което е останал без работа, считано от 12.09.2008г. и сумата от 1600 лева, представляваща направени по делото разноски. Осъдено е ДГС- Д… да заплати сумата от 392 лева –държавни такси. Оставено е в сила въззивно решение № 229/16.10.2009г. постановено по гр. дело № 250/2009г. по описа на СмОС в останалата част, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 2341.12 лева - допълнително материално стимулиране по чл. 17 т.9 от Браншови колективен трудов договор. От М... А... М... е подадено заявление до директор на ДГС- Д…, с приложение решение по гр. дело № 67/2010г. по описа на ВКС. Според Допълнително споразумение от 05.01.2011 г. към трудов договор № 6/30.11.2001г., М... А... М... е с основно месечно трудово възнаграждение 530.00лева и за придобит труд. стаж и проф. опит- 36 % - 190.80 лева. От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че по ведомостта за начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения в ТП „ДГС Д…” гр. Д… – ищец по делото, за месец януари 2011 г. на ответника М... А... М... е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 ал.1 от КТ за 85 работни дни, или общо 2784.60 лева. Върху начисленото обезщетение е начислен и удържан 10 % Данък общ доход в размер на 278.46 лева. Остава чиста сума за получаване – 2506.14 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. Съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и доказанпо следните съображения: Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. По искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Претенцията на ищеца е за сумата от 2784.60 лева, получени от ответника без правно основание въз основа на Заповед № 1/13.01.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение като обезщетение на основание чл. 224 ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г. - 11 дни, за 2009 г.- 37 дни и за 2010 г. – 37 дни или общо 85 дни. В настоящото производство се установява, че за периода 12.09.2008г. – 04.01.2011г. ответника не е работил поради уволнение, извършено със Заповед № 5/12.09.2008г. на директора на ДГС – Д…, с която е прекратено трудовото правоотношение с ответника, на основание чл.328, ал.2 от КТ, считано от 12.09.2008 г., с място на работа ГСУ-с.З…, на длъжност "Началник ГСУ". С Решение № 718/21.12.2010г. постановено по гр. дело № 67/2010г. по описа на ВКС ответника е възстановен на работа и на база подадена молба е назначен на работа при ищеца на 05.01.2011г., за което има допълнително споразумение от 05.01.2011г. към трудов договор № 6/30.11.2001г. Със Заповед № 1/13.01.2011г. директора на ДГС – Д… на основание чл. 328 ал.2 от КТ е прекратил трудовото правоотношение с ответника, заемащ длъжността „Началник ГСУ”, считано от 13.01.2011г. Установява, че въз основа на последната заповед на ответника е заплатена сумата от 2506.14 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 ал.1 от КТ за 85 работни дни. Сумата от 2506.14 лева е заплатена на ответника като обезщетение по чл.224 от КТ при първоначална липса на основание, това е така, защото заплатеното обезщетение по чл.224 от КТ - за неизползван платен г.отпуск на ответника е било без правно основание. Правото на работника на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ не възниква за времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато работникът е бил без работа, поради уволнение, което е признато за незаконно от датата на уволнението до възстановяването му на работа с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл.224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално нÓ времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл.354, ал.1, т.1 от КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. През периода 12.09.2008г. – 04.01.2011г. страните не са били в трудово правоотношение, ответника не е полагал реално труд и не е имал право на платен годишен отпуск. Правото на платен годишен отпуск за времето след незаконно уволнение се поражда след отмяна уволнението и встъпването на заеманата преди това длъжност, за реално положен труд занапред. Съгласно чл. 354, т. 1 КТ действително за трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнение, което е признато за незаконно - от датата на уволнението до възстановяването му на работа, но изключението се отнася само за трудовия стаж, а не и за останалите последици от работа по трудово правоотношение. Правото на платен годишен отпуск е последица от работа по трудово правоотношение, то е в зависимост от характера и тежестта на работата /чл. 156 КТ/ и има за цел възстановяване на работната сила. В случая за исковия период, през който не е полаган труд по трудово правоотношение с ищеца, за ответника не възниква право на платен годишен отпуск. Не намира приложение основанието на чл.224 от КТ когато работникът не е работил по трудово правоотношение за времето от датата на уволнението до отмяната му и възстановяването му на работа, какъвто е конкретния случай. На възстановеният на работа незаконно уволнен работник или служител не се заплаща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от уволнението до възстановяването на работа по съдебен ред, като при завръщане на работа платеният годишен отпуск се определя отново, с оглед на реално положения труд, в този смисъл е задължителна практика на ВКС- решение № 948/21.12.2009 г. по гр. д. № 3128/2008 г. на ВКС, Решение № 564 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 519 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1217/2008 г., III г. о., ГК. Следователно за времето от 12.09.2008г. – 04.01.2011г., през което ответника не е работил при ищеца, поради незаконно уволнение не му се дължи платен годишен отпуск и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Сумата, получена от ответника в размер от 2506.14 лева се явява получена без основание, поради което е налице хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Не се установи, че ответника има право на задържане на сумата, получена от него без основание. Недължимо платената сума, подлежи на възстановяване на правоимащия, като платена при отпаднало основание. От ССчЕ се установи, че ответника реално е получил сумата 2506.14 лева, след приспадане на ДОД, при начислено обезщетение от 2784.60 лева за неизползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 ал.1 от КТ за 85 работни дни. За това иска е основателен за сумата в размер от 2506.14 лева, представляваща полученото от ответника обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ, с които неоснователно ответника се е обогатил и ще следва да бъде уважен, а в останалата част за разликата над уважения размер до претендирания от 2784.60 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ищеца е направил разноски в общ размер от 512.00 лева, от които 112.00 лева – д.т., 300.00 лева – адв. хонорар и 100.00 лева – депозит за изготвяне на ССчЕ, ще следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 461.00 лева. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ОСЪЖДА М... А... М..., с ЕГН ...от гр. Д…, обл. Смолян, ул. Л… № 3… ДА ЗАПЛАТИ на ТП „Д… Г… С… Д…” гр. Д…, обл. Смолян, ЕИК ………………, представлявано от инж. В… Б… сумата от 2 506.14 лева /две хиляди петстотин и шест лева и 14 ст./, които са получени на отпаднало основание, както и сумата от 461.00 лева /четиристотин шестдесет и един лева/- разноски. ОТХВЪРЛЯ предявениятот ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО Д…” гр. Д…, обл. Смолян, ЕИК ……………, представлявано от инж. В… Б… иск срещу М... А... М..., с ЕГН ...от гр. Д…, обл. Смолян, ул. Л… № 3… за разликата над уважения размер от 2506.14 левадо претендирания от 2784.60 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението. Препис от решението да се връчи на страните. СЪДИЯ :/п/ |