Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 03.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети
март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Евгения Гачева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 2764 по описа на състава за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът „С.в.“ АД
твърди, че се намирал с ответника -Д. в облигационно правоотношение, което възникнало
въз основа на неформален договор за отвеждане на отпадни води от сградата на
Стадион „Л.“ в гр. С., на бул. „********. Споменатата сграда била публична
държавна собственост, установена с АпДС № 2570/29.01.2001г. поради което и на основание
§1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на Закон за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, именно заД. имала
качеството на потребител на предоставените В и К услуги за отвеждане на отпадни води. В това качество,
заД. възникнало уреденото от чл. 31 на Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“
АД“ задължение, да заплати на ищеца цената на предоставените през периода
от 21.04.2011г. до 20.11.2014г. услуги, които били отчитани чрез водомер с №
0012767, причислен към индивидуална партида на потребител № 5128983, а по- късно - прехвърлен към нова индивидуална
партида на потребител № 5309479 (открита по заявление от 17.06.2014г.).
Задълженията били отчитани своевременно на месечни периоди, за които били
издадени общо 43 броя фактури (които са индивидуализирани по номер, стойност и
период на доставка в исковата молба) обхващащи процесния период от 21.04.2011г.
до 20.11.2014г. Тъй като ответникът изпаднал в забава да заплати стойността на
посочените фактури в предвидения от ОУ 30 дневен срок от издаването им, за него
възникнало задължението да заплати на ищеца и мораторна лихва, считано от посочения
краен срок за заплащане на фактурираното задължение във всяка отделна фактура,
до 11.02.2015г. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за
осъждане на ответника, да му заплати общо сумата от 95 961,11 лева,
представляващи цената на предоставените услуги за отчетен период от
21.04.2011г. до 20.11.2014г., да му заплати сумата от 15 934, 51 лева,
представляваща общия сбор от сумите на мораторната лихва, начислена от считано
от посочения краен срок за заплащане на фактурираното задължение във всяка
отделна фактура, до 11.02.2015г. Освен посочените в исковата молба суми на
претендираната главница и мораторна лихва, ищецът претендира за осъждане на
ответника да му заплати и законната лихва, считано от предявяването на иска до
окончателното плащане и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е
оспорена от ответникаД., представлявана от М. на Ф., по съображенията, които са
подробно изложени в подадения писмен отговор. Ответникът оспорва допустимостта
на една част от претенцията, касаеща периода от 21.04.2011г. до 23.01.2013г.
тъй като сочи, че предметът на същата тази претенция за главница и мораторна
лихва бил уреден от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, с който
трето лице било осъдено да заплати на ищеца процесните суми. Ответникът оспорва
надлежната си пасивна материална легитимация по предявените искове, като
поддържа становище, че процесния недвижим имот е бил предоставен за ползване на
трети лица „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“ с ЕИК ******* и на „П.ф.к. „Л.С.“ АД с
ЕИК ********, които били действителните потребители на процесната услуга и
които привлича като трети лица- помагачи на негова страна. Именно споменатите юридически
лица били субектите, се намирали в договорно правоотношение с ищеца, каквото от
друга страна липсвало между ищеца и ответника. В тази връзка, ответникът сочи,
че негов представител – областният управител – не е заявявал откриване на
индивидуална клиентска партида наД. и че фактурите, на които ищецът основава
правата си били издавани изрично на името на едно от третите лица – помагачи.
Самият ищец вече бил предприел действия за реализиране на договорната
отговорност на едно от посочените трети лица, за което бил постановен и влязъл
в сила съдебен акт по търговско дело № 2080/2013г. съгласно описа на VІ-2
състав при СГС, поради което действията на ищеца косвено потвърждавали тезата
за липса на правоотношение между страните по настоящото дело. При условията на
евентуалност, ответникът прави възражение за изтекъл срок на погасителна
давност за частта от претендираните парични вземания – касаеща периода от
21.04.2011г. до 06.02.2012г., като се отчита датата на възникване на вземанията
и датата на предявяването на иска. При изложените факти и доводи, ответникът моли
за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени направените
съдебни разноски.
Конституираното в
качеството на трето лице- подпомагащо ответника „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“ с
ЕИК ******* не изразява становище по допустимостта и основателността на
предявените срещу подпомаганата страна искове.
Конституираното в
качеството на трето лице- подпомагащо ответника „П.ф.к. „Л.С.“ АД с ЕИК ********
не изразява становище по допустимостта и основателността на предявените срещу
подпомаганата страна искове.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят и с оглед съдържанието на приети като доказателства АпДС №
2570/29.01.2001г. и по- нов (представен от ответника) АпДС № 7910/23.03.2012г.
съдът приема за установено, че сградата на Стадион „Л.“ в гр. С., на бул. „********
е обект на публична държавна собственост.
Като
доказателство по делото са приети общо 43 броя фактури (които са индивидуализирани
по номер, стойност и период на доставка в исковата молба) обхващащи процесния
период от 21.04.2011г. до 20.11.2014г. и издадени на „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“.
Като
доказателства по делото са приети Предписание № 207/08.04.2011г., Контролен
лист с бланков № № 0000876, 0000886, 0000232, 0000308, 0000426, Констативен
протокол №СВ/2011 и два броя уведомления (с нечетлив саморъчно изписан номер),
от чието съдържание се установява, че са били издадени от „С.в.“ АД на „С.К.Д.за
Ф. и С.- Л.- С.“ във връзка с предоставени услуги по индивидуална партида на
потребител № 5128983.
Съдържанието
на прието като доказателство писмо от 18.05.2012г., адресирано от „С.в.“ АД до
областния управител на Област С. / приложено на стр. 150 от делото/ сочи, че
според адресанта на волеизявлението: „С.в.“ АД индивидуална партида на
потребител № 5128983 е открита на „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“.
Заключението
на приетата комплексна съдебно- техническа експертиза, която е изготвена от
вещо лице Я.Т. установява следните подлежащи на установяване юридически
факти:
- Сградата
на Стадион „Л.“ в гр. С., на бул. „******** е захранена със собствен
водоизточник, който не е свързан с водопреносната мрежа за питейна вода на
„С.в.“ АД. Източникът на водоподаване представлява сондаж в
електрифицирана стоманобетонна шахта. Сондажът се използва от месец март
2009г. На 20.04.2011г. са монтирани водомери на източника, с цел измерване
на количеството на отпадните води, които се отвеждат в уличната
канализация, с която С.ният комплекс е свързан. Изложените факти мотивират
вещото лице да приеме извода, че за процесния отчетен период от
21.04.2011г. до 20.11.2014г. сградата на Стадион „Л.“ в гр. С., на бул. „********
е била свързана към колекторната мрежа за отпадни води, обслужвана от „С.в.“
АД.
- Извършените
от вещото лице математически изчисления по представените и приети като
доказателства 43 броя фактури (които са индивидуализирани по номер,
стойност и период на доставка в исковата молба) обхващащи процесния период
от 21.04.2011г. до 20.11.2014г. и издадени на „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“ установява задължение в размер на сумата
от общо 84 350, 38 лева главница като сойност на предоставената
услуга и общо сумата от 10237, 85 лева лихва за забава, изчислена за
периода от крайния срок за плащане на задължението по всяка отделна
фактура, до 20.11.2014г.
Приетите
като доказателство Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД“
установяват регламентираните в тях права и задължения на доставчика и
потребителите на посочената услуга.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявени са два обективно съединени иска, които са осъдителни по характер и имат за
предмет претендирано от ищеца парично вземане, произтичащо от договор за
предоставяне на услуга, както и вземане за мораторна лихва поради забава на
това плащане.
Предявените искове са процесуално допустими, от
гледна точка на общите процесуални предпоставки за упражняване на правото на
иск.
Наведените от ответника доводи и свързаните с тях
възражения, касаещи въпросите: дали вземането, което ищецът притендира в
настоящия процес, може да бъде предмет на повдигнатия правен спор, след като се
твърди, че вече е било предмет на
съдебен спор с друг правен субект, касаят не допустимостта, а основателността
на предявения иск.
Претенцията на ищеца е насочена в настоящия процес
срещуД., като лице, което очевидно не е било страна в процеса по посоченото от
ответника търговско
дело № 2080/2013г. съгласно описа на VІ-2 състав при СГС, поради което и не е
налице процесуалната пречка по чл.299 от ГПК.
Обстоятелството, че
приключилият вече съдебен спор по посоченото
от ответника търговско дело № 2080/2013г. съгласно описа на VІ-2 състав при СГС е бил
воден от „С.в.“ АД срещу „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“ не съставлява процесуална пречка пред
допустимостта на настоящия процес, по аргумент от противното, свързан с
правните последици на съдебното решение между главните страни и между страната
и третото лице- помагач (чл. 223 от ГПК сравн. чл. 298, ал.1 от ГПК).
По изложените съображения, съдът намира за
неоснователни наведените от страна на процесуалните представители на ответника
доводи за недопустимост на претенциите, с които съдът е сезиран и счита, че по
всички поставени въпроси, дължи произнасяне по съществото на спора.
По иска за
заплащане на стойност на предоставената В и К услуга отвеждане на отпадни води;
Страните в настоящия процес не спорят по
твърдението на ищеца, че ответникът:Д., е собственик на сградата на Стадион „Л.“
в гр. С., на бул. „********, а приетата без оспорване комплексна съдебно-
техническа експертиза установи, че сградата е била свързана към колекторната
мрежа за отпадни води, обслужвана от „С.в.“ АД.
При това положение, спорът се концентрира основно
върху въпроса, дали между страните в настоящия процес е възникнало облигационно договорно правоотношение,
тъй като без всяко съмнение, искът е основан на релевирано от ищеца договорно основание. Това е така,
доколкото в исковата молба се твърди ясно и категорично, че именно заД. в качеството
на потребител на предоставените В и К услуги за отвеждане на отпадни
води, било възникнало задължението да заплати стойността на предоставената
услуга в периода от 21.04.2011г. до 20.11.2014г.
Спецификата на предоставената от ищеца комунална
услуга, предполага прецизен анализ на приложимата правна уредба, посочена от
самия ищец, а именно- Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги; Наредба №4
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, а само ако е възникнало
облигационно правоотношение - за уреждане на правата и задълженията по него –
приложени биха намерили Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД.
Ищецът твърди, че между
него и ответника възникнало неформално облигационно правоотношение, по договор за отвеждане на отпадни води от сградата
на Стадион „Л.“ в гр. С., но това твърдение не би могло да намери нормативна
опора.
Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал.1 от Наредба №4 (изм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г. т.е. в рамките на процесния отчетен период за който
се претендира плащане) – „получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика
на водоснабдителните и канализационните системи..“
Съгласно чл. 8, ал. 8 от
Наредба №4, „договорът за предоставяне на услугите В и К се предлага от оператора..“,
а съгласно § 3 от ПЗР на същата наредба „условията
и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения,
собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се
определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите В и К“.
Логическото и
систематическо тълкуване на споменатите разпоредби мотивира категоричен извод, че
законодателят е предвидил сключването на договор в писмена форма между
доставчика и потребителя и поради това, основната теза на ищеца, за
облигационно правоотношение, възникнало с ответникаД. и основано на неформален
договор трудно би могла да бъде споделена.
Действително,
посочената по- горе нормативна уредба урежда като основна хипотеза критерий за
идентифициране на потребителя на услугата: титуляр на правото на собственост на
определен недвижим имот, но това е естествено, като се отчита спецификата на
предоставяната услуга, която по необходимост е свързана с определена фиксирана
точка от земната повърхност, до която и от която се довежда и отвежда водата.
Твърде важно е да
се отбележи обаче, че нормативната уредба държи ясна сметка и за факта, че
потребителят на услугата би могъл да бъде и друг правен субект, който е съвсем различен от собственика на имота, а във
всеки случай правното основание за предоставяне на услугата В и К не е вещното
право на собственост, а е едно действително облигационно правоотношение т.е.
такова, което е основано на съгласието на страните по него – потребител
(собственик или несобственик на имота) и доставчика на услугата. По тази
причина, споменатите вече Наредба №4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД предвиждат друга
система за персонално идентифициране на
потребителя на услугата, който е
длъжен да заплати нейната стойност, защото сочат, че в договорно
правоотношение с оператора /доставчика/ се осъществява посредством т.нар. „партида на потребителя“, отличаваща се със специфичен уникален номер
(виж напр. чл. 9а от Наредба №4).
За да се произнесе
по повдигнатия пред него правен спор, настоящият състав на съда взе предвид, че
в настоящия процес, ищецът установи само неоспорения от ответника факт, че
именно ответника е титуляр на правото на собственост върху процесния имот.
Ищецът обаче, никак не установи факта, че на ответника е била открита „партида на потребителя“, характеризираща на практика
възникването на едно конкретно договорно правоотношение, регулирано от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД. Нещо повече, представените от ищеца
документи, описани по- горе в решението: 43 броя фактури, Предписание №
207/08.04.2011г., Контролен лист с бланков № № 0000876, 0000886, 0000232,
0000308, 0000426, Констативен протокол №СВ/2011 и два броя уведомления (с
нечетлив саморъчно изписан номер) са издадени на „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“, на
чието име е открита партида на потребителя.
В
хода на съдебното дирене пред настоящата първа инстанция, не бе представено
нито едно доказателство, установяващо пряко или дори косвено твърдението на
ищеца, чеД., като субект на частното право, чрез свой посочен в закона надлежен
представител, е поискала, приела или се е съгласила да бъде потребител на
предоставената от ВиК оператор „С.в.“ АД услуга. Напротив, в хипотезата на чл.
161 от ГПК, съдът приема, че ищецът, чрез бездействието си да предостави
изрично посочени от ответника документи, възпрепятства установяването на факта,
че не привлечената като ответник в настоящия процес Държава, а друго лице е
поискало и получило процесната услуга за процесния отчетен период, след като му
е била открита партида на потребител. За тези действияД. не е била нито
уведомявана, нито е изразявала съгласие.
При изложените по-
горе изводи, настоящият състав на съда категорично приема, че привлечения като
ответник в настоящия процес субект-Д., не притежава надлежна пасивна материална
легитимация по предявения срещу нея иск за изпълнение на договорно основание,
който дори само на това основание следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска
с правно основание за заплащане на мораторна лихва.
При изложените изводи, касаещи претендираното
вземане за главницата, предявената претенция за присъждане на мораторна лихва
следва да бъде отхвърлена, като недоказана по основание. Това е така, защото вземането
за мораторна лихва е акцесорно спрямо вземането за главницата и при недължимост
на главницата, ответникът не би могъл да изпадне в забава и да дължи плащане на
лихва.
По отношение
на претенциите за разноските
С оглед изхода на правния спор, ответникът има
право да получи направените от него съдебни разноски, каквито е претендирал
изрично в хода на устните състезания. При това ответникът е представил и списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, които включват сумата от 300 лева за
процесуално представителство от юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „С.в.“ АД с ЕИК ******** и адрес *** 4,
сграда „Бизнеспарк“ № 1, срещуД., представлявана от М. на Ф., с адрес гр. С.,
ул. „*********, иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за плащане на сумата от 95 961,11
лева,
представляващи цената на предоставените В и К услуги за отчетен период от
21.04.2011г. до 20.11.2014г. в Стадион „Л.“ в гр. С., на бул. „******** и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за плащане на сумата от 15 934, 51
лева, представляваща общия сбор от сумите на мораторната лихва, начислена
от считано от посочения краен срок за заплащане на фактурираното задължение във
всяка отделна (посочена в исковата молба) фактура, издадена за отчетния период,
до 11.02.2015г. и законната лихва върху главницата, считяно от предявяването на
иска на 26.02.2015г. до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, да заплати наД., представлявана от М.
на Ф., на основание чл. 78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК – сумата от 300 (триста) лева,
представляваща съдебни разноски, направени от ответника в първоинстанционното
производство.
Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи на страната
на ответника „С.К.Д.за Ф. и С.- Л.- С.“ с ЕИК ******* и „П.ф.к. „Л.С.“ АД с ЕИК
********.
Решението подлежи на обжалване, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена пред Апелативен съд С., в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: