Номер 25126.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20201000600965 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.457 ал.7 НПК вр.чл.44 ал.12 вр.ал.11 вр.ал.8 вр.чл.40 ал.1 т.4
ЗЕЕЗА,като е образувано по частен протест на прокурор от Софийска окръжна прокуратура
срещу Определение от 19.08.2020 година,постановено по н.д.№269/2020 година по описа на
Софийски окръжен съд.
С цитираното определение,основание чл.457 ал.2-6 НПК вр.чл.44 ал.8-11 ЗЕЕЗА съдът е
оставил без уважение искането на Софийска окръжна прокуратура за привеждане в изпълнение
на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година,наложено на българския гражданин
С. П. Н. ,с установена самоличност,ЕГН ********** с наказателно решение-присъда
№5226/25.10.2016 година,постановена в задочно съдебно производство от Окръжен съд гр.Бордо,
Република Франция по дело пр.пр.№14268000140 за престъпления,дефинирани като „измама“ и
„опит за измама“ по чл.313-1,ал.2, чл.313-7,чл.313-8, и чл.131-26-2,както и по арт.1313-
1,ал.2,чл.313-7,чл.313-8,чл.131-26-2,чл.121-4 и чл.121-5 от НК на Република Франция,като
неоснователно и е отменена изпълняваната мярка за неотклонение „домашен арест“ по отношение
на С. П. Н. .Твърди,че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен.
Сочи се,че с Р№421/08.05.2019 година,постановено по нчд №1726/2019 година по описа на
Софийски градски съд е отказано изпълнение на ЕЗА,издадена на 11.03.2019 година от съдебни
власти в Р.Франция за предаване за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1/една/,наложено на българския гражданин С. П. Н. ,с установена самоличност и ЕГН **********
с цитираната по-горе присъда,постановена в задочно съдебно производство от Окръжен съд
гр.Бордо ,Република Франция по наказателно дело пр.пр.№14268000140,като съдът е приел,при
1
условията на чл.44 ал.8 ЗЕЕЗА,да се приведе в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ от
СГП.Сочи се,че компетентността на Окръжна прокуратура произтича от факта,че осъденото лице
Н. е променил местоживеенето си.
В частния протест се сочи,че противно на становището на първия съд по въпроса дали
присъдата на френския съд е годен за изпълнение съдебен акт или не,намира че този въпрос не
следва да се решава в настоящото производство,а следва да се решат единствено
въпросите,свързани с изпълнение на наложеното наказание.Намира,че въпроса за това годен
изпълнителен титул ли е присъдата на наказателния съд в гр.Бордо,Р.Франция,е решен от състава
на СГС по цитираното по-горе дело.Твърди се,че с атакуваното решение състава на Окръжен съд
гр.София пререшава вече решен със съдебен акт въпрос и по същество „реабилитира“ осъденото
лице,доколкото от една страна С. Н. не е предаден на компетентни съдебни власти в Р.Франция,а
от друга-съдът отказва да приведе в изпълнение наложеното му наказание.
На основа на това е сторено искане за отмяна на постановения съдебен акт от състава на
Софийски окръжен съд и постановяване на нов,с който се уважи предложението на СГП.
Пред въззивния съд направените с частния протест оплаквания се поддържат от
представителя на Апелативна прокуратура гр.София,като се представят доказателства,приети от
настоящия съд,които според държавното обвинение оборват доводите на първия съд и на
защитата на осъденото лице.Поддържат се твърденията за нарушение на Закона,изложени във
частния протест.В тази насока се поддържа и стореното искане за отмяна на постановения
съдебен акт от състава на Софийски окръжен съд и постановяване на нов,с който се уважи
стореното предложение.
Защитникът на осъденото лице Н.,адв.И. от САК е заявила,че ако въззивният съд приеме да
е налице влязъл в сила съдебен акт на Окръжен съд гр.Бордо,Република Франция,то да се
приеме,че са налице условията Н. да изтърпи наказанието в Република България,като се вземе
предвид времето,през което е бил задържан.Твърди,че това задържане е в значителен период от
време,не по вина на осъденото лице,като е изразила съмнение единствено в начина,по който се
удостоверява влизане в сила на коментирания съдебен акт на Окръжен съд гр.Бордо.
Осъденият С. П. Н. е поддържал оплакванията на защитата сивключително и в дадената му
последна дума.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания в частния протест и поддържаното
становище на представителя на САП пред настоящия съд,становището на защитника адв.И.,лично
заявеното от осъденото лице С. П. Н. и като провери изцяло атакувания съдебен акт,приема
следното:
Подаденият частен протест е процесуално допустим,подаден е по реда и начина предвиден в
Закона,а преценен по същество е основателен.
Съображенията на съда са следни:
2
В производство по реда на чл.44 и сл ЗЕЕЗА,с Решение №421/08.05.2019
година,постановено по н.ч.д.№1726/2019 година по описа на Софийски градски съд,състав на
съда е отказал изпълнение на ЕЗА,издадена на 11.03.2019 година от заместник окръжен прокурор
при Окръжен съд гр. Бордо ,Р.Франция въз основа на Решение от 25.10.2016 година на Окръжен
съд гр. Бордо,Република Франция и заповед за задържане,издадена на 26.06.2015 година от
съдия-следовател в Окръжен съд гр.Бордо за предаване за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година, наложено на българския гражданин С. П. Н. ,с установена
самоличност и ЕГН **********,постановено в задочно съдебно производство от Окръжен съд
гр.Бордо,Република Франция по наказателно дело пр.пр.№14268000140,като съдът е приел,при
условията на чл.44 ал.8 ЗЕЕЗА да се приведе в изпълнение наказанието „лишаване от
свобода“,наложено му във връзка с цитирания съдебен акт на молещата държава.
Съставът на съда е приел в мотивите си,че ЕЗА е издадена по предвидения в закона
ред,отговаря на изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА по форма и съдържание и касае лице-български
гражданин с безспорно установена самоличност.Взел е предвид в мотивите си,че посочените две
престъпления са от кръга на тези по чл.36 ал.3 ЗЕЕЗА,при които не се изследва въпроса за
двойната наказуемост и отговарят на престъпния състав на чл.249 ал.3 НК на РБ,а наложеното
наказание на българския гражданин е ЕДНА година,като е по-високо от минимума,предвиден в
чл.36 ал.1 ЗЕЕЗА. Изложени са мотиви във връзка чл.37 ал.1 т.5 ЗЕЕЗА и е намерил,че не са
налице основания за отказ по чл.40 ал.2 ЗЕЕЗА,свързано с дадени гаранции за незабавно връчване
на съдебния акт на осъденото лице,а при негово желание се гарантира правото му да поиска
преразглеждане на делото с лично негово участие.
Анализирайки фактите,съобразявайки се с изрично заявена воля на осъдения Н.
/поддържана и от защитата му /да не бъде предаван на френските съдебни власти,а да изтърпи
наказанието си в Република България,състава на Софийски градски съд е приел,при условията на
чл.40 ал.1 т.4 ЗЕЕЗА да стори отказ от изпълнение на издадената ЕЗА,доколкото разполага с
такова правомощие и са налице условията да го упражни-исканото за предаване лице е български
гражданин с установена самоличност,живее на територията на РБ,приема с лично изявление,в
съответствие с чл.8 ЕКПЧОС, да търпи наказанието си в български затвор.Поради
това,отказвайки изпълнение на издадената ЕЗА,съдът е приел,при условията на чл.44 ал.8 ЗЕЕЗА
да се приведе в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“на Н.,наложено му във връзка с
цитирания съдебен акт на молещата държава.Постановил е уведомяване на съдебния орган на
молещата държава и незабавно изпращане на СГП на акта за изпълнение,след влизането му в
сила.
Този съдебен акт не е обжалван и протестиран.Изпратен е по компетентност на СОП по
надлежен ред,доколкото осъденото лице е променило местоживеенето си във връзка с
изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение„домашен арест“в с. Г., общ. ***, обл. ***.
На това основание СОП е сезирала Окръжен съд гр.София с искане за допускане
3
привеждане в изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година,наложено
на българския гражданин С. П. Н. ,с установена самоличност,ЕГН ********** с присъда №5226
/25.10.2016 година,постановена в задочно съдебно производство от Окръжен съд гр.Бордо,
Република Франция по дело пр.пр.№14268000140 за престъпления по чл.313-1,ал.2, чл.313-
7,чл.313-8, и чл.131-26-2,както и по арт.1313-1,ал.2,чл.313-7,чл.313-8,чл.131-26-2,чл.121-4 и
чл.121-5 от НК на Република Франция.
Въззивният съд намира,че незаконосъобразно първият съд е отказал да се произнесе по
въпросите,разписани в чл.457 ал.3 НПК,поради което ще отмени като незаконосъобразно
атакуваното определение на Окръжен съд гр.София и ще се произнесе вместо него,решавайки по
същество въпросите,определени в чл.457 ал.3 НПК.Това е така,защото безспорно се установява,че
с наказателно решение /присъда/ №5226/25.10.2016 година,постановена в задочно съдебно
производство от Окръжен съд гр.Бордо, Република Франция по дело пр.пр.№14268000140 за
престъпления по чл.313-1,ал.2, чл.313-7,чл.313-8, и чл.131-26-2,както и по арт.1313-1,ал.2,чл.313-
7,чл.313-8,чл.131-26-2,чл.121-4 и чл.121-5 от НК на Република Франция,квалифицирани по закона
на молещата държава като престъпления „измама“ и „опит за измама“ на С. П. Н. ,български
гражданин,роден на 08.04.1974 година в гр.София,не осъждан му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1/една/година.В приложената по делото присъда е посочено,че
осъденото лице не се е явило пред чуждестранните съдебни власти и производството е протекло
задочно за него при условията на чл.412,пар.1 от НПК на Р.Франция.
Признат е за виновен за това,че:
1.в Сент Жан Диак между 28.05.2014 година и 05.06.2014 година чрез „…използване на
измамни маневри…“-чрез инсталиране на терминала на плащане на помпа №2 на бензиностанция
на магазин „Казино“ на „…скимер,позволяващ хакване и клониране на банкови карти в ущърб на
потребителите…,за да ги определи за предаване на средства,стойности или всяко имущество…“,
2.в Мериняк на 30.05.2014 година,на територията на Р.Франция е направил опит да измами
бензиностанция „Тотал Аксес“ и други жертви,като опитът се е проявил с начало на изпълнение-
монтиране на на скимер,но се е провалил,поради обстоятелства,независещи от дееца /откриването
на скимера,поставен върху помпа №1/.Размер на щета не се сочи.
За тези деяния на Н. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
са конфискувани предметите на престъпление,посочени като „запечатки“.
Не са налице данни в Р.Франция Н. да е бил задържан.
По искане на френските власти,във връзка с цитираната по-горе ЕЗА Н. е задържан на
16.04.2019 година от служители на 09 РУ-СДВР,а впоследствие е задържан за срок до 72 часа.По
искане за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“,с определение от 19.04.2019
година СГС е оставил без уважение искането на СГП и е взел мярка за неотклонение „Домашен
арест“,която е отменена на 19.08.2020 година с определение на СОС.
4
В производството пред настоящият съд са събрани писмени доказателства,че съдебния акт
на молещата държава е влязъл в законна сила /с оглед сторено волеизявление на осъденото лице
пред български съд-СГС/на 15.09.2020 година,вж.представени писмени доказателства л.л.11-14 от
делото.
Това е фактическата обстановка приета от въззивния съд.
Тя съответства на приетите по делото доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на точна преценка на фактическите положения,установени от Окръжен съд гр.
Бордо,Република Франция следва да се приеме,че престъпленията,за които Н. е осъден
съответстват на престъпление по чл.249 ал.3 вр.чл.26 ал.1 ар.чл.20 ал.2 от НК на Република
България.Това престъпление по българския НК,с описани признаци на състав престъпление
,касателно монтиране и/или използване на техническо средство /скимер/,за да се придобие
информация за съдържанието на платежни инструменти,се наказва с „лишаване от свобода“ от
една година до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.В конкретния случай
такъв размер не е сочен в чуждия съдебен акт.
Престъпната деятелност на осъдения Н.,в съучастие с други две лица,е квалифицирана от
френския съд като притежание на оборудване, инструменти, софтуер или данни, създадени или
адаптирани с цел подправяне на разплащателни инструменти /пари по сметки/ и съучастие с
други лица.Съдебният акт е бил постановен в неприсъствено за подсъдимия производство /на
основанието ,посочено в решението - чл.412, пар.1 от НПК на Р Франция/ и без защитник за
същия, независимо, че един от останалите двама подсъдими е имал осигурен защитник.Спрямо Н.
не са били взети и изпълнявани мерки за неотклонение.Изложените в постановения чужд съдебен
акт съображения за осъждането на българския гражданин Н.,както и правната квалификация на
описаните деяния,дават основание да се приеме, че при съпоставката им със съответните им
наказуеми по българския НК деяния, същите следва да се приемат от САС като престъпления по
чл.249 ал.3 ар.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК на Р България.Това е така с оглед приетото,че Н. е
притежавал оборудване, предназначено за монтиране на банкомати с цел кражба на информация
и ПИН кодове на притежатели на банкови карти с цел създаване копия на последните и
незаконното им използване, което престъпление е най-близко до това по чл.249 ал.3 от
българския НК, предвиждащ отговорност за изготвяне и използване на техническо средство за
същата цел.На следващо място описаното в съдебния акт негово съучастие за подправяне на
банкови карти и кражба с измама чрез поставяне на скиминг устройства на избрани банкомати за
записване на информация и ПИН кодове на картите за незаконното им използване за разплащания
следва да се приеме за такова съучастие по чл.20 ал.2 НК.
Обосновано съдът намира,че са налице предпоставките за приемане изпълнение на
присъдата и наложеното с нея наказание,доколкото няма съмнение, че същата е постановено
спрямо българския гражданин Н. и касае деяния,наказуеми и по посочения текст от българския
наказателен закон.
5
Престъплението е реализирано при условията на чл.26 ал.1 НК.Касае се за продължавано
престъпление,като е осъществено с отделни довършени деяния и довършен опит,всяко от които
поотделно осъществява признаците на състав на престъпление от един вид-такова по чл.249 ал.3
НК на РБ,извършени са през непродължителен период от време,при една и съща обстановка и при
еднородност на вина,а последващото се явява продължение на предходното от обективна и
субективна страна.Касае се за осъждане за извършено престъпление в Р.Франция,реализиращо
признаците на престъпление по гл.6-та“Престъпления против стопанството“,р.4-
ти-„Престъпления против паричната и кредитната система“ от НК на РБ.Съдът приема,че именно
това е вярната правна квалификация по българския НК,като обсъди фактическите рамки на
обвинението,на които френския съд е придал правно значение в осъждането.
Отчита се,че определеното от френския съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1/една/ година по своя размер е в предели,предвидени за такова по вид престъпление по чл.249
ал.3 НК на РБ,поради което не следва да бъде намалявано при ясна съвместимост с наказателния
закон на изпълняващата държава /член 8 т.2,Рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета/.На тази
основа следва да се обобщи,че не е налице хипотезата на чл.457 ал.4 НПК и това наказание и по
размер следва да бъде прието за изпълнение.
Като приема за изпълнение влязло в сила,на 15.09.2020 година,наказателно решение №5226
/25.10.2016 година,постановено в съдебно производство от Окръжен съд гр.Бордо,Република
Франция по дело пр.пр.№14268000140 и наложеното с него наказание на Н. за срок от една
година „лишаване от свобода“,настоящият съд следва да реши въпроса с режима на изпълнение
на наложеното наказание.Съобразява се с обстоятелството,че Н. не е осъждан досега и размера на
наказанието е 1/една/ година „лишаване от свобода“.Поради това при условията на чл.57 ал.1 т.3
ЗИНЗС следва да се определи първоначален „общ“ режим на изпълнение на наложеното
наказание „лишаване от свобода“.
Чуждият съд не е налагал друго наказание на осъдения Н. /НК на РБ предвижда и наказание
„глоба“/,поради което не се дължи произнасяне в тази насока.
На основание чл.457 ал.5 НПК съдът следва да зачете и приспадне времето,през което Н. е
бил задържан /в периода 16.04.2019 година-19.04.2019 година и времето от 20.04.2019 година до
19.08.2020 година,в който период спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен
арест“.
Неоснователно е възражението на защитата,че не е налице годен за изпълнение съдебен акт
и следва да се „доверяваме“ на писмени доказателства,които поначало пораждат съмнение в
удостоверителната си сила.Посочи се и по-горе,че в производство по реда на чл.44 и сл ЗЕЕЗА,с
Решение №421/08.05.2019 година,постановено по н.ч.д.№1726/2019 година по описа на Софийски
градски съд,състав на съда е отказал изпълнение на ЕЗА,издадена на 11.03.2019 година от
заместник окръжен прокурор при Окръжен съд гр. Бордо,Р.Франция въз основа на наказателно
решение от 25.10.2016 година на Окръжен съд гр. Бордо,Република Франция и заповед за
6
задържане,издадена на 26.06.2015 година от съдия-следовател в Окръжен съд гр.Бордо за
предаване за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година,наложено
на българския гражданин С. П. Н. ,с установена самоличност и ЕГН **********,постановено в
съдебно производство от Окръжен съд гр.Бордо,Република Франция по наказателно дело пр.пр.
№14268000140 и е приел,при условията на чл.44 ал.8 ЗЕЕЗА,да се приведе в изпълнение
съдебният акт,с който е наложено наказанието „лишаване от свобода“,като е обсъдил релевантни
за правилното решаване на наказателния спор факти и обстоятелства,съобразил се е с
правомощията си по Закон и се е съобразил с изричното искане на осъденото лице Н./ и с
искането на защитата му/ наказанието да се изтърпи в РБ.Съдебният акт на СГС е влязъл в сила.
Видно от представени писмени доказателства съдебният акт на чуждестранния съд/Окръжен
съд гр.Бордо,Р.Франция/ е влязъл в законна сила на 15.09.2020 година,вж.представени писмени
доказателства л.л.11-14 от делото.
Тези възражения на защитата-за липса на годен за изпълнение съдебен акт на чужда
държава,не са относими към предмета на настоящото производство.
На тази основа не се споделят и доводите на състава на Окръжен съд гр.София,чийто
съдебен акт е атакуван пред настоящия съд.
Настоящото производство цели да реши въпроси,свързани е приетата за изпълнение присъда
–наказателно решение,постановена от чужд съд,а не да контролира същата.Именно поради това
чл.457 ал.3 НПК изчерпателно урежда обхвата на произнасянето на съда и очевидно посочените в
разпоредбата въпроси не са идентични с тези по чл.301 НПК,решаването на които предполага
обсъждане на процесуалните правила за постановяване на присъдата.В конкретния случай няма
спор,че при разглеждане на делото от френския съд осъденият Н. не е взел участие и не е бил
защитаван от защитник,което очевидно е принципно допустима процесуална възможност по
приложимия и цитиран в решението закон-чл.412 пар.1 НПК на Р€Франция,като изрично в
постъпилите по делото отговори е уточнено и следващото от това възобновяване на процеса при
изразено по съответния ред от страна на осъдения Н. желание в тази насока.В настоящото
производство, обаче обсъжданото обстоятелство не може да бъде предмет на преценка съобразно
изричната забрана на чл.459 НК,предвиждаща проверка на чуждестранната присъда само от
компетентните органи на държавата, в която е постановена, а още по-малко същото може да се
приеме като пречка за изпълнението на присъдата на настоящия етап.Следва да се сподели и
тезата на държавното обвинение,че въпросът относно приемането на присъдата за изпълнение
вече е решен с влязъл в сила съдебен акт,постановен именно поради изразеното от осъдения Н.
съгласие за изпълнение на наложеното наказание в Р.България,независимо,че е бил запознат с
правото си на възобновяване,от което не желае да се възползва /видно от мотивите на съдебното
решение на СГС и протокол от с.з./. Към настоящия момент,след като на основание чл.40, ал.1 т.4
ЗЕЕЗА е отказано изпълнението на постъпилата ЕЗА и сам Н. е заявил,че не желае предаването
му за изпълнение на заповедта,то сам той с процесуалната си позиция препятства възможността
за разглеждане на соченото в настоящото производство възражение за порочност на съдебния
7
акт,поради неучастието му в производството,в което е бил осъден.Тази възможност би могла да
се реализира по предвидения за това процесуален ред в осъдилата го държава случай, че е
постановено изпълнение на заповедта за арест /в същия смисъл е решение № 453 от 25.10.2013
година по н.д. №1679/2013 г. НК II НО на ВКС/.
Не се твърдят и не се констатират допуснати процесуални нарушения по смисъла на Закона
и ТР№2/2002 година на ОСНК.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение от 19.08.2020 година,постановено по н.д.
№269/2020 година по описа на Софийски окръжен съд и вместо това:
Приема за изпълнение наказателно решение /присъда/ №5226/25.10.2016 година,
постановена от Окръжен съд гр.Бордо,Република Франция по дело №14268000140,с което за
престъпления по чл.313-1,ал.2, чл.313-7,чл.313-8, и чл.131-26-2,както и по арт.1313-1,ал.2,чл.313-
7,чл.313-8,чл.131-26-2,чл.121-4 и чл.121-5 от НК на Република Франция,на българския гражданин
С. П. Н. ,с установена самоличност и ЕГН ********** му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА година и ДОПУСКА изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от една година.
Квалифицира престъплението като такова по чл.249 ал.3 вр.чл.26 ал.1 ар.чл.20 ал.2 НК на
На основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС определя първоначален „общ“ режим на изпълнение на
наложеното наказание.
На основание чл.457 ал.5 НПК вр.чл.59 НК зачита и приспада времето,през което С. П. Н. е
бил задържан,считано от 16.04.2019 година до 19.04.2019 година,както и времето от 20.04.2019
година до 19.08.2020 година,в който период спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение
„домашен арест“.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8