Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Враца 22.02.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, касационен състав, в публично заседание на 24.01.2023 г. /двадесет и четвърти
януари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 780 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на РУ – Мездра към ОДМВР - Враца, против Решение № 122 от 18.11.2022 г., постановено по АНД № 202
по описа на Районен съд - Мездра за 2022 г., с което е отменено издаденото от
Началник група в ОДМВР – Враца, РУ – Мездра, Наказателно постановление (НП) № 22-0300-000171/10.05.2022
г.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Поддържа се становище, че неправилно съдът е приел в
мотивите си, че нарушенията не са установени от обективна страна по начина, отразен
в текстовата част на НП. Изложени са твърдения, че безспорно са доказани
извършените от ответника в настоящото производство – А.В.М. нарушения по чл.
25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и правилно са приложени санкционните
разпоредби на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди НП.
Ответникът по касация
– А.М. в с.з. се явява лично и изразява становище за
неоснователност на жалбата, а решението като правилно и законосъобразно моли да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, прави заключение за допустимост
и основателност на касационната жалба. Намира, че визираните в НП нарушения и
извършителят са безспорно установени, а изводите на съда за незаконосъобразност
на НП, са изградени върху неправилно интерпретиране на обстоятелствата по
делото. Моли жалбата да бъде уважена.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
Предмет на касационна
проверка е Решение № 122 от 18.11.2022
г., постановено по АНД № 202 по описа на Районен съд - Мездра за 2022 г., с
което е отменено НП № 22-0300-000171/10.05.2022 г. на Началник група в ОДМВР –
Враца, РУ – Мездра, като със същото на ответника в настоящото производство
А.В.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП и глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за
това, че на ************************************, управлявайки лек автомобил БМВ
335д с рег. № ********, извършва маневра – завой на ляво и блъска пътен знак
В-1 „Забранено влизането на ППС“, при което реализира ПТП с материални щети и
напуска мястото на произшествието без да установи последиците от него. За установеното
нарушение на ЗДвП е съставен АУАН по преписка № 300р-2591/24.03.22г., в който е
отразена същата фактическа обстановка. Последвало е издаване на наказателно
постановление № 22-0300-000171/10.05.2022 г. на Началник група в ОДМВР – Враца,
РУ – Мездра, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 179,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от същия закон на М. са наложени две наказания „глоба“ в
размер на 50 лева и в размер на 200 лева, като същият е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
За да отмени НП, при преценката на доказателствената съвкупност, съдът е
обосновал извод за липса на достатъчно данни, от които да се установява по
несъмнен и безспорен начин, че от обективна и субективна страна М. е осъществил
съставите на вменените му административни нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 ЗДвП. По отношение на първото от тях, след обсъждане на
събраните по делото доказателства в мотивите на оспореното решение е прието, че
остава недоказано и почива на предположения, а по отношение второто, освен, че
остава недоказано и отново почива на предположения, че е приложена санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП , с която се налага
наказание на водач на МПС, причинил ПТП, поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, но няма данни да е
установено наличие на която и да е от тези хипотези. След като е установено, че
ПТП е реализирано при завой на ляво, а това действие не покрива изложените в
чл. 179, ал. 1, т. 5 хипотези, то неправилно е приложена и санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДвП.
Решението е валидно,
допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
Законосъобразен е извода
на въззивния съд за наличие на противоречие между обективираните в НП
обстоятелства по извършване на описаното в т. 1 нарушение и правната му
квалификация, поради което незаконосъобразно е наложено административно
наказание на това основание.
Съобразно правилото въведено с разпоредбата
на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
водачът на ППС, който е участник в ПТП е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
Между страните няма
спор, че М., като водач на описания в НП лек автомобил, в посоченото време и
място при завой на ляво е реализирал ПТП. Спорният момент е дали след това е
спрял за да установи последиците от него. Данните по делото обаче сочат, че при
това безспорно установено ПТП са причинени само имуществени вреди, поради което
е приложимо правилото на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съдържащо три
хипотези, от които в конкретния случай не е изпълнена нито една. В касационната
жалба се съдържат доводи, че нарушителят е бил длъжен да уведоми органите на
МВР за причиненото от него ПТП, тъй като при произшествието са нанесени
материални щети на общинско имущество /Пътен знак/, т.е. следвало е да бъде
изпълнено правилото на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Не такова обвинение,
обаче е вмененото на М. в НП, поради което правилно съдът е приел, че
незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд и в
частта за недоказаност на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и свързаната с
него санкция по чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1 от същата разпоредба на ЗДвП, като същите са подробни, обосновани и правилни.
В АУАН и
издаденото въз основа на него НП е вменено виновно нарушение на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, изразяващо се в това, че предприемайки маневра, наказаното лице
създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях. Вярно
е, че систематичното място на процесната разпоредба е отредено от законодателя
в Раздел V „Маневри“, както и няма спор, че завиването, като
фактическо действие представлява маневра. Съгласно цитираната норма, преди да
предприеме която и да е от изброените в нея маневри, водачът е длъжен да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, т.е опасността е
за другите участници в движението. Пътният знак, обаче независимо от неговото
предписание не се вписва в легалната дефиниция за участници в движението дадена
в § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, съгласно която „участник в движението“ е
всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие
оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите на ППС, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
Гореизложеното
обосновава заключение за правилност на изводите на въззивната инстанция, които
след проведено процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали отмяната
на процесния санкционен акт, с валидно, допустимо и съответно на приложимия
материален закон решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата
против него се явява неоснователна.
Обстоятелството, че
нарушителят остава ненаказан с отмяната на НП, каквито твърдения се съдържат в
жалбата, не се дължи на неправилно решение на районния съд, а е в резултат от
неправилно проведено административнонаказателно производство, с неправилна
правна квалификация на нарушението и незаконосъобразно ангажирана
административнонаказателна отговорност на лицето.
От страните по делото
не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Воден от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122/18.11.2022 г., постановено по АНД № 202
по описа на Районен съд - Мездра за 2022 г., с което е отменено НП № 22-0300-000171/10.05.2022
г., издаденото от Началник група в ОДМВР – Враца, РУ – Мездра.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.