Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 19.06.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, и с участието на прокурор Стоев, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 15509 по описа на 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

         Ищецът Й.Д.Й., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 14.01.2008 год. бил привлечен като обвиняем по ДП № 5-П/2006 по описа на СтСлСл за престъпление по чл.282, ал.3 от НК. Твърди, че прокуратурата през 2008 год. внесла в съда обвинителен акт, като въз основа на това било образувано НОДХ № С-331/2008 год. по описа на СГС, което с определение от 30.10.2008 год. било прекратено и върнато на прокуратурата поради допуснати съществени процесуални нарушения. От страна на ответника отново през 2009 год. бил внесен обвинителен акт въз основа на който било образувано НОХД № С-227/2009 год. по описа на СГС, по което с присъда от 14.02.2011 год. бил оправдан напълно по повдигнатото обвинение. Постановената присъда била протестирана пред въззивния съд като с решение, влязло в сила на 14.12.2011 год. по ВНОХД № П-125/11 год. по описа на САС, съдът потвърдил изцяло постановения първоинстанционен акт. Поддържа, че воденото срещу него производство му се отразило изключително негативно на психическото и здравословното състояние. Вследствие на това преживял силен стрес и притеснение от обстоятелството, че е третиран като престъпник. Било уронено доброто му име сред приятели, близки и колеги. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Претендира заплащане на законната лихва върху главницата от 14.12.2011 год. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът П.НА Р.Б., чрез своя представител прокурор Стоев оспорва иска, като твърди, че ответникът е действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон. Отделно от това предявената претенция е силно завишена. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, че с постановление от 14.01.2008 год. Й.Д.Й. бил привлечен като обвиняем по ДП № 5-П/2006 по описа на СтСлСл за извършено престъпление по чл.282, ал.3 от НК. Установява се, че прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт против лицето за извършеното престъпление на 31.07.2009 год.. С присъда от 14.02.2011 год. постановена по НОХД № С-227/11 год. по описа на СГС, съдът е признал подсъдимият за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение в извършеното престъпление. Така постановената присъда е протестирана от ответника, като пред САС е образувано ВНОХД № П125/11 год. по което с решение от 08.11.2011 год. първоинстанционата присъда била изцяло потвърдена. Присъдата е влязла в сила на 14.12.2011 година.

От разпита на свидетеля К.К.се установява, че познава ищеца, тъй като са приятели и редовно се срещат. Дава показания, че знае за проблеми на ищеца с правосъдието и за водени дела, едно от които бил спечелил. По отношение на спечеленото дело заявява, че Й. бил много притеснен, тъй като бил несправедливо обвинен и можело да влезе в затвора. Станал затворен и започнал да избягва контакти с хората. Дава показания, че ищеца още се притеснява за водени срещу него различни дела.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се оспорва от страните обстоятелството, а това се установява и от събраните в хода на процеса доказателства, че ищецът е бил обвиняем по ДП № 5-П/2006 по описа на СтСлСл за престъпление по чл.282, ал.3 от НК. С присъда от 14.02.2011 год., постановена по НОХД № С-227/2011 год. по описа на СГС, влязла в сила на 14.12.2011 год., съдът е признал ищеца за невиновен и го е оправдал напълно по повдигнатото обвинение.

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ. Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на престъпление по чл.282, ал.3 от НК, като е изготвила обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия, която е била протестирана пред въззивния съд. С оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото срещу ищецът обвинение и постановената осъдителна присъда от съдилищата.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и непосредствена последици от увреждането. Установява се, че в резултат на воденото срещу ищецът наказателно производство по повдигнато обвинение, същият като пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес, душевно безпокойство и притеснения, както и нарушаване на емоционалното равновесие. В тази насока са показанията на разпитания по делото свидетел.

От друга страна съгласно константната практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение и т.н..

В настоящият случай следва да се има в предвид, че срещу ищеца се водят различни дела и не се установи от показанията на свидетеля процесното дело да е причинило вреди в по-голям обем от обичайните за такива случай. Отделно от това съдът не кредитира показанията на свидетеля, че ищеца вследствие действията на ответника е влошил здравословното си състояние, тъй като не се събраха доказателства за влошаване на здравословното състояние при ищеца, което да е в пряко причинно следствена връзка от действия на ответника.

         Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ и времето през което се е водило наказателното производство /четири години/, счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 6 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такива следва да бъде уважен, като ответника бъде осъден да ги заплати, а за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно определяне на началният момент от който започва да тече лихва, съдът намира, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на съдебният акт с който лицето е оправдано и от този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. Следователно сумата следва да бъде присъдена заедно със законната лихва от 14.12.2011 год. до окончателното изплащане.    

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 10 лева, представляваща заплатена държавна такса.

         Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: град С., бул.”********да заплати на Й.Д.Й. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г., на основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимущест-вени вреди от наказателно производство, водено по ДП № 5-П/2006 по описа на СтСлСл за престъпление по чл.282, ал.3 от НК, заедно със законната лихва върху тази сума от 14.12.2011 год. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 10 /десет/ лева, разноски по делото, като отхвърля иска за неимуществени вреди до пълният предявен размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: