Решение по дело №414/2022 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2022 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  31.03. 2022 г., в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 414   по описа на съда за 2022  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  Б.С.С. ,  против решение № 159/ 22.12.2021 г. по НАХД № 327/2020 г. по описа на  ПРС, с което е  потвърдено издаденото от началник  група към ОДМВР-Варна , сектор „ПП“    НП № 20-0819-001983/ 12.06.2020 г.  и  С.  е осъден да заплати на ОДМВР-Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.   С развити в жалбата доводи за  постановяване на обжалваното решение  в  нарушение на  материалния закон, поради пропускът на районния съд  да констатира допуснатите от наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила, се иска   отмяната му  и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна   на  обжалваното НП, а в условията на евентуалност  за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат  Ж. Г. молба с.д.  5162/30.03.2022 год. 

        Ответникът   ОДМВР-Варна, чрез подадените от  упълномощения юрисконсулт Л. -А. писмени бележки с.д. 5225/30.03.2022 г. изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е   неоснователна.

          С   обжалваното НП  са   наложени   на  основание чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на настоящият   касатор   адм.  наказания глоба в размер на 2000 лв.  и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца  за следното нарушение :  затова, че на 16.04.2020 г. в 04.00 ч. в с. Бозвелийско управлява собствения си автомобил БМВ с рег. № ***, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство дрегер DRUG ТЕST 5000 с фабричен номер ARJM-0053 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като не е изпълнил и даденото му предписание за медицинско изследване с талон № 0022192/16.04.2020 г.  за вземане на кръвна проба.

          За да  потвърди   НП , районният съд  при липсата на спор относно фактите по делото е приел, че от  страна на наказващия орган  не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, както и че материалния закон е правилно приложен към правилно установените факти.  

          Касационният съд намира, че не е налице изложеното  в жалбата основание по чл.348, ал.1, т.1  от НПК за отмяна на въззивното решение  -  нарушение на  материалния закон.   

          Спор относно фактите по делото не е бил налице – безспорно  са  били  установени  управлението на МПС от страна на С., както и  неговите откази да му бъде извършена проверка с  техническо средство за установяване  употребата на наркотични вещества или техни аналози  и да изпълни даденото му предписание за  медицинско и химико-токсикологично  лабораторно изследване. При така установените факти, единствените възражения повдигнати както в хода на въззивния, така и в хода на касационния процес са тези за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП, тъй като в него били описани две отделни деяния, а наложеното  адм.  наказание  било само за едно от тях без да е ясно точно за кое. Действително, правно възможно е  неизпълнението на даденото за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози предписание  за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване да представлява от обективна страна деяние отделно от това за отказ да бъде извършена със същата цел проверка с тест , но в случая подобна хипотеза не е налице -  съгласно чл. 3а, т.1 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издаването на предписание за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване е задължително в случай като процесният, когато лицето откаже извършването  на проверка с техническо средство или тест, т.е.  в този случай съставомерен е само отказът за проверка с техническото средство или тест. В този смисъл, даденото в  процесното НП описание касае  само едно деяние, а не два отделни състава на адм.  нарушения, както неправилно се твърди в касационната жалба. По причина на последното, правилен е извода на въззивния съд за липсата на допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила.  Същевременно, безспорно установените факти относно отказа за проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози правилно са подведени под  цитираният в НП състав на адм. нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като правилно са определени и размерите на наложените адм.  наказания, т.е. правилни са правните изводи на районния съд относно материалната законосъобразност на обжалваното НП.

          Така, като е потвърдил процесуално и материално законосъобразното НП и е осъдил С.  да заплати сторените от противната страна разноски по въззивното дело , ПРС е приложил правилно материалния закон, а при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

          При този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Л. -А. процесуално представителство по  касационното дело , поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от  Наредбата за заплащане на правната помощ.

           

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ   сила решение № 159/ 22.12.2021 г. по НАХД № 327/2020 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Б.С.С., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

                                                          ЧЛЕНОВЕ  :