№ 1428
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512225 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20168260 от 05.08.2021 г. по гр.д.№ 37027 по описа за
2020 г. на СРС, Трето ГО, 140-ти състав се : ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД, да
заплати в полза на ЗК „У.“ АД, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на
1414 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
12.08.2020 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило
на 29.09.2019 г., при което водач на сметоизвозващ автомобил с рег. *******,
гражданската отговорност на който е била застрахована от ответното
дружество, е повредил ролетна врата на приемната сграда на завод за
механично –биологично третиране на отпадъци към ОП „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в
размер на 11 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 14.07.2020 г. до 10.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния
предявен размер от 1440 лв. и иска за мораторна лихва до пълния предявен
размер от 46,40 лв. и за периода от 17.04.2020 г. до 13.07.2020 г.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС - ЗАД „А.И.“
1
АД.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Твърди се, че претенцията на ищеца не е доказана
пълно и главно. Ищцовото дружество не било доказало материално-правната
си легитимация за 70% на предявения от него иск за главница.
Не оспорва, че ищецът е заплатил като застрахователно обезщетение
сумата в размер на 1440 лв. с ДДС, но не се установявало за какво е сторено
това плащане доколкото от свидетелските показания се установило, че по
процесното МПС е имало и други увреждания. Освен това счита, че ищецът
не може да претендира повече от 30 % колкото било участието му
посъзастрахователния договор, арг. от чл.26, ал.2 ГПК.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго с което претенцията на ищеца по чл.411 КЗ да бъде
отхвърлена като недоказана и неоснователна. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- ЗК „У.“
АД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на постановеното решение.
Счита, че са доказани всички предпоставки на иска по чл.411 КЗ.
Действително, налице било съзастраховане, но ищецът бил водещ
застраховател. Налице била хипотезата на чл.376, ал.6 КЗ. Доводите на
въззивника касаели вътрешните отношения между съзастрахователите.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване в частта в която претенцията на
ищеца срещу ответника /въззивник/ е уважена.
Следователно въззивната жалба е допустима в тази й част.
В частта в която претенцията по чл.411 КЗ и тази по чл.86, ал.1 ЗЗД
са отхвърлени, въззивната жалба е недопустима поради което следва да
бъде оставена без разглеждане. В тази си част настоящето решение има
2
характер на определение
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес:
Действително, чл.26, ал.2 ГПК сочи, че освен в предвидените от закон
случай никой не може да предяви от свое име чужди права пред съд.
Страните не спорят, а и от доказателствата събрани по делото, вкл. пред
въззивната инстанция, се установява, че в случая е налице „съзастраховане“.
Съгласно чл. 376, ал.1 КЗ съзастраховане е налице, когато
застраховащият сключва един застрахователен договор с повече от един
застраховател за едно и също имуществено или неимуществено благо, право
или вещ, за един и същ период на покритие и за едни и същи рискове.
В случаите на съзастраховане застрахователният договор може да бъде
сключен между застраховащия и водещ застраховател, който действа от
свое име и от името и за сметка на няколко застрахователи със или без
предварително подписване на съзастрахователен договор помежду им- ал.2.
Отношенията със застраховащия, застрахования и третото ползващо се
лице по застрахователния договор се осъществяват от водещия
застраховател, ако друго не е уговорено в застрахователния договор-ал.5.
Лицето, имащо право на обезщетение по застрахователния договор,
има право да получи цялото дължимо плащане от водещия
застраховател, когато е определен водещ застраховател, освен ако
застрахователният договор е за покриване на голям риск и е уговорено
друго в него. Отношенията между съзастрахователите, във връзка с
извършване на плащанията от водещия застраховател, се уреждат
съгласно съотношението, в което са поели отговорността-ал.6.
Следователно разпоредбата на чл.376, ал.2 КЗ „упълномощава“
водещия застраховател, какъвто се установява, че ищеца е, да действа от
3
свое име и от името и за сметка на няколко застрахователи, вкл. и подава
искове, т.е. по арг. от ал.6 на чл.376 КЗ и иск по чл.411 КЗ.
Ето защо доводът на въззивника, че първоинстанционното решение
е недопустимо, се явява неоснователен.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото не било спорно наличие на застрахователно обезщетение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
автомобил с рег.№ ******* сключен с ответника. Не било спорно и
обстоятелството, че ищецът е заплатил на застрахования при него сумата в
размер на 1440 лв. обезщетение за настъпилото на 29.09.2019 г.
застрахователно събитие – увреждане на ролетна врата на приемната сграда
на завод за механично –биологично третиране на отпадъци към ОП
„Столично предприятие за третиране на отпадъци“. От показанията на
свидетеля В.Д. се установил механизма на настъпване на вредите, както и, че
същото е настъпило по вина на свидетеля, който след разтоварване на боклука
в халето забравил коша на камиона във вдигнато положение в резултат на
което е ударил вратата на халето и я е повредил. Така описания от свидетеля
механизъм се потвърждавал от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. От тези доказателства и от описа на щетите, както и отразеното в
протокола за ПТП се налагал извода, че щетите по ролетна врата № 10 се
намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 29.09.2019 г. ПТП.
Съгласно заключението на САТЕ размерът на вредите по процесната врата
определени по средни пазарни цени възлизал на 1414 лв. Ищецът се явявал
водещ застраховател по смисъла на чл.376, ал.2 КЗ и действал от свое име и
от името и за сметка на останалите съзастрахователи. Приложимо в случая
било правилото на чл.376, ал.6 КЗ и ищецът имал право да получи цялото
дължимо плащане. Определеният дял с оглед съзастраховането касаело
вътрешните отношения между съзастрахователите и не се отразявало на
придобитите от ищеца регресни права. Искът се явявал основателен за сумата
в размер на 1414 лв., а за разликата до претендирания размер от 1440 лв. е
приет за неоснователен и като такъв отхвърлен. По отношение на претенцията
за лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че е необходима покана. Такава
била отправена и получена. При отчитане на чл.6 от Закона за мерките и
4
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., ответникът бил изпаднал в забава на
14.07.2020 г. Лихва за забава се дължала до 10.08.2020 г. и изчислена по реда
на чл.162 ГПК възлизала на 11 лв. За разликата до претендирания размер от
46,40 лв. и за периода от 17.04.2020 г.- 13.07.2020 г. претенцията е приета за
неоснователна и като такава –отхвърлена.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
Правилно СРС е приел, че за уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ
следва да са налице предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг. от
чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Механизмът на настъпване на застрахователното събитие е установен от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на допуснатата, изслушана и приета от съда съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Й.. От последната се
установява и причинно-следствената връзка между вредите и процесното
ПТП. Размерът на вредите по пазарни цени се установява от заключението,
изготвено от вещото лице инж. Бойко Терзиев.
Видно от представената по делото /л.19 пред СРС/ фактура от
29.11.2019 г. като основание за извършване на плащането на сумата в размер
на 1440 лв. /с ДДС/ е посочено изрично „ремонт на ролетна врата № 10“.
Самият приемо-предавателен протокол е представен по делото /на л.21/.
5
При това положение доводът на възззивника, че не ставало ясно за
какво е платена сумата в размер на 1440 лв. се явява неоснователен.
Действително, е налице съзастраховане като делът на ищеца е 30 %.
Това е изрично посочено и в представената по делото /пред СРС/
застрахователна полица /л.34/.
Но както беше вече посочено по-горе, съгласно чл.376, ал.6 КЗ лицето,
имащо право на обезщетение по застрахователния договор, има право да
получи цялото дължимо плащане от водещия застраховател, когато е
определен водещ застраховател, както е в случая.
Отношенията между съзастрахователите, във връзка с извършване на
плащанията от водещия застраховател, се уреждат съгласно съотношението, в
което са поели отговорността и не са предмет на обсъждане в настоящето
производство.
По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивната жалба не
съдържа никакви доводи поради което настоящата инстанция не дължи
излагане на мотиви.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Във въззивното обжалване:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват- юриск.възнаграждение,
което съдът определя в размер на 150 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Тази разпоредба е неприложима, тъй като юриск.възнаграждение се
определя от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба от ответника пред
СРС - ЗАД „А.И.“ АД срещу решение № 20168260 от 05.08.2021 г. по гр.д.№
37027 по описа за 2020 г. на СРС, Трето ГО, 140-ти състав в частта в която
се: ОТХВЪРЛЯ иска по чл.411 КЗ за главница до пълния предявен размер от
1440 лв. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва до пълния предявен
размер от 46,40 лв. и за периода от 17.04.2020 г. до 13.07.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20168260 от 05.08.2021 г. по гр.д.№
37027 по описа за 2020 г. на СРС, Трето ГО, 140-ти състав в частта в която
се : ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД, да заплати в полза на ЗК „У.“ АД, на
основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 1414 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2020 г., до погасяването,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 29.09.2019 г., при което
водач на сметоизвозващ автомобил с рег. *******, гражданската отговорност
на който е била застрахована от ответното дружество, е повредил ролетна
врата на приемната сграда на завод за механично –биологично третиране на
отпадъци към ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 11 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 14.07.2020 г. до 10.08.2020 г., както и
в частта за разноските.
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „У.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******,
сумата в размер на 150 лв.- разноски за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК с изключение на частта в която има характер на определение.В
последната част може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщението пред
Софийски апелативен съд.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8