Решение по дело №1542/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 август 2019 г. (в сила от 27 август 2019 г.)
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20194430201542
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№....

 

гр.Плевен,07.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ - ми наказателен състав

на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧАВДАР ПОПОВ

при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 1542/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното :

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

С Наказателно постановление № 19-0938-001632 от 08.04.2019г.г.  на Началник  сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Плевен, на Й.И.П. с ЕГН ********** *** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.176 ал.5 от ЗДвП  е  наложена глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.6, т.2, от ЗДвП.

 Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят Й.П., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган, е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат **и поддържат жалбата, като представят писмени бележки.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 28.03.2019г. в 12.42ч. в град Плевен на кръстовище, образувано от ул.“Георги Кочев“ и ул.“София“ с посока на движение ЖП гара Плевен, като водач управлява собственият си лек автомобил „Фолксваген Бора“ с регистрационен номер ***, при движение по улица „Георги Кочев“ на влизане в горепосоченото кръстовище извършва ляв завой, като не се съобразява с временно поставените конуси на пътното платно, престояващ в средата на платното, обозначен служебен автомобил на МВР с включена светлинна сигнализация и указване посоката на движение от служител, да продължи движението си направо по улица „Георги Кочев“, водача завива на ляво и преминава през поставените конуси. Временно е затворено движението по улица „София“ с посока ЖП гара, поради възникнало тежко ПТП.

             Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът приема и кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Д.Х. и св. С.К., с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. И актосъставителят и свидетелят са категорични, че именно управлявания от жалбоподателя  Й.П. лек автомобил е преминал през поставени конуси, поради временно затворено движение по улица „София“ с посока ЖП гара, поради възникнало тежко ПТП. От тях се установява, времето и мястото на извършеното нарушение, личността на извършителя - жалбоподателя  Й.П.. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Твърденията на жалбоподателя, че не е преминал през поставените конуси, поради временно затворено движение по улица „София“ с посока ЖП гара, поради възникнало тежко ПТП според съда, представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се опровергават от показанията на разпитания актосъставител Х. и св. К..

            Административнонаказателната отговорност на доверителя ми е ангажирана, за това че: „ Па 28.03.2019г. в 12.42 ч. в гр.Плевен, на кръстовището на ул.“Георги Кочев“ и ул. „София“, като водач на лек автомобил „ Фолксваген Бора “ с. Рег.№ *** извършва следното: 1. При движение по ул. „Георги Кочев“ и навлизане в горепосоченото кръстовище, извършва ляв завой, като не се съобразява е временно поставени конуси на пътното платно, престояващ в средата на платното служебен автомобил на МВР с включена сигнализация и указване на посоката на движение от служител, да продължи движението си направо поул. “Георги Кочев“, водача завива на ляво и преминава през поставените конуси. Временно е затворено движението по ул. “София “ в посока ЖП- гара, поради възникнало тежко ПТП.“ -„Водача отказва да изпълни разпореждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението. е което виновно е нарушил нормата на чл.6 т.2 от ЗДвП.

            Съдът намира за основателно становището на повереника на жалбоподателя, че така съставеният АУАН и последвалото го НП са незаконосъобразни, тъй като не отговарят на императивните изисквания въведените с чл.42 и чл.57 от ЗАНН, уреждащи тяхното съдържание. В словесното описание на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП в е посочено, че „водачът не се съобразява с временно поставени конуси на пътното платно, престояващ в средата на платното служебен автомобил на МВР с включена сигнализация и указване на посоката на движение от служител “, а в НП е добавено и, че „отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение'’'’, като и в двата акта деянието е квалифицирано като нарушение на чл.6 т.2 ЗДвП, като определеното от наказващия орган наказание е наложено на основание чл. 175 ал.5 ЗДвП. Безспорно е че, както в АУАН, така и в НП е допуснато недопустимо смесване на съставите на нарушенията по чл.6 т.2 ЗДвП и чл.175 ал.5 ЗДВП. С разпоредбата на чл.6 т.2 ЗДвП законодателят е предвидил задължение за участниците в движението да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. П., като водач на МПС, е имал качеството на участник в движението по смисъла на дефиницията дадена с §6 т.28 ДР на ЗДвП, такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. От друга страна е чл.175 ал.5 ЗДвП предвижда наказание " лишаване от право" да управлява моторно превозно средство" за срок от три месеца и с "глоба" от 1000 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение. Тази разпоредба има смесен характер и предвижда, както конкретно задължение за водачите, така и санкция при неизпълнение на въведеното задължение. В случая, от избрания от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на приетото за извършено нарушение, не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран жалбоподателят: за неизпълнение на разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, което осъществява фактическия състав на чл.6 т.2 ЗДвП или за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение- нарушение по чл.175 ал.5 ЗДвП. Като в този случай е недопустима наличието на алтернативност, а наказващият орган е следвало да конкретизира в какво точно се изразява отказът - да бъде изпълнено нареждане на органите за контрол и регулиране

 на движението при въведена временна организация на движението, или отказ да бъде изпълнено нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна забрана за движение. Соченото противоречие още повече се задълбочава при отразеното в НП основание за налагане на административното наказание - чл.175 ал.5 ЗДВП. Ако се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.6 т.2 ЗДвП, то санкционната норма, въз основа на която следва да бъде определено наказанието, е чл.175 ал.1 т.4 , в която е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, а не не посочената норма на чл.175, ал.5 ЗДвП. Изложеното налага извод, за пълна неяснота в НП, относно това за какво точно нарушение е наказан жалбоподателят. От една страна несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация, а от друга страна несъответствието между посочената санкционна норма и правната квалификация на нарушението. Именно тази неяснота засяга правото на защита на жалбоподателя да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил, което е основание и предпоставка за отмяна на атакуваното НП.

            Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е   Ш  И  :

 

Отменя наказателно постановление № 19-0938-001632 от 08.04.2019г.г.  на Началник  сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Плевен, с което на Й.И.П. с ЕГН ********** *** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.176 ал.5 от ЗДвП  е  наложена глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.6, т.2, от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Регионален  административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ :