О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1188
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
след като разгледа
докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 1324 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 418 ал.4 от ГПК.
Жалбоподателят Г.Т. П., ЕГН********** с адрес гр. София, кв. „………..“, ул.“ ………..“ №.., представляван от адв. Е. И.а Г. от САК, моли да бъде отменено като незаконосъобразно Разпореждане № 3419/11.06.2020г. на РС-Асеновград, наказателна колегия,ІІІ състав, по ч.гр.д.№ 849/2020г., както и да бъде постановен съдебен акт, с който да се уважи заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 22 596 лв, представляваща сбор от следните суми: главница 7600лв, недължимо платена до момента сума по договор за изпълнение от 22.04.2019г., 14000 лв договорна неустойка за неизпълнение, съгласно чл.2 от договора, изменен с Анекс №1 от 19.11.2019г., сключен с нотариална заверка на подписите; 350.44 лв- законна лихва за забава върху сумата от 7600лв за периода от 19.12.2019г. до 01.06.2020г.; 645.56 лв, законна лихва за забава върху сумата от 14000 лв за периода 19.12.2019г. до 01.06.2020г.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния седмодневен срок от съобщението му, съгласно чл. 418 ал. 4 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да отхвърли изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, както и за издаване на изпълнителен лист, по чл. 417 от ГПК, с обжалваното разпореждане, районният съд приема, че е недопустимо по реда на чл. 418 ал. 3 от ГПК да се доказвате лементи от фактическия състав, от който възниква претендираното вземане, тъй като в настоящият случай, по реда на чл. 418 ал. 3 от ГПК се доказва фактът на разваляне на договора.
Въззивният състав на ПдОС приема за правилен извода на районния съд, както и изложените от него съображения.
В т.н. се констатира от приложено ч.гр.д.№849/2020г. по описа на РС-Асеновград, че същото е образувано на 08.06.2020г. по заявление от страна на заявите/кредитор Г.Т. П., с ЕГН **********, срещу длъжник Н. Б. М., с ЕГТ **********, за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист за парично вземане: в размер на 7600 лв,недължимо платени до момента суми, съгл.чл.2 от Договора за изпълнение от 22.04.2019г., на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД; в размер на 14000 лв, договорна неустойка за неизпълнение, съгл.чл. 2 от договора, изм. с параграф1 от анекс 1, на основание чл. 92 от ЗЗД; 350.44лв, законна лихва за забава върху сумата от 7600 лева, за периода от възникване на задължението за връщане на недължимо платената сума /19.12.2019г.до01.06.2020г./;както и 645.56 лв, законна лихва за забава върху сумата от14000 лева за периода от възникване на задължението за плащане на неустойка /19.12.2019г./до 01.06.2020г.
Видно е от съдържанието на заявлението, в
т.н. т. 9,т.12, както и особено т. 14, заявителят претендира парично
вземане, произтичащо от твърдяно неизпълнение на сключен между страните
договор, от страна на длъжника, в хипотеза на разваляне на договора, съгласно
чл. 87 ал. 1 от ЗЗД. В тази насока, е налице задължителна тълкувателна
практика, съгласно т.4 б.“а“ от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според която разпоредбата на чл.
418, ал. 3 ГПК допуска с официален или изходящ от длъжника частен документ
да се доказва само изискуемостта на
установени с документи по чл. 417 ГПК вземания, за които се отнася самият документ. Недопустимо е по този ред
да се доказват елементи от фактическия състав, от който възниква претендираното
вземане, какъвто е именно случаят, при който по реда на чл.
418, ал. 3 ГПК се доказва фактът на разваляне на договора. Посочва се, че изключение от това правило е
специалната хипотеза на чл.
417, т. 5 ГПК, когато вземането се основава на извлечение от регистъра на
особените залози за вписан договор за
продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за
лизинг-относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи; като
въззивният съд констатира, че настоящият случай, безспорно, не попада в това
изключение.
Предвид изложеното
направените в частната жалба оплаквания не касаят правно релевантни факти,
относими към предмета на спора, поради което и не следва да се разглеждат от
съда и съответно приемат за основателни. Поради което и обжалваното
разпореждане на районния съд следва изцяло да бъде потвърдено като правилно от
въззивния съд.
Определението на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл. 274
ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 271 ал. 1 вр.чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година Разпореждане по ч.гр.дело № 849/2020г., с което ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане Г.Т. П., ЕГН********** с адрес гр. ……..., кв. „………..“, ул.“ ………..“ №.., представляван от адв. Е. И. Г. от САК, с адрес гр. ……., кв.“………….“, ул.“ ………..“ №..., ет.., офис …., за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане, срещу Н. Б. М., с ЕГН ********** с постоянен адрес *** в размер на 21 000 лева (двадесет и една хиляди лева) обща главница сбор следните суми: 7600,00 лева (седем хиляди и шестстотин лева) представляваща недължимо платени до момента суми, съгласно чл.2 от Договор за изпълнение от 22.04.2019г., изменен с Анекс №1 от 19.11.2019г. сключен с нотариална заверка на подписите /рег.№ 20716/20019г./ извършена от нотариус В. А.. с рег. № 032 на Нотариалната камара, както и за сумата от 14 000 лева (четиринадесет хиляди лева) вземане за договорна неустойка за неизпълнение съгласно чл.2 от Договор за изпълнение от 22.04.2019г., изменен с Анекс №1 от 19.11.2019г. сключен с нотариална заверка на подписите /рег.№ 20716/20019г./ извършена от нотариус В. А. с рег. № 032 на Нотариалната камара, както и сумата от 350.44 лева (триста и петдесет лева и четиридесет и четири стотинки) законна лихва за забава върху сумата от 7000.00 лева за периода от 19.12.2019г. до 01.06.2020г., както и сумата от 645.56 лева (шестстотин четиридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) законна лихва за забава върху сумата от 14 000.00 лева за периода от 19.12.2019г. до 01.06.2020г., както и за издаване на изпълнителен лист,включващ и направените по делото разноски в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/