РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Търговище, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20233500100136 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, във вр. с чл. 4 от закона, както и иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е привлечен като обвиняем и му
е взета мярка за неотклонение „Подписка” по ДП № 367/2008 г., за това че за
времето от 10.09.2005 г. до 25.02.2008 г. в условията на продължавано
престъпление в землището на с. Пчелно, община Антоново от имоти на
наследниците на Б. Г. И. бивш жител на гр. ******* е извършил сеч и извоз на
дървесина в размер на 7565 пр. куб. метра за 2006 на стойност 181 560.00 лв.
от имот №3002, сеч и извоз на дървесина в размер 8797 пр. куб. метра за 2007
г. на стойност 246 316,00 лв. от имот №3002, сеч и извоз на дървесина в
размер на 1606 пр.куб. метра за 2005 г. на стойност 35 332,00 лв. от имот 4003
или на обща стойност 463 208,00 лв. като деянието е извършено чрез
използване на преправен документ пълномощно № 2263 с нотариална заверка
от 29.08.2005 г. на нотариус Д. Н. и неистински документ пълномощно №
2263 с нотариална заверка от 26.12.2006 г. на нотариус Д. Н., като предметът
1
на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък -
престъпление по чл.235, ал.5 във вр. с ал.3, т.3 във вр. чл.235, ал.1 от НК за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева. В последствие е
внесен обвинителен акт и е образувано наказателно производство, в хода на
което пострадалите са предявили против него граждански искове, на обща
стойност 308 804,00 лв. Твърди, че производството против него е продължило
повече от осем години, като е оправдан по повдигнатите му обвинения. В
резултат на повдигнатото обвинение и водените наказателни производства, са
му причинени неимуществени вреди, за които отговорност следва да понесе
Прокуратура на Република България. Поради горното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответната страна, да му заплати обезщетение в
размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва от 04.07.2018 година- датата,
на която е влязла в сила присъдата, с която е бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатите му обвинения.
С отговора си, ответникът Прокуратура на Република България, оспорва
иска по основателност. Излагат доводи, че не е налице и причинна връзка
между обвинението за престъпление от общ характер и претендираните от
ищеца неимуществени вреди вреди. Наказателното производство не се
отличава със завишена процесуална принуда или интензитет. Спрямо ищеца е
взета най-леката мярка за неотклонение и не са прилагани други мерки за
процесуална принуда. В Същия период против ищеца са водени още две
наказателни производства, по които са постановени осъдителни присъди,
производствата и по трите дела са свързани с извършваната от него дейност
по дърводобив, при което не може да се твърди, че именно това обвинение е
довело до затруднение в работата му и до причиняване на твърдените
негативни емоции. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение. По
отношение на претенцията за лихви се позовават на изтекла погасителна
давност, за периода 04.07.2018 г. – 03.07.2020 година.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
От приложеното НОХД № 175/13 по описа на Районен съд – Омуртаг е
видно, че против ищеца е било образувано ДП № 376/08 на РУ Полиция, гр.
Омуртаг. Последният е бил привлечен като обвиняем на 17.08.2009 година,
2
като му е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.
Разследването по това производство е продължило до 2013 година, когато на
14.06.2013 г., е внесен обвинителен акт против него за извършено
престъпление по 235, ал. 3, т. 3 и т. 5, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. С
Определение № 9 от 25.02.2015 година, наказателното производство е било
прекратено, поради констатирани съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и е
било изпратено на РП – Омуртаг.
В последствие, на 17.03.2015 година е внесен обвинителен акт и ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.235, ал.3, т.3, т. 5 във вр. с ал.
1 от НК. Образувано е НОХД № 39/15 по описа на РС – Омуртаг. Това
производство е приключило с присъда, с която ищецът е бил признат за
виновен по повдигнатите обвинения и му е било наложено съответното
наказание. Поради отмяна на постановената присъда, делото е било
изпратено за разглеждане в РС – Търговище. В РС – Търговище е било
образувано НОХД № 862/16, като ищецът е бил признат за невиновен по
повдигнатите обвинения и е бил оправдан. Присъдата е била потвърдена от
въззивната инстанция и е влязла в законна сила на 04.07.2018 година.
От приложената справка за съдимост е видно, че ищецът многократно
през годините е бил осъждан, за извършени от него престъпления, като част
от тях са в периода, в който е било провеждано разследването на
престъплението, по което е постановена оправдателната присъда.
За доказване на търпените от последния неимуществени вреди от
повдигнатото му незаконно обвинение, бяха допуснати гласни доказателства-
свидетелите В. В. – син на ищеца и Р. И., която е бивша съпруга на ищеца, но
от 12 години отново живеят като семейство. В показанията свидетелите си
твърдят, че по време на делото семейството на ищеца е живяло в непрекъснат
стрес и напрежение. Той бил много изнервен, карал се непрекъснато със
своите близки, престанал да излиза, да общува. В резултат прекъснал
всякакви взаимоотношения със сестра си, а баща му не можал да издържи на
напрежението и починал. Работел е в съдружие с други хора, които
постепенно се отдръпнали и общата им фирма преустановила дейност. Като
цяло водените производства против ищеца са се отразили негативно на
дейността на фирмата му. Независимо от това, че против ищеца в същия
3
период от време са водени и други наказателни производство отново за
такива престъпления, той се притеснявал единствено от делото, по което в
последствие е бил оправдан. Говорел само за това и споделял, притеснението
си, че ще му бъде наложено ефективно наказание. Останалите дела не
предизвиквали у него такъв стрес и безпокойство, макар, че и те се
отразявали на състоянието му. Когато наближавало заседание по това дело,
ставал агресивен към близките си.
Единствените доказателства относно последиците от незаконното
осъждане на ищеца са обсъдените по-горе показанията на свидетелите. И
двамата са изключително заинтересовани от изхода на спора в полза на
ищеца, с оглед степента им на родство- единият е негов син, а втората от тях е
била негова съпруга, но след прекратяването на брака им отново живеят
заедно като семейство. Поради горното показанията на тези свидетели следва
да бъдат ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Действително
това са най-близките хора до ищеца и те би следвало по пътя на житейската
логика, непосредствено да възприемат последиците от воденото наказателно
производство, но за да бъде преценена способността и желанието им вярно да
възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си,
то следваше да могат да бъдат ценени и съпоставени с други доказателства,
било то писмени или показания на незаинтересовани свидетели. Твърди се,
че дейността на ищеца е била преустановена и фирмата му заличена, но в тази
насока не бяха представени никакви писмени доказателства, каквито
несъмнено съществуват. Твърди се, че обществото в малкия град, в който е
живял тогава ищеца е започнало да го избягва и да го отхвърля, но и в тази
насока не бяха представени доказателства, различни от показанията на тези
свидетели. Процесуалния закон и практиката на ВКС, не предвижда забрана
да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за
която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на
противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на
другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по
делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е
повлияла на достоверността на показанията му. Следва да се прецени
способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да
съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. Значение
4
в тази насока има съответно и възрастта на свидетеля, по време на събитието
и дали възрастта би му позволила да възприеме точно и обективно фактите,
както и адекватно да ги цени. Свидетелят В. В. е бил дете когато е започнал
наказателния процес против баща му, както сам заяви е бил на десет години.
На тази възраст не би могъл да има реална и адекватна преценка на
случващото се, още повече, че несъмнено не е бил запознат с действителните
факти и обстоятелства. По-скоро възпроизвежда в показанията си за този
период, това което е чул от близките си, преработвайки го през детското си
съзнание. Т.е. неговата възраст се е отразила на начина, по който е възприел
фактите, както и на неговата оценка за тях. Това, както и заинтересоваността
на свидетеля, следва да бъде отчетено при преценката на показанията му,
следва да бъдат отчетени и паметови и интелектуални му способности, към
онзи момент. Неточната преценка може да се отнася да се отнася за всички
факти или само за някои от тях, може да се отнася до определен период, а за
друг период от време не. Поради което съдът е свободен да прецени дали да
се довери на тези показания и в каква степен. Както сам свидетелят заяви, той
е израснал с това дело, като в последствие в годините преценката и
възприятието на фактите са били непосредствени и по-достоверни.
Отчитайки всичко това, както и практиката на върховен съд в тази насока
/Решение №312/11.01.2018г. по гр.д.№191/2017г. на четвърто ГО на ВКС;
Решение № 297 от 22.12.2014г. по гр.д.№4004/2014г. на ВКС; Решение №159
от 22.02.2016г. по т.д.№1871/2014г. на второ ТО на ВКС; Решение
№141/11.10.2019 по дело №3719/2018 на ВКС, ГК, I г.о./, съдът приема, че
следва да бъдат ценени преди всичко, показанията и са свидетелката Р. И. и
то в частта относно преживяванията и емоциите на ищеца, но не и в частта
относно търговската му дейност. Свидетелката въпреки заинтересоваността
си, е възприела вярно посочените факти, значими за спора и ги
възпроизвежда добросъвестно в показанията си.
Анализът на доказателствата и установените въз основа на тях факти
води до следния правен извод:
Претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение против него.
Обективните предпоставки за това са налице. Против него е започнало
наказателно преследване на 17.08.2009 година. За първи път обвинението е
5
внесено в съда 2013 година. Поради констатирани съществени нарушения на
процесуалните правила, установени в съдебната фаза на производството,
довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия
наказателното производство е било прекратено и е било изпратено на РП –
Омуртаг. През 2015 година, спрямо ищеца е била постановено осъдителна
присъда, а след отмяната , през 2016 година е бил признат за невиновен и е
бил оправдан по повдигнатите му обвинения. Фактическият състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за
претърпени от ищеца неимуществени вреди е осъществен.
Искът е доказан по своето основание, но следва да бъде определен и
какъв е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
съобразен с обществения критерий за справедливост. В тази връзка следва да
бъдат съобразени в тяхната съвкупност, редица обстоятелства, имащи
отношение към размера на обезщетението- продължителността на
наказателното производство, предприетите спрямо обвиняемия мерки за
процесуална принуда, процесуалното му поведение, предмета на
обвинението, както и дали то е в професионалната сфера на дееца. На
обезщетение подлежат неимуществените вреди, които са пряка последица от
конкретното незаконно обвинение. Трайната практика на ВКС, чест от която
са и решения № 184/2015г по гр.д. № 7127/2014г , № 138/2013г по гр.д. №
637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г и трите на IV ГО на ВКС, е
че при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на
граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е
да докаже засягането на съответното благо, както и останалите елементи от
фактическия състав. Като по отношение на размера на обезщетение, при
липсата на достатъчно доказателства, с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК,
той следва да определи по преценка и при спазване на принципите на
справедливостта- чл.52 от ЗЗД. Ако ищецът твърди вреди над обичайните
размери за ситуацията, то също следва да ги докаже.
В случая ищецът претендира неимущедтвени вреди, изразяващи се в
стрес, притеснения, неблагоприятни изживявания и уронване на доброто му
име. Доказателствата, представени от него по отношение на вредите са
оскъдни, с оглед преценката на показанията на свидетелите. Обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са
6
ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са
търпени /така решение № 427/16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 273/2009 г., III
г.о., решение № 457/ 25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009 г., IV г.о./.
Самият факт, че лицето не е извършило престъплението, за което е
образуваното досъдебно производство засяга емоционалното състояние и
достойнство. Възражението на ответника е в насока, че дори и да са
причинени вреди, с оглед предишни осъждания на ищеца, както и с оглед на
факта, че паралелно с този процес, против него са се водили и други такива за
същите и подобни престъпления, по които в последствие е осъден, то те са
минимални. Съдебното минало на лицето няма отношение към законността на
действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към
наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална
принуда /в този смисъл решение № 244/25.07.2013г. на ВКС по гр.д. №
1205/2012 г., IV г.о., решение № 112/14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010
г., IV г.о./.
Гласните доказателства сочат, че последици от незаконното обвинение
има, емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, той е изпитвал
притеснение и страх, че ще бъде несправедливо наказан, уронени са и честта
и достойнството му, които са и закономерна последица от повдигането на
обвинение. Променил е отношението си към близки и познати, имал е
трудности в общуването. Наказателния процес е продължил близо осем
години, като обвинението е в сферата на професионалната реализация на
ищеца. Вредите следва да бъдат обезщетение, по начин, че да не се превърнат
в източник на неоснователно обогатяване. Поради това при определяне на
обезщетението съдът съобрази, че не е установено вследствие на
наказателното производство да е настъпило съществено влошаване на
здравословното състояние или психическото състояние на ищеца, въпреки
продължителността му. В същото време обаче, следва да се съобрази и факта,
че последният многократно е нарушавал установените правилата именно във
сферата, в която упражнява дейността си, липсата на критичност, което само
по себе си е уронило доброто му име. В хода на наказателния процес, по
отношение на него е била предприета най-леката мярка за неотклонение, от
самото начало до края. Налагането на по-строга мярка за процесуална
принуда, също би допринесло за нагнетяване на напрежението и негативните
емоции. Не може да се презюмира, само поради наличието на незаконно
7
обвинение, че ищецът е преустановил дейността, с която се е занимавал,
както и, че предприятието му е прекратило дейността си. Тези факти
подлежат на доказване от страна на ищеца, което не беше сторено със
съответните доказателства, а в тази част, съдът не кредитира показанията на
изслушаните свидетели. Отчитайки, интензитета търпените от ищеца
неимуществени вреди, както и факта, че не са довели до тежки и/или
необратими последици за здравето му, както и обществено-икономическите
условия на живот в страната към датата на увреждането- 2018 г., съдът счита,
че сумата от 10 000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще
репарира настъпилите вреди. По делото липсват доказателства, които да
установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер
и с по-силен интензитет от отчетените. Самото осъждане на ответната страна
– Прокуратурата на РБ има репариращо действие, предвид моралния, а не
имуществен характер на претендираните вреди.
По отношение на иска за присъждане на лихва за забава от датата на
увреждането, ответникът направи възражение за изтекла погасителна
давност, но не за целия период, а за периода 04.07.2018 г. – 03.07.2020 година.
Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД вземането за обезщетение за забава в размер на
законната лихва се погасява с изтичането на тригодишна давност. Присъдата,
с която ищецът е бил признат за невиновен и е бил оправдан по повдигнатите
му обвинения е влязла в законна сила на 04.07.2018 година, тогава е
възникнало и основанието да търси защита по ЗОДОВ, това е моментът, от
който започва да тече давността за погасяване на вземането за лихви. Искът е
предявен на 03.07.2023 година, изминал е период от време, по-дълъг от три
години, който обаче не води до пълно погасяване на цялото вземане, а само по
отношение на тези лихви, които са били дължими преди тригодишния срок от
предявяване на иска. Предвид това, вземането за лихви е погасено за период
от 04.07.2018 г. – 03.07.2020 година. В тази насока е – Решение № 67 от
24.06.2011 год. по т.д. № 323/10 г., на І т. о. на ВКС. С оглед на изложеното,
присъденото обезщетение, следва да се присъди със законната лихва от
04.07.2020 година, като за останалия период 04.07.2018 г. – 03.07.2020 година,
искът следва да се отхвърли.
По разноските: С оглед изхода на спора, разноски на ищеца се дължат,
но не в пълен размер, а съобразно уважената част от претенцията. Сторените
8
в производството разноски за в размер на 1 011 лв.- адвокатско
възнаграждение, в размер на 1 000 лв., заплатена държавна такса, в размер на
11 лв. Съразмерно, на ищеца се дължат разноски, в размер на 224.67 лв.
Въз основа на горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Ю. В. Р.
ЕГН ********** от с. *******, общ. *******, съдебен адрес гр. *******, бул.
„*******“, № ****, ет. ****, адв. Р. Евл. Р. АК – ******* сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно обвинение, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва от 04.07.2020 година, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до
пълния размер от 45 000 лв., както и иска за присъждане на законната лихва
от 04.07.2018 г. – 03.07.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Ю. В. Р.
ЕГН ********** от с. *******, общ. *******, съдебен адрес гр. *******, бул.
„*******“, № ****, ет. ****, адв. Р. Евл. Р. АК – *******, разноски по делото,
в размер на 224.67 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
9