Определение по дело №3291/2019 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 06.12.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3291 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът И.Г.Ц. е предявил иск против ответника „МБАЛ Ескулап“ ООД за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2018 г. до месец юни 2019 г. в общ размер на 1 600 лв., на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 200 лв. и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 180 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, дължими на основание трудов договор, по силата на който ищецът е работил през процесния период при ответника като техник, механик.

Представя писмени доказателства: трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

            Моли да бъде допуснато изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и извършване на проверка в ответното дружество да отговори на следните въпроси: какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение за пълния предходен месец преди уволнението; какъв е размерът на имуществената вреда на ищеца за времето на неполучаване на брутно трудово възнаграждение за посочения период; какъв е размерът на обезщетенията за липса на предизвестие и за неползван годишен отпуск за 2019 г.

            Ответникът „МБАЛ Ескулап“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Б. намира исковете за допустими, но неоснователни.

            Прави възражение за недействителност на трудовия договор, от който ищецът черпи правата си, с твърдението, че не е подписвал такъв трудов договор, същият не се съхранява при него и не са налице други документи, удостоверяващи съществуването на трудов правоотношение между страните.

Оспорва уговорения размер на трудовото възнаграждение.

Оспорва размера на исковете с твърдението, че работодателят е внесъл дължимите данъци и осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение на ищеца и на същия се следва единствено чистата сума, оставаща след приспадането им.

            Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

            Оспорва авторството на представените от ищеца писмени доказателства и моли да бъде открито производство по оспорване на автентичността им по отношение на положените в тях подписи.

            Не възразява да бъде допусната съдебносчетоводна експертиза, като формулира допълнителни задачи към вещото лице.

            Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърденията в отговора на исковата молба.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение, иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

            За уважаването на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване едностранното прекратяване от работника поради неплащане на дължимото трудово възнаграждение на валидно съществувало между страните трудово правоотношение и размера на брутното трудово възнаграждение, включително среднодневното брутно трудово възнаграждение.

            В тежест на ответника е да установи изплащането на ищеца на трудовите му възнаграждения, на обезщетение при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, ползването на платен годишен отпуск за 2019 г. от ищеца или изплащането на обезщетение за неизползван отпуск, както и твърденията си за заплащане в полза на бюджета на дължимите данъчни и осигурителни вноски върху дължимите обезщетения.

            Ответникът е въвел в процеса правоизключващо възражение за нищожност на трудовия договор, от който ищецът черпи правата си, което следва да се установи от него.

            Не са налице права и обстоятелства, които се признават, както и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Основателно е искането на ищеца да бъде допуснато изслушването на съдебносчетоводна експертиза като вещото лице следва да отговори и на въпросите, поставени от ответника в отговора на исковата молба.

            На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски, поради което възнаграждението на вещото лице, дължимо от него, следва да се заплати от бюджета на съда. Ответникът следва да заплати депозит за възнаграждение на вещото лице с оглед формулираните от него задачи към експертизата.

            Искането на ответника за събиране на гласни доказателства е основателно, като до разпит следва да бъде допуснат един свидетел на ответника. Другият свидетел ще бъде допуснат при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК – в случай, че допуснатият свидетел не установи спорните факти.

            По своевременно направеното от ответника оспорване на авторството на представените от ищеца писмени доказателства – трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът на основание чл. 193, ал. 2 ГПК следва да укаже на ищеца да заяви дали ще се ползва от оспорените документи, за да бъде открито производство по оспорване на истинността им.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин, удовлетворяващ и двете страни.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 31.01.2020 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и извършване на проверка в ответното дружество да отговори на следните въпроси: какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение за пълния предходен месец преди уволнението; какъв е размерът на имуществената вреда на ищеца за времето на неполучаване на брутно трудово възнаграждение за посочения период; какъв е размерът на обезщетенията за липса на предизвестие и за неползван годишен отпуск за 2019 г., настъпили ли са погасявания по предявените в исковата молба суми, в какъв размер; какъв е неудовлетвореният остатък по исковата претенция; направено ли е удържане и внасяне на суми за данъци и осигуровки по отношение на ищеца.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.Л.Б., който да се призове за насроченото открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, дължим от ответника, в размер на 100 лв., който да се внесе в едноседмичен срок от съобщаването по сметка на Районен съд – Пазарджик.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да заяви дали ще се ползва от представените с исковата молба трудов договор и заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

ДОПУСКА до разпит един свидетел на ответника при режим на довеждане.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: