Решение по дело №666/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20227240700666
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 483                                          05.12.2022г.                            Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

         На четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание в следния състав:

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №666 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на И.А.С. против Заповед №22-1228-000598/15.09.2022г издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна Полиция при ОД МВР Стара Загора с наложена на И.А.С. принудителна административна мярка по чл.171 т.1 буква „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на СУМПС №********* до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 15.09.2022г.

       На 15.09.2022г, в  13.30ч, в град Стара Загора, по ул. „С.К.“ до номер 10 в посока север управлява МПС Ф.Г., с рег. №****, СУМПС ******, при следните обстоятелства: Водачът управлява след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARPK-0020, койот отчете положителен резултат, Амфетамин. Издаден е талон за изследване с номер 099119 и седем броя холограмни стикери. ПРобата е направена в сектор ПП и е с номер 00207 в 14.27часа., с което виновно е нарушен чл.5 ал.3 т.1 предл второ – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози от ЗДвП. Иззет е като доказателство СУМПС №*********, контролен талон №5730952.

    Представена е заповед № 349з-54/07.01.2022г, с която Директор ОД МВР Стара Загора оправомощава с правомощия да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.1 букви а, б,в,г, е ж, т.2 букви а,б,в,д,е,л,м,н, т.2А буква а и буква б, т.4 и т.5 буква а от ЗДвП служители на длъжност – полицейски инспектор, младши автоконтрольор ІІ-І степен, „командир на отделение“ с компетентност за територията на цялата ОД на МВР стара Загора, както и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи за определяне на основание чл.165 от ЗМВР на ОД МВР Стара Загора като служба за контрол върху спазването на ЗДвП. 

       Представени са АУАН серия GА №669514 от 15.09.2022г, съставен от мл автоконтрольор сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора / различно длъжностно лице от издателя на ЗПАМ/, връчен на нарушителя редовно, талон за изследване и резултати от Дръг теста положителни за Амфетамин от 15.09.2022г ,14.27ч, както и Протокол *********-180000 за сервизна проверка на Drugtest 5 000 ARPK -0020, валиден до 25.11.2022г, поради което резултатите от проведената проверка са годно средство за доказване състава на приложената принудителна мярка.

           ЗПАМ№22-1228-000598/15.09.2022г е връчена на 15.09.2022г с указание за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред АС Стара Загора. Жалбата е подадена от адресата на 29.09.2022г, поради което е допустима.

        С жалбата се твърди, че липсва материално правното основание за налагане на принудителна мярка по чл.171 т.1 буква А от ЗДвП, тъй като е изпълнен талона за медицинско изследване, с което резултата от полевия тест е оспорен и е следвало да се изчака медицинското и химико токсилогично изследване, преди да се отнеме СУМПС на проверения водач. В настоящия случай законът не е приложен стриктно и реално СУМПС е отнето не до решаване на въпроса за отговорността, а до момента, в който бъдат готови резултатите от медицинските и лабораторни химико токсикологични изследвания. От съда се иска да бъде отменена Заповед № 22-1228-000598/15.09.2022г издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с присъждане на разноските по делото в размер на 500лв възнаграждение за един адвокат и 10лв държавна такса, съгласно списък преди приключване на устните състезания по делото.

 Ответника Младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора, чрез редовно упълномощен процесуален представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на един адвокат.

         Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

         Заповед №22-1228-000598/15.09.2022г е издадена от компетентен контролен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка „отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“ се издава с цел осигуряване безопасността на движението и за преустановяване на административни нарушения, поради което съставянето на Акт за установяване на поведение, отклоняващо от императивните правила на ЗДвП, описано в състава на заповедта за прилагане на принудителната мярка е задължително условие. Същото е спазено като съставомерните факти по чл.171 т.1 буква „А“ от ЗДвП са установени- водач на МПС, извършена редовна проверка, приключила с годно средство за доказване на главното съставомерно обстоятелство, а именно употреба на амфетамин / нароктични вещества или техни аналози/, като всички те са възприети от компетентен контролен орган и в хода на процедурата по образуване на административно наказателно производство. Съгласно изречение последно на чл.171 т.1 буква А от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, но това условие за установяване употребата на наркотични вещества, съответно концентрацията на алкохол в кръвта, не отрича сбъдването на състава принудителната мярка. Обратното тълкуване, което жалбоподателя предлага, обезсмисля целта на принудителните административни мерки и момента, в който законодателя е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а именно към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като СУМПС се отнема още в този момент на образуване на административно наказателното производство. Само по този начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция. Резултатите от проведено контролно изследване по реда на Наредбата, приета на основание чл.174 ал.4 от ЗДвП са определящи за административно наказателната и наказателната отговорност на водачите. Съответно ако са отрицателни за употреба на наркотични вещества или техни аналози, или за съдържание на алкохол в кръвта под съставомерните стойности от 0.5 на хиляда, този факт ще бъде основание за прекратяване прилагането на принудителната мярка, защото в този момент ще се реши и въпроса за отговорността – ще липсва основание за нейното ангажиране. Принудителната мярка обаче се налага при положителни резултати от извършената на място проверка, а тя се извършва с тест и той е годен за употреба, съответно и показаните от него резултати са факт –основание да се отнеме СУМПС на водача, именно до момента, в който окончателно ще се реши спорния въпроса за това употребил ли е наркотични вещества и техни аналози, или не. Изчакването на резултатите обезсмисля принудителната мярка и текста на закона е пределно ясен – ПАМ се налага до решаване на въпроса за отговорността в момента на образуване на административно наказателно производство, дори когато водачът е решил да се ползва от правата си да оспори резултатите от проверката на място, и съответно медицинските и лабораторни изследвания да решат въпроса за неговата административно наказателна или наказателна отговорност. Тук е мястото да се каже, че именно в разпоредбата на чл.171 т.1 буква А от ЗДвП ясно е прокарана разликата между наказание – углавно или административно и принудителна административна мярка, а именно принудителната мярка не е наказание е превенция срещу извършване на общо опасни деяния срещу транспорта, съответно срещу установения от държавата ред за управление на дейността на водачите на МПС. Мярката е законосъобразно винаги, когато по съответния ред, чрез АУАН и годно веществено доказателствено средство, изготвено съобразно Наредбата по чл.174 ал.4 от ЗДвП се установи главния факт за нейното прилагане – положителен резултат от проверка на място за употреба на наркотични вещества или техни аналози, съответно концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. До изготвяне на резултатите от медицинско изследване, което водачите не дължат, поради принципа, че никой не е длъжен да уличава себе си в престъпление, мярката има своето законно основание и дори отрицателните резултати не могат да го отрекат с оглед на нейната превантивна цел – до решаване на въпроса за отговорността. Мярката е законосъобразна, съобразно известните към момента на нейното прилагане резултати, а тези от медицинските изследвания имат значение за разрешаване на административно наказателна или наказателна отговорност на лицето, поради което могат да бъдат основание за предсрочно прекратяване на изпълнението й.

   Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора           

 

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  И.А.С. против Заповед № 22-1228-000598/15.09.2022г издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора.

 ОСЪЖДА И.А.С. ЕГН:********** *** сумата от 100лв /сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: