РЕШЕНИЕ№ 341
гр. Монтана, 28 юли 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 16.07.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на ПРОКУРОР
ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело
№ 304 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от Началник на отдел „МРР Д*** ” ГД „МРР”
ЦМУ, Агенция Митници против Решение от 28.04.2021 г. по АНД № 415/2020 г. на
Районен съд – Берковица, с което е отменено Наказателно Постановление № 3424/10
12 2020 на Началник на отдел „МРР Д*** ”, В ЧАСТТА за нарушение на чл. 126, ал.
1 от ЗАДС и на И.С.П. е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева и е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушението 110
л. етилов алкохол. В ЧАСТТА, с която са отнети в ползва на държавата стоките
предмет на нарушението, на основание чл. 124 от ЗАДС, НП е потвърдено.
С НП на И.С.П.,*** е
наложено административно наказание за това, че на 23 06 2020 г. в дома си в с. Д***
О*** , община В*** , ул. „Ш*** ” № * , държи 110 литра етилов алкохол без
данъчен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза. Със същото НП са отнети в полза на държавата стоката, предмет на
административно нарушение.
В касационната жалба
касаторът твърди, че районният съд неправилно е приел, че
административнонаказагелното обвинение не е доказано по несъмнен начин. От
обективна страна, за да е извършено нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС следва
да е налице държане на акцизна стока. Безспорно от митническите лабораторни
експертизи, стоката - предмет на нарушение представлява акцизна такава по смисъла
на чл. 2, т. 1, във вр. с чл. 9, т. 1 от ЗАДС. Неправилно съдът е приел, че
административнонаказващият орган не е събрал доказателства относно това къде и
кога е сварена ракията. При извършване на проверката, проверяващите служите
поискали да им бъде предоставен документ за платен акциз, като такъв не бил
представен, нито в деня на проверката, нито до момента на издаване на
наказателното постановление. Не са представени и доказателства, че ракията е
произведена преди 2007 г. Съгласно Правилника за прилагане на Закон за акцизите
/отм., ДВ, бр. 42 считано от 01.07.2006 г./, за изварените ракии, от
отговорника на пункта по ракиеизваряването, се съставя производствен лист на
името на пълнолетен член на семейството. Производственият лист се издава в три
екземпляра и се подписва от отговорника на пункта по ракиеизваряването и от
лицето, на чието име се съставя. Отговорникът на пункта по ракиеизваряване
описва и ежемесечно представя първите екземпляри от производствените листове
заедно с декларацията по ал. 5 в териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите по месторегистрацията на пункта, вторият екземпляр на
производствения лист се предава на физическото лице по чл. 2, т. 3 от закона, а
третият остава към кочана на производствените листове. Следователно, дори и да
се приеме, че ракията е изварена преди 2007г., законът е предвиждал издаването
на съответен документ, което физическото лице следва да притежава. Следва да се
има предвид, че разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС предвижда като възможност
представянето не само данъчен документ по този закон или фактура, митническа
декларация, или придружителен/електронен административен документ или документ
на хартиен носител, но и друг документ, удостоверяваш плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, за какъвто следва да се приеме и гореспоменатия
производствен лист. Следователно, следва да се приеме, че във всички случаи,
госпожа П., ако е разполагала, било то с акцизен данъчен документ по смисъла на
сега действащия ЗАДС или с производствен лист, същата е следвало да го
предостави на проверяващите служители с оглед доказване обстоятелството, че е
заплатен акцизът за намерения етилов алкохол. Предоставените в съдебно
заседание бележки, не доказват обстоятелството, че етиловият алкохол е изварен
преди 2007г. Не се споделя и извода на съда за неправилно прилагане на
материалния закон. В настоящия случай, при извършване на проверката е
установено наличие на акцизни стоки - етилов алкохол /домашна ракия/, за която
според ЗАДС, И.П. е следвало да предостави справка - декларация и акцизен
данъчен документ за изварената ракия, а такива не са представени. От П., като
физическо лице, което не е регистрирано по ЗАДС, не се изисква да съставя
данъчни документи по смисъла на ЗАДС. Държането на наливни алкохолни напитки -
ракия, без такъв данъчен документ, независимо от причините за липсата му
осъществява състав на нарушение по чл. 126 от ЗАДС. Субект на това нарушение
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, тъй като законът не изисква
то да притежава някакво специално качество, напр. регистрация по ЗАДС като
производители или складодържатели. Законът е определил санкция както и за
физическите лица, така и за юридическите такива, без оглед тяхната регистрация
по реда на ЗАДС. Ако беше обратното, законодателят щеше да определи точно
кръгът на лицата които могат да бъдат субекти на нарушение по чл. 126 от ЗАДС,
поради което този орган счита, за безспорно установено и доказано, извършването
на административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, за което правилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност. На следващо място, счита, че неправилно
районния съд е приел, че в Наказателното постановление и акта не е посочен
начина на изчисляване на дължимия акциз. В Наказателното постановление ясно е
посочено, че акцизът е изчислен съгласно чл. 41 от ЗАДС - чрез умножение на
акцизната ставка по данъчната основа. Моли решението на районния съд да се
отмени като незаконосъобразно. В с.з. юрк А*** поддържа жалбата с аналогични
съображения.
Ответникът – И.С.П. не
взема становище по жалбата.
Прокурор от ОП Монтана
дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
Берковица за правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Извършената проверка е непълна, поради
което на наказаното лице е вменено нарушение, което не е доказано, че е извършило.
Това прави издаденото Наказателно Постановление незаконосъобразно и същото
правилно е отменено от районния съд. Решението е обосновано и мотивирано,
поради което предлага да бъде потвърдено.
Административен съд
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да отмени обжалваното
НП въззивният съд, приема, че административнонаказателното обвинение е
недоказано, а именно, че жалбоподателят е държала 110.00 литра етилов алкохол,
без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза - нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. За да
е осъществен съставът на това нарушение от обективна страна, е необходимо за
държаните акцизни стоки да се дължи акциз. От приетата като писмено
доказателство заключение на митническа лабораторна експертиза се установява по
несъмнен начин, че откритият в имота на жалбоподателя алкохолен продукт съдържа
етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗАДС, поради което отговаря на
определението за акцизна стока по чл. 4, т. 1 във вр. с чл. 2, т. 1 от ЗАДС. Актосъставителят и наказващият орган, обаче са се ограничили с данните от
митническата лабораторна експертиза, без да събират други данни за произхода на
държания алкохол. По-конкретно не са събрани доказателства за това дали
алкохолът е бил произведен в специализиран малък обект за дестилиране при
спазване на ограниченията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС и дали е бил произведен преди
01.01.2007 г. Ако алкохолът е бил изварен в специализиран малък обект за
дестилиране при спазване на ограниченията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС, размерът на
акциза и на наложената глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл.
31, т. 6 от ЗАДС. Ако алкохолът е бил изварен преди 01.01.2007 г., т.е., преди
влизане в сила на ЗИДЗАДС, обн. ДВ, бр. 105/2006 г., акцизната ставка би била 0
лв. за 1 хектолитър чист алкохол, т.е. за открития в държане на жалбоподателя
алкохол не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ,
удостоверяващ плащането на акциз за него. Съобразно приложимата в настоящото
производство презумпция за невиновност на привлечения към отговорност съдът
приема, че административнонаказателното обвинение против И.С.П. за нарушение по
чл. 126, ал.1, т.1 от ЗАДС не е доказано по несъмнен начин. По-конкретно от
събраните доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за откритата в
държане на жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради което тази ракия може да
бъде годен предмет на нарушение по чл. 126, ап.* от ЗАДС, тъй като
жалбоподателката твърди,че ракията е била варена 1997 и 1999год.,т.е. преди
2007 г. Освен поради недоказаността на административнонаказателното обвинение,
обжалваното постановление е незаконосъобразно и поради неправилното прилагане
на материалния закон. Нито в съставения АУАН, нито в наказателното
постановление са посочени доказателства и факти, от които да се извърши
преценка по какъв начин е бил изчислен дължимият акциз, което също прави
повдигнатото административно обвинение неясно, тъй като няма как задълженото
лице да знае какъв акциз е следвало да заплати. Съставът на нарушението чл. 126
от ЗАДС охранява обществените отношения, гарантиращи надлежното документиране
на начисляването, плащането и обезпечаването на дължимия акциз, т.е.
съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези факти и то от правоимащи
лица. Задължени да водят такава документация и съответно да разполагат с такива
документи са само регистрираните или лицензираните по ЗАДС лица. Това е така,
защото чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗАДС посочват изчерпателно кои лица
начисляват и внасят в републиканския бюджет акциза и сред тях няма
нерегистрирани и нелицензирани такива. Лице, което не е регистрирано или
лицензирано по ЗАДС, няма задължение да съставя и поради това не може да
притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза. Ето
защо такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС. В процесния случай е
безспорно, че жалбоподателят е държал етилов алкохол /ракия/, без да е
регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това
той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи
начисляването, плащането или обезпечаването на акциза и не може да носи
отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Доколкото е държал акцизни стоки,
жалбоподателят може да отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира
като производител или да се лицензира като складодържател, не го е сторил,
както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил, но това
са нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е съставено
процесното наказателно постановление.
Настоящият съдебен
състав не споделя изложените правни изводи на районния съд, които са
несъответни на доказателствата по делото, респ. на относимата правна уредба –
действащият и отменен ЗАДС.
Видно от приложения по
делото Протокол за извършена проверка от 28 07 2020 г., административнонаказаното
лице е записало собственоръчно и се е подписало, че няма възражения по
констатациите. Изпълнителното деяние, за което е наложена административната санкция
е определено като „държи” и тъй като в ЗАДС няма легална дефиниция на това
понятие, по аналогия следва да се приложи дефиницията дадена в чл. 68, а. 2 от
ЗС, според която „държането” е упражняване на фактическа власт върху вещ, което
лицето не държи като своя.
Неправилни са изводите
на съда, че административният орган не е изследвал обстоятелството къде е
изварена ракията и дали не би могло да се приложи чл. 31, т. 6 от ЗАДС, тъй
като доказателствената тежест за това е на административнонаказаното лице. АНО
няма как да изследва този въпрос, без да са представени съответни доказателства,
указващи на такова обстоятелство.
Неправилни са изводите
на съда, че ракията би могла да е изварена преди 2007 г. В тази връзка
предположенията не могат да бъдат годни основания за извеждането на обосновани
правни изводи. Дори да се приеме, че ракията е произведена преди 2007 г., то за
нейното производство също следва да има документ, по смисъла на чл. 8 от ЗАДС
/отм./ и чл. 19 от ППЗАДС /отм./ След като административнонаказаното лице не
представя документи, било по отменения, било при действащия закон, единствено твърденията
в тази насока не са достатъчни да се приемат за меродавни. Липсват и
доказателства, в смисъла на тогава действащия ЗАДС, а именно чл. 19, ал. 2 и
ал. 5, ал. 7 от ППЗАДС, които да установяват количеството получено ракия и
качеството на лицето, че е производител на грозде и плодове.
Неправилни и несъответни
на закона са изводите на съда, че административнонаказаното лице не може да
бъде наказано по текста на чл. 126 от ЗАДС, тъй като не е лицензиран
складодържател или регистрирано лице. От една страна употребеният термин в
нормата на чл. 126 е „лице”, т.е. законодателят не предвижда някакво специално
качество за лицето, което подлежи на административнонаказателна отговорност. От
друга страна една от хипотезите на цитираната норма е, че изисква от тези лица
да представят документ, удостоверяващ плащането на акциза. Другите предвидени
хипотези за начисляване и внасянето, респ. обезпечаване на акциза са алтернативно
предвидени и не дерогират изискването за плащане.
При тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира решението,
в ЧАСТТА, с което издаденото Наказателно постановление е отменено, за
неправилно.
Този състав на
Административен съд Монтана констатира противоречие в диспозитивите на
въззивното решение, а именно, от една страна същото е отменено В ЧАСТТА, с
което на И.С.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева и е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушението 110 л.
етилов алкохол, а от друга и същевременно на постановената отмяна на отнемане
на стоката предмет на нарушението, НП е потвърдено, В ЧАСТТА, с която са отнети
в ползва на държавата стоките предмет на нарушението. Това противоречие,
предвид приетата от този касационен състав незаконосъобразност на въззивното
решение, в частта, с която издаденото Наказателно Постановление е отменено, не
би породило повод за съмнение във волята на съда.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение от 28.04.2021 г. по АНД № 415/2020 г. на Районен съд –
Берковица, В ЧАСТТА, с което е отменено Наказателно Постановление № 3424/10 12
2020 на Началник на отдел „МРР Д*** ”, В ЧАСТТА за нарушение на чл. 126, ал. 1
от ЗАДС и на И.С.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева и е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушението 110 л.
етилов алкохол.
В останалата част
Решение от 28.04.2021 г. по АНД № 415/2020 г. на Районен съд – Берковица, с
която Наказателно Постановление № 3424/10 12 2020 на Началник на отдел „МРР Д***
” е потвърдено, В ЧАСТТА, с която са отнети в ползва на държавата стоките
предмет на нарушението, на основание чл. 124 от ЗАДС, поради необжалването му,
е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: