Р
Е Ш Е Н
И Е
№
1578
гр.Бургас,
16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХ–ти
наказателен състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова,
като разгледа НАХД №3329 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по повод жалба
от А.
Не С. с ЕГН:********** срещу електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, серия К № 1123154, издаден от ОД МВР Бургас, гр. Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 лева.
С жалбата се изразява
недоволство от атакувания електронен фиш /ЕФ/, като се посочва, че същият е
незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила,
налагащи неговата отмяна. Моли се за отмяна на обжалвания електронен фиш. Изтъкват се
възражения в насока на изтекли срокове по чл.34 от ЗАНН, както и тази по чл.80,
ал.1, т.5 от НК.
В провелото се пред настоящата инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна е редовно призована за съдебно заседание, и също не изпраща
представител. В съпроводително писмо моли за потвърждаване на атакувания електронен фиш като законосъобразен.
Жалбата изхожда от
легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на
горепосочения електронен фиш. Същата е подадена в срок /предвид
обстоятелството, че липсват данни за точната дата на връчване на ЕФ, съдът
приема, че жалбата е подадена в срок/. Предвид на горното,
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Бургаският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.06.2015 г. в 22.08 часа в гр. Бургас, система за видеоконтрол "MULTАRADAR" с
фабричен № 00209D32D4F9 заснела лек автомобил марка/модел „Опел Астра” с
рег.№****, движещ се по ПП Е773 на 491-ви километър до
бензиностанция „Ромпетрол” в посока от кв. Ветрен към КПП – 1. Съгласно изготвената с посочената
система снимка (л. 7), фиксираната скорост на движение на посоченото МПС
била 133 km/h (при измерването на скоростта е отчетено и
3%-то допустимо отклонение от стойността на фиксираната скорост в полза на
водача), при разрешена скорост за движение в населено място 90 km/h, въведена с
пътен знак "В-26".
Въз основа на тези данни и
проверка за собственост на заснетия автомобил впоследствие е издаден от Сектор „ПП” при ОД на МВР
– Бургас и обжалвания понастоящем електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, на настоящия жалбоподател - С., собственик на МПС-то към процесния момент, видно от
представена по делото справка за собственост, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
Описаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства, обективирани във
веществените доказателствени средства, както и в писмените доказателства -
снимка /л.
7/, справка за собственост на МПС /л. 7-гръб/, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.12.4888 /л. 8/, протокол от
проверка № 155 –ИСИ/24.03.2015 г. /л. 9/, протокол за монтаж на пътни знаци /л.10/, отговор от Сектор „Пътна
полиция” /л.19/, които преценени поотделно
и в тяхната съвкупност водят до еднопосочни фактически изводи. Не
се събраха доказателства, които да оборят така установената фактическа
обстановка.
При така установените факти, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
В случая се касае за
извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост
за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Действително,
атакуваният ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа предвидените в чл. 189,
ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити. Посочено е, че същият е
издаден от ОД на МВР-Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича
по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро
от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение
на скоростта от 90 км/ч, както и точната измерена скорост.
Независимо,
че съдът достигна до положителен извод за доказаността на административното
нарушение, то следва да се посочи, че административнонаказателната отговорност
на С. в конкретния случай е незаконосъобразно ангажирана, тъй като предвидената
в закона давност, за която съдът следи служебно /въпреки възражението в тази
насока в конкретния случай/, е изтекла.
Давността
по своето естество представлява изтичане на определен от закона срок, който,
при реализиране допълнително на други законоустановени предпоставки, изключва
наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. В ЗАНН по
отношение на давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. И тъй като има
възражения в насока за изтекла давност по чл.34 от ЗАНН, следва да се посочи,
че този текст урежда случаите, при които административнонаказателното
производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато
нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато
това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за
митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения, срокът
е две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден
в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за
държавната финансова инспекция. Според ал. 3, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта. От
съдържанието на разпоредбите на чл. 34 на ЗАНН може да се направи еднозначен
извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на
акта за установяване на нарушение, който поставя началото на
административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на
нарушителя или от извършване на нарушението. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната
давност. Всички разпоредби на чл. 34 от ЗАНН, касаещи административнонаказателното
преследване, засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение.
Разпоредбата
на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание
(т. нар. „изпълнителска давност“). Според ал. 1, административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според
ал. 2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, т. е. от влизане в сила на наказателното постановление и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността започва да тече нова давност. В ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН е уредена
хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила
акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по ал. 1 на чл. 82 от ЗАНН. Според ал. 4, разпоредбата на ал.
3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.
1 е образувано изпълнително производство. Ако наказателното постановление (ЕФ)
не е било връчено по реда уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и сроковете по
чл. 82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата,
когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
По
тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на
абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се
изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието, не е влязъл в
сила, т. е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.
Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния
случай, с оглед изричното препращане визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на
обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Препращането на чл. 11 от ЗАНН към чл. 81 от НК /т. е. към давността като
правен институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/
16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в последствие е доразвито
със съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015 г. Нещо
повече, дори и при липсата на препращане към НК, той би следвало да бъде
приложим по правилата на аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота поради
степента на сходство в институтите на административнонаказателното и
наказателното право (по аргумент за противното и от чл. 46, ал. 3 от ЗНА).
Настоящият
състав счита, че на основание чл. чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 81, ал. 3 от НК
институтът на давността следва да се приложи в конкретния случай, защото при
посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота. Да се приеме обратното, означава,
извършителите на административни нарушения да се третират по-неблагоприятно от
тези, извършили престъпления, деликти или дисциплинарни нарушения. Съгласно чл.
31, ал. 7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното
преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и
човечеството. По аргумент за противното във всички останали случаи, включително
за административни нарушения, наказателното /респективно
административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието се
изключват при настъпване на давност. Това тълкуване е в хармония и с
изискването на ЕКЗПЧОС и по-конкретно с изискването за разумен срок за
провеждане на административнонаказателното производство като гаранция за спазване
на правата на човека.
По
отношение на административни нарушения намира приложение както кратката
тригодишна давност на чл. 81, ал. 2, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, така и абсолютната
давност от четири години и половина, като началния момент и на двата срока е
датата на нарушението. Ако се приеме че се прилага единствено срокът на
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /4 години
и шест месеца/, то извършителят на административното нарушение ще бъде третиран
по-неблагоприятно в сравнение с извършителите на престъпления, по отношение на
които намира приложение институтите както на обикновената, така и на
абсолютната давност, което не съответства на разума на закона, нито на
изложените по-горе съображения и правни доводи.
В
конкретния случай абсолютната давност е изтекла на 04.12.2019 г., т.е. преди
постановяване на крайния съдебен акт. Въпреки това, съдът намира, че е изтекла
и кратката тригодишна давност. По делото няма никакви доказателства относно
предприетите действия по връчване на ЕФ, което би довело до прекъсване на
давността след неговото издаване. Тежестта да се докаже спазване на давностните
срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност е на АНО. В
конкретния случай същият не е ангажирал нито едно доказателство, от което да е
видно, че тези срокове са спазени. Съдът приема, че атакуваният ЕФ е бил
издаден в деня на нарушението му 04.06.2015 г., като предвид това, че няма
доказателства за дата на връчване на ЕФ, то към датата, сочена от С. като
такава, в която е узнала за ЕФ, а именно 06.07.2019 г., кратката тригодишна
давност е изтекла. С оглед на гореизложеното съдът намира, че незаконосъобразно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакувания ЕФ следва да бъде отменен.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 1123154, издаден от ОД МВР Бургас, гр. Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на А. Не С. с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 200, 00 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.