Р Е
Ш Е Н
И Е № 260053
гр.Хасково,
13.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателен въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети април, през хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Милена Петева
Членове : Филип Филипов
Капка Вражилова
при участието на секретаря Петя Делчева,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Вражилова ВНАХД №118 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С Решение №
260009 от 04.02.2021г., постановено по НАХД № 7/2021г. по описа на Районен
съд– Харманли, обвиняемата И.П.И. ЕГН ********** е призната
за виновна в това, че на 19.10.2018г. в с.Ч., общ.Х., обл. Х., на път II- 76
км. 41, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка “Опел”,
модел „Зафира“, с per. №*******, нарушила правилата
за движение по пътищата- чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП "Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците " и по непредпазливост причинила
на Ц. М. Г. от с.Ч., общ.Х. средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затруднение движението на левия крак, което се дължи на счупване на
лявата срамна кост на таза, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.”б”, вр. с чл.342 ал.1, вр. чл.78а, ал.1 от НК е
освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева.
На основание чл.78а, ал.4, вр. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на обвиняемата е
наложено и административно наказание "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца.
Със същото Решение на РС-Харманли, на основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемата е осъдена да заплати по
сметка на ОДМВР– Хасково сумата
от 671,25 лева,
представляващи направените на досъдебното производство разноски.
Срещу решението на районния съд, в частта с която на
обв.И. е наложено административно наказание
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, е постъпила въззивна жалба от
защитника й адв. Н.К. ***. В жалбата се твърди,
че решението е незаконосъобразно, а наложеното с него наказание- явно
несправедливо. Излагат се последователно доводи, за това, че първоинстнционният
съд не е следвало да налага и предвиденото като възможност в нормата на чл.78а
ал.4 НК административно наказание "Лишаване от
право да управлява МПС". Като аргументи се сочат следните обстоятелства:
липсата на предходни административни нарушения, добрите характеристични данни,
поведението на обвиняемата след пътния инцидент, както и оказаната от нея помощ
на пострадалата. Твърди се също така, че при определяне на посоченото
административно наказание РС-Харманли не е отчел и извършеното от пострадалата
нарушение на чл.113 ал.1 т.2 ЗДвП, изразяващо се в престоя й на пътното платно,
без да е била налице непреодолима причина за това. Иска се изменение решението
на първоинстанционния съд, като бъде отменено наложеното с него административно наказание "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция Окръжна
прокуратура-Хасково не изпращат техен представител. Обвиняемата
и нейният защитник поддържат въззивната жалба. В хода на съдебните прения адв.К.
акцентира върху липсата на предпоставки за прилагане на предвиденото в чл.78а
ал.4 НК като възможност административно наказание „лишаване от право да се
упражнява определена дейност“. В правото си на лична защита
обвиняемата изтъква лични и професионални аргументи, както и собственото си
поведение след инцидента, за това да бъде отменено наложеното й административно наказание "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в
предвидения от закона срок и отговаря на изискванията на чл.320, ал. 1 и 2 НПК.
Настоящият
въззивен състав, след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт, констатира, че при постановяването му първоинстанционният съдебен
състав е допуснал отстраними съществени процесуални нарушения, които налагат по
същество отмяна на постановения от него съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на РС-Харманли. Съображенията в тази връзка са
следните:
Производството
пред районния съд е образувано въз основа на внесено от прокурора постановление
по чл.375 НПК с предложение за освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и е протекло по
реда на глава ХХVІІІ от НПК. Първоинстанционният съд,
като обсъдил събраните по делото доказателства, приел за установена и безспорна
фактическата обстановка, изцяло така, както е била описана от прокурора в
постановлението по чл. 375 НПК. В резултат на
извършения правен анализ, районният съд стигнал до извода, че обв.И. е
осъществила от обективна
и субективна страна престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Изложил
лаконични мотиви защо намира, че по делото са налице доказателства за това, че
обвиняемата е нарушила нормата на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и като
не е била внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците, по непредпазливост причинила на Ц. М. Г. от с.Ч., общ.Х. средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затруднение движението на левия крак, което се дължи на счупване на
лявата срамна кост на таза. Така направеният извод РС-Харманли базирал изцяло
върху заключенията на вещите лица по приетите САТЕ и СМЕ, изготвени в хода на
досъдебното производство. Последните, макар да не били обсъдени от съда по
отношение степента им на правилност,
обоснованост, пълнота и яснота, били изцяло възпроизведени като съдържание в
мотивната част на решението. Въпреки че останалите доказателствени източници,
които най-общо били посочени като писмени и гласни такива, не били подложени на
анализ, след излагане на общи теоретични разсъждения относно съставомерните
признаци на нормата на чл.343 ал.1 б“б“ вр. чл.342 ал.1 НК, РС-Харманли
направил извод, че обвиняемата е извършила престъплението от обективна и
субективна страна.
Въззивният съд,
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На 19.10.2018г. обв. И. управлявала лек
автомобил марка “Опел” модел „Зафира“ с peг. №******* в посока от гр.Б. към гр.Х., като пътят й минавал през гр.Т. В
автомобила пътувало и малолетното й дете П. Б. Преминавайки през гр.Т. на път за гр.Х., към 19ч., обвиняемата навлязла
в землището на с.Ч.,
община Х., като се движела по път II
- 76, км. 41. Макар и в тъмната част на денонощието, времето било ясно, а
видимостта- нормална за шофиране при осветеност на фаровете на къси светлини.
Платното за движение било разделено от непрекъсната бяла линия на две ленти,
асфалтът бил сух, макар и напукан. В края на северната лента на платното, по
което се движела обвиняемата, имало затревена тротоарна площ. Обвиняемата управлявала
автомобила си със скорост от 36,2 км/час.
По същото време на денонощието св.Ц. Г. от с.Ч. се движела пеша по тротоара до пътното
платно на път II - 76, км. 41, с гръб към автомобилите, пътуващи в посока към
гр. Х. Макар същата да била забелязана от обвиняемата още на разстояние от
22,35 метра, в процеса на преодоляване на съществуващ ляв завой на пътя, управляваният
от нея лек автомобил излязъл от платното за движение, след което навлязъл
върху десния тротоар, по който вървяла св.Г. След завъртане на автомобила с
малък ъгъл по посока на часовниковата стрелка, възникнал удар между него и пешеходката
на около 33,80 метра от възприет като ориентир електрически стълб- по дължина и
на 0,50 метра от дясната линия на платното- по ширина. По характера си ударът
бил челен, прав, при сблъсък на предна лява част на купето на лекия автомобил,
на разстояние 45 см вдясно от левия страничен габарит на автомобила. Вследствие
на съприкосновението си с автомобила, пострадалата била ударена в задната част
на тялото, поради което паднала напред върху тротоара. След инцидента
обвиняемата излязла от спрелия автомобил и след като се осведомила за
състоянието на пострадалата, й предложила да я закара в болницата в гр.Х.
Междувременно на местопроизшествието пристигнал и внукът на пострадалата- св. И. Ж. Двамата били откарани от
обвиняемата с управлявания от нея лек автомобил в ЦСМП- Харманли, където на
пострадалата били извършени изследвания, включително рентгенографско такова. На
място, в ЦСМП-Харманли, след като получил сигнал за инцидента, отишъл и св.Я. Я.- мл. автоконтрольор в РУ-Харманли. Същият
изпробвал обв.И. с техническо средство, което отчело отрицателен резултат за
наличие на алкохол в кръвта. През цялото време на престоя на пострадалата в
болничното заведение, обв.И. останала там, придружавана от св.Н. А.- неин приятел от гр.Х., когото тя повикала по
телефона веднага след инцидента. След като пострадалата отказала
хоспитализация, още същата вечер тя се прибрала в дома си, където била откарана
от св.А. заедно
със своя внук.
Във връзка с извършеното образно изследване на пострадалата била
изготвена рентгенограма на тазобедрените стави, разчетена от св.Г. Г.- **** ******
образна диагностика, който бил на смяна вечерта на инцидента. В съставените от
него медицински документи от 19.10.2018г. като резултат от ренгенографското
изследване била отразена налична фрактура на лява тазобедрена става, на двете
рамена на пубична кост, в ляво. Едновременно с това, в хода на досъдебното
производство, разпитани в качеството на свидетели- д-р Г. Г., д-р В. К**** ****** в
МБАЛ-Харманли и Р. Г.- ****** ****** в
ЦСМП- Харманли заявили, че от прегледа на пострадалата, включително и от
рентгенографския такъв, не са били установени счупвания. Официална информация в
тази връзка от МБАЛ-Харманли не била предоставена в хода на досъдебното
производство, тъй като такава не била съхранявана от лечебното заведение.
Вещото лице изготвило експертното си заключение по назначената СМЕ, единствено
на база извършеното разчитане на рентгенографското изследване, без да се
запознае с показанията на посочените свидетели и без да извърши личен преглед
на пострадалата. Именно въз основа изготвената по посочения начин СМЕ, от
РС-Харманли било прието за установено наличие на увреждане на пострадалата,
причиняващо трайно затруднение в движението на левия крак, дължащо се на
счупването на лявата срамна кост на таза.
Причиняването
на средна телесна повреда при управление на МПС и поради нарушаване на
правилата за движение по основния състав, установен в нормата на чл.343, ал.1,
б.”Б” от НК, е непредпазливо резултатно престъпление, което се явява довършено
с настъпването на общественоопасните последици, намиращи израз в конкретни по
своята характеристика травматични увреждания. Касае се за престъпление, при което съставомерният изискуем резултат може
да бъде достигнат както самостоятелно от активни телодвижения, така и от
комбинация от действие и бездействие, като от значение се явява причинната
връзка- непосредствена и непрекъсната между поведението на едно лице и
настъпилия резултат. В конкретния случай не са налице безпротиворечиви
доказателства за причинено в резултат на пътно транспортното произшествие
телесно увреждане на св.Г., което да покрива един от
обективните признаци на състава на престъплението, а именно неговия резултат,
изразяващ се в затруднение в движенията на десния горен крайник за срок повече
от 30 дни. Без да извърши съпоставка и анализ на съществуващите противоречия
между свидетелските показания и заключението на вещото лице, базирано само на
медицинска документация, и то представена в заверени копия при проверката,
извършена по ЗСВ и ненадлежно приобщена впоследствие по правилата на НПК,
първоинстанционният съд приел за безспорно, че вследствие на станалото ПТП на
св.Г. била причинена средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 НК. РС-Харманли направил този извод
прибързано и без да положи усилия за разкриване на обективната истина, предвид
липсата на възложен оглед на ВД, каквито представляват приобщените в ДП с
протокол за доброволно предаване и съответно приети в съдебно заседание два
броя дискове с рентгенови снимки. По този начин приетото за установено от
контролираната инстанция причиняване на средна телесна повреда на пострадалата,
не може да бъде изведено от наличните по делото противоречиви по своята същност
доказателства. Липсата на подробен анализ на последните, с изрично посочване на
тези от тях, които се кредитират и на тези, на които съдът не дава вяра, създава
празнота в мотивите на акта на първоинстанционния съд, което води до съществено
нарушаване на процесуалните правила.
Абсолютно същото важи и по
отношение тази част от контролираното съдебно решение, в която се обсъжда
заключението на вещото лице по приетата САТЕ. Според изводите на последното,
които са буквално възпроизведени в мотивите на акта, управляваният от обвиняемата
лек автомобил по необясними от техническа гледна точка причини излязъл от
платното за движение в посока към гр.Х. и навлязъл върху десния тротоар, вследствие на което се завъртял с
малък ъгъл по посока на часовниковата стрелка. По-надолу в заключението си
вещото лице прави извод, че от техническа гледна точка, при конкретната пътна
обстановка причина за възникването на произшествието е липсата на своевременна
реакция за аварийно спиране от страна на водача на автомобила, свързана с
разстоянието на осветеност на пътя при управление на къси светлини и попадането
на пострадалата в светлинното петно на фаровете. В този смисъл възникват
основателни съмнения относно яснотата и обосноваността на приетото заключение. В
обясненията си пред първата инстанция обвиняемата е посочила, че пострадалата
се е намирала на пътното платно. Дотолкова доколкото е известно, че обясненията
имат двойствена правна природа на средство на защита и същевременно на
доказателствено средство, първата инстанция не е положила и минимални усилия да
съпостави изложеното от обвиняемата с останалата част от събрания
доказателствен материал. В ситуация на несвоевременно извършен оглед на местопроизшествието
непосредствено след инцидента, при наличие на очевидни непълноти в разпитите на
участниците в пътно-транспортното произшествие във връзка с възникването му и при
липса на други свидетели, не е било сторено нужното за преодоляване на
доказателствените непълноти чрез допустимите процесуални способи. Въпреки това
и без да са били обсъдени така наличните противоречия в приетата САТЕ, същата е
поставена в основата на извода на РС-Харманли по отношение механизма на
причиняване ПТП.
Гореизложеното
обосновава извод, че при преценката от първата
инстанция, в рамките на правомощията й по Гл.28 НПК на събраните в досъдебното
производство доказателства, не е извършен прецизен анализ на същите.
Вярно е, че съдебното производство по делото е протекло по реда на посочената
диференцирана процедура, но това обстоятелство само по себе си не освобождава
съда от задължението да изследва събраната по делото доказателствена съвкупност
в детайли и в нейната пълнота, и да формулира достатъчно подробни изводи по
фактите и тяхната правна оценка. Нещо повече- в този случай съдът е длъжен да
подходи към упражняване на правомощията си още по-прецизно и задълбочено, с
оглед да не допусне неправилно приложение на материалния закон, поради това, че
ползва доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Вместо да
подложи на внимателно и задълбочено обсъждане експертното заключение, което
съдържа противоречие относно причините за настъпването на ПТП-то, като го
съпостави със събраните гласни и писмени доказателствени средства, а при
необходимост – да назначи повторна автотехническа експертиза, първият съд
безкритично е кредитирал заключението на САТЕ, без да изложи убедителни
съображения в тази насока, изводими от останалите, събрани по делото
доказателства.
При очевидна непълнотата на
съществуващите доказателства не е било намерено за необходимо от първата
инстанция да бъдат събирани допълнителни такива, което се е отразило негативно
и върху правилността на крайния акт на съда при определяне на конкретната
правна норма от специалния закон /ЗДвП/, която е била нарушена. Съгласно
установената съдебна практика понятието "управление", употребено в
чл.342, ал.1 НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените
лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в
покой или в движение. /П. № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на
ВС/. Доколкото нормата на чл.343, ал.1 от НК е бланкетна по своя характер, за
съставомерността на деянието е необходимо да бъде установено, че водачът на
превозното средство е нарушил конкретно посочени правила за движение по
пътищата, и че това нарушение е в причинна връзка със съставомерния резултат. Според разпоредбата
на чл. 5, ал.2, т.1
от ЗДвП
"Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците".
В мотивите на решението си РС-Харманли е приел, че с поведението си обвиняемата
не е проявила внимание и предпазливост към пострадалата пешеходка, в резултат
на което й е била причинена средна телесна повреда. При буквалния прочит на събраните доказателства и конкретно
на заключението на вещото лице по приетата САТЕ, се установява, че разпоредбата
на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП не е в пряка причинно-следствена връзка с престъпния
резултат. Още повече, че тази разпоредба е обща, а съгласно трайната практика
на ВКС, когато са нарушени общи и специални правила на движение по пътищата,
следва да се отчете нарушаването на кои конкретни правила е довело до
престъпния резултат и именно те да се вменят във вина на извършителя. В този
смисъл нарушаването на общото правило, установено с нормата на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП никога не би
могло да бъде в причинно-следствена връзка в настъпилия вредоносен резултат.
Отделно
от всичко горепосочено, което е свързано с доказателствената обезпеченост на
акта на съда, настоящата въззивна инстанция намира, че не следва да се произнася
и във връзка с оплакването във въззивната жалба, свързано с наложеното с
решението на РС-Харманли административно наказание на обвиняемата „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Необходимо е само да се посочи, че доколкото по делото
се установява, че обв.И. е преустановила движението си след инцидента и
незабавно е предприела действия по придвижването на св.Г. в сградата
на болнично заведение, то поведението й е следвало да бъде отчетено от първата
инстанция.
И не на последно място, настоящата въззивна инстанция
намира за необходимо да отбележи, че съществува и още едно процесуално
нарушение, касаещо така наложеното с диспозитива на решението по реда на чл.78а
ал.4 НК административно наказание. В противоречие с тази част на съдебния акт,
в мотивите си РС-Хармани по неясни причини е посочил, че в случая липсва
основание за прилагането на посочената норма на материалния закон. Така
констатираното процесуално нарушение, касаещо приложимата правна норма, е още
едно обстоятелство, оказващо влияние върху правилността на постановения съдебен
акт на първата инстанция.
Изложеното
не дава възможност на контролиращата съдебна инстанция и на страните по делото
да установят действителната воля на първостепенния съдебен състав досежно
горепосочените обстоятелства, а на обвиняемия – да упражни правото си на защита
в пълен обем (в тази насока вж. Р 12-85-ОСНК, Р 35-89-ВК, Р 145-92-І, Р
39-98-ІІ, Р 632-01-ІІІ и др.). Липсват, следователно, съществени части от
дължимите мотиви към първоинстанционната присъда, а тази липса константната
съдебна практика (вж. Р 765-90-І и др.) приравнява на цялостна липса на годен
съдебен акт– абсолютно основание за отмяна на постановената първоинстанционна
присъда по смисъла на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Нарушенията са
неотстраними в хода на производството пред настоящата инстанция, тъй като
произнасянето по този въпрос едва от въззивния съд, ще препятства възможността
обвиняемият да упражни правото си на двуинстанционен съдебен контрол върху
волята на съда.
Горното
обезсмисля проверката по същество на обосноваността и законосъобразността на
обжалваното решение, което подлежи на цялостна отмяна на изброените процесуални
основания, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Така
мотивиран, на основание чл. 335, ал.2 вр. чл.334, т.1 от НПК, настоящият
въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260009 от 04.02.2021г., постановено по НАХД № 7/2021г. по описа на Районен съд– Харманли.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районен съд-Харманли.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.