Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 20.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, II гр. състав в публично заседание на двадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Г.Н. като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.дело № 4717 по описа за 2012г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск за делба- І –ва фаза.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от М.В. *** ЕГН ********** против Ю.В.Д. *** ЕГН **********, в която се твърди че с нотариален акт № 168 т. ХІІ, дело № 2368/1994г. ищцата е получила по дарение от родителите си ½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 59, находящ се в ****, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, клозет и килер, със застроена площ от 100 кв.м., както и 1/64 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, който съгласно схема № 3312/20.03.2012г. представлява самостоятелен обект с идентификатор № 56722.660.142.4.59 с адрес ****, ведно с прилежащи части таванско помещение от 3 кв.в., на ниво 1 при съседи на самостоятелния обект в сградата на същия етаж 56722.660.142.4.63. Твърди се, че ответницата е собственик на другата ½ ид.ч. от недвижимия имот.Твърди се, че страните не могат да постигнат съгласие относно съвместното ползване на съсобствените имоти, поради което моли съдът да допусне делба на посочените имоти, при два равни дяла, по един за всяка една от страните.
В срокът за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът чрез назначения особен представител изразява становище да се допусне делбата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище По отнощение претенцията по чл. 344 от ГПК за обезщетение за ползване на апартамента изразява становище че е неоснователна.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните,намира за установено следното:
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168 том ХІІ дело № 2368/1994г. е видно, че В.И.Т. и С.Б.Т. са дарили на дъщеря си М.В.Б. ½ ид.ч. от недвижим имот придобит по време на брака им, а именно апартамент № 59, находящ се в ****, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, клозет и килер, със застроена площ от 100 кв.м., както и 1/64 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, заедно с принадлежащото към апартамента таванско помещение, в източната част на тавана, като дарителите са си запазили правото на обитаване върху имота предмет на дарението докато са живи.
Видно от приложения нотариален акт № 35 том ХІV дело № 2635/2993г. е, че В.И.Т. и С.Б.Т. са дарили на дъщеря си М.В.Б. ½ ид.ч. от недвижим имот придобит по време на брака им, а именно апартамент № 59, находящ се в ****, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, клозет и килер, със застроена площ от 100 кв.м., както и 1/64 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, заедно с1/2 ид.ч.от принадлежащото към апартамента таванско помещение, в източната част на тавана, като дарителите са си запазили правото на ползване върху имота предмет на дарението докато са живи.
От събраните по делото доказателства е видно, че страните са съсобственици на недвижимия имот – апартамент при равни права. Съдът, като обсъди представените и неоспорени по делото доказателства, намира, че предявеният иск за делба на описаните в исковата молба имоти е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Безспорно се установи по делото, че страните са съсобственици на недвижимия имот. Не са представени доказателства, че съсобствеността между страните е прекратена. Налице са основанията на чл. 34 от ЗН и делбата на недвижимите имоти следва да се допусне при два равни дяла, по един за всяка от сраните.
По иска с правно основание чл. 344 ал.2 от ГПК.
Ищцата М.Б. в исковата молба твърди, че недвижимия имот предмет на делото от дълги години се ползва от ответницата и нейното семейство, поради което е предявила иск с правно основание чл. 344 ал.2 от ГПК за сумата 150 лв.месечно, представляваща обезщетение за лишаването и от ползване на недвижимия имот до приключване на делбата.
От заключението на ВЛ по назначената съдебно техническа експертиза е видно, че месечния наем за имота е в размер на 270 лв/ обзаведен/ и 240 лв/ необзаведен/.Заключението на ВЛ е неоспорено от страните, поради което съдът го кредитира като вярно, обективно и компетентно.
От показанията на св. Б.Й. се установява, че познава М. и сестра и Ю.Д., които са собственици на имота. Свидетелката твърди, че след смъртта на родителите им, в имота живее племеницата на М.- Н., който е дъщеря на ответницата Ю., която също е в чужбина.Свидетелката твърди, че от тогава в жилището живее Н. .Св.Н.Б. в показанията си пред съда твърди, че след смъртта на бащата на страните в жилището се е нанесла дъщерята на Ю.. И двете свидетелки твърдят, че ищцата няма ключ за жилището.
Съдът кредитира показанията на свидетелите по делото, които са непротиворечиви и кореспондират по между си, от които се установява, че след смъртта на родителите на страните в апартамента живее дъщерята на ответницата Н.. По делото не се установи ищцата да разполага с ключ от апартамента, за да може да ползва имота съобразно правата си.
От събраните по делото доказателства
се установява, че ищцата не ползва имота съобразно правата си. В случая имотът се ползва от дъщерята на
ответницата, поради което съдът приема, че независимо от това че ответницата не
ползва лично имота, то предоставяйки
ползването му на дъщеря си, ответницата упражнява фактическата власт върху
цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик да ползва недвижимия имот съобразно правата
си. В ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че за личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От
значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират. Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от
ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД
за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна
на ползващия съсобственик - макар и по силата на правомерно поведение - на
възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да
ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по ал. 1
да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от
ЗС - право на обезщетение. Последното е регламентирано като
средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с
общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу
неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да
получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността -
съсобственикът има право на парично обезщетение.
Неоснователно е и твърдението на
процесуалния представител на ответника, че
родителите на страните са си запазили правото на ползване върху имота,
поради което ответницата не дължи обезщетение. Обезщетението по чл. 31 ал.2 от ЗС се дължи след покана. По
делото не са представени доказателства, че ответницата е поканена от ищцата да
и заплаща обезщетение за ползване на имота, като в случая съдът приема, че
исковата молба играе роля на покана, доколкото в нея се съдържа искане за
заплащане на обезщетение за ползване на имота от подаване на исковата молба до
окончателното приключване на делбата. От заключението на ВЛ е видно, че
обезщетението за ползване е в размер на 270 лв месечно за целия апартамент,
поради което съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на
ищцата обезщетение в размер на 135 лв месечно, считано от месец август 2012г.
до приключване на делбата, като за
разликата до 150 лв предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Делбата следва да бъде извършена с помощта на вещо лице, което да даде заключение относно действителната пазарна цена на имота и да състави проект за разделянето му при депозит в размер на 100 лв вносим от ищцата в 7-мо дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.
Водим от горното,съдът:
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл.34 от ЗС да се извърши съдебна делба между М.В.Б. ЕГН ********** и Ю.В.Д. ЕГН ********** върху следния недвижим имот: Апартамент № 59, находящ се в ****, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, клозет и килер, със застроена площ от 100 кв.м., както и 1/64 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, който съгласно схема № 3312/20.03.2012г. представлява самостоятелен обект с идентификатор № 56722.660.142.4.59 с адрес ****, като самостоятелния имот се намира в сграда № 4 разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.660.142, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент с брой нива 1 и площ посочена в документа 100,00 кв.м., ведно с прилежащи части таванско помещение от 3 кв.в., на ниво 1 при съседи на самостоятелния обект в сградата на същия етаж 56722.660.142.4.63,
От допуснатите до делба недвижими имоти да се образуват два равни дяла по един за М.В.Б. и Ю.В.Д..
ОСЪЖДА Ю.В.Д. ЕГН ********** да заплаща на осн. чл. 344 ал.2 от ГПК вр. чл 31 ал.2 от ЗС на М.В.Б. ЕГН ********** сумата 125 лв месечно, представляваща обезщетение за обезщетение за ползване на ½ ид.ч. от съсобствения недвижим имот, считано от 01.08.2012г. до окончателното извършване на делбата .
НАЗНАЧАВА вещо лице, което да даде заключение за действителната пазарна цена на недвижимия имот, както и да състави проект за разделянето му при депозит 10лв., вносим от ищцата в 7-мо дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: