Р Е Ш Е Н И Е
№ 260564
гр. Пловдив, 08.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието
секретаря Жулиета Колева като разгледа докладваното от съдията АНД № 7422/2020 г.
по описа на Районен съд Пловдив, ІІI н.с. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
срещу наказателно постановление (НП) № 20-1030-007690 от 04.08.2020 г.,
издадено от *** група в с-р Пътна Полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на П.Д.М.
с ЕГН ********** с адрес ***, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП)
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4 т. 5 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл.139, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1, пр.
2ро от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на
чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
отнети 6 контролни точки за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбата е бланкетна като в съдебно
заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на акта за установяване
на административно нарушение (АУАН) предвид факта, че проверката не се е
осъществила на мястото посочено в АУАН и НП, не се установявало как били
измерени грайферите на гумите, както и наличие на маловажност на нарушението.
Ведно с административно-наказателната
преписка е постъпило писмено становище от въззиваемата страна, в която се
излагат становища за липса на основания за отмяна на наказателното
постановление. Прави се искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до
предвидения в закона минимум. В съдебно заседание въззиваемата страна не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Съдът намира, че приетата за
установена в АУАН и НП фактическа обстановка остана недоказана по делото.
Съгласно задължителните указания
дадени с ППВС 10/1973 и ППВС 2/1978 АУАН губят доказателствената си сила при
оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени
в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата
обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата, така и в съдебно
заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност.
Като доказателство за приетата за
установена в АУАН и НП фактическа обстановка не може да се приемат показанията
на актосъставителя и свидетеля по акта. При непосредствения си разпит в съдебно
заседание двамата свидетели абсолютно независимо един от друг изрично заявиха,
че нямат спомени за конкретния случай, поради отдалечеността му във времето и
естеството на работата, която изпълняват. Нито по отношение на мястото на
проверката, нито по отношение на установеното.
С оглед изложеното съдът намира,
че показанията на актосъставителя и свидетеля-очевидец по акта, при липса на
реален спомен за случилото се, не могат да се приемат като доказателство
установяващо фактическата обстановка със степен на несъмненост, че да обуслови
ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
При тежест на доказване върху
административно наказващия орган други доказателства не бяха ангажирани, поради
което и нарушението остана недоказано.
Напротив съдът намира че
ангажираното доказателства за минаване на преглед на автомобила за техническа
изправност въвеждат съмнение за установеното и отразено в АУАН.
На следващо място съдът намира, че е налице
още едно самостоятелно основание за отмяна, а именно неточно описание на
местоизвършването на нарушението.
При описание на местоизвършване на
нарушението е посочено 137 км на автомагистрала А-1 км. 137 – пътен възел. Не
става ясно дали нарушението е извършено на магистралата в посока пътния възел,
на пътния възел в посока магистралата (както твърди жалбоподателя) или на
пътния възел след излизане от магистралата или на магистралата след излизане от
пътния възел – няма описана посока на движение. Това в съчетание с липсата на
установена фактическа обстановка и спомен у актосъставителя къде е била извършена
проверката на водача препятства законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача, тъй като накърнява правото
му на защита да разбере какво точно е извършил кога и къде. Описанието дадено в
АУАН и НП на местоизвършването е лаконично и дори противоречиво, тъй като
едновременно е и на Магистрала А-1 на км. 137 и на пътен възел , който
безспорно не е част от магистралата.
Дори в хода на съдебното
следствие, където принципно е недопустимо за пръв път да се разкриват релевантни
за нарушението факти като време и място на извършването, не се установи точното
местоположение на проверката, респ. нарушението.
От правна страна съдът намира следното:
Тъй като според настоящия състав
на съда не се доказва извършено деяние то няма как да се обсъжда неговото
авторство и виновното му извършване.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва
да отбележи, че правилно актосъставителя и административнонаказаващия орган са
квалифицирали соченото за извършено от жалбоподателя като нарушение на
посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства включително и товарни
такива от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Правилно
е и посочена санкционната разпоредба.
Съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение. Съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е
определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в
сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на
закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен
административен акт.
Правилно е квалифицирано и соченото от АНО нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него.
Съдът намира и че доколкото не се
касае за зимния период, правилно е квалифицирано нарушението досежно гладкостта
на гумите, доколкото същото се явява неизправно. Нарушената в случая
разпоредба на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя
превозни средства трябва да бъдат технически изправни, т.е. макар и не директно
адресирана до него, нормата предписва правило за поведение на водача, като
предвижда, че същият следва да управлява само технически изправно МПС. Такова
правило се съдържа и в нормата на чл.9 ППЗДвП, която постановява, че се
разрешава движение на ППС по пътищата, ако то отговаря на изискванията на правилника
и на ЗДвП. В случая е посочено, че управляваното от жалбоподателя ППС е било с
износени гума до степен на гладкост, поради което превозното средство е било
технически неизправно. Административнонаказващият орган е описал в какво се
изразява неизправността и е посочил прецизно нарушената разпоредба. От текста
на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.9 ППЗДвП се установява, че придвижването с
технически неизправно средство е принципно забранено и осъществяването му в нарушение
на визираното правило представлява нарушение. Не се споделя възражението на
жалбоподателя, че не имало средство за измерване, тъй като действително при
гуми износени до гладкост не се налага измерване на грайфер, какъвто на
практика липсва.
Правилно описаните в АУАН и НП нарушения са отнесени към съответстващите
им санкционни норми.
Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил наказанието. Размерите на наложените
глоби са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от
съда. Затова и се приемат за правилно определени.
Не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай”
на административно нарушение. Нормите на нарушенията имат за цел да бъдат
предотвратени последиците ПТП и да се съхрани живота и здравето всички
участници в движението и тъй като не са налични основания за по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случай то не би могъл да се приложи
институтът визиран в чл. 28 на ЗАНН.
С оглед всичко
гореизложено, предвид констатираните процесуални нарушения при описание на
деянието в АУАН и НП и предвид обстоятелството, че извършването на нарушения по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл.139, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП от П.Д.М. остана недоказано и НП
следва изцяло да бъде отменено.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ № 20-1030-007690 от 04.08.2020 г., издадено от ** група в
с-р Пътна Полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на П.Д.М. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 4 т. 5 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.139, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 183 ал.1 т.1, пр. 2ро от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за извършено
нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен
съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.