М О Т И В И
към Решение № 128 от 17.09.2019 година
по АНД № 571/2019 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Бързо производство
(БП) № 293/2019 година по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Милена
Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за
внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на М.З.Ч., роден на *** ***,
ром, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен, ЕГН **********,
неосъждан, за това че в периода от 15.08.2017 година до 25.03.2019 година, включително, в град Свиленград,
област Хасково, като пълнолетно лице, без да е сключил брак заживял съпружески
с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - А.Х.И., родена на *** година
- престъпление по чл.
191, ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 17.09.2019 година не се явява представител на Районна прокуратура –
Свиленград, редовно призована и не взема становище.
Явява се обвиняемия М.З.Ч., заедно с адвокат Н.П.
– служебен защитник от БП. Обвиняемият Ч. се
признава за виновен. Не оспорва фактическата
обстановка, изложена от Прокуратурата, в този смисъл поддържа изрично
изявление, с признание за верност на изложените факти и за виновността си. В
личната си защита, обяснява причините за поведението си и поддържа становище за освобождаването си от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание, така както предлага Районна
прокуратура - Свиленград, което моли да бъде в минималния размер. Последното обосновава с твърдения за наличие на смекчаващи вината обстоятелства
– млада възраст, липса на доходи и обстоятелството, че него и
фактическото му семейство са издържани от родителите му, тъй като в момента не
работи.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Н.П., излага
процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно
извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на Прокурора.
Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните предпоставки за
приложението на чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за престъплението, което сочи и да е
безспорно доказано от събраните доказателства. Поддържаните доводи, основно
касаят индивидуализацията на следващото
наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на
предвидената Глоба, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по
ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемия, липсата на
административни наказания, добрите му характеристични данни, фактът че е
безработен, семейния му (неформален)
статус – продължаващото съпружеско съжителство, включително и се позовава на
традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед
етническата принадлежност на обвиняемия - ром.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия адрес
на детето А.Х.И. съгласно § 1, т. 15 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на
основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 722
от 30.08.2019 година на Бюро за
съдимост при Районен съд – Димитровград, обвиняемият Ч. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по
чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград (мл.експерт
Антон Влайков) и приложена в кориците на БП, става ясно, че М.Ч. не е
предизвиквал конфликти и скандали с живущите в района, в добри отношения е с
тях, не злоупотребява с алкохол или други силно упойващи вещества, не е
регистриран като извършител на престъпления, не се движи в компания на
криминалнопроявени лица, не се издирва от органите на полицията и няма съдебна
и криминална регистрации (изключая тази, касаеща деянието – предмет на
настоящото производство).
В
кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият М.Ч. има фактическо
семейство, състоящо се от него, лицето, с което живее на семейни начала – А.Х.И.
и малолетното им дете Зоя, не притежава недвижими имоти, безработен е, няма
други доходи и притежава лек автомобил марка „БМВ”.
Обвиняемият Ч. и свидетеля А.Х.И. се запознават през пролетта на
2017 година в град Свиленград, област Хасково. Двамата се опознават около 2 – 3 месеца, харесват се и стават „гаджета”.
Поддържат връзка и на 15.08.2017 година
решават да се оженят по ромските обичаи и да живеят като семейство, въпреки че
свидетелят И. няма навършени 16 години и е само на 14 година. Така от
15.08.2017 година двамата заживяват
заедно в град Свиленград в дома на родителите на обвиняемия Ч. и от
тогава живеят като съпруг и съпруга без да имат сключен брак. От съвместното им
съжителство има родено дете – З.М.Ч., родена на *** година.
Възрастта на свидетеля И., както и фактът за раждането на детето Зоя, се установяват от приложените
официални документи - Справка
от НБД „Население” и Акт за раждане, издаден от Община – Хасково (за първата) и
Удостоверение за раждане, издадено от Община Свиленград (за втората), както и Социални доклади на ДСП - Свиленград, отдел „Закрила на детето”.
Обвиняемият М.Ч. се признава за
виновен както на
фазата на ДП, така и пред настоящия състав на
Съда, в престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Заявява, че е заживял на семейни начала със И., тъй като се
обичали и имали общо дете.
Изложената фактическа обстановка, се
установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия и неговите признания,
депозирани в съдебно
заседание, както и тези
от БП, дадени пред
разследващия орган, така също и от останалите
доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство
и в съдебната фаза – Докладна записка; Социални доклади; Справка
от НБД „Население”; Удостоверение за раждане на З.М.Ч.;
Характеристична справка; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; Справка за съдимост; Акт за раждане на А.Х.И.; така и от свидетелските показания от БП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели
– А.Х.И., П.П.М., С.Г.К.и Х.Р.И., последните ценени в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени
средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност
от доказателствени средства, събрани по делото е напълно
безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и
допълващи се, по своето
съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане. Не се
констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените документи,
които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им от
страните, поради което Съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се
налага и за гласните
доказателства - свидетелски показания, както и обясненията на обвиняемия, дадени
в съдебната фаза на производството, които са еднопосочни, логично
систематизирани, последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да било
противоречия, както и са в пълна корелация с писмените доказателства.
Направените признания от обвиняемия се подкрепят от доказателствения материал,
поради което и Съдът възприема обясненията му за достоверни
и ги кредитира при формиране на фактическите и правните си изводи, наред с
останалите доказателства. Т.е. цениха се за достоверни обясненията на обвиняемия, в които излага
фактологическа версия, съответстваща на свидетелските показания и подкрепена от
тях.
При така изяснената фактическа
обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия М.З.Ч. е осъществил състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
Направеното Предложение на Районна прокуратура - Свиленград
е основателно.
Обвиняемият
М.З.Ч. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от ромски произход. Живее в град Свиленград,
ул.„Княз Борис І” № 86, област Хасково. С
основно образование
е. Не е женен. Не е осъждан. Към настоящия момент фактическото му семейство се
издържа от родителите му.
Обективно е вярно,
тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен
пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля Ася И., както и
тяхната възраст. Последната е родена на *** година, от женски пол е, според
данните от приложените официални документи и Социални доклади, които не се
оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като
официален документ – Актът за раждане се ползва с обвързваща материална
доказателствени сила за посочените факти. С оглед рождената й дата, несъмнено
към инкриминирания период от време, с начало 15.08.2017 година тя е била
непълнолетна, навършила 14 години, но не и 15 години, още по-малко и 16 години.
От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо
съжителство между свидетеля И. и
обвиняемия Ч., във времето от 15.08.2017 година до 25.03.2019 година,
включително – крайният момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура,
съвпадащ и съответстващ на момента, в който И. е навършила 16 години – на 26.03.2019
година.
Сложилите се
фактически взаимоотношения помежду същите, така както са установени от
доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и
жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на
действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в
общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и
осъществявани полови контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е
фактът за раждането на дете от това съжителство, с произход от родители, именно
– обвиняемият и
свидетелят И., което е
безспорно предвид удостоверителното съдържание на Удостоверението за раждане
на детето. И доколкото е налице трайно състояние в
отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето от
женски пол - ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява
престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното
деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл.
191, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия М.З.Ч. виновно при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на
лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и
характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял,
което е било очевидно при конкретните обстоятелства, свързани със
забременяването на И. и последващото раждане на детето им. Бил е наясно и с
предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не е
знаел е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправния и
общественоопасния характер на деянието си и
неговите последици.
От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на
извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия М.З.Ч.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от Ч.
умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация”, и кумулативно
с тях „Обществено порицание”; обвиняемият
Ч. не е осъждан за престъпление от общ характер; не е
осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – периода на
извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период,
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, каквито и не
следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака
и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални
отношения. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради
това и при кумулативното
наличие на посочените предпоставки М.Ч.
следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на М.З.Ч., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за
изясняване на обективната истина по делото, изключително младата му възраст, чистото
му съдебно минало, доброто му процесуално поведение в съдебната фаза, добрите характеристични данни (приложената по делото Характеристична справка разкрива положителна оценка
за личността му), липсата на налагани административни наказания и чисто човешкия мотив, поради
който е заживял на семейни начала с ненавършило 16-годишна възраст момиче. Не се констатираха отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието и
на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически данни по
делото.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера
на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние
на обвиняемия – не работи към настоящия момент, няма други доходи и дължи
издръжка на малолетното си дете, с имотното му положение - не притежава
недвижими имоти и притежава лек автомобил, и със семейното му такова – неженен,
но има малолетно дете. Отчете се също така и етническата принадлежност на М.Ч., установена
при снемане на
самоличността му от Съда, изводима и от писмените доказателства, към социална и етническа група с ноторно известни
традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието, наред с това и
непродължителното им съжителство – по-малко от две години според инкриминирания
период от време и навършването на 16-годишна възраст от момичето.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът
постанови Решението си, с което призна обвиняемия Ч. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Така
индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна степен върху личността
на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира
към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него Ч.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно
разноските:
По делото в хода на
производството не са направени разноски, като при признаването на Ч. за виновен по предявеното
обвинение, Съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди
обвиняемия да заплати единствено дължимата
държавна
такса в размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен
лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)