№ 343
гр. Ямбол, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. А.а
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500351 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С. А. Д. чрез
пълномощника му адв.Б. ВА.а-А.а, АК-Ямбол против решение № 334/7.07.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 3316/2022 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
УВАЖАВА предявеният от П. Г. Я., ЕГН ********** от гр.****, ул. ********, със
съдебен адрес: гр.****, ул.****,к.301 – адв.Д.С. от АК Ямбол иск по чл.109 от ЗС като
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН ********** от с.*****, ул.******* да възстанови състоянието на
своите 129/392 идеални части от дворно място с площ от 392 кв.м, съставляващо поземлен
имот с идентификатор 87374.531.277 по КК на гр.Ямбол, находящ се в гр.Ямбол, улица
„Черно море“ 23-23 А по начин, по който водопровода, минаващ в имота му да има
покритие минимум от 80 см.
Иска се отмяна на решението изцяло като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като вместо него бъде постановено друго решение по същество на спора, с
което да се отхвърли предявеният иск и присъждане на разноските пред двете инстанции.
Счита се, че съдът неправилно е приел, че предявеният иск с правно основание чл.
109 ЗС е основателен, както и че с извършените от ответника неправомерни изкопни работи,
той е създал пречки за използването на водопровода и жилищната сграда, собственост на
ищеца, които следва да бъдат отстранени. Съдебното решение на ЯРС страда от липса на
достатъчно мотиви. Съдът не е обсъдил въз основа на какво приема, че конкретното
действие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-
1
големи от обикновените (чл. 50 ЗС), а преминаващата през в съсобствения на ищеца и
ответника поземлен имот водопроводна тръба, в частта и на двамата съсобственика е на
дълбочина под земята, която не отговаря на нормите. Ищецът не е успял да докаже какво
точно действие е извършил ответника, като според вещото лице не може да се определи
точно какво е било нивото на терена, в дяла на ответника преди извършеното подравняване.
Постановеното съдебно решение не може реално и технически да бъде изпълнено, още
повече водопроводът е обща част по предназначение и всеки от съсобствениците е длъжен
да участва в тежестите на общата вещ съразмерно на частта си.
В законоустановения срок ищецът сега въззиваем по делото П. Г. Я. чрез
пълномощника си адв.С., АК Ямбол е депозирал отговор на въззивната жалба и счита
същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно,
законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила като се присъдят разноските
пред настоящата инстанция. В съответствие с доказателствата първоинстанционният съд е
приел, че в случая са налице извършените действия от ответника, изразяващи се в описаните
строителни работи, чрез които е направен изкоп, без строително разрешение и без съгласие
на съсобственика и оплакванията в жалбата, че извършването на тези действия не са били
доказани по делото са голословни. Налице е пречка по-голяма от обикновените, тъй като в
случая се касае за жилищна сграда, за която снабдяването с вода за питейни и битови нужди
е от първа необходимост. Липсата или затрудняването на осъществяване на тази
необходимост прави невъзможно ползването на сградата за живеене. Оплакванията в
жалбата в тази връзка са неоснователни. Неоснователен е доводът по въззивната жалба, че
липсва отрицателно въздействие, тъй като водопроводът в частта ползвана от ищеца също
не отговаря на нормативните изисквания за минимално покритие - 1,20 м, тъй като предмет
на делото са единствено действията на ответника и това какво те са причинили.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, а чрез пълномощника
си адв.ВА.а поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият също редовно призован се явява лични с пълномощника си адв.С.
поддържа възраженията си по отговора на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
2
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Пред ЯРС П. Г. Я. е предявил против съсобственика си С. А. Д. иск с правно
основание чл.109 от ЗС да бъде осъден да преустанови противоправното препятстване
ищецът да упражнява собственическите си права по отношение на жилищната му сграда
като възстанови състоянието на ПИ с идентификатор 87374.531.277, както е съществувало
преди извършените строителни работи, изразяващи се в направа на изкоп и се премахне това
неоснователно въздействие чрез запълване на този изкоп със земна маса до нивото на терена
на имота.
Не е спорно за страните и е доказано от представените документи за собственост
нот.акт № 21/24.12.1982 г., нот.акт № 165/23.05.2018 г., строителни разрешения и скици на
процесния имот обстоятелството, че П. Г. Я. и С. А. Д. са съсобственици на ПИ с
идентификатор 87374.531.277 целия с площ 329 кв.м в съотношение 2/3 ид.ч. за Я. и 1/3
ид.ч. за Д., както и всеки от тях притежава самостоятелно собствеността върху жилищни
сгради изградени в този поземлен имот. Страните не спорят и относно правото на ползване
върху притежаваните от тях идеални части от имота, което са и доброволно разпределили,
съгласно договор с нотариална заверка на подписите от 04.07.2019 г. за доброволно
разпределение правото на ползване върху съсобствен недвижим имот – дворно място, както
и че всеки от съсобствениците ползва разпределената му по този договор част.
Пред първата инстанция е била назначена съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице след извършен оглед на недвижимия имот е установило, че в частта ползвана
от ответника Д. е извършено подравняване на терена, при което е постигнато ниво на терена
в тази част на имота да бъде на нивото на уличния тротоар и по този начин тази част от
терена е по-ниска от нивото в частта ползвана от ищеца Я.. Частта подравнена от Д. е
покрита с трошляк. Вещото лице не може да определи колко точно от терена е отнето
/изкопано/, за да се достигне сегашното ниво, а предполага, че долният край на цокъла на
жилищната сграда на ответника е над нивото на терена. Вещото лице е установило, че към
момента на огледа в терена не съществува изкоп, а цялата част на Д. е подравнена, покрита с
трошляк. Денивелацията на терена между двата имота е от 50 см по западната граница до 0
см по югоизточната граница – входовете на двата имота. По границата между двата дяла е
изпълнена стъпаловидна бетонова стена, която е над нивото на терена на ищеца.
Водопроводната тръба, снабдяваща двата имота с питейна вода е положена в частта,
ползвана от ответника и минава до границата между двете части на имота. След извършено
разкопаване е установено, че до западната граница в ползваната от ответника част е горната
част на водопроводната тръба, осигуряваща питейна вода до жилищната сграда на ищеца.
Тази тръба се намира на около 30 см под нивото на терена на ответника, което е по-малко от
законово определеното съгласно Наредба № 8 за правила и норми за разполагане на
технически проводи и съоръжения в населени места, а именно 1.50 м, а когато тръбата е под
тревни площи и други терени ненатоварени от транспорти и други товари се допуска
3
дълбочина 1.20 м. В частта ползвана от ищеца водопроводната тръба е на ниво около 70 см,
а в шахтата на ищеца е 110 см. Максималното покритие на тръбата, което може да се
осигури в тази част на дяла на ответника е максимум 80 см. Според вещото лице законово
изискуемото покритие от 1.20 м предвид вида на терена не е съществувало и преди да бъде
подравнен терена в частта на ответника. Тъй като нивото на терена в частта на ищеца не е
променено, дълбочината, на която се намира водопроводната тръба не е била повече от 70-
80 см преди подравняването при ответника.
Във връзка с установяване на факта, че извършеното изкопаване на терена пречи за
ползване на собствеността на ищеца в пълен обем са събрани гласни доказателства в лицето
на разпитаната пред районния съд свид. П.В.Ш., съсед на имота. Свидетелката знае, че Д. е
копал в дворното си място, ударил тръбата със захранващата вода, имало теч по цялата
улица и идвали от ВиК да работят по проблема. След този случай парцела останал така като
един голям ров. През м. януари 2023 г. свидетелката е видяла микробус, който е хвърлил
някакъв трошляк, но не пръст и е закрил това място, но така или иначе е изровено близо
метър. През това време Я.и не са ползвали имота.
При изложените по-горе обстоятелства, които съдът приема за безспорни относно
съсобствеността между страните, разпределеното право на ползване на имота помежду им,
извършеното изкопаване на частта от терена, собствена и ползвана от ответника, спорният
въпрос в случая е дали с действията си по изкопаване на тази част от терена ответникът,
сега въззивник пречи на ищеца да ползва своята част от имота пълноценно. Съгласно
трайната съдебна практика искът с правно основание чл.109 от ЗС предоставя правна защита
на правото на собственост или на ограничено вещно право срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост. Дори да не накърнява владението това въздействие може само да ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното
предназначение или да създава опасност от такова въздействие – решение № 46/26.05.2011 г.
по гр.д. № 438/2010 г. 1-во ГО на ВКС. В настоящият случай въззивният съд споделя
изводите на първата инстанция за това, че от доказателствата по делото са установени
твърденията на ищеца за неоснователно въздействие върху неговата част от съсобствения
недвижим имот, което смущава и ограничава пълноценното ползване на собствеността. Това
въздействие се изразява в замръзване на тръбата с чиста питейна вода, снабдяваща
собствената на ищеца жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 87374.531.277.
От вещото лице по съдебно-техническата експертиза е категорично установено, че Д.
изкопавайки терена и подравнявайки го в своята собствена част е свалил нивото му като
водопроводната тръба, снабдяваща имота с чиста питейна вода е останала на 30 см под
нивото на терена, което е доста по-малко от законово определеното. Въпреки, че от вещото
лице е установено също така обстоятелството, че и преди извършеното подравняване на
терена с отнемане на част от земната маса, нивото над тръбата не е отговаряло на
законовото от 1.20 м, то това което е било от 80 см следва да бъде възстановено от
ответника, тъй като тогава не е имало проблем с ползването на водопроводната тръба,
4
респективно жилищния имот. Предвид изложеното, неоснователни са възраженията на
въззивника, че след като и преди не е било осигурено нормативно определеното покритие от
1.20 см над тръбата, следва да се приеме, че няма връзка между извършените строителни
работи и твърденията за пречки за нормално ползване на имота. От гласните доказателства и
от съдебно-техническата експертиза за въззивния съд е безспорно установено, че с
действията си по изкопаване на терена в собствената си част от имота, ответникът
препятства нормалното ползване на собствената на ищеца Я. жилищна сграда, поради
възникващото в следствие разкопаване на имота, замръзване на водата във водопроводната
тръба.
След като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, с което е осъдил въззивника да възстанови състоянието на своята
идеална част от дворното място по начин, по който водопроводът, минаващ в имота му да
има покритие минимум от 80 см.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемаия направените пред настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 500 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 334/7.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 3316/2022 г.
по описа на РС Ямбол.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН ********** от с.*****, ул.******* да заплати на П. Г. Я.,
ЕГН ********** от гр.****, ул. ********, със съдебен адрес: гр.****, ул.****,к.301 –
адв.Д.С. от АК Ямбол направените пред въззивната инстанция разноски в размер 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5