Р Е
Ш Е Н И Е
№
63
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Габрово, 14.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито заседание на петнадесети
юни, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар: Радина Церовска, като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 85 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано по жалба с вх. № СДА-01-719 от 20.04.2023 г., подадена от П.Д.Х. ***,
с ЕГН: ***********, против Заповед № РД-05-01-3 от 29.03.2023 г. на директора
на Областна дирекция «Земеделие» - Габрово /ОДЗ – Габрово/, издадена на
основание чл. 121, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.
С процесния ИАА на
жалбоподателката П.Х. – старши юрисконсулт в Дирекция «Административно-правна,
финансово-стопанска дейност и човешки ресурси» при ОДЗ – Габрово, държавен
служител, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 108, ал. 1, и ал. 2
от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание «Уволнение» и е прекратено
служебното й правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта –
29.03.2023 г.
Мотивите да се
издаде този АА са следните:
Чрез бездействията
си като държавен служител, назначен на горепосочената длъжност, е извършила
следните нарушения:
1. Несвоевременно
снабдяване с оригинал и непривеждането в изпълнение на ИЛ от 3.06.2020 г. по
Заповед № 03.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
издадени по ч.гр.д. № 614/2020 на РС - Горна Оряховица, за сумата от
5 421.19 лв., представляваща главница по просрочено задължение за
изплащане на 50% окончателна арендна вноска за стопанската 2018/2019 г. по
договор за отдаване под аренда на земеделски земи, ведно с лихва за забава от
333.30 лв. върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
03.06.2020 г. и 14 429.20 лв. лихва за просрочено задължение и 288.58 лв.
разноски.
Чрез бездействието
си П. Х. е нарушила преките си задължения и отговорности, регламентирани в
длъжностната й характеристика за длъжността старши юрисконсулт, връчена й на
13.07.2020 г., а именно – задължението й да осъществява процесуално
представителство по дела на ОДЗ – Габрово пред органи на съдебната власт и да
отговаря за изпълнението на поставените задачи качествено и в срок. Поведението
е характеризирано като дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл –
неизпълнение на служебни задължения.
2. След личното
получаване на оригинала на ИЛ по ч.гр.д., посочено в т. 1, съгласно Заповед №
РД-06-13/18.08.2022 г. на директор ОДЗ – Габрово за командироване на П.Х. до
гр. Горна Оряховица за получаване на ИЛ, пълномощно от директора на ОДЗ –
Габрово и доклад за извършената от същото лице работа от 18.08.2022 г. по
издадената заповед за командироване, полученият лично от нея ИЛ не е представен
за деловодна регистрация и такъв няма регистриран в
административно-информационната система за управление на документооборота в
Дирекцията.
По този начин
същата е нарушила изискванията на Вътрешните правила за оборот на електронни
документи и документи на хартиен носител в администрацията и чл. 18, ал. 1, т.
1 и т. 4 от същите, които изискват служителите от Дирекцията да познават и да
спазват правилата, както и да предоставят незабавно за регистрация незаведени
преписки/кореспонденция от физически и юридически лица, независимо от това, по
какъв начин те са попаднали в тях.
Чрез бездействието
си П. Х. виновно е нарушила преките си задължения, регламентирани в
длъжностната й характеристика за длъжността старши юрисконсулт и така
цитираните норми от Вътрешни правила за оборот на електронни документи и
документи на хартиен носител в ОДЗ – Габрово, което съставлява нарушение на чл.
89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.
3. Несвоевременно
снабдяване с оригинал, непривеждане в изпълнение на ИЛ и липсата на деловодна
регистрация в административно-информационната система за управление на
документооборота в ОДЗ – Габрово на всички относими документи, позволяващи
хронологичното проследяване процеса по отношение на предприетите действия по
ч.гр.д. № 908/2020 г. по описа на РС – Велико Търново, образувано по подадено
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 471 от ГПК с писмо с изх.
№ РД-12-02-262 от 8.05.2020 г. на директора на ОДЗ – Габрово. В деловодната
система на администрацията фигурират единствено Заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за сума в размер на
5 429.19 лв. с длъжник– «Биомилнк 81» ЕООД /като в пункт № 1 от процесната
заповед/; съобщение с разпореждане № 1349 от 14.05.2020 г. по същото ч.р.д. за
довнасяне по сметка на съда на държавна такса и платежно нареждане от
19.05.2020 г. за същата.
Чрез бездействието
си П. Х. виновно е нарушила преките си задължения и отговорности,
регламентирани в длъжностната й характеристика за длъжността старши
юрисконсулт, както и Вътрешните правила за оборота на електронни документи и
документи на хартиен носител в ОДЗ – Габрово – чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 4 от
тях, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.
4. След лично
получаване на оригинал на ИЛ по ч.гр.д. № 908/2020 г. по описа на РС – Велико
Търново съгласно цитираната в т. 2 Заповед за командироване на служителя и
доклад за извършената от Х. работа от 18.08.2022 г., полученият лично от нея
оригинал на същия ИЛ не е представен за деловодна регистрация и такъв няма
регистриран в административно-информационната система за управление на
документооборота в ОДЗ – Габрово.
Нарушението е
квалифицирано като това по т. 2 от същата заповед.
5. При представен първичен
болничен лист № Е20221200388, регистриран в деловодната система на ОДЗ –
Габрово на 22.08.2022 г. в 10.00 ч., издаден на същата дата на служителката Х.,
за общо заболяване и режим на лечение: домашно-амбулаторен за 10 календарни
дни, считано от 22.08.2022 г. до 31.08.2022г., Х. участва в заседания,
проведени на 22.08.2022 г. в ОДЗ - Габрово на комисията, назначена със Заповед
№ ПО-09-19 от 4.08.2022 г. на Директора на ОДЗ – Габрово.
Неспазването на
предписания режим на лечение нарушава чл. 18 от Наредбата за медицинската
експертиза, а участието и подписването на документи /протоколи/ в комисия по
време на болничен е нарушение на принципа за законност на поведението на
служителите в държавната администрация по чл. 2, т. 1 от Кодекса за поведението
на служителите в държавната администрация. Налице са нарушения на преките
задължения на лицето по т. 5.11 от длъжностната характеристика и чл. 89, ал. 2,
т. 1 и т. 5 от ЗДСл – неизпълнение на служебни задължения и неспазване на КПСДА.
С така описаното
поведение П. Х., като ст. юрисконсулт на ОДЗ – Габрово, е нарушила чл. 89, ал.
2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, като не е изпълнила служебните си задължения и не е
спазила правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация /КПСДА/. Дисциплинарно наказващият орган /ДНА/ сочи, че е взел
предвид тежестта на извършените нарушения, настъпилите от тях последици за
държавната служба и останалите критерии по чл. 91 от ЗДСл и с оглед виновното
извършване на посочените нарушения, както и поради това, че имапредходно
наложено дисциплинарно наказание «Забележка» налагав торо наказание «уволнение»
и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл
прекратява служебното й правоотношение считано от датата на връчване на
заповедта, а именно – 29.03.2023 г.
В жалбата си против процесния ИАА Х. изтъква
аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон при издаване на оспорената Заповед, изразяващи се в следното:
На санкционираното лице не е бил предоставен срок
за запознаване с материалите по образуваното срещу него дисциплинарно
производство, както и да даде обяснения във връзка с твърдяните нарушения. След
завръщането си на работа на 14.02.2023г. от отпуск поради продължителна
неработоспособност тя установила, че няма достъп до системата за електронен
документооборот, поради изтекло удостоверение на служебния й електронен подпис.
Писмено уведомила на същата дата директора на ОДЗ – Габрово за този факт и в
същия ден получила Покана за обяснения, съгласно която тя следвало да даде
такива на 15.02.2023 г. до 16.30 ч. По този начин на служителя не е
предоставена обективна възможност да се защити. Предоставяне на толкова кратък
срок за обяснения е формално изпълнение изискванията на закона, но с него е нарушена
целта му, т.к. на служителя не е предоставена обективна възможност да се
запознае с обвиненията срещу него, да организира защитата си, да изложи
обяснения и да представи доказателства. Без осигуряване на възможност лицето да
се запознае с преписката, то не може адекватно да се защити. На 15.02.2023 г. Х.
представила все пак обяснения, но същите не са били обсъдени от дисциплинарно
наказващия орган /ДНО/, както и не са взети предвид исканията на служителя за
събиране на доказателства. Също така при искането за даване на обяснения ДНО не
е очертал ясно нарушения, в които е обвинен служителят, със съответните им
обективни и субективни признаци, не са посочени цитираните по-късно в заповедта
нарушения на задължения по длъжностната характеристика, Кодекса за етично
поведение на държавните служители и не са посочени нарушените норми на ЗДСл.
След като нарушенията не са изяснени и описани, то за адресата на искането е
трудно да организира и реализира защитата си.
На следващо място жалбоподателят възразява относно
липса на задължителни реквизити в оспорената заповед, като дата на извършване
на нарушенията, което съставлява съществено нарушение на формата на акта.
Намира, че сроковете по чл. 94 от ЗДСл са изтекли или могат да се считат за
изтекли. Така, напр., командироването за получаване на въпросните ИЛ е станало
на 18.08.2022 г., а на следващия ден тя е уведомила своя ръководител за
изпълнението на задачата. От тази дата ДНО е могъл да провери дали е изпълнено
задължението за регистрирането им в деловодната система и да установи
твърдяното от него нарушение. От тази дата до издаване на заповедта
двумесечният срок по този законов текст е изтекъл.
Липсата на посочена дата освен че препятства
проверката на изтичане на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание,
съставлява и липса на основна част от описанието на нарушенията. Самите ИЛ са
издадени доста преди изтичане на едногодишния срок.
Липсва и посочване на място на извършване на
деянията, както и на обстоятелствата, при които те са били извършени.
Твърди се наличие на процесуални нарушения в
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Не са спазени правилата
на чл. 95 и 96 от ЗДСл – липсва акт за назначаване на дисциплинарен съвет,
протокол от негово заседание, решение на такъв орган през 2023 г.,
доказателства за включването на лице с юридическа правоспособност в неговия
състав, Х. не е запозната с никакви документи, свързани с назначаването и
работата на този съвет, с което тя счита, че също е нарушено правото й на
защита.
Нарушенията в първите четири пункта не са
извършени от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, т.к. не то е било
служебно ангажирано да организира снабдяването с ИЛ на ОДЗ – Габрово и да ги
привежда в изпълнение. Такива функции са били възложени на друг служител – А.К.,
старши експерт Главна дирекция „Аграрно развитие“ - ГДАР /жалбоподателката Х.
работи в друга дирекция, а не в тази/, т.к. тя също била с юридическо
образование и са й били вменени задълженията по процесуално представителство на
Дирекцията, свързани с организиране изпълнението на сключените арендни и наемни
договори, както и със събирането на задълженията по тях. От 16.03.2020 г. до
13.06.2020 г. Х. и колегите й работели от къщи поради пандемията, след това тя
е била в платен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност и не знае
какви действия са били предприети от колегите й, вкл. г-жа Коларова, по
изпълнението на задълженията, за които са издадени тези ИЛ.
Освен това получените ИЛ не са нито „преписка, нито
кореспонденция, за да подлежат на регистрация в деловодната система, съгласно
цитираните Вътрешни правила. Също така докато Х. е изпълнява служебните си
задължения, тя не знае за наличието на практика в ОДЗ – Габрово ИЛ да се
завеждат и регистрират в тази деловодна система.
След като на 19.08.2022 г. /петък/ Х. информирала
директора на ОДЗ, че се е снабдила с процесните ИЛ, той й разпоредил да отиде в
кантората на посочен от него ч.с.и. След завръщането си от там, тя обяснила
какви действия е предприела, а именно – че съдебният изпълнител следвало първо
да извърши проверка за наличието на притежавани имоти от длъжника по тези ИЛ на
територията на обл. Габрово и когато проверката бъде направена, щели да се
обадят от кантората, за да информират Дирекцията, т.к. ако такива имоти не са
налице на тази територия, ИЛ следвало да се представят на ч.с.и. във Велико
Търново, където да се образуват изпълнителни дела. Х. оставила в папки ИЛ на
бюрото си и до края на работния ден не получила други разпореждания от
директора на ОДЗ. От 22.08.2022 г. до 13.02.2023 г. излязла в отпуск за
временна неработоспособност, за което представя справка за болнични листове.
Защо ИЛ не са въведени в деловодната система за този период Х. счита, че не
може да носи отговорност.
По отношение на нарушението, посочено в пункт № 5
от заповедта, отново в ИАА липсва посочване на дата и място на извършване на
нарушението. Жалбоподателката заявява, че на 22.08.2022 г. не е участвала в
комисия по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за което й е отправено обвинение, т.к. вече
била в болнични и болничният лист бил представен в службата от съпруга й. Ако в
случая е налице нарушение, то е налице само такова на НМЕ, което обаче не
съставлява нарушение на служебната дисциплина.
Освен гореизложените твърдяни нарушения, с
издаването на заповедта е допуснато и още едно – наложена е една санкция за
всички тях, без да става ясно по каква причина ДНО е наложил най-тежкото
наказание. В тази насока мотиви не са изложени. Не са налице мотиви относно
това, дали от нарушенията са настъпили вредоносни последици, каква е формата на
вината на служителя, не е взето и обсъдено цялостното поведение на Х. като
служител в ОДЗ.
В проведено по делото о.с.з. жалбоподателката се явява
лично и с адвокат Е.М. от АК – Пазарджик, като се поддържа депозираната жалба.
По съществото на спора се прилага подробна писмена защита.
Ответната страна – Директор Областна дирекция „Земеделие“
– Габрово се явява лично и с адв. Г. от АК - Габрово, които оспорват депозираната
жалба и също прилагат подробни писмени бележки по съществото на спора.
Съдът извърши проверка за допустимост и законосъобразност
на процесния ИАА на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, вкл. на тези, на които жалбоподателят не се е изрично
позовал.
От фактическа страна се установи следната обстановка:
По делото няма спор, че жалбоподателката е била назначена
като юрисконсулт в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска
дейност и човешки ресурси“, което е видно и от Заповед № ЧР 01-43 от 11.05.2010
г. на директора на ОДЗ – Габрово, който е орган по назначаването. С последваща
Заповед № ЧР 01-013 от 01.03.2013 г. на същия административен орган Х. е
преназначена от първоначално заеманата си длъжност младши юрисконсулт на
длъжност старши юрисконсулт, която е заемала до момента на освобождаването си. По
делото няма спор, че именно лицето, издало и подписало процесната заповед –
Даниел Красимиров Бурмов, е изпълнявало длъжността „директор ОДЗ – Габрово“ към
датата на издаване на процесния ИАА, за което е приложен Трудов договор от
02.02.2022 г. Процесната заповед е издадена също от директор ОДЗ – Габрово,
органа по назначаването, поради което и на основание чл. 92, ал. 1 от ЗДСл,
съдът приема, че тя е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените
му по закон правомощия.
Видно от приложената ДХ за длъжността „старши
юрисконсулт“, връчена на лицето на 06.01.2014 г., е предвидено лицето да
осъществява процесуално представителство на ОДЗ – Габрово, МЗХ и Общинските
служби по земеделие. Конкретни задачи могат да й възлагат директора на
дирекцията, главният секретар и директорите на дирекции. На 13.02.2017 г. на Х.
е връчена нова длъжностна характеристика, в която по същия въпрос не е
предвидено нещо различно. На 13.07.2020 г. отново е връчена длъжностна
характеристика на Х., отново без съществени изменения в тази й част. По делото
между страните не е налице спор, че като юрисконсулт тя осъществява съдебно
представителство на ОДЗ – Габрово, МЗХ и ОСЗ на територията на областта,
респективно – на административните органи при съответните администрации. Това е
основна функция на юрисконсулта в една администрация. За да я изпълнява
ефективно той следва да е информиран предварително за всяко съдебно
производство, които се води от или срещу нея, респективно от или срещу нейните
органи.
Със Заповед № РД-07-23/08.09.2022 г. директорът на ОДЗ –
Габрово назначава дисциплинарен съвет /ДС/ при същата администрация за срок от
три години с посочени членове на състава. Директорът на Дирекция „АПФСДЧР“ при
ОДЗ – Габрово, Стефка Пашова, е зам.-председател на същия. Поради текущо и
срещу нея дисциплинарно производство и ползвани отпуски тя е заместена от служителката
Ренета Цанкова.
Нарушенията са такива, че могат да бъдат осъществени
основно чрез бездействие, поради което те следва да се считат за продължени по
вид и е възможно да се реализират не на определена дата, а през определен
период. В процесната заповед обаче не е посочен конкретен период, през който
този орган счита, че са извършени нарушенията, що се касае до първите 4
нарушения. От съдържанието на заповедта не става ясно кога, според него, е
следвало именно Х. да се снабди с оригиналите на процесните ИЛ и да ги приведе
в изпълнение, както и кога, в какъв
срок, е следвало да ги регистрира в деловодната система на Дирекцията. В случая
е налице нарушение на изискванията по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, което е
съществено, т.к. част от спора е дали Х. е знаела изобщо за тези дела, дали е
било нейно задължение да осъществи съответното поведение и в какви срокове е
следвало да направи това, а тези факти имат пряко отношение към
съставомерността на четирите нарушения. Непосочването на този реквизит
опорочава съществено процесния ИАА. Единствено за нарушението по пункт № 5 може
да се приеме, че ДНО е посочил дата на извършване – 22.08.2022 г., датата, на
която той счита, че Х. е участвала в заседание на комисията.
Заповедта е издадена на 29.03.2023 г. и не може да се
приеме, че е издадена при изтекли процесуални преклузивни срокове по чл. 94 от
ЗДСл за това. По този повод и АСГ взе предвид и че според нормата на ал. 3 сроковете не текат, когато
държавният служител е в законоустановен отпуск, а служителката е била в продължителен такъв по
медицински причини от 22.08.2022 г. до 14.02.2023 г., с изключение на периода 29.09.22 г. –
04.10.22 г., когато е била командирована в гр. Бурса, като е била в болнични и
след това, от 01.03.2023г. до 10.03.2023 г. и от 16.03.2023 г. до 24.03.2023 г., видно от приложена по
делото справка за отсъствията на лицето. Съдът е изискал изрично доказателства за периодите на
отсъствие на Х. от работа на правно основание – болничен, платен годишен отпуск
или друга причина, за процесния период. Изясняването на този въпрос е важно и
заради това, че по време на тези периоди не може да се очаква тя да изпълнява
служебни задължения. Нейните служебни ангажименти е следвало да се възложат на
друго лице.
На 14.02.2023 г. директорът на ОДЗ – Габрово образува
дисциплинарно производство срещу жалбоподателката Х.. Съгласно чл. 95 от ЗДСл
поне един от членовете на ДС следва да е лице с юридическо образование, освен
ако в администрацията няма държавен служител с такова. В случая по делото са
налице твърдения и доказателства, че към датата на започване на дисциплинарното
производство и издаване на процесната заповед в ОДЗ – Габрово е имало едно
такова лице – Стефка Пашова, която обаче е отстранена от работа в този период и
в последствие и освободена, поради което не е можела да участва в Съвета.
Липсата на други лица с юридическо образование в ОДЗ – Габрово и оттам и в ДС
не опорочават крайния ИАА до степен, която да налага неговата отмяна на такова
основание. Пашова, като член на ДС, е заместена от друго лице – Ренета Цанкова,
със Заповед от 05.12.2022 г., на основание чл. 95, ал. 4 от ЗДСл.
С писмо изх. № ЧР-14-14-3 от 13.01.2023 г. директорът на
ОДЗ – Габрово изпраща до жалбоподателката покана за обяснения /писмени и
устни/, на основание чл. 93 от ЗДСл, с която на така посоченото правно
основание и във връзка с образуваното срещу нея „дисциплинарно производство № 1/2023
г.“ като адресата се кани на 18.01.2023 г. в 10.30 ч., да се яви в ОДЗ на указано
място и да бъде изслушан, както и да депозира писмените си обяснения в срок до
10.00 ч. на същата дата за извършените нарушения, а именно: Отсъствие от работа
в 12 последователни работни дни от 16.12.2022 г. до 06.01.2023 г., което е
съществено нарушение на трудовата дисциплина. В резултат Х. представя болничен
лист за периода 16.12.2022 г. – 14.01.2023 г., издаден от ЛКК при болнично
лечебно заведение.
С писмо от 06.02.2023 г. до директора на ОДЗ – Габрово, П.Х.
подава обяснения във връзка с искането за даване на такива от 02.02.2023 г.
Същата уведомява органа по назначаване, че на 19.08.2022 г., след като
директорът дошъл на работа, тя му е докладвала, че е взела двата процесни ИЛ и
заповедите от съответните районни съдилища и напомня, че самият той се е разпоредил
те да се представят на посочен от него частен съдебен изпълнител. След като го
направила и се върнала в Дирекцията, тя обяснила до къде е стигнала с
изпълнението на задачата, както и че от кантората на съдебния изпълнител е било
необходимо да направят проверка за местонахождението на имотите на длъжника и
че след това щели да се обадят за резултата, поради което тя оставила ИЛ и
заповедите, за да бъдат занесени отново там, но до края на същия работен ден не
получила разпореждане какво друго следва да направи в тази връзка. Командировъчното
от 18.08.2022 г. било своевременно представено с отчет в същото за изпълнената
работа и било подписано от директора на тази дата. На 22.08.2022 г. /понеделник/
в Дирекцията е представен болничен лист от тази дата за временна
неработоспособност на Х.. В такава тя се намирала вкл. до момента на даването
на тези обяснения.
Със Заповед № РД-04-19/14.02.2023 г. на ответника е
разпоредено дисциплинарният съвет при ОДЗ – Габрово да образува дисциплинарно
дело срещу П.Д.Х. и в 7-дневен срок да приеме решение по същото. Със Заповед №
ЧР-14-58-1 от същата дата на директора на ОДЗ – Габрово е разпоредено
свикването на дисциплинарен съвет при ОДЗ – Габрово в 10.30 ч., който да
образува дисциплинарно дело срещу жалбоподателката П.Х., ст. юрисконсулт в
същата Дирекция. В тези актове не се сочи за какви нарушения се образува
дисциплинарното производство. Те не са връчени на жалбоподателката.
С Протокол № 1 от 14.02.2023 г. от заседание на
Дисциплинарен съвет /ДС/ при ОДЗ – Габрово е образувано дисциплинарно дело № 3
от 2023 г.
На същата дата до Х. е изпратена нова покана за обяснения
на основание чл. 93 от ЗДСл, с която същата е поканена на следващия ден –
15.02.2023 г., в 16.30 ч. на изслушване,
като й е предоставена възможност за депозиране на писмени обяснения на същата
дата до 16.30. ч., като нарушенията са очертани последния начин:
1. Неизпълнение на служебни задължения във връзка със
своевременното снабдяване и привеждането в изпълнение на ИЛ от 03.06.2020 г. и
заповед от същата дата за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
издадени по ч.гр.д. № 614/2020 г. от РС – Горна Оряховица, като е описан вида и
размера на задължението;
2. Неизпълнение на служебни задължения във вр. с липсата
на регистрация в административно информационната система за управление на
документооборота в ОДЗ- Габрово на оригинала на този ИЛ, получен лично от нея
на 18.08.2022 г.
3. Неизпълнение на служебни задължения по своевременното
снабдяване и привеждане в изпълнение на ИЛ по ч.гр.д. № 908 от 2020 г. на РС –
Велико Търново
4. Неизпълнение на служебни задължения във вр. с липсата
на регистрация в административно информационната система за управление на
документооборота в ОДЗ- Габрово на оригинала на този ИЛ, посочен в пункт № 3,
получен лично от нея на 18.08.2022 г.
5. Х. е представила болничен лист от 22.08.2022 г. в
10.00 часа в ОДЗ – Габрово с причина – общо заболяване при домашно-амбулаторно
лечение, считано от същата дата до края на месеца. В същото време тя е
подписала 3 протокола от проведени на същата дата заседания в ОДЗ – Габрово на
комисията, назначена със заповед № ПО-09-19 от 04.08.2022 г. на ответника, като
единият е от заседание, проведено на тази дата в 10.00 ч., а другите два – от
същата дата, но от 13.30 часа. Протоколите са за постигане на съгласие за
сключване на доброволно споразумение за землища за стопанската 2022/2023 г.
Не е посочено в нарушение на коя правна норма или друго
задължително за Х. правило описаното се явява дисциплинарно нарушение.
Отново на съща дата Х. уведомява органа си по
назначаване, че при явяването й на работа този ден, след ползвания последен
болничен, при опита си да влезе в деловодната система установила, че срокът на
валидност на електронният й подпис е изтекъл.
На 15.02.2023 г. тя депозира писмени обяснения по
отправените й обвинения, в което сочи, че във вр. с първите четири пункта вече
е уведомила органа по назначаване за предприетите от нея действия по повод
двата ИЛ. Принципно снабдяването с ИЛ със взискател – ОДЗ било възложено на
друг служител от Дирекцията – А.К., ст. експерт ГДАР и какви действия е
извършвала тя до напускането си от работа Х. не е наясно. На самата нея й било
възложено като конкретна задача снабдяване с такива ИЛ едва на 18.08.2022 г.,
което тя изпълнила на същия ден. По отношение на пункт № 5 Х. заявява, че не е
участвала в заседание на комисиите на 22.08.2022 г. и не е посещавала ОДЗ на
тази дата. На 19.08.2022 г. участвала в заседание на такава комисия, което е
посочено като обстоятелство в изготвен отчет за работата й в периода 15.08. –
19.08.2022г., регистриран в АИСУД на Дирекцията. В тази връзка е поискала
снемане на обяснения от началника на ОСЗ – Габрово и останалите членове на
комисиите по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Самата тя няма достъп до деловодната
система и към момента на даване на тези обяснения.
Преди даването на тези обяснения, на предходния ден –
14.02.2023 г., председателят на Дисциплинарния съвет /ДС/ представя с писмо от
тази дата на ДНО решение на Съвета „относно наличието на основание за търсене
на дисциплинарна отговорност, вида и размера на извършеното нарушение и
дисциплинарно наказание“ в едно с преписката по дисциплинарно дело № 3 от 2023
г.
Към писмото е приложен Протокол № 2 от 14.02.2023 г. от
заседанието на ДС по повод дисциплинарно дело № 3/2023 г. В протокола е
отразено, а и по делото не се спори и към него са приложени съответните
доказателства, че жалбоподателката Х. е била в отпуск поради временна
неработоспособност за периода 22.08.2022 г. /понеделник/ до 13.02.2023 г., въз
основа на представени от нея 11 броя болнични листи. За периода на отсъствие на
Х. от работа поради ползване на болнични е издадено и приложено по делото
Сведение от 14.02.2023 г. от ст. счетоводител и изпълняващ функциите на звено
„Човешки ресурси“ на Дирекцията, съдържащо същата информация. Със Заповед от
10.06.2022 г. на директора на ОДЗ й е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“, за което също по делото са налице доказателства, за друго
нарушение, което не е обект на процесната заповед. Описани са петте нарушения
по начина, по който това е направено по-късно и в обжалвания ИАА. Въз основа на
така изложеното в Протокола на ДС е прието становище за наличие на основание за
търсене на дисциплинарна отговорност, вида и размера на извършеното нарушение и
съответното дисциплинарно наказание, като отново са преповторени описанията на
петте нарушения и е посочено, че след обсъждането на критериите за вида и
размера на дисциплинарното наказание, визирани в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл,
съобразявайки ги с извършените нарушения и като взима предвид, че на служителя
е наложено предходно дисциплинарно наказание „Забележка“, ДС приема единодушно,
че на Х. следва да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 90, ал.
1, т. 5 от ЗДСл. Конкретните „критерии“ относно вида и размера на наказанието обаче
не са изложени в решението, такъв мотив съставлява единствено предходно
наложеното наказание.
Прави впечатление, че ДС се е събрал, обсъдил и
произнесъл по дисциплинарното дело на 14.02.2023 г. - преди да е изтекъл
срокът, предоставен на Х. за представяне на обяснения, който й е бил
предоставен от същата дата до 15.02.2023 г., 16.30 часа, което означава, че при
работата на този помощен орган лицето не е могло да вземе участие и този орган
не е могъл да вземе предвид неговите обяснения. На практика Съветът е работил,
без да предостави възможност за участие на този етап на основния заинтересован,
като е взел решение за наличие на основание за търсене на дисциплинарна
отговорност, вид и размер на нарушението и съответстващото дисциплинарно
наказание, предлагайки дори най-тежкото такова – „уволнение“. Въпреки това
преди да издаде процедната заповед, ДНО е предоставил такава възможност на
лицето и то се е възползвало от нея, предоставяйки писмените си обяснения в
предоставения му за това срок. Действително обаче по делото не се събраха данни
за запознаването му с дисциплинарната преписка. Х. не е била уведомена дали е
удовлетворено искането й за събиране на доказателства /снемане на обяснения на
лицата, участвали в комисиите на 22.08.2022 г./ и ако това е направено, то
какъв е резултата. Предоставения срок за обяснения – един ден, е твърде кратък
и с оглед обстоятелството, че тя не е била запозната с преписката и
доказателствата по нея, както и с решението на ДНО за събиране на исканите от
нея доказателства, съдът намира, че са нарушени основни принципи в
административния процес, разновидност на който е дисциплинарното производство,
а именно принципът на достъпност,
публичност и прозрачност по чл. 12 от АПК, както и изискването за осигуряване участието
на заинтересованата страна в производството по чл. 34 от същия Кодекс, което е
довело и до неизясняване на релевантните факти и обстоятелства – изискване по
чл. 35 от него.
На 29.03.2023 г. директорът на ОДЗ – Габрово издава процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебно
правоотношение с жалбоподателката.
Със Заповед № РД-04-125 от 02.11.2020 г. на директор ОДЗ
– Габрово са утвърдени Вътрешни правила за документооборота на електронните
документи и документи на хартиен носител в ОДЗ и тези Правила са приложени по
делото. Според същите в ОДЗ – Габрово е въведена електронна деловодна система EVENTIS – R7 /АИСУД/, чрез която се осигурява поддържането и
обработката на ел. документи и документите на хартиен носител при предоставяне
на административни услуги и изпълнението на административни процедури и в нея
се съхранява цялата информация, свързана с дейността на ОДЗ и съдържа целия
поток от документи, като в чл. 6, ал. 1 са дадени примери за такива, но
изброяването е очевидно само примерно, т.к. е невъзможно да се посочат
конкретно всички документи, които са свързани с дейността на Дирекцията. ИЛ
също следва да се приемат като документи, свързани с дейността на ОДЗ, те
отразяват нейно вземане по отношение на определен длъжник. Достъпът до
системата е персонализиран, като всеки потребител се идентифицира с електронен
подпис, съгласно чл. 9, ал. 3. Според чл. 11 от Правилата на деловодна
регистрация подлежат всички входящи, изходящи, вътрешни документи в ОДЗ и ОСЗ,
съобразно техния тип и вид, като в ал. 3 са изброени отново неизчерпателно
отделни видове документи. ИЛ не са посочени изрично, което обаче не означава,
че се изключват от системата за завеждане на документи. Целта на деловодството
е както да се проследи историята на всеки документ, така и той да не бъде
изгубен и да остави следа, за да не бъдат засегнати важни интереси на
Дирекцията. Затова настоящият съдебен състав намира, че ИЛ и други съдебни
книжа, касаещи дейността на администрацията, следва също да се завеждат и да се
прави вкл. електронно копие и/или такова на хартиен носител, което да остава в
деловодството след като оригиналният ИЛ бъде предоставен на съдебен изпълнител
за предприемане на действия по изпълнението му. Това обаче следва да се
прецизира и изпише ясно и конкретно в Правилата за документооборот, за да е
ясно за служителите, т.к. липсата на такава изрична регламентация може да
доведе и занапред до спорове от подобен характер. В тези правила липсва
конкретно задължение за срок и начин на отразяване на получени ИЛ в деловодната
система на Дирекцията. Правилата не
съдържат и конкретно задължение този вид документи да се преснемат и копията да
се прилагат в системата, нито определят срок за това, поради което
невъвеждането им веднага, в деня на получаването им или на следващия ден не би
следвало да бъде основание за търсене на дисциплинарна отговорност или поне не
и за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, още повече, че до този
момент такава практика на завеждане на този тип документи в Дирекцията изобщо е
липсвала и не е била въвеждана конкретно с юридически акт от какъвто и да било
вид. В чл. 12 изрично са посочени кои документи не подлежат на регистрация в
системата и те касаят лични съобщения и/или медийни издания, към които ИЛ
несъмнено не могат да бъдат причислени. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Правилата,
видът на документа се определя в съответствие с квалификационната схема и
утвърдената номенклатура на дела в ОДЗ и сроковете за тяхното съхранение, но
няма доказателства, че конкретно за ИЛ е налице такава утвърдена номенклатура.
Освен това в чл. 21 от Правилата е посочено, че за осигуряване на правилното
приемане, регистриране и насочване на приетите документи, за изпълнението им и
изпращането на изходящата кореспонденция до адресата, в ОДЗ – Габрово и в ОСЗ
се определя служител, който да изпълнява функциите на деловодител, наричан за
кратко „регистратор. По делото не са представени и в процесната заповед не са
изложени обстоятелства, от които да е видно, че юрисконсултът на Дирекцията е
бил и регистратор /деловодител/ и то конкретно на 18.08 и/или 19.08.2022 г.
Приемането и изпращането на документи в ОДЗ се извършва именно от такъв
служител /чл. 22/, но от Х. се търси отговорност като изпълняваща функциите на
старши юрисконсулт, а не на такова лице. Съгласно чл. 43 от Правилата,
директорът на ОДЗ възлага чрез АИСУД преписките или кореспонденцията с
резолюция до главния секретар или до ръководителите на структурни звена, като в
случая няма доказателства, че жалбоподателката е била уведомена за възлагането
на задача, различна от посочената в командировъчното й от 18.08.2022 г. – „получаване
на ИЛ“, както писмено /“с резолюция“/, според предвижданията на тези Правила,
така и устно. Нещо повече, чл. 43, ал. 3 изисква и минимално съдържание на
писмената резолюция за възлагане на задачата, която включва отговорник и срок
за изпълнение. Според ал. 5 когато в резолюцията не е определен срок за
изпълнение, задачите се изпълняват съобразно нормативно определените срокове, а
срок от снабдяването с ИЛ до завеждането му за изпълнение при съдебен
изпълнител не е налице и със сигурност това не е до края на следващия работен
ден. След 19.08.2022г., както вече бе посочено по-горе, Х. излиза в отпуск по
болест за половин година.
Приложена е Заповед за командироване на П. Х. от
18.08.2022 г., с която на същата е възложено „получаване на изпълнителен лист
по дело“, без да се сочи по кое дело. Не
е налице спор, че командированото лице е посетило РС – Велико Търново и РС –
Горна Оряховица по този повод, за което са налице отбелязвания в това командировъчно.
В доклада си към него тя сочи, че е посетила съответните районни съдилища и е
получила ИЛ, като е предала отчета на същата дата и командироващият е запознат
на същата дата.
На 09.02.2023 г. е съставен Констативен протокол /КП/, в
който са отразени безспорните факти, а именно – че на 18.08.2022 г. Х. е
командирована във Велико Търново и Горна Оряховица със задачата „да се снабди с
ИЛ“ и на същата дата е попълнила доклад към командировъчното си, в който
заявява изпълнение на възложената задача, т.е. тя е изпълнила в срок същата. В
АИСУД тези ИЛ не са били заведени/регистрирани. При извършена проверка на
работното й място, като не е посочено на коя дата е станало това, те не са
открити в оригинал. Вероятно проверката е направена на датата на издаване на
същия КП, т.к. друга дата не е посочена, но ако е така, то от възлагането и
изпълнението до тази проверка е минала близо половин година и не става ясно по
какви причини тези ИЛ не са били потърсени или ако са били изгубени, то кога и
как е станало това и предприети ли са действия по снабдяване с друг ИЛ, кога и
какви, до какви резултати са довели те. АСГ следва да напомни и това, че дори и
да бъде изгубен ИЛ, то не е проблем да се издаде дубликат в производство по чл.
409 от ГПК.
Приложена е заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 614 от 2020 г. по описа на РС – Горна Оряховица и ИЛ от 03.06.2020
г. на същия съд, заверени с „вярно с оригинала“, но не става ясно къде е този
оригинал, от който е снето приложеното по делото копие и от който е направена сверката.
За да се приложи по делото такъв, той очевидно съществува като документ.
Самото заявление за издаване на ИЛ до РС – Велико Търново
е подписано на 07.05.2020 г. от директор ОДЗ – Габрово и съгласувано с други
лица – А.К./ст. експерт ГД“АР“/ и П. Демирева /директор ГД“АР“/, т.е.
действително с издаването им са били ангажирани други лица. Няма данни в
процедурата по издаване на тези ИЛ да е била ангажирана жалбоподателката П.Х.,
нито от 2020 г. до командироването й тя да е била запозната, че са налице
такива вземания на Дирекцията и че е необходимо предприемане на действия по
снабдяване с ИЛ и привеждането им в изпълнение. За първи път данни за възлагане
на такава задача фигурират от 18.08.2022 г., когато тя е била командирована с
цел снабдяване с такива документи. Тези данни и изводи съвпадат със
свидетелските показания на Стефка Пашова, която в о.с.з. заявява, че с
подаването на заявления за издаване на заповеди за изпълнение и ИЛ са се
занимавали други лица, като и тя, и жалбоподателката Х. сочат изрично именно А.К.като
лице с юридическо образование, на което през 2020 г. са били възлагани такива
задачи, когато Дирекцията е имала вземания по договори за наеми и аренди. Служебното
правоотношение с А. К.е прекратено на 01.09.2021 г., но жалбоподателката П.Х.
не е била определена да заеме нейната длъжност /старши експерт в Главна
дирекция „Аграрно развитие“/ или да я осъществява при условията на вътрешно
съвместителство, не й е била връчена длъжностна характеристика за изпълнението
на такава длъжност, нито са й били възложени по друг начин задълженията за нея
- в тяхната съвкупност или някои от тях. Самата Х. не е санкционирана за
неизпълнение на служебни задължения като старши експерт в ГДАР. Именно в
длъжностната характеристика на А.К., връчена й и на 10.06.2020 г., в т. 5.13 е
посочено, че „подготвя, окомплектова преписки и изготвя заявления за издаване
на заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземания, произтичащи от непрекратени
договори за наем и аренда относно съдържащите се в тях задължения за заплащане
на парични суми“.
В заключение от така изложеното съдът намира, че освен
допуснатото нарушение– липса на посочване на дата или период на извършване на
нарушенията по пунктове от № 1 до № 4, по делото не се установява, че
жалбоподателката П.Х. е извършила описаните нарушения виновно, т.к. не се
установява такива задачи да са й били поставени за изпълнение до 18.08.2022 г.,
на която дата тя е била задължена само да „получи ИЛ“, но няма доказателства да
й е било възложено друго в тази връзка и да й е бил определен срок за
изпълнение. След един ден тя излиза за половин година в болнични, през който
период, до образуване на дисциплинарното производство срещу нея по същия повод,
тя не е била на работа и не е могла да изпълнява каквито и да било служебни
задължения. Не се събраха данни Х. да е била задължена да изпълнява функциите
на регистратор /деловодител/ през тези два дни /що се касае до нарушенията по
т. 2 и т. 4 от заповедта/, нито от нея се търси отговорност в такова качество,
а в качеството й на юрисконсулт и съобразно длъжностната й характеристика тя
няма конкретни задължения по завеждане на документи в деловодството на
Дирекцията. Такива задължения не са и посочени в заповедта, като въведени с
правна норма или конкретна част от длъжностната й характеристика. По тези
съображения съдът не приема за установени по несъмнен начин нарушенията по
първите четири пункта от заповедта.
По отношение регистрирането на ИЛ в деловодството
свидетелката П.заявява, че никога до този момент такива документи не са били
регистрирани в деловодството и не им е бил поставян входящ номер, а ответната
страна не оборва това твърдение. Те са били прилагани към вече създадената
преписка по делото, но в случая няма данни такова дело да е било предоставено
на Х.. До края на работния ден на 18.08.2022г. Х. не била видяна в рамките на
работното време от прекия си ръководител в Дирекцията. Самата свидетелка П.заявява,
че на 05.12.2022 г. при посещение в същата, била помолена от жалбоподателката
да вземе от бюрото на последната лични вещи, т.к. тя била в продължителен
болничен и тогава свидетелката установила, че на същото бюро видяла въпросните
ИЛ, поставени в прозрачни папки, в оригинал. Какво се е случило след това с
тези документи остава неизяснено.
По отношение на нарушението по пункт № 5: По делото не е
спорно, че от 22.08.2022 г. жалбоподателката е излязла в отпуск поради временна
неработоспособност. По данни на съпруга й, разпитан като свидетел в о.с.з.,
болничният е представен в ОДЗ- Габрово от самия него, т.к. съпругата му Х. не
била в състояние да го направи. По делото няма данни Х. да е посетила
Дирекцията същия ден или по-късно, по време на ползването на този отпуск. Не са
налице и свидетелски показания, от които да става ясно, че на тази дата тя е
участвала в комисия и е била на работното си място.
Представени са и трите протокола, цитирани в процесната
заповед, които носят подписа на П. Х., като участвала в комисиите на 22.08.2022
г., като тя не оспорва подписа си, положен на тях. От свидетелските показания
става ясно, че практика от години в Дирекцията е комисиите да не се събират на
общо заседание, а тези протоколи да се изготвят предварително и да се подписват
от посочените в тях лица когато същите се явят в Дирекцията. Свидетелят П.
заявява, че „протоколите всяка сутрин са вече изготвени и готови за деня, който
следва за работа. Те са по данни, налични в ОСЗ… До края на съответния работен
ден членовете на комисията би следвало да минат и да ги подпишат…Не мога за
конкретната дата 22.08.2022 г. да кажа дали Х. е присъствала на такава комисия
и е подписвала протокол… Не мога да кажа дали протоколите са подписани преди или
след обявената дата… Някой път по извънредни причини се е налагало член на
комисията да не присъства и в интерес на работата протокол се е подписвал и
по-късно, когато се яви.“ – т.е. практика в Дирекцията е комисията да не се
събира, в едно с ползвателите и заедно да се вземат решения и да се подписват
протоколите, а те се изготвят предварително и лицата „минават“ и ги подписват в
удобно за тях време. Свидетелката К. потвърждава също, че „Всеки отива, когато
има време, и подписва протокола. На 22.08.2022 г. … П. не съм я виждала този
ден.“. Съпругът на жалбоподателката сочи, че на тази дата той е бил лицето,
представило болничния в Дирекцията.
В тези протоколи на
практика е видно, че не всяко от лицата, посочени в тях, е положило и подпис.
Налице са и празни места както за подписи, предвидени за членовете на
комисиите, така и за ползвателите. Остава недоказано твърдението, че Х. е
подписала на 22.08.2022 г. въпросните протоколи, а в заповедта не е посочена
друга дата, на която е станало това. Освен това нито в процесния ИАА, нито в
преписката по негово издаване няма данни за това, дали в случая от това, че е
налице положен от Х. подпис на тези протоколи от тази дата, се е стигнало до
конкретни вредоносни правни последици, какви и за кого или ако не са налице
такива, то поне до какви евентуални последици би могло да доведе това, още
повече, че както вече бе отразено и е видно от съдържанието на тези документи,
те не са и подписани от всички посочени в тях лица и не е изяснено дали имат
статута на завършен окончателен документ или не.
Дори ида бе
установено, че на въпросната дата Х. е била на работното си място и е
осъществявала служебните си функции, това само по себе си съставлява нарушение
на предписания режим на лечение, а не дисциплинарно нарушение. За това
неспазване са предвидени други последици – чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО –
неизплащане на обезщетение за временната неработоспособност на осигурените
лица, които нарушават режима, определен от здравните органи и
то - само за дните на нарушението. Но в случая не се
разглежда такъв правен спор.
В заключение по
този пункт съдът намира, че не е установено на 22.08.2022 г. Х. да е извършила
процесното нарушение и за него да следва да се търси дисциплинарна отговорност
и да се наложи най-тежкото по своя вид наказание – „Уволнение“.
Процесната заповед се явява и правно необоснована.
Всички нормативни
нарушения са подведени под хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 1 /пунктове от 1 до
4/ и т. 5 /пункт № 5/ от ЗДСл, които обаче са регламентирани в закона общо и
бланкетно и не могат да послужат като самостоятелно основание за търсене на
дисциплинарна отговорност, без да са конкретизирани в други норми и/или
задължителни правила за поведение, които също да са посочени в процесната
заповед. Такова посочване липсва в пункт № 1. В пунктове от № 2 до № 4, вкл., е
направено допълнение с нормата на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Вътрешните
правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в ОДЗ
– Габрово, но те също са общи и не очертават едно правно задължително
поведение, което да е нарушено с конкретно поведение от страна на Х. и че
именно тя е задължена, като юрисконсулт в Дирекцията, да реализира такова.
Според т. служителите са длъжни да „познават и спазват разпоредбите на тези
правила“. Според т. 4 те са задължени „да предоставят незабавно за регистрация
незаведени преписки/кореспонденция от физически и юридически лица“, но както бе
посочено по-горе ИЛ не е „преписка“ или „кореспонденция“ и в Правилата такъв
документ не е изрично упоменат, не е посочена специфична номенклатура и начин
на завеждането му. Вероятно на Х. е следвало да се предостави преписката по
задължението на лицето, посочено като длъжник по тези ИЛ и под номера на същата
да се заведе и той, като се копира и приложи, но това са само предположения и
предложение за добри деловодни практики, на каквито не може и не следва да
почива едно обвинение, водещо до такава сериозна правна последица, като
уволнението. До този момент и жалбоподателката, и свидетелката П.заявяват, че
ИЛ не са били самостоятелно завеждани в деловодството на Дирекцията, което
твърдение не е опровергано от ответната страна.
Освен това в
процесната заповед е посочено, че са взети предвид „тежестта на извършените
нарушения, настъпилите от тях последици за държавната служба и останалите критерии,
визирани в чл. 91 от ЗДСл“, като това отново са общи позовавания. Нито в ИАА,
нито в цялата преписка по неговото издаване е обсъждана тежестта на
нарушенията, доколкото те са налични и установени като извършени именно от
жалбоподателката, последиците от тях не са посочени и анализирани в нито един
от петте пункта, не става ясно и кои „останали критерии, визирани в чл. 91 от
ЗДСл“ са обсъдени и взети предвид, след като такива не са обсъждани – нито
формата на вина, нито обстоятелствата, при които са реализирани деянията, нито
цялостното поведение на служителя са били обект на обсъждане както пред ДС,
така и от страна на ДНО, което прави заповедта и вида на наложеното
дисциплинарно наказание немотивирани, а от там и незаконосъобразни. Единствено
е упоменато наличието на предходно наложено наказание „забележка“, но не става
ясно по какви причини в настоящия случай ДНО е счел за необходимо да премине
директно към налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Не е обърнато
внимание на ежегодните данни от атестиране на служителя, които се
характеризират с високи общи нива на оценка за цялостната й работа.
Въз основа на така изложеното заповедта се явява издадена
в противоречие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде
отменена.
С жалбата си и на
основание чл. 121 от ЗДСл жалбоподателката е поискала освен отмяна на
процесната заповед и обезщетение за времето, през което не е бил на служба
поради прекратяването, както и поправка на основанието за прекратяване на
служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи.
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Съдът намира, че
искането за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл подлежи на
разглеждане по реда на ЗОДОВ и следва да изчака изхода от съдебното
производство, образувано по жалбата срещу законосъобразността на оспорената
заповед. Съгласно чл. 206, ал. 2 от АПК разглеждането на отделения иск следва
да продължи след влизане в сила на решението за отмяна на ИАА, от който се
претендират причинените вреди, т.к. и според така цитираната правна
нормадържавният служител има право на обезщетение едва след отмяната на този
акт, което става с влязло в сила съдебно съдебно решение, каквото настоящото не
е, т.к. не е окончателно. Този размер зависи от основната заплата на лицето,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, което става
с влизане в сила на съответното съдебно решение или това не може да стане в
настоящия момент. Изложеното съставлява основание за отделяне на иска по чл.
100, ал. 4 от ЗДСл за разглеждането му в самостоятелно съдебно производство.
Съгласно чл. 122,
ал. 1 от ЗДСл при отменяне на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният
служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната
администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт
или на съдебното решение, което става по
силата на самия закон и не е нужно специално произнасяне от страна на тези
органи. По същия начин и нормата на чл. 123 от ЗДСл регламентира когато актът
за прекратяването на служебното правоотношение бъде отменен от органа по
назначаването или от съда, настъпилата промяна се вписва в служебната книжка на
държавния служител, като вписването в служебната книжка се извършва служебно,
за което също не е налице необходимост от произнасяне от страна на съда.
С оглед изхода на правния спор основателно се явява
искането на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски. За същите е
приложен списък и те се изразяват в договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение на стойност 780.00 лв., което с оглед вида и обема на делото не
се явява прекомерно по своя размер.
С оглед на така изложеното и на основание чл. 124 от
ЗДСл, чл. 172, ал. 2, във вр. с ал.1, чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОТДЕЛЯ иск с правно
основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, предявен от П.Д.Х. ***, ЕГН: ***********, за разглеждането
му в отделно съдебно производство, като материалите по така отделения иск
ДА СЕ ДОКЛАДВАТ на
Председателя на Административен съд – Габрово за образуване на отделно дело и
разпределението му.
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед № РД-05-01-3 от 29.03.2023 г., издадена от директор
на Областна Дирекция „Земеделие“ – Габрово, с която на П.Д.Х. ***, ЕГН: *********** – старши
юрисконсулт в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и
човешки ресурси“ при Областна Дирекция „Земеделие“ – Габрово е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение
на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от Закона
за държавния служител, считано от датата на връчване на същата заповед –
09.03.2023 г.
ОСЪЖДА Областна
дирекция „Земеделие“ – Габрово да заплати на П.Д.Х. ***, ЕГН: ***********, деловодни
разноски за настоящата съдебна инстанция – договорен и заплатен адвокатски
хонорар, на стойност 780.00 /седемстотин и осемдесет/ лв.
Настоящият съдебен
акт подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му чрез Административен съд Габрово до Върховен Административен
съд.
Препис от съдебния
акт да се връчи на страните в едно със съобщенията за неговото изготвяне.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА/