№ 5548
гр. ***, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110207447 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Н. Д. Х. чрез процесуалния си
представител срещу Заповед за задържане рег.№ 228зз-447/26.04.2024г.,
издадена от *** – старши полицай при 04 РУ-СДВР, в качеството на
полицейски орган, на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/. Съгласно мотивите на обжалваната заповед
жалбоподателят бил задържан във връзка с извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 НК.
Жалбоподателят оспорва заповедта за задържане като твърди, че
същата била незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. Твърди, че заповедта за задържане не била
мотивирана, липсвали обстоятелства по нарушението, съгласно съдебната
практика и практиката на Европейския съд по правата на човека посочване
единствено на правното основание за задържането било недостатъчно, тъй
като било несъвместимо с приципа на защита на лицата от произвол, липсвала
материална компетентност на лицето, издало заповедта за задържане. Моли
съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна Заповед за
задържане рег.№ 228зз-447/26.04.2024г., издадена от *** – старши полицай
1
при 04 РУ-СДВР, в качеството на полицейски орган, алтернативно – да отмени
заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
Жалбоподателят Н. Д. Х. се явява в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли същата
да бъде уважена.
Ответникът *** – старши полицай при 04 РУ-СДВР в качеството на
полицейски орган, се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, оспорва депозираната жалба и моли съдът да я остави без
уважение като потвърди заповедта за задържане. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за разноски за адвокат.
Съгласно чл.149 АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР жалбата срещу заповедта
е депозирана на 10.05.2024г. - в законния срок, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 26.04.2024г., около 08,300 часа, жалбоподателят Н. Д. Х.
управлявал лек автомобил, марка „Рено”, модел ,,Канго“, с per. № СВ *** КХ,
в гр.***, по ул.„Уилям Гладстоун“, с посока на движение от бул.„Витоша“ към
бул.„Хр.Ботев“. Пред бл.24 бил спрян за проверка за употреба на алкохол и на
наркотични вещества от полицейски служители в 04 РУ-СДВР - *** и ***,
които подложили водача на лекия автомобил на тест с техническо средство
„Drug Test 5000“. Пробата отчела положителен резултат за употреба на
наркотични вещества. На водача на лекия автомобил бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение и издаден талон за медицинско
изследване. След като докладвали на дежурния ОДЧ при 04 РУ-СДВР им било
разпоредено да задържат Н. Д. Х. и да го отведат в 04 РУ-СДВР за изясняване
на случая.
На същата дата 26.04.2024г. била издадена Заповед за задържане рег.
№ .№ 228зз-447/26.04.2024г. от *** – старши полицай при 04 РУ-СДВР в
качеството на полицейски орган, въз основа на която в 08,30 часа
жалбоподателят Н. Д. Х. бил задържан и отведен в 04 РУ-СДВР за изясняване
на случая. Заповедта била аргументирана с налични данни за престъпление по
чл.343б, ал.3 НК.
2
Видно от Удостоверение Рег.№ 513р-58541/07.06.06.2024г., издадено
от СДВР, *** заема длъжността „ст.полицай” в група „Охрана на обществения
ред” на сектор „Охранителна полиция” към 04 РУ-СДВР – същият е държавен
служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.първо вр. чл.57, ал.1 ЗМВР.
Съдът приема, че Заповед за задържане рег.№ 228зз-447/26.04.2024г. е
издадена от оправомощено за това действие длъжностно лице по смисъла на
чл.57, ал.2 ЗМВР.
Заповедта за задържане е издадена в предписаната в чл.74, ал.1 от
ЗМВР писмена форма.
Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България
/КРБ/ всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата
на чл.30, ал.2 КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган
на оглед или обиск, или на друго посегателство върху личната
неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
Съгласно чл.30, ал.3, изр.1 КРБ единствено и само в изрично посочените от
закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат
гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт.
В съответствие с чл.5, §1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание
от 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992 г. /, в сила за Република България от 7
септември 1992 г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност.
Чл.5, §1, изр.2 ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от
свобода освен в изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в
съответствие с процедури, предвидени от закона. В юриспруденцията на
ЕСПЧ трайно са изведени няколко стандарта при закрилата на това право.
Първият е изчерпателност на изключенията по чл.5, §1, изр.2, б. "а" – б. "f"
ЕКПЧ, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните
обосновки при приложението им са недопустими /решение на ЕСПЧ от
22.02.1989 г. по дело C. v I., жалба № 11152/84 - § 41/. Целта е да се гарантира,
че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е
предвидено в конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по
националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна.
Съдът приема, че жалбоподателят е могъл да разбере на какво
основание и във връзка с какво негово поведение е задържан. Надлежността
3
на извършеното задържане е категорично доказана, осъществена е
законосъобразно от полицейския орган и фактите са обективирани в
съответните писмени доказателства, част от административната преписка –
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества от 26.04.2024г., разпечатка на „Drug Test 5000“, съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза рег.№ И-
800/02.09.2024г., изготвена от експерт при Военномедицинска академия -
гр.***, Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №
940772/26.04.2024г., талон за изследване № 144263. Всички те са преки
доказателства за съставомерно престъпление по чл.343б, ал.3 НК –
управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
За обективната съставомерност на деянието по чл.343б, ал.3 НК е без
значение кога е употребено наркотичното вещество, какво е неговото
количеството в кръвта, какъв е неговият активен компонент, по какъв начин и
дали употребата му се е отразила на поведението на водача и дали е повлияла
върху способността му да управлява МПС. Водещо значение в случая има
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието следва да е
доказано със средствата и способите на НПК, че в организма на дееца е
открито наркотично вещество, което установява неговата употреба преди
управлението на МПС. За съставомерността на деянието е ирелевантно
доказването на конкретния момент, дата или час, на която е употребено
наркотичното вещество, тъй като законодателят инкриминира управлението
на МПС след употреба на наркотично вещество именно поради високия риск
за обществените отношения, свързани с безопасността по транспорта и
налагането на нулевата толерантност към употребата му. Именно наложената
в законодателството безусловна забрана за употреба на наркотични вещества
и несъвместимостта на употребата им с действия по управление на МПС
обуславят наказателната репресия срещу водачите и обосновават прекия
умисъл на деянието поради това, че деецът съзнава обществено опасния му
характер, предвижда последиците и иска тяхното настъпване. Затова
възражението за субективна несъставомерност на престъплението е лишено от
основание /Решение № 316 от 3.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 241/2024 г., III н.
о., НК/.
В заповедта по чл.72, ал.1 ЗМВР не е необходимо да се посочи дали е
извършено деяние и от кого, тъй като тези обстоятелства се установяват в
съответното наказателно производство. Нормата на чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР изисква наличие на данни за извършено престъпление, което изискване
в случая е спазено с фактическото посочване на данни за извършено
престъпление. По правната си същност мярката "задържане за срок от 24
часа", уредена в чл.72 - чл.75 от ЗМВР, представлява принудителна
административна мярка - административното разпореждане на орган на власт,
4
непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-
часовото задържане по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е наличието на данни, от които
може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние, което законодателят определя като
престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не
може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че
възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. В
този смисъл следва изрично да се направи разграничение между изискванията
на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и чл.207 от НПК (относно необходимите условия за
образуване на наказателно производство). За прилагането на наложената с
процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението /Решение № 14744 от 14.08.2024 г. на АдмС -
*** по адм. д. № 4050/2024г./.
Съдът намира, че е спазен и принципът на съразмерност - изведените
от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по
прилагането на чл.5 от КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до
извода, че за задържането на Н. Д. Х. са налице достатъчно данни,
обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е
предпочетен пред правото на зачитане на личната му свобода. Това се доказва
от доказателствата по досъдебно производство № 882/2024г. по описа на 04
РУ-СДВР, пр.пр. № 21274/2024г. на Софийска районна прокуратура.
Безспорно, жалбоподателят е бил задържан с обжалваната Заповед за
задържане рег.№ .№ 228зз-447/26.04.2024г., издадена от полицейски орган при
04 РУ-СДВР, която е аргументирана с престъпление по чл.343б, ал.3 НК, което
деяние със съществените си характеристики е предмет на разследване на
прокурорска преписка № 21274/2024г. на Софийска районна прокуратура.
В случая съдът съобрази съдебната практика /ТР № 16/31.03.1975г. на
ОСГК на ВС на РБ/, съгласно която като мотиви за издаването на заповедта
следва да се ценят и материалите, съдържащи се в данните, на които
полицейският орган изрично се е позовал в заповедта.
Съдът приема, че действията на полицейския орган, срещу които е
насочена жалбата на Н. Д. Х., са били оправдани от гледна точка на
5
обоснованото предположение за престъпление по чл.343б, ал.3 НК.
Безспорно принудителната административна мярка следва да се
прилага при стриктно спазване на закона – при задържането на лицето са били
разяснени правото на адвокатска защита, на медицински преглед, на
свиждане, и на уведомяване на семейството или на друго заинтересовано
лице. Правата на Н. Д. Х. безспорно са упражнени от него, видно от
приложената към Заповедта за задържане негова декларация.
Поради тези причини съдът намира, че жалбата срещу Заповед за
задържане .№ 228зз-447/26.04.2024г., издадена от полицейски орган при 04
РУ-СДВРУ, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и претенцията за юрисконсултско
възнаграждение – същата е основателна и следва да бъде уважена. Следва
жалбоподателят да заплати на СДВР разноски по делото в размер на 100лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.72, ал.5 вр.ал.1, т.1 ЗМВР
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Д. Х. от гр.***, ул.”***” № 45, ет.4, срещу
Заповед за задържане рег.№ 228зз-447/26.04.2024г., издадена от полицейски
орган при 04 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА Н. Д. Х. от гр.***, ул.”***” № 45, ет.4, да заплати на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – ***-град в
14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6