Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр. Велико
Търново, 15.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
634 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата
от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, с предишно заглавие
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове /загл. изменено – ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г., в сила от 01.07.2022
година/.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Д.В.-93“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Елена, ул. „Т.м.“ № 9, чрез адв. П. И., против Решение № 04/312/02932/3/01/04/02 от 29.07.2022г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във
връзка с чл. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. / за краткост / Наредба № 29
от 11.08.2008 г., чл.73, ал.1, чл. 72, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал.
1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, за неизпълнение на т.
4.12 и 4.18 от Договор № 04/312/02932 от 07.10.2014 г., е наложена финансова
корекция в размер на 199 165,44 лв.,
представляващи 100 % от полученото финансиране. В жалбата се твърди постановяване на административния
акт при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния
закони. Изложени са подробни доводи за неправилна преценка
от страна на органа за наличие на неизпълнение на целите, заложени в бизнес –
плана, свързани със заетостта и заложените приходи. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание. С молба вх. №1993/19.04.2023г., чрез юрк К., моли за
даване на ход на делото в негово отсъствие и оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана. Моли за отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Д.В.-93“,
като ползвател с УРН 606913, е сключен Договор № 04/312/02932/07.10.2014 г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013, подкрепена от ЕЗФРСР. Съгласно т. 1.1 от договора Фондът
предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на проект № 04/312/02932 от 31.05.2013г., а според т. 1. 2 от договора Фондът
изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно
одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора,
анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове.
Проектът е за „Изграждане на къща за гости в гр. Елена с капацитет 6-8 човека“.
Размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на
249 768,72 лв. С последвали анекси са внесени промени в съдържанието на
договора, като с Анекс III от 13.08.2015
г. размерът на помощта е изменен на 211 583,09 лв., съгласно
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи (Приложение I). Срокът на договора е до 15.09.2015г. и съвпада
със срока, до който следва да бъде направена инвестицията. На 12.10.2015г. от ЕТ
е представена в ДФЗ заявка за плащане №04/312/02932/3/01 по процесната мярка, с
приложени документи като претендираната сума за финансиране е редуцирана на
200 574,40 лв., като одобрените за финансиране разходи възлизат на 199 165,44
лв. Не се спори, че на 07.12.2015 г. на ползвателя е изплатена помощта в размер
на 199 165,44 лв., за което е уведомен с Уведомително писмо за одобрение изх. №01-6500/1368
от 22.01.2016г.
След извършеното плащане по проекта със Заповед
№ 373972/18.06.2019 г. на началник отдел „РТИ“ е разпоредена проверката на
място на ползвателя, като констатациите от същата са отразени в Контролен лист
от 27.06.2019 г. Въз основа на проверката и представените документи е
констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план по
договор № 04/312/02932 от 07.10.2014 г. Бил е издаден АУПДВ с изх. № 01-6500/8544
от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, който след обжалване по съдебен ред е отменен с
влязло в сила Решение №386/07.12.2021г. по адм.дело №551/2020г. по описа на
АСВТ поради допуснато от административния орган съществено процесуално
нарушение и нарушение на вида на акта - наличие на материалноправната хипотеза
на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на
финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, а не за
издаване на АУПДВ.
В резултат на това и на основание чл.
73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е открито производство по налагане на финансова корекция,
за което ползвателят на помощта е уведомен с писмо изх. №01-6500/8944/21.03.2022г.,
връчено на 23.03.2022г. Въпреки предоставената възможност за писмени възражения
такива не са постъпили в указания срок. Издадено е Решение №
04/312/02932/3/01/04/02 от 29.07.2022г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ за налагане на финансова корекция от 100 % на изплатената субсидия
или 199 165,44 лв. В мотивите си административният орган е приел, че
ползвателят не е разкрил и поддържал предвидените в бизнес плана 2 работни
места /1 бр. управленски и 1 бр. производствен/, като средноаритметично за
трите пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) е поддържана заетост от
едно лице, което не отговаряло на заложеното в одобрения бизнес плана. Прието е също,
че ползвателят не изпълнява заложените финансови нива в приходната си част
съобразно одобрения бизнес план по проекта, като при заложени в бизнес плана за
2016 г. приходите от нощувки в размер на 88 000 лева, реализираните такива са в
размер на 3 330 лева - заложените нощувки на туристи по бизнес плана са 200
броя, а реализираните са 29 броя; за 2017 г. - приходите от нощувки, заложени в
бизнес плана, са в размер на 88 000 лева, а реализираните приходи от нощувки са
в размер на 2 500 лева - заложените
нощувки на туристи по бизнес плана са 200 броя, а реализираните са 26 броя; за
2018 г. - приходите от нощувки, заложени в бизнес плана, са в размер на 88 000
лева, а реализираните приходи от нощувки са в размер на 2 550 лева - заложените нощувки на туристи по бизнес плана
са 200 броя, а реализираните са 30 броя. За периода от 01.01.2019г. до
31.05.2019 г. са реализирани приходи от нощувки в размер на 1 560 лева, но тъй
като към датата на проверката не е изтекла финансовата 2019 година, този
резултат не е взет предвид от проверяващите. Така е направен извод, че установеното
изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите пълни финансови години
(2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 3,16% от заложените приходи. Установеното
неизпълнение на бизнес плана по двата показателя не съответства на изискванията
на мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от ПРСР 2007-2013 г., определени в Наредба № 29 от 11.08.2008 г., и същото е
определено като неизпълнение на т. 4. 12 и т. 4. 18 от Договор № 04/312/02932
от 07.10.2014 г. Въз
основа на установеното, че показателите за устойчива заетост не съответстват на
заложените в бизнес плана показатели за три пълни финансови години (т. 18 от
Приложение № 1 към Правилата) и че реализираните приходи от подпомаганата
дейност изчислени средноаритметично за трите цели финансови години са по 20 %
предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план (т. 30 от Приложение № 1
към Правилата), на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата органът е определил
подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в размер на 100 % от
изплатената финансова помощ по договора. Това решение е връчено на 16.09.2022г.
и е оспорено пред АСВТ.
В хода на съдебното производство като доказателства са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалвания административен акт, изпратена
с писмо изх. №01-6500/8544 от 09.11.2022г. от ДФЗ, технически носител – 1 брой CD и
допълнително представените от ответника документи с писмо вх.
№2243/04.05.2023г. и №2317/09.05.2023г. Към настоящото дело е приобщено адм.
дело №551/22020г. по описа на АСВТ, ведно с адм. дело №11828/2020г. по описа на
ВАС.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя е назначена СИЕ, която да отговори на въпроси, поставени в молба
вх. №6118/29.11.2022г. Заключението на вещото лице е прието без възражения и ще
бъде обсъдено от съда, ведно с останалите събрани доказателства в мотивите на
настоящия съдебен акт.
След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, съгласно разпоредбите на чл. 20а, ал.1 и ал. 5 във вр. с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
Административният акт е издадена при
спазване на изискванията за форма, изложени са фактически и правни основания за
издаването му. като Съдържанието му е изключително подробно, даващо възможност и на
адресата му да разбере мотивите за издаване на акта, и на съда да извърши
последваща проверка за правилното приложение на материалния закон. В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Получателят
на помощта е уведомен за откритото производство, кой законов текст е нарушен и
какви са последиците от нарушението. Дадена му е възможност да изрази становище
по отношение на нередността, като в предоставения срок не направил писмени възражения.
Административният акт е издаден след като законодателят е изменил заглавието на
приложимия закон от ЗУСЕСИФ на ЗУСЕФСУ и използването на новата абревиатура не
представлява съществено процесуално нарушение, още повече че текстът на цитираната
в жалба разпоредба на чл. 73, ал. 2 не е изменяна и до настоящия момент.
Оспореното решение за налагане на
финансова корекция е издаден при правилно приложение на материалния закон и в
съответствие с целите на закона.
Фактическите съображения на административния
орган, послужили за издаване на обжалвания административен акт са следните:
1.
Твърди се неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи,
доказващи жизнеспособността на инвестицията, т.е неизпълнение на финансовите
показатели на одобрения на база бизнес плана проект № 04/312/02932 по договора
за финансова помощ от 07.10.2014г.;
2.
Непостигане на заложените в бизнес плана параметри по отношение на
създадени нови работни места, т.е на показателите за устойчива заетост.
Горното е подведено под хипотезата на чл. 70, ал. 1, т.
7 от ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрените индикатори, и е извършена финансова
корекция.
Законодателят не е дал легална дефиниция
на понятието „индикатори“, но константната съдебна практика приема, че индикаторът
е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. (в
този смисъл са Решение № 13796 от 6.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2019
г., VII о., Решение № 1038 от 4.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2021 г., I
о. и др.). За да получи финансово подпомагане по процесната мярка 312 "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия", представеният от кандидата проект
следва да отговаря на точно определени параметри като стойност и източници на
финансиране, вид и място на извършване на инвестицията, анализ на приходите и
разходите след реализация на инвестиционния проект, трудова заетост и т.н.
Именно заложените в бизнес плана финансови показатели на предлаганата
туристическа услуга и постоянната трудова заетост на персонал са мотивирали
органа да одобри проекта, а от там и предоставянето на безвъзмездната финансова
помощ в процесния размер, защото чрез тях е бил убеден, че проектът не само ще
създаде материалната база – къщата за гости, но и ще има принос за постигане на
заложените в чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. цели на мярката – създаване
на работни места, развитие на селския туризъм и насърчаване на
предприемачеството в тези райони. Ангажиментът за постигането на тези цели в
приложимата наредба се поема с представянето на задължителен бизнес план, като
доказателство за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за един
некратък период от 5г., съответно 10 години. В конкретния случай, одобреният проект,
в т.ч и бизнес планът, са предмет на договора за безвъзмездна помощ от
07.10.2014г. по арг. от т.1.1 и т.1.2 от същия и в този смисъл неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че бизнесът планът не е предмет на договора и не
обвързва ползвателя по какъвто и да било начин. Ако се приеме за верен доводът
в жалбата, че представеният пред фонда проект не обвърза бенефициера, то не
става ясно защо въобще органът ще одобрява проекта, базиран именно на този
бизнес план, и ще разрешава инвестицията. Напротив, именно представеният пред
фонда бизнес план, с който се кандидатства за финансиране на разработения
проект, се одобрява при положение, че отговаря на законовите изисквания и с
него биха били изпълнени целите на мярката и именно с него се доказва
ефективността на инвестицията. До този извод води и т. 4.12 от договора,
според която задължение за ползвателя е да извърши изцяло одобрената инвестиция
в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблица за
одобрените инвестиционни разходи, а според т.4.18 от него ползвателят е длъжен
да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Поради това и изпълнението
на бизнес плана, съответно на одобрения проект, е пряко свързано с изпълнението
на сключения между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ и е логично органът да има правен инструментариум за въздействие при
неизпълнение. Или иначе казано, финансовите показателите и показателя устойчива
заетост, т. е. създадени и поддържани нови работни места, заложени в бизнес
плана, а от там и в одобрения въз основа на този план проект, представляват
индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отказ изцяло или
частично на финансовата помощ, съответно за нейното възстановяване, като
нормативно определения, а и договорен в случая срок за изпълнение на
инвестициите е 5 години от сключване на договора.
От събраните по делото доказателства, в
т.ч и от заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява твърдяното от административния орган неизпълнение на финансовите
показатели по одобрения бизнес план, както и на заложените в бизнес плана
параметри по отношение на създадени и поддържани нови работни места за
проверявания период.
Първо, от приложената Таблица 2
„Производствена и търговска програма“ към бизнес плана „Къща за гости“ в град
Елена е видно, че заложените приходи в приходната му част за проверявания
период са от по 88 000 лева за всяка една от трите финансови години (2016,
2017 и 2018г.), като са предвидени 200 посещения годишно с цена 440 лв. на нощувка.
От заключението на назначената съдебно – икономическа експертиза, установява,
че реализираните през 2016г. приходи от предлаганата туристически услуга са 3
300 лв. (3,75 % изпълнение на бизнес плана), за 2017г. реализираните приходи са
в размер на 2 500 лв. (3,84 % изпълнение на бизнес плана), и за 2018г.
приходите от предоставената услуга са в размер на 2 550 лв. ( 2,90% изпълнение на бизнес плана),
като според изчисленията на вещото лице средноаритметичиният процент на
изпълнение на заложените финансови нива съобразно одобрения проект/бизнес план
за периода е 3,16 %., т.е процентът на неизпълнение по този показател от бизнес
плана е много над 50%. При тези стойности, съдът намира, че е налице непълно изпълнение
на бизнес плана и на одобрения проект в приходната част, тъй като реализираните
от търговеца приходи от предоставяната туристическа услуга не са в заложения
обем, а от тук е налице и неизпълнение
на поети договорни задължения от едноличния търговец. В Допълнителната
разпоредба към Наредбата § 1, т. 6 е описано значението на понятието
"икономическа жизнеспособност“, според което това е генериране на доходи
от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес
плана. Едноличният търговец сам е определил приходите, чрез които да докаже жизнеспособност
и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба №
29/2008 цели на предоставената финансова помощ. Този извод следва независимо от
обстоятелството, че е изградена в цялост предвидената инвестиция – къщата за
гости с басейн в град Елена, тъй като същата е само средство за постигането на
целите на самия проект и на целите на мярката. В бизнес плана е поставен акцент
на развитието на селския туризъм в района и по –конкретно към предоставянето
модерна почивна база на пълен пансион и допълнителни услуги като басейн и
барбекю за гостите и обслужване от висококвалифициран персонал. В дългосрочен
план стремежът е да се завоюва висок пазарен дял на територията на общината,
мотивация на персонала, създаване на конкурентоспособен продукт, насочен към
българския турист. Всичко това показва, че за изпълнен проект би следвало да се отчита този,
при който са постигнати заложените приходи, формиращи и пазарния дял, и
установяващи постигане на предвидената икономическа жизнеспособност. След като бенефициера
не е постигнал заложените в бизнес плана по проекта финансови показатели и изпълнението
на приходите е едва малко над 3 %, не е гарантирал икономическата
жизнеспособност на инвестицията и безспорно е налице хипотезата на чл. 70, ал.
1, т. 7 от ЗУСЕСИФ.
Второ, безпротиворечиви са доказателствата,
че за проверявания период 2016 -2018г. жалбоподателят не е поддържал постоянна
годишна заетост за общо 2 работни места. В представения към заявлението за
подпомагане бизнес план ЕТ е заложил от втората година от изпълнение на проекта
– 2016г. разкриване на две работни места – 1 брой обслужващ персонал и 1 брой управленски
персонал, като е поставен акцент върху техния професионализъм при обслужване на
гостите и задоволяване на техните нужди, което от своя страна е необходимо за
постигане на заявената конкурентоспособност. В § 1, т. 26 от ДР към Наредба №
29/2008 е прието, че под понятието „устойчива заетост“ следва да се разбира
запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието
за периода на бизнес плана. Последното се разминава със заложеното в бизнес
плана и неговото изпълнение. За периода 2016 - 2018г. е органът е приел, че е имало
назначено едно лице на управленска позиция, но не е имало предвидената една
бройка за обслужващ персонал (такъв е назначен едва през м. април 2019г. на
длъжност „камериерка“). При подаване на бизнес плана ЕТ е попълнило таблица 5 „Разходи
за заплати и социални осигуровки“ и Таблица 10 „Прогноза за нетни парични
потоци на проекта, т. II, т. 5 „Разходи за
заплати“ и видно от записаното в тези таблици е предвидено изплащането на
заплати и задължително социално осигуряване на две лица за съответната година, в
т.ч и на управленската позиция доколкото за нея също е предвидено изплащането
на месечна заплата и осигуровки. Това кореспондира със задължението за сключване
на трудови договори с определен брой лица /2 работни места/ и с трудовите
правоотношения, доколкото при гражданските договори няма заплащане на
осигуровки от работодателя, а при самоосигуряващите се лица вноските по КСО и
ЗЗО са за тяхна сметка. Предвид това, под заети лица в бизнес плана следва да
се разбират лица, назначени на трудов договор, а не каквито да е заети лица. Според
представеното извлечение от регистъра на осигурени лица, за процесния период Д.В.
се е самоосигурявал като собственик на ЕТ, но това осигуряване не е записано
като задължение в бизнес плана, а в същия е записано, че ползвателя ще поддържа
управленски и производствен персонал, на който ще изплаща месечно
възнаграждение и дължимите ЗОВ. Поради това, с оглед данните по делото, не
е изпълнено поетото от ЕТ задължение да поддържа две работни места и не са
постигнати ангажиментите, свързани с броя на заетите лица във връзка с
предоставяната туристическа услуга. Неизпълнението за периода е 100% от
заложеното в бизнес плана, което се потвърждава и от СИЕ, а не равно на 50 %,
както е приел административният орган. Това процентно съотношение не повлиява на извода за неизпълнение на
показателите за заетост на бизнес плана по одобрения проект, представляващи
индикатори по смисъла
на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, а само на размера на финансовата корекция.
Крайният извод на съда е за нарушение на
т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор №04/312/02932 от 07.10.2014г. поради непостигане
на предвидените в бизнес плана финансови показатели и неизпълнението на
показателите за заетост от 2 работни места за проверявания период /три пълни
финансови години/, считано от началото на 2016 г., с което се нанася вреда на
бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в
селските райони и насърчаване на заетостта, което е основание за коригиране на
размера на предоставената безвъзмездна финансовата помощ. Налице е основанието
за връщане на изплатените средства по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/2008 г.,
поради неизпълнение от ползвателя на нормативни и договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ. Размерът на средствата, които следва да
бъдат възстановени, се определя съобразно одобрените на основание чл. 27, ал. 9
от ЗПЗП от изпълнителният директор на Разплащателната агенция Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г. В конкретния случай по отношение на първото констатирано
нарушение, а именно - неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови
показатели, правилно от органа е приложен редът на т.30 от Приложение към
раздел I "Общи положения" на цитираните Правила и финансовата
корекция е определена на 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ,
а именно 199 165,44 лв., доколкото неизпълнението на одобрения проект е продължило
повече от две пълни финансови години. За неизпълнението на бизнес плана,
описано по т. 2 от решението - неизпълнение на показателите за устойчива
заетост, приложим е редът по т. 18 от Правилата, като в случая според настоящия
състав неизпълнението на бизнес плана в тази част по отношение на устойчива
заетост е по – голямо от 50% и следователно подлежи на възстановяване 100% от
предоставената финансова помощ по договора или 199 165,44 лв. Определената от
органа за възстановяване сума е в размер на 10 % от предоставената безвъзмездната
финансова помощ е 19 916,54 лева, или същата е в по – нисък размер от реално
дължимата на възстановяване сума.Но това не оказва влияние на крайния резултат,
разпореден с оспореното решение, а именно - не променя крайния определен размер
на наложената финансова корекция, която в съответствие с чл. 3, ал. 1 от
Правилата при установени повече от едно нарушение по един и същи договор, правилно
е определена на 199 165,44 лева, представляващи 100% от получената
субсидия.
По изложените съображения жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника
за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, което на
основание чл. 24, изр. второ от Наредба за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и при съобразяване
на фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на
ответника, съдът определя в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Д.В.-93“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Т.м.“ № 9,
против Решение № 04/312/02932/3/01/04/02 от 29.07.2022г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.В.-93“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Елена, ул. „Т.м.“ № 9, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ –
София разноски по делото в размер на 100
лв. (сто лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: