Решение по дело №1731/2017 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 122
Дата: 23 април 2018 г. (в сила от 23 май 2018 г.)
Съдия: Галя Василева Петрешкова-Ставарова
Дело: 20171440101731
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Козлодуй, 23.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публично заседание на 02.04.2018г./Втори април, две хиляди и осемнадесета година/ в състав

                                                           Районен съдия: Галя Петрешкова

при секретаря Галина Дикова  и при прокурора ..................като разгледа докладваното от съдията Галя Петрешкова гражданско дело № 1731 по описа за 2017г. на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.144 от СК, чл.149 от СК.

Ищецът Д.М.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. М.С., съдебен адрес: ***, сграда на АГЖ, ет.2, е подал срещу М.Д.Д., ЕГН ********** ***, тел. за контакт: 0897 898053, искове с правно основание чл. 144 от СК и чл. 149 от СК, за осъждане на ответника да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 170лв. /сто и седемдесет лева/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, считано от датата на подаване на иска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, както и  да му заплати издръжка за минало време в размер на 2 040лв. /две хиляди и четиридесет лева/ за периода от 29.12.2016г. до 29.12.2017г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите. Претендира и присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В ИМ се твърди, че ответника е изпълнявал това свое задължение до навършване на пълнолетие на ищеца а именно до 24.09.2016г. Независимо, че е навършил пълнолетие Д.Д. е студент, редовна форма на обучение. През настоящата учебна година той е записан в първи курс, специалност „Компютърно управление и автоматизация” в РУ „Ангел Кънчев” - гр.Русе, което го натоварва с много разходи, непосилни за неговите финансови възможности. С оглед на специалността се налага да закупува специализирана литература - книги, учебници, учебни помагала и т.н. Отделно са разходите за семестриални такси в размер на 290лв. /двеста и деветдесет лева/ за един семестър, които се установяват от втората страница на приложената студентска книжка, както и тези за храна, облекло и задоволяване на ежедневните му нужди. От друга страна поради обстоятелството, че ищеца учи в гр.Русе се налага да живее на общежитие, за което плаща ежемесечен наем в размер на 80лв. /осемдесет лева/, както и разходите за транспорт до гр.Козлодуй, които възлизат на 100лв. месечно.

Въпреки горепосочените разходи Д.Д. няма възможност да започне работа и съответно да изкарва доходи от трудова дейност, тъй като е студент редовна форма на обучение и целодневно е зает с учебни занятия. Всички разходи на ищеца се заплащат от неговата майка - Ива Костова. Същата получавала доходи от трудова дейност до края на месец юли тази години, като видно от служебна бележка издадена от „Бюро по труда” гр.Козлодуй, тя е безработна от 01.08.2017г. и тези разходи се оказват непосилно високи за нея. От друга страна тя полага грижи и за друго дете - малолетната Тамара Цветославова Цанова, която е ученичка и това също я натоварва във финансов аспект. Ответника М.Д. работи на постоянен трудов договор и получава значително по размер трудово възнаграждение. Същия не е встъпил в друг брак и може да дава исканата издръжка без особени затруднения. Освен това проявява пълна незаинтересованост от развитието на сина си, не се обажда и нито веднъж не е изпратил допълнителни средства за закупуване на необходимите за възрастта или обучението му неща.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адв. А.Т.М., със съдебен адрес ***, тел. 0884/737 965, е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по съображения за недоказаност твърдението на ищеца, че не може да се издържа, както и предвид недоказаността на разходите, които се твърди да е направил ищеца във връзка с обучението си. С отговора на исковата молба, ответника оспорва предявения иск и излага твърдения, че заплащане на издръжка на пълнолетния му син, в претендирания размер, би създало големи затруднения. Макар и без брак ответника, съжителства с Румяна Стефанова Димитрова, като от същата има дъщеря - Димана Милчева Димитрова, родена на ***г. Предвид младенческата възраст на детето, отглеждането му е свързано със значителни месечни разходи. Същият погасява на месечни вноски две свои задължения към кредитори, като размерът на едната е от 100 /сто/ лева, а на другата към момента е 40 /четиридесет/ лева. Месечният доход на ответника е скромен и надвишава с неголяма сума минималната работна заплата за страната. Ответникът е бил безработен дълго време, като в момента е с прекъснати здравноосигурителни права и следва да заплати осигуровки за големи периоди назад, за да поднови редовния си осигурителен статус. Ответника моли да бъде отхвърлена исковата претенция  за минало време в цялост.

По делото са приети като писмени доказателства - Решение № 85 от 22.05.2002г. по гр.дело № 191 по описа за 2002г. на Врачанския районен съд, ведно с удостоверение и заверено копие на изпълнителен лист;  Изпълнителен лист по гр.дело № 49 по описа за 2012г. на районен съд- Козлодуй - заверено копие; Постановление за прекратяване на изп.дело № 320/2012г. по описа на СИС при КРС - заверено копие; Уверение№ 102/13.10.2017г. на РУ „Ангел Кънчев” - гр. Русе; Студентска книжка; Вносни бележки за платени такси; Служебна бележка изх. № 60-05-06-43831/01.12.2017г. на Агенция по заетостта, „Бюро по труда” гр.Козлодуй; Удостоверение за раждане; Удостоверение за доход; Удостоверение за раждане; Електронна здравноосигурителна справка от НАП; Удостоверение за актуален размер на задължение; Покана за доброволно плащане;

 

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, изложените от тях съображения, и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

Ищецът Д.М.Д., ЕГН **********,***, е роден на ***г., с родители ИВА ЕМИЛОВА КОСТОВА - майка  и М.Д.Д. - баща. Към датата на завеждане на исковата молба е Д. е навършил пълнолетие.

Видно от представеното по делото Решение № 85 от 22.05.2002г. по гр.дело № 191 по описа за 2002г. на Врачанския районен съд, ведно с удостоверение брака между родителите на ищеца е прекратен.

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане майката на ищеца ИВА ЕМИЛОВА КОСТОВА има родено още едно дете Тамара Цветославова Цанова – родена на ***г.

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане бащата на ищеца М.Д.Д. има родено още едно дете Димана Милчева Димитрова – родена на ***г.

Видно от представеното по делото заверено копие от студентска книжка Д.М.Д., ЕГН **********, е записан за студент, редовна форма на обучение в 4 годишен курс на обучение за висше образование, по специалност „Компютърно управление и автоматизация“.  

От Уверение № 102 от 13.10.2017г. на Университет „Ангел Кънчев“, гр. Русе се установява, че ищеца Д. е записан за студент редовно обучение, държавна поръчка, с факултетен № 173102, през учебната 2017г. – 2018г. в зимен семестър.

Видно от приложените по делото писмени доказателства Служебна бележка от Агенция по заетостта лицето ИВА ЕМИЛОВА КОСТОВА е регистрирана, като лице търсещо работа от 04.08.2017г.

От приложената по делото справка за предоставяне на информация за всички регистрирани трудови договори и месечно възнаграждение относно ответника М.Д.Д. от НАП, ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик,  се установява, че лицето има регистрирани и прекратени трудови договори. Регистриран е активен трудов договор с фирма „Биовет“ АД, ЕИК *********, същият е сключил Трудов договор на 07.10.2016г., като е получава основна заплата в размер на 630лева.

От представеното по делото Удостоверение с изх. № 695 от 07.02.2018г.    се установява получаваният брутен /нетен/ доход за една година напред от М.Д.Д..

Депозирана е справка от Териториално поделение на НОИ, след извършена проверка в информационните регистри на ТП на НОИ – Пазарджик, за ответника М.Д.Д., е установено, че не получава социална или друг вид пенсия, не получава парични  обезщетения за безработица и временна неработоспособност, както и няма други плащания по ДОО.

 

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

 

Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника. Задължението на родителите по чл.144 от СК е да дават издръжка на своето пълнолетно дете, когато учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение. Идеята, заложена в този законов текст, е да бъдат подпомагани пълнолетните лица, когато учат в средни, полувисши и висши учебни заведения и нямат свои доходи за издръжка, и то само доколкото даването на издръжка от родителите няма да ги затрудни особено - чл.144 от СК.

 Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

Предвид изложеното, уважаването на предявения иск по чл.144 в вр. чл.142 ал.1 от СК ще следва от доказването на следните произтичащи от фактическия състав на чл.144 от СК предпоставки:

-пълнолетното дете – ищец /ненавършило  25-годишна възраст/ да учи редовно във средно, полувисше или висше учебно заведение; 

-пълнолетното дете - ищец да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си;

 -даването на издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя - ответник.

Безспорно е, че Д.М.Д., ЕГН **********, е навършил пълнолетие и не е навършил 25 години. Видно от приложената по делото заверено копие от студентска книжка е записан за студент, редовна форма на обучение в 4 годишен курс на обучение за висше образование, по специалност „Компютърно управление и автоматизация“. 

От Уверение № 102 от 13.10.2017г. на Университет „Ангел Кънчев“, гр. Русе се установява, че ищеца Д. е записан за студент редовно обучение, държавна поръчка, с факултетен № 173102, през учебната 2017г. – 2018г. в зимен семестър.

По делото не се установи същият да има някакви доходи или имущество, от което да може да се издържа.

        Задължението за даване на издръжка на пълнолетно учащо дете не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. За да се дължи издръжка по смисъла на чл.144 от СК, родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете (Решение№179/22.03.1996г. по гр.д.№1285/1995г. - ВКС II г.о., Решение №4/28.02.1999г. по гр.дело №866/1998г. - ВКС II г.о.). В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения”, но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на извод, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

За определяне размера на издръжката, която следва да заплаща, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ответникът по иска не е единственият, който е задължен за това. Издръжката по  чл.144 от СК се дължи и от двамата родители според материалните им възможности. С оглед на данните по делото относно обстоятелството, че единствения източник на доходи за ответника е трудовото му възнаграждение и неговия размер, съдът приема, че не е налице третото от обуславящите уважаване на иска предпоставки доколкото търсената от ищеца издръжка би съставлявала особено затруднение за ответника - родител. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно учащо дете не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. Както вече се посочи, за да се дължи издръжка по смисъла на чл.144 от СК, родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете.

От разпитаните в съдебно заседание свидетели, се установява ищеца не притежава средства, с които би могъл да се издържа сам, учи редовна форма на обучение, което не му позволява да работи. Майката е получавала минималната работна заплата до края на месец юли тази година, като видно от служебна бележка издадена от „Бюро по труда” гр.Козлодуй, тя е безработна от 01.08.2017г. и тези разходи се оказват непосилно високи за нея.  Освен това полага грижи и за друго дете - малолетната Тамара Цветославова Цанова, която е ученичка и това също я натоварва във финансов аспект. Мъжът с който живее на семейни начала получава минимална работна заплата.  Ищецът Д.Д. е студент, редовна форма на обучение, през настоящата учебна година той е записан в първи курс, специалност „Компютърно управление и автоматизация” в РУ „Ангел Кънчев” - гр.Русе, което го натоварва с много разходи, непосилни за неговите финансови възможности. С оглед на специалността се налага да закупува специализирана литература - книги, учебници, учебни помагала. Отделно са разходите за семестриални такси за един семестър, които се установяват от втората страница на приложената студентска книжка, както и тези за храна, облекло и задоволяване на ежедневните му нужди. От друга страна се налага да живее на общежитие, за което плаща ежемесечен наем в размер на 80лв. /осемдесет лева/, както и разходите за транспорт до гр.Козлодуй.

В настоящия случай се установи, че ответника М.Д.Д. има и друго ненавършило пълнолетие дете Димана Милчева Димитрова, на което дължи издръжка. Същият работи на постоянен трудов договор и получава значително по размер трудово възнаграждение. От представените по делото писмени доказателства би могло да се направи извод, че е налице сума, която е надхвърля минимума на средствата нужни за издръжката на един възрастен.

На следващо място, съдът взе предвид, че с ПМС на МС на Република България размер на линията на бедност за страната за 2017г. в размер на 314.00лева,  а за 2018г. е 321.00лева. Легална дефиниция на понятието „линия на бедност” се съдържа в нормата на §1 т.1 от ДР на Методика за определяне и актуализиране на линията на бедност за страната (ПМС№345/2006г. - ДВ бр.106/2006г.) – това е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото. За изчисляване на размера на линията на бедност ежегодно се използват данните от изследването на бюджетите на домакинствата в България, провеждано от НСИ. Размерът е определен с оглед на гарантираното задоволяване на минималните жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги. При съобразяване социалния и здравния статус на ответника и след сравняване размера на получавана от него заплата с определения от МС размер на линията на бедност за страната 314.00лева – 321.00лева, може да се приеме, че домакинството на последният не е бедно такова по смисъла на §1 т.12 от ДР на Методика за определяне и актуализиране на линията на бедност за страната. Оттук следва и изводът, че М.Д.Д. би могъл  да отдели, т.е. има средства за заплащане на издръжка на пълнолетния си син, доходът му е в размер над определената за страната „линия на бедност”.

С оглед на тези съображения, съдебният състав счита, че бащата следва да заплаща на пълнолетният си син  месечна издръжка в размер на по 100.00лв., считано от 29.12.2017г. /датата на завеждане на исковата молба/ до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката. Tози размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищеца от издръжка, но съдът следва да отчита възможностите на задължения родител, като при определяне на издръжката за пълнолетни лица, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК.  Присъждането на издръжка ще съставлява особено затруднение за родителя, който дължи такава поради материалното му положение. Липсата на достатъчно доходи на лицето, което дължи издръжка, изключват възможността ответника да бъде ангажиран със заплащане на  по-голям размер издръжка на  учащия се пълнолетен син.  В останалата част от 100.00лв. до пълния му предявен размер от 170.00лв., искът следва  да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение  на исканията за издръжка за минало време  съдът счита същите за основателни. Идеята на законодателят при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е,  че  нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият се е правил опити за  доброволно получаване на издръжката преди  да предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцовата страна не следва да доказва  нуждата си за претендирания период, което прави тежестта за доказване  да бъде възложена на ответната страна. Това прави задължение за ответната страна да докаже, че такава нужда не е съществувала, или че доброволно е доставяла издръжката. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на ответника,  с които би могло да обори ищцовата претенция. Издръжката за минало време на основание чл.149 от СК следва да бъде присъдена  в размер по 100.00лв. на месец за периода: 29.12.2016г. до 30.06.2017г., както и за периода от 01.09.2017г. до 29.12.2017г., т.е за 10 месеца, през които ищецът е учил средно образование  и в последствие висше, или обща в размер на 1000.00лева, като в останалата част до пълния предявен размер от по 170.00лв. на месец, или общо в размер на 1700.00лева,  следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съгласно чл.146 ал.1 от СК паричната издръжка се плаща ежемесечно и при забава се дължи лихва.  Формата на плащане на издръжката, която е в парични платежи, определя иска за присъждане на издръжка и за изменение на присъдената издръжка като осъдителен за повтарящи се задължения.  За да се уважи такъв иск, първото плащане е трябвало да стане изискуемо, а изискуемостта на следващите платежи настъпва след постановяване на осъдителното решение в зависимост от срока - в случая месечния срок. Настоящата инстанция следва да определи сума, удовлетворяваща ежемесечните нужди, като след присъждането и могат да настъпят обстоятелства, даващи основания за изменение или прекратяване на издръжката.  При определяне на тази сума това периодично и лично право на издръжка ще се трансформира в облигационно вземане с всички последици, включително  и  обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  С оглед периодичността на вземането, законната лихва се дължи от датата, когато е следвало да се заплати всяка вноска поотделно и това плащане е забавено.

При този изход на делото и на основание  чл.78  ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска в размер на 147.06лева.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска. Преди това съдът следва да разгледа възражението за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответника. Ответника претендира платено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лева и представя доказателства за това.

 Съгласно  чл. 7, ал.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: т.6. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) на адвоката повереник на ответник по дело за издръжка – 300 лв.;

Настоящето дело не се отличава с фактическа и правна сложност и е протекло в условията на едно съдебно заседание, поради което съдът следва да уважи възражението за прекомерност и намали адвокатското възнаграждение платено от ответника до минималния размер предвиден в наредбата, а именно - 300.00лева, така съобразно редукцията на възнаграждението и съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на  размер на 123.53 лева.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса върху  присъдените издръжки по Тарифа за ДТССГПК в размер на /144.00лева + 50.00лева/ или общо в размер на 194.00лева, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

 

          Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

 

                                                   Р    Е    Ш    И:

 

           ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д., ЕГН **********,***, месечна издръжка  в размер на по 100.00лв./Сто лева/, считано от 29.12.2017г.(датата на завеждане на исковата молба) до настъпване на законни основания за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 100.00лв. / Сто лева/,  до пълния му предявен размер от 170.00лв./Сто и седемдесет лева/.

            ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д., ЕГН **********,***, представляваща издръжка в размер по 100.00лв. на месец за периода: 29.12.2016г. до 30.06.2017г., както и за периода от 01.09.2017г. до 29.12.2017г., т.е за 10 месеца, през които ищецът е учил средно образование  и в последствие висше, или обща сума в размер на 1000.00лева, като в останалата част до пълния предявен размер от по 170.00лв. на месец, или общо в размер на 1700.00лева,  ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

           ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 147.06лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Д., ЕГН **********,  сумата в размер на 123.53 лева,  съобразно отхвърлената част от иска.

          ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд, Козлодуй, в размер на /144.00лева + 50.00лева/ или общо в размер на 194.00лева, представляваща ДТ върху  присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

          ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта  относно присъдената издръжка.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД, гр.ВРАЦА в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: