Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../……………….2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 12637 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от П.Л.М. срещу „* осъдителен иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 20 лв., частичен
иск от 284,60 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане „Каско на МПС” от 25.05.2018
г. за вреди от настъпило
застрахователно събитие на 23.02.2019 г. на л.а. марка „*“, с peг. № * вследствие на
реализирано ПТП в гр. *, представляващо покрит застрахователен риск
по застрахователна полица № * от 25.05.2018г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.08.2019г., до
окончателното й заплащане.
С протоколно
определение от 17.01.2020 г. е допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване, като същият се счита предявен за сумата от 313,35 лева, представляваща окончателна
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС“ от 25.05.2018 г.
Ищецът твърди, че на
25.05.2018 г. сключил с ответното дружество застраховка „Каско“,
Клауза 1 – всички рискове на личния си автомобил марка „*“, с peг. № *, със срок на действие от 26.05.2018г. до
25.05.2019г. Сочи, че автомобилът бил застрахован за сумата от 15903 лв., като
застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно застрахователна
полица № * от
25.05.2018г. възлизала на 846,74лв., която до настоящия момент заплатил на
четири разсрочени вноски, първата от която е заплатена на 25.05.2018 г. при
сключване на застраховката. Излага, че на 23.02.2019г., около 12 часа,
установил щети върху паркирания пред дома му лек автомобил на ул. Радост бл.3,
изразяващи се преден ляв калник, причинени от неизвестно МПС. Твърди, че
веднага уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, след
което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и изготвено
опис-заключение за щетите. Сочи, че застрахователят не заплатил обезщетение за
вредите. Излага, че след извършено проучване в сервизи, установил че сумата
необходима за възстановяване на автомобила възлизала на 284,60лв. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
В открито съдебно
заседание искът се поддържа в изменения му размер в последното открито съдебно
заседание и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника *“, в
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че
не са налице предпоставките, необходими за ангажиране на неговата отговорност
като застраховател по процесния застрахователен
договор. Счита, че обстоятелствата около настъпването на застрахователното
събитие са неясни и получените увреждания не кореспондират с твърдения
механизъм за получаването им. Намира, че претендираната
сума за отремонтиране на автомобила е завишен
размер.Счита,че претенцията за лихва е неоснователна. В този смисъл моли за
отхвърляне на предявения иск и евентуално да бъде намален размерът на
поисканото обезщетение. Претендират се и сторените разноски.
В
открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена
молба от 16.01.2020 г.
от процесуалния представител на ответната страна, с която заявява, че поддържа
направените доводи в отговора на исковата молба. Изразява становище по същество
на спора за отхвърляне на предявените искове и релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в
условията на евентуалност. Претендира сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, че на 25.05.2018 г. между
тях е сключен
договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” за
притежавания от ищеца л.а. марка „* *, по застрахователна полица № * от 25.05.2018 г., със
срок на действие от със срок на действие от 26.05.2018г. до 25.05.2019 г.
Видно от приета квитанция на 25.05.2018г. е
заплатена от ищеца по процесната застрахователна
полица, премия в размер от 213,32лв.
На 23.01.2019 г. ответникът е изготвил опис заключение
по заведена при него щета №*45030, в който е описана щета
калник преден ляв.
Съобразно допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспоренa
от страните, на 23.02.2019 г. лек автомобил „*“ е бил паркиран в
гр. *, като от неизвестно лице са причинени
увреждания в преден ляв калник на автомобила. Съгласно заключението установените увреждания по
автомобила в предната странична лява част, е възможно да са причинени по степен
и вид от настъпилото ПТП. Общата стойност за възстановяване на автомобила по
средни пазари цени за оригинални части към датата на произшествието, като при
изчисляване се използва цената, предлагана в поне три сервиза, отговарящи на
съвременните изисквания за качество, а именно да притежават сертификат по ISO,
е в размер от 401,44лв. При изслушване на заключението в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че разликата между цените в сервизите, които притежават
европейски сертификат за качество и тези, които не притежават е в труда.
Заключва, че средната пазарна цена за отремонтиране
на увредения автотмобил възлиза на общ размер от 313,35 лева, а именно Р/О калник преден ляв
1,2 часа х 28,50лв. , т.е. 34,20 лева, боядисване, тониране и ускорено сушене
общо 6,46 х 28.50 лева – 184,11 лева и материали– в общ размер на 95,04 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл.405 КЗ, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване в процеса
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор за застраховка „Каско”, с включено
покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдяните имуществени вреди по вид и размер,
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в
правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна
премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за
увреждането и да му представи необходимите документи.
В
тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение.
Прието
е за безспорно между страните на основние чл.146,
ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между тях е сключен договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС” от 25.05.2018 г.. за
притежавания от ищеца л.а. марка „*, по застрахователна полица № * от 25.05.2018г., със
срок на действие от със срок на действие от 26.05.2018г. до 25.05.2019г.
Не
е спорно по делото и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и
приетото заключение на вещото лице по допуснатата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява настъпване на
застрахователно събитие, като резултат от което са настъпили вреди за ищеца.
Застрахователят е извършил опис на щетите и е образувал преписка по щета, т.е.
същият е бил уведомен за застрахователната претенция на ищеца, като не е
ангажирал доказателства относно основания за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Спорен
по делото въпрос е в какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). По аргумент на втората алинея на цитираната разпоредба
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съобразно трайната съдебна практика обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането (в този смисъл решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК, решение №
235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №
209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II
т.о. и др. , актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016 г.). Обезщетението
се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се
смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за
овехтяване.
В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че
средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 313,35 лева, а именно Р/О калник преден ляв
34,20 лева, боядисване, тониране и ускорено сушене общо 184,11 лева и
материали– в общ размер на 95,04 лв. Тъй като действителната стойност
на вредата следва да бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът
намира, че дължимото обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на
средната стойност между цената на средната стойност за
труд и материали в сертифицирани сервизи и такива, които не
притежават сертификат, поради което съобразно изчисленията на вещото лице в
открито съдебно заседание възлиза в размер на 313,35лв.
По
изложените съображения, предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в заявения размер от 313,35лв.,
като претендираната сума бъде присъдена ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 710лв., от които 50лв.
заплатена държавна такса, 360лв. адвокатско възнаграждение и 300лв. депозит за САТЕ.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено ото ищцовата страна е
неоснователно, доколкото възнаграждението е в предвидения в Наредба № 1
минимален размер. В настоящия случай видно от представените доказателства, адвокатът е
регистриран по ЗДДС и страната е платила адвокатското възнаграждение и дължимия
върху същият ДДС, като тази сума се счита за неразделна част от дължимото
възнаграждение, поради което и следва да бъде включена в размера на присъдените
разноски (в този смисъл е установената съдебна практика на Върховен касационен
съд – Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. №
3544/2014 г. на ВКС, II ТО; Определение № 209/05.05.2015
г. по гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „* със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Л.М., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 313,35лв.
(триста и тринадесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от 25.05.2018 г. за вреди от настъпило застрахователно събитие на
23.02.2019 г. на л.а. марка „*, вследствие на
реализирано ПТП в гр. *, представляващо покрит застрахователен риск
по застрахователна полица № * от 25.05.2018г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.08.2019г., до
окончателното й заплащане, на основание
чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания *, ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на П.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 710 лв. (седемстотин и десет лева), представляваща сторени по делото
разноски, на осн.чл.
78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена по посочения от ищеца начин: по банкова сметка ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: