РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№944/22.5.2023г.
гр.
Пловдив 22.05.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести април 2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора БОЙКА ЛУЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 608 по описа на Административен съд – Пловдив за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод касационна жалба от „ОРИОН-НВ“ ЕООД ЕИК *********, против Решение № 2410 от 30.12.2022г., постановено по АНД № 7597/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив с което е потвърдено наказателно постановление № НП № 584372-F-587377 от 24.06.2021г. на Заместник Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ОРИОН-НВ ЕООД ЕИК ********* с което са наложени 11 административни наказания “Имуществена санкция” в размер на съответно 2172.45лв;1875.07лв.;1610.31лв.;1844.41лв.; 2337.55лв.;2780.17лв.;2409.4лв.; 2417.64лв.; 1593.35лв.;1582.24лв. и 1919.62лв. за извършени нарушения по чл.182 ал.1 от ЗДДС.
Ответникът, оспорва жалбата.
Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, след като провери правилността
на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и
въз основа на доказателствата по делото,
счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следното:
Въззивният съд правилно е изяснил фактическата обстановка приемайки за
установено следното:
Процесното НП е било издадено на „ОРИОН-НВ“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС лице
и в качеството си на получател по фактури за доставка на бира, издадени от
Каменица АД, по които е ползвал данъчен кредит, не е отразило в дневника за
покупките издадените от доставчика кредитни известия по тези фактури в
законоустановения срок - от първо до четиринадесето число на месеца, следващ
месеца, през който е издадено кредитното известие, което е довело до определяне
на декларирания от лицето резултат - ДДС за внасяне в по- малък размер с ДДС по
кредитните известия.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. С чл. 182, ал. 2 ЗДДС, посочен в НП като основание за налагане на санкцията, е
предвиден по-нисък размер на санкцията - 25 на сто от определения в по-малък
размер данък, но не по-малко от 250 лв., при нарушение по ал. 1, когато
регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ
данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен.
Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, към който препраща ал. 2, за реализиране на основния състав на
нарушението, следва регистрираното лице да не е издало данъчен документ или да
не е отразило издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период и това да е довело до определяне на данъка в по-малък
размер.
Получаването на кредитното известие е
елемент от състава на административното нарушение, за извършването на което е
санкционирано дружеството. Административнонаказващият орган е следвало да
установи датата на получаване на кредитното известие, за да може да съобрази,
дали е било обективно възможно санкционираното дружеството, да го отрази в
отчетните си регистри за конкретния данъчен период. В разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, изрично се сочи, че регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период,
през който са издадени. Т. е., задължението за включване в съответните дневници
възниква по отношение на получени кредитни известия, а получаването на
кредитното известие е факт, който подлежи на установяване от
административнонаказващия орган. Според трайната съдебна практика, нарушение на
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е налице в случаите, в които регистрираното лице е получило
кредитното известие преди изтичане на срока за отразяването му в дневника за покупки
и въпреки това го е отразило след изтичането на този срок. В случая, датата на
получаване на кредитното известие не е била изследвана в хода на
административнонаказателното, поради което е налице недоказаност на
нарушението.
На следващо място първоинстанционният съд
е следвало да прецени дали така
наложената санкция е пропорционална на допуснатото нарушение, следва да бъде
основана и на практиката на СЕС по дело С-259/12,
което е с предмет: Данъчни въпроси - ДДС - Директива
2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неут ра литет и на
пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и декла риране на
анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен
бюджет - Липса на вреда - Административна санкция. Делото е образувано по
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС
от Пловдивски административен съд (България) с акт от 15 май 2012 г., постъпил
в Съда на 24 май 2012 г. Запитването е отправе но в рамките на спор между
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и
"Родопи-M 91"ООД по повод наложена на последното административна
санкция заради несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана
фактура. В разгледания от Пловдивския административен съд казус се касае до
неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася
до неотразяване на данъчен документ, което задължение е вменено със ЗДДС и
наказуемо по чл. 182, ал. 1 ЗДДС, както е и в процесния казус, няма пречка и следва да бъде
съобразена практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за ДДС
не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените
в нея задължения, които данъчно задължените лица следва да изпълняват. Съгласно
постоянната съдебна практика при липсата на хармонизация на законодателството
на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията,
предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са
компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са
длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи/в този смисъл Решение от 19 юли
2012 г. по дело Redlihs, C-263/11/. При това положение, санкциите,
които държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и
събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане и
по-специално, за да гаранти рат спазването на задълженията на
данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анулирането на
фактура, по която са извършили приспадане, в т. ч. и какво в случая се касае за
коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха могли на първо място да
поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата
система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и
същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС/в този
смисъл Решение от 29 юли
2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09
и Решение от 29 март
2012 г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10/. СЕС сочи в
решението си, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с
принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и
тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за
определянето на нейния размер/Решение по дело Redlihs, посочено по-горе, точки
46 и 47, както и цитираната съдебна практика/. В заключение СЕС указва, че
Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242
и 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност, с оглед на обстоятелствата по
спора в главното производство и по-специално на срока, в който нарушението е
отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на
данъчно облагане или заоби каляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото
лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постига
не на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и
предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело С-263/11
СЕС в решението си, т. 55, сочи, че правото на Съюза трябва да се тълкува в
смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност
нацио нал на правна норма, която допуска на лице да се наложи глоба, чийто
размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС към стойността
на доставените стоки.
Директивите като акт на ЕС, съдържащи
правни норми, следва да бъдат транспонирани в националното законодателство на
държавите-членки. Въпреки това обаче дадени разпоредби от директивите могат да
имат директен ефект, както е постановено за първи път в дело № 41/74 Van Duyn
ECLI: EU: C: 1974: 133 и дело № 148/78 Ratti ECLI: EU: C: 1979: 110. Когато
разпоредбите на една директива са безусловни и достатъчно прецизни, тези
разпоредби могат да се използват от лице срещу държавата. Една разпоредба на
законодателството на ЕС е безусловна тогава, когато не подлежи – като прилагане
и ефект - на предприе мане на каквито и да било мерки - нито от страна на институциите
на ЕС, нито от държавите-членки. Освен това дадена разпоредба е достатъчно
прецизна, за да бъде използвана от лице и приложена от съда тогава, когато
задълже нието, което тя вменява, е формулирано по недвусмислен начин.
Независимо дали дадена разпоредба има директен ефект, националното
законодателство следва да се тълкува в светлината на езика и целта на дадена
директива, за да бъдат постигнати нейните намерения, съобразно концепцията за
националните съдилища като част от държавата-членка, субект на задълженията по тази директива.
Макар това задължение за "конформно тълкуване" да се прилага
първоначално спрямо вътрешното законодателство, конкретно изпълняващо
директивата, задължението е по-широкообхватно. СЕС пояснява, че:
"Принципът националното законодателство да се тълкува конформно със
законодателството на ЕС изисква националните съдилища да направят всичко в
рамките на правомощията си, като вземат предвид националното законодателство в неговата
цялост, с оглед гарантиране директивата да се прилага изцяло и постигане на
резултат, съответстващ на преследваната от нея цел /Дело C-69/10
Samba Diouf ECLI: EU: C: 2011: 54, параграф 60/.
Описаната и неспорна между страните
фактическа обстановка дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че
в конкретния случай предвидената в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ЗДДС
имуществена санкция се явява непропорционално висока спрямо тежестта на
санкционираното от националната норма нарушение. В случая налагането на процесните
санкции, е в несъответствие с принципа на пропорционалност. Казано по друг
начин, санкционната норма на чл. 182, ал. 1 ЗДДС надхвърля необходимото за постигане на целите на Директива 2006/126
ЕО, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и
предотвратяване избягването на данъчно облагане. Спазването на принципа за
примата на европейското право над националното законодателство налага
националните правоприлагащи органи да откажат прилагане на противоречащата
национална правна норма. Налице е самостоятелно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление поради незаконосъобразност, произтичаща от
наличието на противоречие на чл. 182, ал. 1 ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 5 § 4 от
Договора за Европейски съюз. От изложеното следва, че като е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил валидно и допустимо, но неправилно съдебно решение, което следва да
бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното
постановление.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2410 от 30.12.2022г., постановено по АНД №
7597/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП № 584372-F-587377 от 24.06.2021г. на Заместник
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ОРИОН-НВ“ ЕООД ЕИК ********* са
наложени 11 административни наказания “Имуществена санкция” в размер съответно
2172.45лв; 1875.07лв.; 1610.31лв.; 1844.41лв.; 2337.55лв.; 2780.17лв.; 2409.4лв.;
2417.64лв.; 1593.35лв.;1582.24лв. и 1919.62лв. за извършени нарушения по чл.182
ал.1 от ЗДДС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :