№ 247
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502615 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „КАРЛОВОГАЗ“ ООД, ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника му адвокат Й., против Решение №
260141 от 19.07.2021 г., постановено по гр. дело № 609 по описа на Районен
съд – Карлово за 2020 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на
„ГЛОБЪЛ КОММЕРС - 1“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 19595,41 лв.,
представляваща неизплатена цена по Договор за доставка на компресиран
природен газ и наем на БДФ за превоз и съхранение на КПГ от 15.10.2018 г.,
за която сума са издадени следните фактури: фактура
№**********/23.05.2019 г. на стойност 2113,55 лв. с ДДС; фактура
№**********/23.05.2019 г. на стойност 5430,66 лв. с ДДС; фактура
№**********/25.05.2019 г. на стойност 3590,63 лв. с ДДС и фактура
№**********/28.05.2019 г. на стойност 8460,58 лв. с ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
16.10.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата
от 2717 лв., представляваща разноски по делото. Със същото решение съдът е
признал за недоказано заявеното от „КАРЛОВОГАЗ“ ООД, ЕИК: *********,
оспорване на истинността на представения от „ГЛОБЪЛ КОММЕРС - 1“
ООД, ЕИК: *********, документ – Анекс от 26.10.2018 г. към Договор за
доставка на компресиран природен газ и наем на БДФ за превоз и съхранение
на КПГ от 15.10.2018 г.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на така
1
поставеното решение. Оспорват се фактическите констатации на съда, а оттам
и неговите правни изводи. Поддържа се, че първоинстанционния съд не се е
произнесъл по наведено от ответника възражение за прихващане. Искането
към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване
вместо него на друго, с което да се отхвърли предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „ГЛОБЪЛ КОММЕРС - 1“ ООД, в който се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законен
срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването,
поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
При извършване на горепосочената проверка настоящият съдебен състав
установи, че решението е валидно, но недопустимо в частта, с която съдът се
е произнесъл с диспозитива на решението си по заявеното от страна на
жалбоподателя оспорване по реда на чл. 193 ГПК. По съществото си
оспорването на писмен документ по този ред прилича на инцидентен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не представлява самостоятелна
искова претенция. Целта на това производство е във висящ процес да се
определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при
изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд, или то да
бъде изключено като неистинско от доказателствения материал. Ако не се е
произнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните състезания относно
истинността на оспорения документ, съдът коментира този въпрос в мотивите
на своето решение, но заключението му не следва да намира отражение в
диспозитива на акта по същество. В този смисъл е Решение № 270 от
19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о. По изложените
съображения първоинстанционният акт се явява недопустим в посочената по-
горе част, което на основание чл. 270, ал. 3 ГПК налага обезсилването му в
тази част.
По правилността на обжалвания съдебен акт въззивният съд намира
следното:
От фактическа страна не се спори, а и се установява от представения
договор за доставка на компресиран природен газ и наем на БДФ за превоз и
съхранение на КПГ от 15.10.2018 г., че страните са се уговорили ищцовото
дружество да доставя на ответника компресиран природен газ (газ метан) и
съд за съхранението му за неограничен период за обект на последния в гр.
Карлово. Съгласно чл. 2 от сключения между страните договор цената на
доставяния компресиран газ се определя с надбавка над регулираната цена от
2
КЕВР за 1000 куб.м. без акциз и без ДДС. Цената е формирана на база
официално обявената цена за природен газ на обществения доставчик
„БУЛГАРГАЗ“ ЕАД. Договорената цена е валидна за срок до издаване на
ново постановление от КЕВР за промяна цената на природния газ за
обществен доставчик. Съгласно постигнатите между страните уговорки
продавачът издава фактура за реално пренесеното количество природен газ в
месеца, следващ месеца на доставка, а за наем на платформа, съд за пренос и
съхранение на природен газ – след изтичане на месеца на доставка в размер на
1950 лв. без ДДС. Купувачът се е задължил да заплаща на продавача реално
потребеното количество природен газ за всяка издадена фактура, като е
уговорено заплащането да се извършва в срок до 10 дни от издаването,
следващ доставката срещу издадена фактура по банкова сметка на продавача.
С анекс към договора от 26.10.2018 г. са изменени някои от неговите клаузи.
Измененията включват конкретизиране на начина на определяне на
надбавката по чл. 2 от договора, както и промяна в срока на плащане от 10
дни на 10 работни дни.
Процесните фактури са издадени, както следва: фактура №
**********/23.05.2019 г. е за наем на платформа за периода 01.05.2019 г. –
28.05.2019 г. и е на стойност 2113,55 лв. с ДДС, фактура
№**********/23.05.2019 г. е за предоставен достъп до капацитетен продукт
за периодите 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 28.05.2019 г. и е на
стойност 5430,66 лв. с ДДС, фактура №**********/25.05.2019 г. е за доставка
на 2620,90 кг. метан (за стопански нужди) и е на стойност 3590,63 лв. с ДДС,
фактура №**********/28.05.2019 г. е за доставка на 6992,20 кг. метан
(продажба към други регистрирани лица) и е на стойност 8460,58 лв. с ДДС.
Като получател върху всяка една от посочените фактури е обозначено
ответното дружество, а като изпълнител – ищецът „ГЛОБЪЛ КОММЕРС - 1“
ООД.
По реда на чл. 190 ГПК от страна на ищеца са представени пътни
листове, приемо-предавателни протоколи, фактури, товарителници и
преводни нареждания във връзка с извършваните от него до ответното
дружество за периода 15.10.2018 г. – 31.05.2019 г. доставки.
По делото са приложени Решение № Ц-14 от 28.09.2018 г., Решение №
Ц-19 от 28.12.2018 г. и Решение № Ц-10 от 28.03.2019 на КЕВР, с които
комисията е утвърдила цени, по които „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД продава природен
газ на крайните снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени
към газопреносната мрежа и цени за продажба на природен газ от крайните
снабдители на клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни
мрежи за периодите, както следва: 01.10.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.01.2019 г. –
31.03.2019 г. и 01.04.2019 г. – 30.06.2019 г.
От заключението на приетата в хода на производството пред първата
инстанция съдебносчетоводна експертиза се установява, че процесните
фактури са осчетоводени от страна на ищцовото дружество. Вещото лице е
3
направило извод, че същите са осчетоводени и от ответника. Установило е, че
за периода от 15.10.2018 г. до 31.05.2019 г. са извършени доставки на
природен газ в размер на 468695,70 кг. на стойност 465095,89 лв. без ДДС или
558115,13 лв. с ДДС, като е констатирало, че единичната цена на доставките е
по-ниска от доставните цени, посочени в приложените по делото Решение №
Ц-14 от 28.09.2018 г., Решение № Ц-19 от 28.12.2018 г. и Решение № Ц-10 от
28.03.2019 на КЕВР. От заключението се установява още, че с преводни
нареждания за кредитен превод ответникът е наредил пряко към „ГЛОБЪЛ
КОММЕРС - 1“ ООД суми в общ размер на 344 688,05 лева. От страна на
„БУЛГАЗНЕТ“ ООД в полза на „КАРЛОВОГАЗ“ ООД към „ГЛОБЪЛ
КОММЕРС - 1“ ООД са наредени суми в общ размер на 259875,38 лева.
Заключението на вещото лице е прието в хода на производството без
възражения от страните и следва да бъде кредитирано като обективно и
компетентно изготвено.
Ответникът не оспорва факта на доставянето на посочените в
процесните фактури стоки и услуги. Същите, освен това, както се установи от
заключението на съдебносчетоводната експертиза, са били осчетоводени от
него. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не са платени дължимите
по тях суми. В хода на производството пред въззивната инстанция той
поддържа възражение за плащане на претендираната от ищцовото дружество
сума. Това възражение според настоящия съдебен състав е недоказано. Във
въззивната си жалба ответникът, позовавайки се на заключението на вещото
лице по приетата съдебносчетоводна експертиза, сочи, че за извършените
доставки в периода 15.10.2018 г. – 31 05.2019 г. на обща стойност от 558115
лв. към ищцовото дружество е наредена сума в общ размер 604563 лв., от
които 344688,05 лв. от „КАРЛОВОГАЗ“ ООД и 259875,38 лв. от третото за
спора лице „БУЛГАЗНЕТ“ ООД в полза на „КАРЛОВОГАЗ“ ООД. Въз
основа на горното ответникът прави извод, че за извършените в посочения
период доставки ищецът е получил 46000 лв. повече от стойността на самите
доставки. Тази теза обаче не е съобразена със събраните по делото
доказателства. Същата не отчита факта, че 558115,13 лв. е стойността на
доставения до ответника за периода 15.10.2018 г. – 31.05.2019 г. природен газ.
В тази връзка следва да се има предвид, че през този период от страна на
ищеца са издавани и фактури за наем на платформа, достъп до капацитетен
продукт, неустойки и други, които са на обща стойност 66043,71 лв. (таблица
№ 3 от заключението). Така, общата стойност на издадените от ищеца за
посочения период фактури възлиза на 624158,84. От заключението се
установява, че с преводни нареждания за кредитен превод към ищцовото
дружество са наредени общо 604563,43 лв. Разликата между двете суми
възлиза на 19595,41 лв. и съвпада с размера на ищцовата претенция.
Неоснователни са и доводите на ответника, че претендираното вземане е
погасено чрез извършено на 22.11.2019 г. след завеждане на делото плащане в
размер на 22728,23 лв. от „БУЛГАЗНЕТ“ ООД в полза на „КАРЛОВОГАЗ“
ООД. Действително в таблица № 4 от заключението, ред последен, е посочено
4
преводно нареждане от 22.11.2019 г. към ищцовото дружество с наредител
„БУЛГАЗНЕТ“ ООД, като е направено отбелязване, че същото се намира на л.
207 от първоинстанционното дело. От находящото се на посочения лист
преводно нареждане е видно, че то е за сумата от 22728,23 лв. В него като
основание за плащане е посочено „по ф-ри за природен газ“. Наредител по
него е „БУЛГАЗНЕТ“ ООД, а получател - „ГЛОБЪЛ КОММЕРС - 1“ ООД. За
отбелязване е обаче, че то е направено на 22.11.2018 г., т.е. преди издаване на
процесните фактури. В тази връзка следва да се сподели изводът на
първоинстанционния съд за допусната от вещото лице техническа грешка.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че в
полза на ищеца са възникнали вземания в общ размер, възлизащ на 19595,41
лв., за които са издадени фактури, както следва: фактура
№**********/23.05.2019 г. на стойност 2113,55 лв. с ДДС, фактура
№**********/23.05.2019 г. на стойност 5430,66 лв. с ДДС, фактура
№**********/25.05.2019 г. на стойност 3590,63 лв. с ДДС и фактура
№**********/28.05.2019 г. на стойност 8460,58 лв. с ДДС и доколкото
ответникът не доказа да е погасил посочените вземания, то предявеният иск
за заплащане на сумата от 19595,41 лв. се явява изцяло основателен.
По така изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди в частта, с
която е уважен предявеният осъдителен иск.
При този изход на спора на ответника не се следват разноски,
включително във връзка с постановеното обезсилване, доколкото причина за
това не съставлява процесуалното поведение на ищцовото дружество. Същият
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция в размер на
1200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260141 от 19.07.2021 г., постановено по
гр. дело № 609 по описа на Районен съд – Карлово за 2020 г., в частта, с която
е „КАРЛОВОГАЗ“ ООД, ЕИК: *********, е осъдено да заплати на „ГЛОБЪЛ
КОММЕРС - 1“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 19595,41 лв.,
представляваща неизплатена цена по Договор за доставка на компресиран
природен газ и наем на БДФ за превоз и съхранение на КПГ от 15.10.2018 г.,
за която сума са издадени следните фактури: фактура
№**********/23.05.2019 г. на стойност 2113,55 лв. с ДДС; фактура
№**********/23.05.2019 г. на стойност 5430,66 лв. с ДДС; фактура
№**********/25.05.2019 г. на стойност 3590,63 лв. с ДДС и фактура
№**********/28.05.2019 г. на стойност 8460,58 лв. с ДДС, ведно със
5
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
16.10.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата
от 2717 лв., представляваща разноски по делото.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260141 от 19.07.2021 г., постановено по гр.
дело № 609 по описа на Районен съд – Карлово за 2020 г., в частта, с която е
признато за недоказано заявеното от „КАРЛОВОГАЗ“ ООД, ЕИК: *********,
оспорване на истинността на представения от „ГЛОБЪЛ КОММЕРС - 1“
ООД, ЕИК: *********, документ – Анекс от 26.10.2018 г. към Договор за
доставка на компресиран природен газ и наем на БДФ за превоз и съхранение
на КПГ от 15.10.2018 г.
ОСЪЖДА „КАРЛОВОГАЗ“ ООД, ЕИК: *********, да заплати на
„ГЛОБЪЛ КОММЕРС - 1“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 1200 лв.,
представляваща разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6