РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Търговище, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500233 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 17 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
С Решение № 364 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. № 680/2021 година
по описа на Районен съд - Силистра, съдът е отхвърлил като неоснователна
молбата на СВ. Г. Г. с ЕГН ********** и С. ИВ. Ж. с ЕГН ********** и двете
с настоящ адрес: с. В...., общ. Силистра, ул. „Ш...“ № .. за издаване на заповед
за защита срещу Г. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Д..“ № ...,
ет..., ап. .., за акт на домашно насилие, осъществено на 14.05.2021 г.
Присъдени са такси в производството.
Срещу така описаното решение е постъпила въззивна жалба от СВ. Г. Г. и
С. ИВ. Ж., в която се излага основно следното:
Според тях съдът приема, че демонстрираното от молителките отношение
спрямо техния родственик, „чието поведение ескалира до крайна форма на
нетърпимост, неприемане, обвинения и омраза", които в крайна сметка той не
демонстрира, не кореспондират с извършените от него действия. На това
основание го оправдава и не намира, че е извършен акт на домашно насилие
1
спрямо тях. Считат този извод на съда за неправилен.
Излагат съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН:
„домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално и икономическо насилие, както и опитът за такова насилие..."
Законодателят приема за правно недопустими и действията по
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка помежду
си. Според тях, съдът не събрал в пълнота всички доказателства по делото -
не разпитал достатъчно свидетели, които да установят действителните
отношения между страните, сложността на тези отношения и причините за
„безпокойството на ответника" относно техния начин на живот. Той се е
ограничил единствено до разпита на един свидетел, който говори за
конкретната ситуация, възникнала помежду им на 14.05.2021 г. По този
начин, според тях, става очевидна непълнотата в събраните по делото
доказателства и като резултат съдът постановява решение, което е
незаконосъобразно.
Молят съда да отмени решението на Силистренския районен съд и да
постанови ново по съществото на спора, с което молбата за защита от
домашно насилие да бъде уважена.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ответника Г. П.
Г., с постоянен адрес: гр.Силистра, ул.“Добрич“ №164, ап.28, в който се
акцентира на това, че съдът е установил вярно фактическите обстоятелства,
достигайки до точни изводи. Моли за потвърждаване на решението.
Страните нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Постъпила е писмена молба от въззивниците, с което отново поддържат
подадената от тях въззивна жалба.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Производството пред Силистренския районен съд е образувано по молба на
СВ. Г. Г. с ЕГН ********** и С. ИВ. Ж. с ЕГН ********** и двете с настоящ
адрес: с. В..., общ. Силистра, ул. „Ш....“ № .... за издаване на заповед за
защита срещу Г. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Д...“ № ..., ет. ..,
2
ап. ... В молбата се твърди, че на 14.05.2021 година ответникът посетил дома,
в който живеят като монахини с други лица в с. Ветрен, община Силистра,
блъснал владиката, който го посрещнал и му казал, че майка му и дъщеря му-
молителките в производството не желаят да го видят; молителката С.Ж.
отворила вратата на стаята си и му казала, че не иска да го вижда; ответникът
заявил, че това му е достатъчно и излязъл от къщата. Към молбата е
приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителката в горния
смисъл.
От събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност,
въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното:
Молителката С. ИВ. Ж. е майка на ответника, а молителката СВ. Г. Г. е
негова дъщеря. Молителките живеят в с. В.., заедно с други лица, с които
изповядват едни и същи религиозни възгледи. Между молителките и
ответника е създаден дълбок конфликт и напрежение по повод на така
изповядваните от молителките религиозни вярвания и обстоятелството, че са
станали монахини. Конфликтът е толкова дълбок, че молителките не желаят
изобщо да контактуват с ответника по какъвто и да е повод. Ето защо те
считат, че проявеното от ответника поведение на 14.05.2021 година
представлява акт на домашно насилие спрямо тях, поради което подават и
настоящата молба за защита от домашно насилие.
От правна гледна точка съдът приема следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН
“домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават
на извършено насилие спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на
този закон. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите. За да се предостави защита на определено лице, трябва да се
изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо
или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Основателността на
молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на
следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за
осъществен спрямо молителките акт на домашно насилие: наличие на
морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по
3
отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от
посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата. За
квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата
на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
Предвид събраните по делото доказателства въззивната инстанция приема,
че ответникът не е извършил акт на домашно насилие спрямо двете
молителки. Несъмнено същите го възприемат като такъв акт, доколкото не
желаят да контактуват с ответника. Личното възприятие на дадено лице дали
спрямо него е осъществен акт на домашно насилие не е маловажно, но съдът
изследва конкретни факти, съпоставяйки ги с правните признаци, които
трябва да са налице при един такъв акт, който да се квалифицира като
домашно насилие по смисъла на закона. В настоящия случай не подлежат на
изследване цялостните взаимоотношения на страните и причините, които са
довели до тяхното влошаване, а единствено дали на конкретна дата, посочена
от самите молителки, ответникът е извършил спрямо тях акт на домашно
насилие.
В конкретния случай съдът приема, че ответникът като баща и син на
молителките е действал от загриженост за тях и е искал лично, с очите си да
се убеди, че те са добре. Поведението му не е нито морално укоримо, нито
правно укоримо. Явно е, че за да постигне целта си, ответникът си е
послужил с известна физическа сила, за да влезе в дома, където живеят
молителките. Но тя е употребена не спрямо тях, а спрямо друго лице.
Ответникът е влязъл, чул е думите на майка си и е излязъл на двора. Неговото
поведение е било възприето от молителките като недопустимо и навлизащо в
тяхното лично пространство. Но същото не представлява акт за домашно
насилие. Не е налице нито физическо, нито психическо насилие, упражнено
спрямо молителките. Независимо колко сложни са отношенията между
страните, които са в най-близка родствена връзка, то несъмнено ответникът
съзнава границите, до които може да стигне, за да има информация за своите
4
майка и дъщеря при спазване на правилата за адекватно и съобразено със
закона поведение спрямо тях. Молбата за защита от домашно насилие,
подадена от молителките в настоящото производство, се явява неоснователна.
Решението на Районен съд – Силистра е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
Водим от горното, на основание чл. 271 от ГПК във връзка с чл. 17, ал. 5 от
ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 364 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д.
№ 680/2021 година по описа на Районен съд – Силистра, като правилно и
законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5