№ 199
гр. Бургас, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120202206 по описа за 2024
година
Делото е образувано по повод жалба на Ж. И. К., ЕГН ********** срещу Електронен
фиш серия К № ***, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21,
ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания акт. Оспорва се наличието на пътен знак и превишаване на скоростта, трябвало
да се отчете допустима грешка, оспорва техническата изправност на АТСС, липсвал клип и
снимков материал, не бил изготвен протокол за използваното АТСС, липсвало превишение
на скорост, не били съобразени реквизитите на ЕФ. ЕФ бил издаден и при съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушението било извършено назад във времето,
счита, че се касае за задължение погасено по давност, тъй като административното
наказание не се изпълнявало, ако били изтекли две години. Била изтекла предвидената в чл.
80, ал. 1, т. 5 НК давност. Моли за отмяна на ЕФ и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител.
За Административно-наказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Не е спорно, че жалбата е подадена в срок, като от наказващият орган не бяха
представени доказателства за връчване на ЕФ, поради което и съдът приема, че жалбата е
депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
На жалбоподателя бил издаден от АНО електронен фиш К № *** за това, че на
20.11.2021 г. в 16:14 часа в гр. Бургас, ПП I-9 км. 234+700 от ПВ Сарафово към ПВ Север
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до
80 км/ч, е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743d1 движение на МПС ***, вид лек
автомобил, с рег. № ***, със скорост 112 км./ч и превишена скорост 32 км./ч. Представена е
снимка на МПС, както и на разположението на АТСС.
Видно, че съгласно справка ползвател на МПС с рег. № *** е Ж. И. К. ЕГН **********.
1
По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП
жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението, такава не се представя и пред настоящия състав.
Съгласно чл.189, ал.5 ЗДвП, в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Следователно, в този 14-
дневен срок, жалбоподателят се е възползвал от правото си да депозира жалба, като е имал
възможност да посочи друго лице, което е било управляващ автомобила в момента на
извършване на нарушението. В хода на съдебното производство също не са представени
такива доказателства, които да сочат, че е управлявал друг, поради което съдът намира, че
презумпцията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не е оборена и правилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя (така и Решение № 981 от 24.10.2023 г. по к. адм. н. д. № 1437 / 2023 г. на
XVI състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1073 от 09.11.2023 г. по к. адм. н.
д. № 1631 / 2023 г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас и др.)
Техническото средство, с което е измерена скоростта е преминало проверка съгласно
протокол от проверка № 18-С-ИСИС/18.05.2021г. и е от одобрен тип средство за измерване
съгласно представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Надлежно е съставен протокол Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12 май 2015 г. като въведеното ограничение с пътен знак В26 е действало към
датата на нарушението съгласно представената схема.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай
правилно е бил издаден ЕФ, който съдържа всички необходими реквизити. Настъпилата
законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба
№ 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.)
(Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат
извод, че използването на мобилната техническа система е допустимо, като законът и
Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В конкретния случай - видно от приложеното удостоверение– мобилната система за
2
видео-контрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо
средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения
видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния
автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия
видеоматериал. Както вече беше посочено - след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) по никакъв
начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе
върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта
и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър.
В настоящия случай управлението на МПС е установено чрез АТСС, което техническо
средство е от одобрен тип и за разположението, на което надлежно е съставен Протокол
Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за използване на
АТСС - система вид ARH CAM S1 № 11743d1 Приложение към чл. 10, ал. 1, направена е и
снимка на разположението. Техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството,
посредством което се установява вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на
движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и мястото, на което е
поставено мобилното АТСС, както и началото и края на работа с устройството. По време на
работния процес на АТСС не се изисква непосредствена манипулация от страна на
контролен орган по време на неговата работа и в настоящия казус установяването на
управление на МПС е било напълно автоматизирано. АТСС ARH CAM S1 № 11743d1 е било
годно, преминало проверка съобразно изготвения Протокол за валидността на техническото
средство. Липсват такива доказателства, които да поставят под съмнение посочените в
протокола Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
обстоятелства. В случая от протокола и от представената схема от Община Бургас, се
установява въведеното ограничение с пътен знак В-26 в населено място.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Видно от приложения ел.фиш, същият е издаден от компетентен орган и съдържа
всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас,
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението. Посочена е
също така и разликата между засечената и разрешената скорост, като коректно е приспаднат
в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта.
Следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
3
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите -
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда,
чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира
проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде
обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
ЗНА).
Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните
фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Действително в електронния фиш е посочена
само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и
дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради
което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за
съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на
касационната инстанция (Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. №
253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015 г.).
Не случайно законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП не е посочил като изискване същият да съдържа име, длъжност и подпис на
издателя си (или на лицето, което в последствие връчва фиша) и това е така, защото
електронният фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със система за технически
контрол, а не акт на административнонаказващ орган, каквото е наказателното
постановление. Ето защо за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с
издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес
по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез
издаване и връчване на наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015 г. по к. н. а.
х. д. № 943/2015 г. на АдмС-Бургас).
Както се посочи, законодателят в разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е препратил
към ЗАНН само за процедурата по оспорване на електронния фиш, а в ал. 14 от същия член,
е препратил към общия закон само за неуредените случаи. Това означава, че особената
процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава, каквато е и така както е уредена в специалния
закон и само за неуредените случаи, както и само в частта на оспорване пред съда на
електронния фиш се прилага общия закон – ЗАНН. За това, след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
са регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се
възприема като изчерпателно, т. е. достатъчно е електронният фиш да съдържа тези
реквизити. След като в образеца за електронен фиш и в изчерпателно изброените му в закона
реквизити не се съдържа дата на издаване на електронния фиш, име на длъжностно лице,
подпис и пр. - то такъв реквизит не е задължително да притежава и фишът. Действително в
ЕФ не е посочено пред кой съд и в какъв срок може да бъде обжалван, но това не може да се
счете за съществено процесуално нарушение, доколкото очевидно и без това указание
жалбоподателят е успял да упражни правото си на жалба, поради което и този пропуск не се
е отразил на възможността му да потърси съдебна защита на правата си.
Във връзка с възраженията за изтекли давностни срокове по чл. 34 ЗАНН следва да се
има предвид, че по силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН - не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
4
една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите
на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният
фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по
отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Тук следва да се посочи, че в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността на АНО да реализира
правомощията си по административнонаказателното правоотношение /по чл. 34 от ЗАНН/ и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният
орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция /чл.
82 от ЗАНН/. Неправилно жалбоподателят смесва двата вида давност, формирайки изводи за
погасителната давност от изпълнителската давност. В случая по делото,
изпълнителската давност е неприложима, т. к. няма влязъл в сила електронен фиш по арг.
от чл. 82, ал. 2 във вр. с чл. 64 от ЗАНН. Относимо е дали е изтекла давността за
преследване.
Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и
наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието им /предвид
реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са
неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на
наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата
препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за
неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните
фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на
препращащата норма. В тази връзка и сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение
в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се прилагат по аналогия при липса
на изрична разпоредба. Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл. 81,
ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла,
тъй като от установяване на нарушението, извършено на 20.11.2021 г., до настоящия момент
не са изминали четири години и шест месеца /Решение № 23/07.01.2022 г. по к.н.а.х.д. №
2637/2021 на АдмС-Бургас/. Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и
преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и заснемане
на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за
административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в случая не е изтекъл (арг. Решение № 10289 от
13.12.2024 г. по к. адм. н. д. № 1824 / 2024 г. на XIV състав на Административен съд –
Бургас; Решение № 9056 от 13.11.2024 г. по к. адм. н. д. № 1478 / 2024 г. на XXVI състав на
Административен съд – Бургас).
В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с
автоматизирано техническо средство, за което е надлежно съставен протокол Приложение №
1 към чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г., придружен със снимка за
разположението на АТСС, поради което в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е
бил издаден електронен фиш. Касае за технически изправно АТСС, за което по делото са
налични писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол от проверка), които съдът напълно кредитира.
Касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената
скорост от 80 км/ч за движение по пътищата в населено място, въведено с пътен знак, като е
5
установена скорост от 112 км/ч.
Ясно, конкретно и точно е описано времето и мястото на нарушението и са посочени
нарушените разпоредби, както и санкционната разпоредба.
Правилно е определен и субекта на нарушението, който не се е възползвал от
възможността да посочи друго лице, което да е управлявало МПС.
Предвид установеното нарушение по ЗДвП наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, която предвижда за превишаване от 31 до 40
km/h - с глоба 400 лв.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Право на разноски, при този изход на спора има наказващия орган, който не претендира
разплащането на такива, поради което и не се присъждат.
Така мотивиран, съдът Районен съд – Бургас,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № ***, издаден от ОД на МВР Бургас, с
който на Ж. И. К., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6