Решение по дело №58244/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2259
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20211110158244
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2259
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цв. М
при участието на секретаря Т. Ц
като разгледа докладваното от Цв. М Гражданско дело № 20211110158244 по
описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 137,90 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Ауди“,
модел „А 4“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 08.06.2021 г., в т. ч. и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2021 г.
до окончателното плащане.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 08.06.2021 г., около 09:30 часа, в гр. Перник, на паркинга
на МБАЛ ... е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени
вреди на застрахования при него л. а. „Ауди“, модел „А 4“, с рег. № .... Поддържа, че
ответникът ... е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на другия участвал в ПТП л. а. „Волво“, модел „V 60“, с рег. № .... Сочи, че
събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил – Д.Д., който при извършване на маневра на
паркинг не преценява разстоянието и предизвиква съприкосновение с другия автомобил.
Заявява, че вредите от ПТП възлизат на обща стойност от 275,80 лв., в който размер на
15.06.2021 г. е изплатил застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения
автомобил - ..., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 25 лв. Допълва, че с писмо с изх. № 03600/14.07.2021 г. и регресна покана,
получена на 19.07.2021 г., ответното дружество е поканено да заплати процесната сума от
общо 300,80 лв., като на 18.08.2021 г. от негова страна е извършено плащане в размер на
162,90 лв., поради което претендира остатъка от 137,90 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 11.10.2021 г. до окончателното плащане. Претендира
и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „Волво“, модел „V 60“, с рег. № ....
1
Оспорва съдържанието на представения протокол за ПТП в частта относно обстоятелствата
около реализиране на процесното ПТП, като счита, че същото е настъпило по вина на
водача на застрахования при ищеца л. а. „Ауди“, модел „А 4“, с рег. № ... – Л.М., която
движейки се на заден ход въпреки наличието на забрана за престой и паркиране е допуснала
съприкосновение с излизащия от паркинга на болницата л. а. „Волво“, модел „V 60“, с рег.
№ .... В тази връзка прави възражение за съпричиняване от нейна страна, тъй като счита, че с
поведението си тя е допринесла за причиняване на вредоносния резултат. Оспорва
причинната връзка между твърдяните вреди и настъпилото ПТП, тъй като сблъсъкът между
двата автомобила е бил лек. Оспорва претенцията и по размер в т. ч. и размера на
ликвидационните разноски, като счита, че обичайният им размер се равнява на сумата от 15
лв., а не на сумата от 25 лв. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения
иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1.
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 02.12.2021 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 08.06.2021 г., около 09:30 часа, в гр.
Перник, на паркинга на МБАЛ ... между л. а. „Ауди“, модел „А 4“, с рег. № ..., застрахован
при ... по застраховка „Каско на МПС“, и л. а. „Волво“, модел „V 60“, с рег. № ...,
застрахован при ... по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение в размер на 275,80 лв., като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25 лв., а извънсъдебно
ответникът му е възстановил сумата от 162,90 лв. Нещо повече, за осъществяването на
посочените обстоятелства свидетелстват и данните, отразени в приетите като писмени
доказателства по делото – застрахователна полица № 47042018611000092/22.06.2020 г. за
застраховка „Каско на МПС“, двустранен констативен протокол за ПТП от 08.06.2021 г.,
уведомление за щета до ..., материалите по щета № 470420212128366/11.06.2021 г., 2 броя
преводни нареждания за кредитен превод съответно от 15.06.2021 г. и от 18.08.2021 г. и др.
Ето защо, предвид изложеното по-горе и с оглед своевременно релевираните от
ответника възражения, спорните въпроси по настоящото дело се концентрират върху
следните обстоятелства: какъв е механизмът на реализиране на процесното ПТП от
08.06.2021 г., по чия вина е настъпило то, налице ли е съпричиняване от страна на водача на
л. а. „Ауди“, модел „А 4“, с рег. № ..., както и какъв е размерът на претендираното регресно
вземане.
В случая, при съвкупна преценка на доказателства по делото – протокол за ПТП от
2
08.06.2021 г., уведомление за щета до ..., показанията на свидетелите Л. К. М. и Д. Г. Д.,
както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът
приема за установено, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 08.06.2021
г., около 09:30 часа, при излизане от паркинг пред ..., водачът на л. а. „Волво“, модел „V 60“,
с рег. № ... – Д.Д. не осигурява достатъчна странична дистанция с извършващия маневра
назад по ул. „Брезник“ непосредствено след изхода на паркинга водач на л. а. „Ауди“, модел
„А 4“, с рег. № ... – Л.М., за да излезе от колона от паркирани автомобили, при което между
двата автомобила настъпва съприкосновение, вследствие на което на последния са
причинени материални вреди. Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се
съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти
и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение
подлежи на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, съдът анализира
удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на
произшествието във връзка с останалите доказателства по делото – уведомлението за щета
до застрахователя - ищец от 08.06.2021 г., показанията на разпитаните по делото свидетели,
отразяващи техни непосредствени възприятия относно фактите, за които разказват,
доколкото са били водачи на участвалите в ПТП автомобили, както и изводите на
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Съобразявайки
същите, съдът приема, че от една страна процесното ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника л. а. „Волво“, модел „V
60“, с рег. № ..., който не е спазил необходимата странична дистанция при извършване на
маневра за излизане от паркинг, като по този начин не е съобразил поведението си с
положението, посоката и скоростта на движение на другия автомобил, с което е допуснал
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. За да достигне до този извод, съдът съобрази най-напред
показанията на свидетеля Д.Д., който при разпита си изрично заявява, че по време на
излизане от паркинга пред болницата и опит за завой надясно се е получило
съприкосновение с връщащия назад с цел излизане от колоната от автомобили л. а. „Ауди“,
модел „А 4“, с рег. № .... Изрично свидетелят заявява, че е имал място, за да се размине с
другия автомобил, който не го е ограничавал, за да осъществи докрай предприетата от него
маневра за завиване на надясно след излизане от паркинга. В случая, в тази част показанията
на разпитания свидетел се подкрепят и от констатациите на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, че за водача Д.Д. е съществувала техническа възможност да
предотврати удара в случай, че беше осигурил достатъчна странична дистанция при
излизането си от паркинга на болницата и разминаването с другия автомобил. В тази насока
липсва оспорване от ответника, който в хода на процеса единствено е поддържал, че
настъпването на процесното ПТП се дължи изцяло на поведението на водача на
застрахования при ищеца автомобил, без обаче да са наведени възражения във връзка с
конкретните фактически действия, предприети от страна на застрахования при него такъв.
Действително по делото се установява, че по същото време водачът на л. а. „Ауди“, модел
„А 4“, с рег. № ... е извършвал маневра за връщане назад, но този факт не означава, че
водачът Д.Д. е бил освободен от задължението си по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а именно да
извърши предприетата маневра за излизане от паркинга, като се съобрази с поведението на
останалите участници в движението, които се движат по пътя, в който той навлиза, още
повече, че според собствената си преценка той е могъл да избегне удара. Съгласно
оборимата презумция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното, като в случая тя не бе напълно опровергана в настоящото производство чрез
пълно и главно обратно доказване от ответника. Следва да се отбележи, че потвърждение
относно вината на застрахования при ответника водач – Д.Д. при настъпване на процесното
ПТП сам по себе си представлява и обстоятелството, че той лично е удостоверил този факт с
3
подписа си в протокола за ПТП. Нещо повече, за това свидетелства и извършеното от страна
на ... частично плащане по процесната щета № 470420212128366/11.06.2021 г., което по
естеството си представлява извънсъдебно признание относно наличието на дълг на
посоченото основание, което ответното дружество не би сторило в случай, че е считало, че
водачът на застрахования при него л. а. „Волво“, модел „V 60“, с рег. № ... не е действал
виновно при настъпване на ПТП от 08.06.2021 г.
На следващо място, съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на застрахования при ищеца л. а. „Ауди“, модел „А 4“, с рег. № ... – Л.М.. Това е така, тъй
като с оглед изяснения по-горе механизъм на настъпване на произшествието, техническа
причина за това са не само действията на водача на л. а. „Волво“, модел „V 60“, с рег. № ... –
Д.Д., но и нейното собствено поведение, доколкото при извършване на маневра назад, за да
излезе от колона от паркирани автомобили, тя не се е убедила, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, с което е допуснала нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. В случая, в подкрепа на
този извод са както показанията на разпитаните по делото свидетели, непосредствено
възприели поведението на водача на л. а. „Ауди“, модел „А 4“, с рег. № ... – Л.М., така и
декларирания от нейна страна пред застрахователя – ищец механизъм на настъпване на
процесното ПТП, а също така и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, коригирани от експерта в тази част при изслушването му в открито съдебно
заседание на 24.02.2022 г. Съдът намира, че така установеното поведение на водача на
застрахования при ищеца автомобил несъмнено покрива нарушение на правилата за
движение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, тъй като извършвайки маневра назад, същият не е изпълнил
задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Нещо повече, дори да се
приеме, че непосредствено преди започване на маневрата Л.М. действително е погледнала
назад, за да се убеди, че няма други превозни средства, както се посочва от нея при разпита
като свидетел по делото, то съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДвП тя е имала задължение за
непрекъснато наблюдаване на пътя зад превозното средство, което управлява, а не само за
еднократно такова преди предприемане на съответната маневра. Предвид изложеното, съдът
приема, че своевременно наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна
на водача на увредения автомобил е безспорно доказано по делото, а това означава, че
следва да бъде разгледан и въпросът относно съотношението между приноса на всеки един
от участвалите в ПТП лица. В случая, при съблюдаване на приетото за установено
поведение на всеки един от двамата водачи, следва да се направи извод, че всеки един от тях
е допринесъл в значителна степен за настъпване на процесното ПТП. Във връзка с
възражението за съпричиняване на ответника, приноса на водача на л. а. „Ауди“, модел „А
4“, с рег. № ... в процентно съотношение съдът оценява на 50 %, който следва да се отчете
при определяне на размера на регресното вземане.
Съгласно формираната непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС при
действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата съгласно 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без
да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО;
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). Съгласно заключението на вещото лице
по съдебно-автотехническата експертиза всички щети по л. а. „Ауди“, модел „А 4“, с рег. №
..., отразени в описа на застрахователя – ищец, се намират в причинна връзка с настъпилото
ПТП от 08.06.2021 г., като необходимата стойност за възстановяването им, изчислена на
4
база на средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 603,46 лв. Изчислената именно
по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на
съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
направените обичайни разходи във връзка с щетата, чиято дължимост следва да от закона,
поради което реалното им извършване не подлежи на доказване в процеса. Съдът приема, че
сумата от 15 лв., възприета от вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.
411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума. Така общият размер на дълга възлиза на 618,46 лв., като предвид
установеното по делото съпричиняване на вредите от действията на застрахования при
ищеца водач в процентно съотношение от 50 %, то отговорността на делинквента, респ. на
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ може да бъде ангажирана
до размера от 309,23 лв. Между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е
извършил частично плащане в размер на 162,90 лв., поради което той е останал задължен за
разликата между размера на действителните вреди и платена сума, т. е. за сумата от 146,33
лв. При това положение предявеният иск за сумата от 137,90 лв. се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло, като същата следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 600,00 лв., от които: 50 лв. – платена държавна такса, 150 лв. – депозит за САТЕ,
40 лв. – депозит за свидетел и 360 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура № **********/05.10.2021
г. и платежно нареждане от 06.10.2021 г. /л. 6-7 от делото/. С оглед изхода на спора,
сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 137,90 лв.,
представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Ауди“, модел „А 4“, с рег. №
..., вследствие на ПТП от 08.06.2021 г., в т. ч. и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2021 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ... със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
5
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6