Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по чл. 258 от ГПК. Образувано е по жалба на ЗК ”У.” против решение № /16.10.2012г. на ВТРС, постановено по гр.д. /2012г., с което е отхвърлен предявения иск против С. Й. Т. с ЕГН: *6 квалифициран с правно основание чл. 274 ал. 1 т.1 от КЗ и чл.86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 393,04 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 12.4.2012г. до окончателното й заплащане, както и направените разноски. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Конкретните оплаквания се заключават в това, че съдът не е постановил неприсъствено решение въпреки наличието на предпоставките за това, възложил е неправилно на ищеца да доказва причината за напускане на местопроизшествието от страна на ответника. Съдът неправилно е приел, че не е доказано виновно поведение на ответника с цел осуетяване проверка за наличие на алкохол, въпреки факта, е същият е напуснал мястото на ПТП. Съществуващата практика на ВКС, макар и задължителна по нормата на чл. 290 от ГПК е неприложима в конкретния казус, тъй като ответникът е имал изцяло пасивно поведение в процеса и не е дал обяснение за причината поради която е напуснал мястото на ПТП. Претендира да бъде отменено решението на ВТРС и се постановено друго по същество, с което искът да бъде уважен в едно с присъждане на разноските в двете инстанции. В срока по чл. 263 л. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна. За да се произнесе, съдът съобрази следното: В първоистанционното производство е подадена искова молба от ЗК ”У.” против С. Й. Т. с ЕГН: *6. В същата се твърди, че при ПТП, станало на 13.07.2008г. на ул. „О.”№76 в гр. Велико Търново, ответникът при управление на ЛА „Ваз” Модел 2105 с ДК № ВТ АК, собственост на М. С. М. е нарушил правата за движение и е блъснал паркиран ЛА „Форд”, Модел „Ореон”, след което е напуснал мястото на ПТП. След заплащане на обезщетение в размер на 393,04 лева за ищеца е възникнал правен интерес да предяви регресен иск спрямо ответника, тъй като счита, че е на лице виновно отклоняване на проверка за алкохол, поради напускане на мястото на ПТП. Ответникът не е депозирал писмен отговор в законно установения срок. Съдът след проверка на представените в първоинстанционното производство доказателства, счита за установено следното: В приложения по делото протокол за ПТП № от 13.07.2008г., съставен от мл. Авто – контрольор Тодор Т. при РПУ Велико Търново е посочено, че на 13.07.2008г. в 20:15 часа в гр. Велико Търново, ул.”О.” №76 е настъпило ПТП, причинено от ответника Т., водач на ЛА „Ваз” Модел 2105 с ДК № ВТ АК. При движение с несъобразена скорост същият навлиза в десен завой, губи контрол над автомобила и удря паркирания ЛА „Форд Ореон” с ДК № Т 2075 ХТ, собственост на И. А. М., при което му нанася щети. Протоколът е подписан на същата дата в 21:30 часа от двамата участници в ПТП без възражения,като в същия е отразено, че ответникът е напуснал мястото на ПТП. Протоколът представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ал. 1 от ГПК и притежава материална доказателствена сила. Той установява по несъмнен начин факта на настъпване на ПТП, участниците и видимите щети. Не е спорно по делото, че същите са били оценени на стойност 393,04 лева и заплатени от ищеца на третото увредено лице, въз основа на валидната застрахователна полица № / 13.06.2008г. Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима, подадена в срок от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване срещу подлежат на въззивен контрол съдебен акт. Решението на ВТРС е валидно, допустимо и по същество правилно. Трите кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 274 ал. 1 т. 1 предложение последно от КЗ за регресен иск на застрахователя, а именно: валидно застрахователно правоотношение за „Гражданска отговорност”, наличие на извършен от ответника деликт и обезвъзмездяване на причинените от него вреди не са оспорвани във въззивната жалба. По този въпрос съдът препраща към мотивите на ВТРС на основание чл.272 от ГПК. Спорен е останал въпросът дали е доказан фактът на виновно отклоняване на ответника от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог и може ли да се презюмира осъществяването му от факта на напускане на местопроизшествието. Съгласно нормата на чл.128 ал.1 т. 2 б. Б от ЗДвП напускането на мястото на ПТП преди идването на органите на полицията от негов участник е самостоятелно административно нарушение, за което ответникът може да бъде санкциониран по реда на ЗАНН. За виновно отклоняване от проверка за алкохол е предвидена друга правна норма, чл. 174 ал. 3 пр.1 от ЗДвП, каквито доказателства в не са събрани процеса. Тъй като се касае за административно наказателна отговорност, не може да се приложи нормата на чл. 45 от ЗЗД , че вината се предполага до доказване на противното. Единственото доказателство, на което се позова жалбоподателят е протоколът за ПТП. От същия се установява, че макар ответникът да е напусна мястото на ПТП, същият се е върнал около 1 час по-късно и е подписал протокола без възражение.При така създалите се обстоятелства полицейските органи са могли да упражнят правомощията си по чл. 5 ал 3 т 1 от ЗДвП и да извършат проверка за наличие на алкохол или да дадат на ответника предписание за медицинско изследване. В този случай при отказ от страна на ответника Т. би се доказало виновно отклоняване от проверка за алкохол. В този смисъл е и задължителната практика по реда на т.2 от ТР на ОСГК 1/19.2.2010г.- решение №/22.11.2010г. на ВКС по т.д. /2010г. ІІ т.г.о., в което е прието, че „само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение от отклоняване от проверка за алкохол”. Развитите съображение за процесуално нарушение от страна на ВТРС поради непостановяване на неприсъствено решение не касаят законосъобразността на постановеното решение, тъй като в дискрецията на съда е да прецени, дали са налице предпоставки за постановяването на такова съгласно нормата на чл.239 ал.3 от ГПК. Определението на съда, с което се произнася по това искане на ищеца не подлежи на контрол от горна инстанция. ВТРС е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца да доказва виновното отклонение от проверка за алкохол, а не причината за напускане на ПТП, тъй като ищеца трябва да докаже всички положителни факти от фактическия състав на чл.274 ал.1 от КЗ. Водим от горното, съдът: РЕШИ ПОТВЪРЖДАВА решение № /16.10.2012г. на ВТРС постановено по гр.д /2012г. като правилно и законосъобразно. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2. |