РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Перник, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500190 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от МБАЛ „Р. А.“ АД П., чрез пълномощника
адв.А., против решение № 1413/22.12.2022 г. по гр.д. № 4426/2022 г. по описа на Районен
съд– Перник. Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се
твърди, че:
Районния съд бланкетно се е позовал на закона и задължителната съдебна
практика, без да е категорично доказан нито един от елементите на фактическият състав на
чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД. Това е довело до необоснованост и незаконосъобразност на
съдебният акт.
Според жалбоподателя изследвайки детайлно всеки от елементите на състава на
чл.45 във връзка с чл.49 от ЗЗД, в съответствие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се формира обоснован извод, че при постановяване на решението си съда е
пренебрегнал основни факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на
обективната истина, не е обсъдил в цялост всички представени по делото доказателства и е
кредитирал избирателно събраните в хода на производството такива, основно в полза на
ищцата.
1
Така районния съд не бил отчел на първо място, че д-р Г. К. е извършила
съответното диагнистично изследване в качеството си на служител на друго лечебно
заведение, а не на ответното.
Твърди се също така, че съда погрешно е дефинирал състоянието на ищцата при
постъпване в ответното дружество като „спешно“, което категорично не кореспондира с
легалната дефиниция за спешност. Именно поради това след извършените необходими
прегледи и изследвания същата правилно е насочена за домашно лечение, с оглед липсата на
индикации за хоспитализация и необходимост от стационарно болнично лечение. Това
обуславя и извода за липса на противоправно действие или бездействие на лекарският екип
извършил прегледа на ищцата.
Районния съд погрешно бил изложил подробни мотиви относно неизвършване на
правилни изследвания, непоставяне на правилна диагноза и не хоспитализиране на ищцата в
ответното болнично заведение, тъй като не съобразил действащата нормативна уредба,
която изчерпателно регламентира, в кои случаи и състояния на спешност пациента подлежи
на незабавна хоспитализация в болнично лечебно заведение и при какви анамнестични
данни и резултати от извършени изследвания, същият се насочва за домашно лечение.
Според изложеното в жалбата лекарят извършил прегледа и назначил
изследването в СПО е оказал необходимата медицинска помощ, в съответствие със
състоянието на пациентката, което категорично не е било спешно и с оглед
професионалните си компетенции е извършил преценка по медицинска целесъобразност,
като е насочил същата за домашно лечение.
С оглед на всичко така изложено се моли отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново такова с което да се отхвърли изцяло предявения иск.
Претендират се съответни разноски.
От въззиваемата е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез нейния
пълномощник. По подробно изложени мотиви се сочи, че първия съд в цялост е обсъдил
всички събрани и приети по делото доказателства, въз основа на които е формирал
законосъобразни и правилни изводи относно дължимото обезщетение. В допълнителни
писмени бележки се възразява против изводите на назначената във въззивното производство
медицинска експертиза и се моли същата да не бъде ценена.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
2
правна страна следното:
От фактическа страна:
От показанията на свидетелката В. П. се установява, че на *** г. ищцата М. М. е
получила битова травма на трети пръст на дясна ръка при затискане от врата на асансьор.
Това наложило същата да отиде на преглед в Спешно приемно отделение /СПО/ към МБАЛ
„Р. А.“-П.. Там дежурният лекар д-р Ц. Г. извършил преглед на пациента, за което е издал
лист за преглед на пациент /л.92 от делото/, в който е поставил диагноза: „Контузия на пръст
на ръката, без увреждане на ноктите“ и е назначил образно изследване /лист 8 от делото/.
Неоснователни в този смисъл са възраженията на ищцата поддържани пред въззивния съд,
че преглед не й бил извършван. От цитираният лист е видно, че в него е отразен часа на
постъпване на М. в Спешно отделение на МБАЛ Р.А. П., снета й е анамнеза, отразено е
обективното й състояние и назначените изследвания.
Видно от резултата от образното изследване /л.9 от делото/, разчетено от д-р Г.
К., същата е приела, че няма данни за фрактура на обхванатите костни структури. Предвид
резултата от образното изследване и липсата на каквито и да е обективни данни за
увреждане на меките тъкани в СПО към МБАЛ „Р. А.“-П. не предприели допълнителни
медицински действия, а ищцата била насочена към домашно лечение с компреси за
намаляване на получения оток.
Видно от съдебномедицинската експертиза на в.л. С., на *** г. ищцата е била на
преглед в Групова практика за СМП, където отново не е констатирана увреда на меките
тъкани и М. е насочена за рентген. На *** г. е извършена нова рентгенография на
травмираната ръка, която показва счупване на върха на дистална фаланга на трети пръст под
нокътната плочка, без разместване на фрагментите.
От заключението на в.л. Т. и епикриза от *** г. се установява, че поради
продължаващите болки и след консултация с ортопед ищцата постъпила за оперативно
лечение в МБАЛ Л. ЕАД С., където било установено прекъсване на екстензорно сухожилие
на трети пръст довело до деформация тип „лебедова шия“ на същия пръст.
Усложнението получено от ищцата е оформената деформация на пръста с
ограничение на движенията в резултат от прекъсването на екстензорното сухожилие.
Счупването на пръста не е в зоната на сухожилната увреда и е зарастнало без развитие на
усложнения.
От цитираото по- горе заключение и приетите като писмени доказателства
медицински документи е видно, че ищцата М. П. М. е провела три хирургични интервенции
на увредата на сухожилието, съответно през 2017 г., 2020 г. и 2022 г. и рехабилитация в
специализирана болница през 2017 г. Общият период на лечението от травмата е повече от 5
години, като се има предвид, че лечението не е протекло през целия период, а е било на
етапи. Към момента травмираният пръст има ограничение на сгъването в двете
интерфалангеални стави, оформена деформация, както и частично нарушение в хватателната
функция на ръката. Това ограничение е възможно да се подобри в бъдеще след провеждане
3
на активна рехабилитация, но не и до нормалния обем на движение на пръста. Ищцата се
оплаква от периодични болки и образуване на отоци в трети пръст, провокиращи се от
натоварване и при смяна на времето.
И двете вещи лица- и доктор Т., и доктор С. /макар и по различни съображения/
установяват, че няма причинно-следствена връзка между настъпилите усложнения и
ненавременното установяване на сухожилната увреда.
Поради вътрешни противоречия и необоснованост в част от експертизата на в.л.
Т., а именно по въпросите проведен ли е преглед на ищцата в Спешно отделение; ако такъв
преглед е проведен, налице ли е причинно следствена връзка между настъпилите
усложнения в лечението на М. и късното диагностициране на увреденото сухожилие, както
и в какво се изразява добрата медицинска практика в случаи като процесния възивния съд
назначи нова медицинска експертиза. Съдът не кредитира заключението на в.л. Т. в частта с
която твърди, че липсва проведен преглед на ищцата, тъй като такъв се доказва по
безспорен начин от изготвения от д-р Ц. Г. лист за преглед на пациент В 406.2, 406.1 № ***
г. на МБАЛ Р. А. АД П.. Съответно извода, че липсва посочената по- горе причинно
следствена връзка на това основание е очевидно несъстоятелен. Съдът не кредитира и
даденото от в.л. Т. пред районния съд /с.з. 09.11.22 г./ определение за добра медицинска
практика, тъй като същото е общо за преглед на пациент, а не е конкретно за пациент с
травма, като процесната.
Със заключението на в.л. С. по изготвената от него допълнителна съдебно
медицинска експертиза горните противоречие и неясноти са изясниха по категоричен начин.
Съдът кредитира това заключение, тъй като то е последователно, ясно и основано на
събраните по делото доказателства. Така се установява безспорно, че за случаи като
процесния добрата медицинска практика включва три етапа: преглед за наличие на кожно
увреждане- рана; след това се търси деформация на пръста от което може да се
диагностицира счупване и най- накрая отпадане на функция, което предполага увреждане на
сухожилие. Заключението на в.л. С. е, че в случая при прегледа в ответното дружество тази
добра медицинска практика е спазена от лекаря в Спешно отделение. Същият не е имал
никакви обективни данни от които да може да предположи увреждане на сухожилие, за да
насочи ищцата към съответен специалист и/или лечение. Такива обективни данни и според
С., и според в.л. Т. е специфична позиция на пръста- „лебедова шия“ или „бутониерна
деформация“. Те не са били налице дори десет дни след прегледа в МБАЛ Р. А. при
посещението на М. в Групова практика за СМП. Тези обективни данни за увреда на
сухожилие са констатирани чак при постъпване на ищцата за оперативно лечение в МБАЛ
Л., където в епикриза от *** г. е отразено наличие на „деформация на 3 пръст на дясна ръка
под формата на лебедова шия“.
При така установените факти въззивния съд направи правни изводи различаващи
се от тези на първата инстанция.
Няма съмнение, че независимо от това дали състоянието на пациента може да се
определи като спешно или не, щом лекуващия лекар в СПО при МБАЛ П. е приел същия, то
4
той дължи спазване на установения в правните норми медицински стандарт и добра
медицинска практика. Без значение за отговорността на ответната болница е и факта, че
разчитането на назначеното рентгенографско изследване е осъществено практически от
друго дружество.
Същественият въпрос за определяне основателността на предявения иск е дали
при прегледа на пациента лекуващия лекар е спазил качество на медицинската помощ,
което се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за
лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по
реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина.
Отговора на този въпрос съобразно заключението на в.л. С. е, че лекаря в
ответното болнично заведение е спазил всички стандарти за качество на медицинската
помощ. Следва отново да се подчертае, че при прегледа в СПО при МБАЛ Р. А. П. на
увредения пръст на ищцата не са били налице видими, обективно съществуващи признаци
/т.нар. „лебедова шия“ или „бутониерна деформация“/ от които медицинското лице да е било
длъжно да предположи, че е налице увреда на меките тъкани. Това обстоятелство е
безспорно, тъй като такава увреда не е констатирана и при последващите прегледи на М. от
личния й лекар /*** г./ и лекар ортопед- травматолог при „Групова практика за
специализирана медицинска помощ“ /*** г./. В издадените при тези прегледи амбулаторни
листове съотв. № *** и № *** е отразено само „открита рана с увреждане на ноктите“ и
„видимо изразен оток на длан и пръсти с усет за скованост, ограничени и болезнени
движения на пръстите“, като в.л. С. изяснява, че този ограничен обем на движение се дължи
на болката и получения оток.
От заключенията на в.л. Т. и С. се установява еднозначно и това, че неправилно е
разчетена първоначалната рентгенография, но между констатираното впоследствие
счупване на края на дисталната фаланга и увреденото сухожилие няма функционална и
причинно следствена връзка, тъй като двете са на различни места на пръста.
При всичко така изложено дотук районния съд неправилно е приел, като се е
позовал на част от заключението на в.л. Т., че предявения иск е доказан в своето основание.
Да, в крайна сметка ищцата е получила като увреждания: счупване на крайна
фаланга на трети пръст на дясна ръка и прекъсване на екстензорно сухожилие на трети
пръст довело до деформация тип „лебедова шия“ на същия пръст и това е правилната
диагноза. В противоречие със събраните по делото доказателства обаче районния съд е
приел, че вина за неправилното диагностициране на сухожилната увреда носи ответното
лечебно заведение. Както се изясни по- горе това обективно към момента на прегледа в
СПО МБАЛ П. е било невъзможно.
Неправилно също така и в противоречие, и с двете изслушани заключения на
вещите лица по СМЕ районния съд е приел, че, за да се постави неправилна диагноза
водещо значение има неправилното разчитане на образното изследване /л.9 от делото/ от д-р
5
Г. К., съгласно което в същото няма данни за фрактура на обхванати костни структури.
Лекарите в ответната болница не са отчели, че е възможно в процесния случай да има
усложнение, свързано със сухожилията на ищеца, не защото неправилно е била разчетена
рентгенографията, а защото не е имало изразени обективно видими признаци за увреда на
сухожилие. Първия съд изобщо не е отчел, че такива не са били налице и при последващите
цитирани по- горе прегледи от различни лекари- на *** г. и на *** г.
Медицинският деликт е специален, защото е свързан с качеството на
делинквента, а именно лице, което има необходимата и призната от закона правоспособност
да упражнява лекарска професия при определени и регламентирани от закона правила и
стандарти, както и поради общественозначимата функция, която лекарят има. Нарушаването
им чрез действие или бездействие ги определя като противоправни, тъй като не съответстват
на добрата медицинска практика и приетите медицински стандарти. Винаги, когато лекарят
е нарушил правилата за добросъвестно, качествено и навременно оказване на медицинска
помощ, когато е допуснал грешка при диагностицирането и лечението и от това са
настъпили вреди за здравето на пациента, има нарушаване на правилото на закона да не се
вреди другиму. Вредата се изразява в увреждане или влошаване на здравето на пациента в
следствие на провежданото по отношение на него лечение. Между поведението на
правоспособния и практикуващ лекар и вредата трябва да има причинна връзка, която
подлежи на доказване от ищеца в един процес. Основната цел на медицинската помощ е да
помогне на пациента във връзка с неговите здравословни оплаквания, от която да настъпят
благоприятни последици от лечението.
Така, в хода на настоящето производство по предявения иск по чл.49, вр. чл.45
ЗЗД въззивния съд след като изходи от събраните конкретни доказателства описани по-
горе, намери, че не са се осъществели всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Предприетите действия от медицинските специалисти в
ответното болнично заведение отговарят на дължимото съобразно утвърдените медицински
изисквания и не е допуснато нарушението на утвърдените медицински стандарти и
правилата за добрите медицински практики.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се
ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие или бездействие, то
да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при
или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за
причинените вреди. В конкретния случай бездействието на лекуващия лекар не е
противоправно, поради което не може да се ангажира отговорността на възложителят-
МБАЛ Р.А. /ПП на ВС № 7/29.12.1958 г. /. Исковете, предявени срещу него са
неоснователни.
Това налага решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част за
сумата от 13 000 лв. да се отмени, вкл. и в частта на разноските присъдени в тежест на
ответника и вместо него да се постанови друго с което този иск да се отхвърли.
С оглед изхода на делото в тежест на ищеца следва да се присъди остатъка от
6
доказания хонорар на адв.А. в размер на 539.50 лв. /830-290.50 лв./ пред районния съд и
разноските за д.т. пред въззивния съд в размер на 260 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1413/22.12.2022 г. по гр.д. № 4426/2022 г. по описа на
Районен съд– Перник В ЧАСТТА МУ С КОЯТО МБАЛ „Р. А.“-П., с ЕИК:********* и
адрес: *** е осъдена да заплати на М. П. М., с ЕГН:********** и с адрес: ***, чрез
пълномощника и адв. Б., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 13 000,00 лв.
/тринадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания /проведени три операции, невъзможност да се
обслужва сама пълноценно, рехабилитация за възстановяване, травми върху психиката и
самочувствието/ в резултат на медицински деликт- неправилното лечение на *** г. от страна
на дежурния лекарски екип в МБАЛ „Р. А.“- П. на счупването на дисталната фаланга на
трети пръст на дясна ръка и прекъснато екстензорно сухожилие на пръста, КАКТО И В
ЧАСТТА с която МБАЛ „Р. А.“-П., с ЕИК:********* и адрес: *** е осъдена да заплати на
М. П. М., с ЕГН:********** и с адрес: ***, чрез пълномощника и адв. Б., сумата от 1657,50
лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна
такса и експертизи в съответствие с уважената част от иска И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. П. М., с ЕГН:********** и с адрес: ***, чрез
пълномощника и адв. Б., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД против МБАЛ „Р. А.“-П., с
ЕИК:********* и адрес: *** за заплащане сумата от 13 000,00 лв. /тринадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания /проведени три операции, невъзможност да се обслужва сама пълноценно,
рехабилитация за възстановяване, травми върху психиката и самочувствието/ в резултат на
медицински деликт- неправилното лечение на *** г. от страна на дежурния лекарски екип в
МБАЛ „Р. А.“- П. на счупването на дисталната фаланга на трети пръст на дясна ръка и
прекъснато екстензорно сухожилие на пръста.
ОСЪЖДА М. П. М., с ЕГН:********** и с адрес: ***, чрез пълномощника и адв.
Б., да заплати на МБАЛ „Р. А.“-П., с ЕИК:********* и адрес: *** сумата от 539.50 лева-
разноски пред районния съд за адв. възнаграждение и сумата 260 лв. д.т. по въззивната
жалба.
Решението в необжалваната му част по отношение отхвърляне иска до пълния
претендиран размер от 20 000 лв. е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване
му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8