Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/03.02.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито
съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 40/2021
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)
и е второ поред, след като с решение № 1116/28.01.2021 г. по адм. дело №
1425/2020 г. по описа на ВАС е отменено решение № 431/31.10.2019 г. по адм.
дело № 261/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Образувано е по искова молба на К.И.К. с ЕГН ********** (починал в
хода на делото и заместен на основание чл. 227 от ГПК от своите наследници по
закон – Т.Я.К. и И.К.К.) и Т.Я.К. с ЕГН **********, уточнена в съдебни заседания от 05.06.2019 г. и 15.03.2021 г., с която
срещу община Балчик са предявени обективно и
субективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени
на ищците неимуществени вреди в размер на по 20 000 лева за периода от
01.01.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба – 18.04.2019 г., изразяващи се в
стрес, притеснения, влошаване на здравословното състояние и разочарования в резултат от незаконните актове, действия и
бездействия на общинската администрация, довели до влошаване на жизнената им среда и качеството
им на живот поради намалена слънчева светлина и увеличения шумов фон в тяхното
жилище, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите, както и за заплащане на обезщетение за причинени
на ищците имуществени вреди в
размер на по 50 000 лева за периода
от 01.01.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба – 18.04.2019 г., изразяващи се в намаляването на
пазарната цена на имота им, съставляващ УПИ
ХІІІ-286, в кв. 32 по ПУП – ПРЗ на с. Кранево, община Балчик, в резултат на
изградения незаконен строеж на Ц.З.С.и Н.Й.С.в съседния УПИ ХІІ-285 в кв. 32 по
ПУП – ПРЗ на с.Кранево, община Балчик, станал възможен вследствие на неправомерните актове, действия и бездействия
на общинската администрация, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковете до
окончателното плащане на сумите. В исковата молба се излагат обстоятелства, че в съседния имот на
ищците, собственост на Ц.З.С.и Николай
Йорданов Сяров, е изградена
пристройка към жилищна сграда в отклонение от ПУП и разпоредбите на ЗУТ и на
отстояние по-малко от допустимото. Незаконната постройка намалява достъпа на слънчева и
дневна светлина поради засенчване, влошава гледката и увеличава шума, като по
този начин влияе негативно върху качеството на живот на ищците и върху
пазарната цена на имота им. Твърди се, че ако при строителството на
пристройката са били спазени разпоредбите на ЗУТ – чл. 30, ал. 1, чл. 31, ал. 5
и чл. 24, ал. 1, в териториален обхват засенчването на имота им би могло да
бъде минимално. Съседите са извършили строителството, без да осъществят
предвиденото по ПУП – ПРЗ свързано застрояване в двата имота. След издаването
на РС двукратно са допуснати изменения в одобрения инвестиционен проект, което
е недопустимо, тъй като става въпрос за съществени отклонения от първоначалния
проект – обособяване на сутерен и промяна на височините (кота корниз). Пристройката
на С. е изградена при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект.
Не е спазено изискването за увеличаване на отстоянието до имотната граница, за
дълбочината на застрояване след 14 – ти метър и за височина. Измененията на
проекта са извършени в нарушение на разпоредбите на чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 4
и ал. 4 от ЗУТ. Изградената пристройка, заедно със съществуващата от преди това
жилищна сграда, включват около двадесет стаи. Намерението на С. е да развиват в
сградата търговска дейност, което е предпоставка за достъп на много хора и ще
доведе до шум и неудобство за ищците и живущите в района. Протоколът за
определяне на строителната линия и ниво на строежа е съставен на 25.06.2009 г.,
но фактически строителството е започнало още на 05.11.2008 г. Във връзка с подадена жалба
от първия ищец през 2009 г. община Балчик е приела, че е налице незаконно
строителство, но независимо от тези констатации длъжностни лица на общината на
23.04.2010 г. са съставили констативен протокол, в който са декларирали, че строежът на С. съответства
на издадените строителни книжа.
През 2010 г. е извършена проверка от РДНСК Североизточен район, при която е констатирано, че са налице
отклонения от ПУП по отношение на допустимата височина на сградата. Въпреки това община Балчик не е съставила акт за незаконно
строителство и не е издала
заповед за неговото премахване. Сочи се, че многократно безрезултатно К. се е обръщал с молби до общината за предприемане
на необходимите действия за премахване на незаконния строеж. Бездействието на общината е
станало причина през 2012 г. ищците да предявят срещу С. искове по чл. 109, ал.
1 от ЗС за премахване на изградения в имота им незаконен строеж, но с решение
на Районен съд – Балчик по гражданско дело № 283/2012 г., потвърдено с решение
по в.гр.д. № 294/2014 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, те са отхвърлени.
Твърди се, че според решаващите мотиви към решението на ДОС липсва
неправомерност в действията на С. и единствено отговорна за незаконността на строежа е
община Балчик. Сочи се, че в съответствие
с чл. 35 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи К.са
сезирали с индивидуална жалба Европейския съд по правата на човека, но с
решение от 13 септември 2018 г. тя е обявена за недопустима по съображения, че
не са изчерпани националните средства за правна защита. Поради това
единствената адекватна форма на процесуална защита за ищците е искът за
обезщетение за вреди, настъпили в резултат от неправомерните актове, действия и
бездействия на общинската администрация, довели до одобряването на незаконни
строителни книжа и направили възможно изграждането и съществуването на незаконния
строеж. Твърди се, че административните актове, с които са издадени и одобрени
строителните книжа за незаконната сграда на С., не са отменени по съответния
ред. Сочи се, че ищците нямат правна възможност да искат отмяната им, поради
което съдът следва да се произнесе инцидентно по законосъобразността им. По тези
съображения се иска ответната община да бъде осъдена да заплати на К.обезщетение
за причинените им неимуществени и
имуществени вреди в посочените размери. Налице е и искане за присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответникът – Община Балчик, чрез процесуалния
си представител, излага съображения за недопустимост на предявените искове поради липса на надлежна пасивна процесуална
легитимация да отговаря по тях. Твърди, че към годината на започване на процесното
строителство община Балчик не е била надлежен контролен орган за установяване законността
на строежа. До 26.11.2012 г.
установяването и премахването на незаконно строителство се е осъществявало
единствено от началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице,
поради което няма как да се вменява вина на ответната община. В условията на евентуалност изразява становище за
неоснователност на предявените искове поради липса на елементите на фактическия
състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прави възражение и за изтекла
погасителна давност за периода от 2008 г. до 2013 г. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер съгласно НЗПП. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение
за неоснователност на предявените искове. Счита, че строежът в съседния имот не се явява
незаконен, за да налага действия от страна на общината по неговото премахване. Излага
становище, че не е доказано наличието на незаконосъобразно действие или
бездействие на общината, нито наличието на претърпени от ищците имуществени и
неимуществени вреди, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
С настоящите искове се претендира
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
длъжностни лица и органи на община Балчик, с оглед на което са предявени против надлежен
ответник по смисъла на чл. 205 от АПК. Въпросът дали общинската
администрация е била компетентна или не да констатира и премахва незаконно
строителство не е свързан с допустимостта на исковете, а с тяхната
основателност, тъй като касае
материалноправната легитимация (която предпоставя
съществуващо правоотношение), а не процесуалната легитимация на ответника (която следва от правните
твърдения на ищеца). С оглед на това исковете са
процесуални допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно приложения по делото нотариален акт № 14/21.12.1995 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, К.И.К. е закупил по време на брака си с Т.Я.К. дворно място на площ 586 кв.м., урегулиран в парцел ХІІІ - 385,
кв.32 (сега УПИ ХІІІ - 286) по плана на с. Кранево, общ. Балчик, ведно с
построената в имота двуетажна масивна сграда, с разгърната застроена площ от
115 кв.м. (лист 10 от АД №
261/2019 г.).
С разрешение за строеж № 316/18.12.1996 г. на началник отдел „ТРС“ при община
Балчик на К. е разрешено изграждането на гараж (лист 12 от АД № 261/2019 г.) на границата с парцел ХІІ-386 в кв.32 по плана
на с.Кранево, общ. Балчик въз основа на нотариално заверено съгласие на
собственика на съседния парцел (лист 13 от АД № 261/2019 г.).
През 2007 г. с РС на К. е
разрешено да извърши надстройка на гаража (лист 14 от АД № 261/2019 г.).
Въз основа на договор за покупко
– продажба, обективиран в нот. акт № 82, т.ІІ, дело № 472/2002 г., Ц.З.С.и Н.Й.С.са придобили по време на брака си
собствеността върху съседния парцел ХІІ-386 в кв. 32 (сега УПИ ХІІ-285) по
плана на с.Кранево, общ.Балчик, ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда. С РС № 46/13.02.2008 г. главният архитект на община Балчик им е разрешил да построят пристройка към жилищната сграда,
със ЗП 84.00 кв.м. и РЗП 336 кв.м., пета категория (лист 62 от АД № 261/2019 г.). По делото са представени всички
строителни книжа и документи, касаещи процесния строеж (лист 87-100 от АД № 261/2019 г.). На 25.06.2009 г. е издаден протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителната линия и ниво на строежа.
На 09.10.2009 г. К.К. е подал
жалба до кмета на община
Балчик, с която е поискал да бъде
извършена проверка при извършването на пристройка към жилищна сграда в УПИ
ХІІ-285, кв.32, а именно дали са спазени отстоянията спрямо границите на
парцела, спазена ли е кота „00“ при даване на строителна линия, спазени ли са
нормативите за кинт, плътност и озеленяване и др. (лист 46 от АД № 261/2019 г.). В отговор на жалбата кметът на община Балчик е отговорил на К.,
че за строежа има издадено РС. Влезлият в
сила ПУП предвижда свързано застрояване за неговия и съседния имот. Одобреният
проект следва да се приведе в съответствие с предвижданията на плана, като
височини, отстояния ще се определят с изработване на РУП съгласно чл. 113 от ЗУТ. Строежът ще бъде спрян на основание чл. 224 от ЗУТ. Писмото на кмета на община Балчик е с
изх.№ 94К-200-2≠1 от 16.12.2009 г. (лист 27 от АД № 261/2019 г.).
По делото няма данни строежът да
е спрян. На 16.03.2010 г. и 24.03.2010 г. К. е подал две нови жалби до община Балчик, като в едната от тях е твърдял,
че височината на постройката не е съобразена с нивото на терена и не са спазени
отстоянията между двата имота, а в другата, че одобреният проект не отговаря на
действащия ПУП, който предвижда свързано застрояване. Няма доказателства по
делото за произнасяне по тези жалби.
На 01.04.2010 г. К. е подал жалба и до началника на РДНСК
Североизточен район с твърдения за незаконност на строежа. В отговор на тази жалба, както
и на три други жалби от 08.03.2010 г., 16.03.2010 г. и 24.03.2010 г. е
изпратено писмо от началника на РДНСК – СИР с изх.№ Дч-23-00-066 от 13.04.2010
г. (л.270 от АД № 261/2019 г.). В писмото е посочено, че след извършена
проверка е установено, че с проектирането на сутеренния етаж височината на
пристройката откъм североизточната фасада е 12, 80 м, което е отклонение на ПУП
по отношение на допустимата височина. Констатирано е и несъставянето на констативен
акт обр. 3 съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 3/ 2003 г. Наредено е спиране на
строежа, като преди продължаване на грубия строеж е разпоредено възложителят да
предприеме действия за коригиране на одобрения проект по реда на чл. 154, ал. 5
от ЗУТ за привеждане на проекта в съответствие с предвижданията на действащия
ПУП по отношение на предвидената височина на строежа, а лицето, упражняващо
строителен надзор, да представи констативен акт обр. 3. Посочено е, че в случай
че не бъдат предприети необходимите действия строежът ще се третира като
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
На 23.04.2010 г. е отправено
заявление от консултанта (строителния надзор) на строежа до кмета на община
Балчик с искане за извършване на проверка от длъжностно лице от общинската
администрация след завършване на СМР по фундаментите на строежа. На същата дата
е издаден констативен акт (обр. 3) за установяване съответствието на строежа с
издадените строителни книжа и за това, че ПУП е приложен по отношение на
застрояването, подписан от длъжностното лице от общинската администрация,
консултанта и строителя на обекта. Според констатациите в него няма допуснати
отклонения и ПУП е приложен по отношение на застрояването.
На 27.07.2010 г. е подадена жалба
от К. ***, с която е отправено
искане за спиране на строежа. (лист 53 от АД № 261/2019 г.). Налице са данни за подадена жалба и на 15.11.2010
г. Няма доказателства за получени отговори по тези жалби.
По делото е приложен и сигнал до началника на ДНСК от 02.02.2011 г., но няма данни за подаването му
в ДНСК, нито в РДНСК (лист 54 от АД № 261/2019 г.).
От страна на ищците е заведено гражданско дело № 283/2012 г. по описа
на РС – Балчик. Предмет на делото са
предявени от К.срещу съпрузите С. искове по чл. 109, ал. 1 от ЗС. С решение № 36 от 28.02.2014 г. районният съд е отхвърлил исковите им претенции. Решението на първоинстанционния
съд е потвърдено с решение № 260 от 09.07.2014 г. по в. гр. д. № 294/2014 г. на ОС – Добрич. В мотивите и към двете решения е прието, че строежът е извършен при допуснати
нарушения на строителните правила и норми, но не е доказано, че пречи на ищците да упражняват в
пълен обем правото си на собственост според нуждите и предназначението на
имота, поради което предявените искове са неоснователни.
На 01.07.2014 г. и 10.09.2014 г. ищецът
отново е подал жалби срещу строежа в съседния имот. От представените по делото становища
от К. ***/2019 г.) се установява, че по повод на жалбата от 01.07.2014 г. има
изпратено писмо с изх.№ 94К-200-2≠8/27.08.2014 г. на община Балчик.
На 13.11.2018 г. е подадена нова
жалба от ищеца до кмета на община Балчик с идентично искане за извършване на
проверка и предприемане на необходимите действия за спиране на незаконния
строеж и за неговото премахване. По тази жалба е изпратен отговор с изх.№
94-00-1145-001/ 15.01.2019 г. на кмета на община Балчик, с който К. е уведомен,
че е извършена проверка в електронния масив на общината и на място от служители
на отдел „ИДК“ при ОбА – Балчик, при които е установено, че жалбите му през
годините са обследвани от РО НСК Добрич при РДНСК СИР и е получил отговор по
тях. Посочено е, че е налице влязло в сила решение по гр.д. № 283/2012 г. по
описа на Районен съд – Балчик, с което община Балчик е длъжна да се
съобрази.
В хода на съдебното производство
при първото разглеждане на делото е изслушана единична съдебнотехническа
експертиза, съгласно която в съседния УПИ ХІІ – 285, в кв.
32 по плана на с. Кранево е изградена триетажна пристройка към съществуваща
жилищна сграда на отстояние от страничната вътрешнорегулационна граница с имота
на Кръстеви. След запознаване с
действащия ПУП – ПРЗ за населеното място (към датата издаване на РС и досега) и
издадените строителни книжа вещото лице е установило, че според ЗП в двата УПИ
(на ищците и на С.) е предвидено застрояване, което може (но не е задължително)
да се разположи на общата им странична вътрешнорегулационна линия и на
разстояния от останалите регулационни линии : до уличните – на югозапад и запад
– 3м; до страничните – на югоизток и изток – 3м, на североизток – 5м, като за
УПИ ХІІ североизточната линия се явява странична, а за УПИ ХІІ – дъно на имота.
Проектното застрояване е нанесено с червени прекъснати ограничителни линии –
навсякъде, дори и по общата вътрешнорегулационна линия. Показателите на
застрояване, нанесени в матрицата, съответстват на малкоетажно жилищно
застрояване “Жм” с височина до 10 м (3 ет.), плътност Пзастр. – до 60 %,
интензивност Кинт – до 1,2, озеленяване Позел. – мин.40 %, с приземен етаж с
гаражи (П) или с магазин (М), начин на застрояване – с възможност за избор –
свободно (е) или свързано в два имота (д). На 05.02.2008 г. е издадена скица №
91 – извадка от одобрения ПУП на процесния УПИ ХІІ – 285. Към жилищната сграда
в имота на ръка с молив е нанесена пристройка, което може да се приеме за
указан начин на застрояване.
Съгласно заключението на вещото лице за строежа: „Пристройка към жилищна сграда
ЗП 84 кв.м., РЗП 336 кв.м.“, пета категория, в УПИ ХІІ, кв. 32 по плана на с.
Кранево, ПИ 39459.502.285, са одобрени три инвестиционни
проекта. Първият проект е одобрен
от главния архитект на 13.02.2008 г., когато е издадено и
РС. В рамките на ограничителните
линии е предвидено свободно застрояване – триетажната пристройка се разполага
до североизточната стена на съществуващата жилищна сграда, на 3, 00 м от
западната граница, на 3, 48 м от източната граница, на 5, 00 м от границата в
дъното на имота. Строежът не отговаря напълно на този проект, защото в проекта не е предвиден
полуподземен етаж; кота 00 в проекта е
60.70, а на строежа е 62.00, покривната тераса в проекта е покрита изцяло, а
впоследствие покритата площ е намалена. Вторият проект е изработен на основание чл. 154, ал. 2,
т. 5 от ЗУТ и е одобрен от главния архитект на 30.10.2008 г. Той е изготвен преди да започне
строителството на обекта и предвижда обособяване на полуподземен (сутеренен)
етаж на кота 2, 70. За одобряването му е издадена забележка към РС от главния
архитект, която не е нанесена в самото разрешение за строеж. Строежът не отговаря
напълно на този проект – кота 0,00 в проекта е 60, 70, а на строежа – 62, 00;
покривната тераса в проекта е покрита изцяло, а впоследствие покритата площ е
намалена. Третият проект е
изработен на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ по повод на писмото на началника
на РДНСК – СИР, с което възложителят на строежа е задължен да предприеме
действия за коригиране на одобрения проект по отношение на височината на
строежа. С него са променени вертикалната планировка и покрива с цел да се намали
височината на сградата. Проектът е одобрен на 15.07.2010 г. На същата дата главният архитект е
вписал забележка в РС. Според експертизата строежът не отговаря напълно и на този проект – не е изпълнена вертикалната
планировка, не е изпълнен околовръстният тротоар така, както е даден в
архитектурните чертежи на фасадите, към западната фасада има пристройка на кота
2.00, с височина 2.00 м, на разстояние 1.40 м от оградата със съседния УПИ ХІІІ
на ищците, каквато в проекта няма, променени са формата, размерите и височината на покрива.
При изслушването му в съдебно
заседание вещото лице е дало становище, че допуснатите отклонения от
инвестиционните проекти не са съществени. Изразило е мнение, че дори всичко да е било
изпълнено съгласно проекта, това не би могло да допринесе до откриване на
гледка към морето и да ослънчи двора на ищците.
При първото разглеждане на делото е назначена и съдебно –
психологична експертиза, която не е оспорена от страните. От пълното
психологическо изследване е установено, че системните междуличностни вражди със
собствениците на съседния имот са довели до кверулантното поведение на ищците в търсене на
собствено удовлетворение за нарушена спрямо личните им разбирания и очаквания
правда, а оттам и до вандалски действия
върху фасадата на къщата им. Всичко това съвкупно и поотделно е предизвикало трайни психични
напрежения у ищците с протрахиран
характер, които са преминали на ниво
ПТСР. Към експертизата и
към исковата молба са приложени редица медицински документи (епикризи и амбулаторни листи) относно
здравословното състояние на ищците през исковия период. Според част от амбулаторните листи за периода
2016 г. – 2019 г. и двамата съпрузи К.са били диагностицирани с рецидивиращо
депресивно разстройство, като в анамнезите на някои от тях се споменава за тревожност
и безпокойство вследствие на дълговременна обременяваща (стресогенна) житейска
ситуация. Според друга част от медицинската документация първоначалният ищец К.К.
е страдал от редица заболявания, в т.ч. и сърдечни заболявания, които са с
давност най-малко от 1997 г., като през исковия период е постъпвал няколко пъти
в болница с различни сърдечни и други здравословни оплаквания, в т.ч. и
претърпян исхемичен мозъчен инсулт. При изслушването му в съдебно заседание
вещото лице е посочило, че не може да се каже, коя е била първопричината, дали
депресивното състояние е провокирало сърдечните заболявания и инсултите или обстоятелствата, в които ищците са попаднали, е провокирало заболяванията, а оттам насетне и депресивните
състояния. Според неговото
мнение не може да се отговори категорично, че единствената причина за
психичното им разстройство е строителството в съседния имот, защото в основата са
междуличностните отношения със семейство С..
По делото като свидетели на ищците са
разпитани Г.К.А.и И.М.Х..
Двамата свидетели живеят на семейни начала и са съседи на ищците и на
извършителите на строежа в съседния имот.
Свидетелят А.сочи, че познава К.от 20 години. Пристройката
в имота на С. била от десетина години. Свидетелят бил архитект по образование и
смятал, че е безразсъдство да се строи такова високо нещо, което ще се гледа от
всички съседи. Когато започнал строежът, К. го питал какво да прави. Свидетелят
го съветвал къде да подава жалби,
а понякога ходил
заедно с него в институциите. К.подавали
постоянно някакви жалби. Когато се събирали, все за този строеж си говорили. К.
сам подхващал, защото явно му било “болна тема”. Говорел за строежа и пред
гостите си. Според свидетеля К. изпадал в сътресения, поради което се налагало
да го води до болницата в гр. Варна. Това се случвало редовно, години наред. Първоначално къщата
на К.се отдавала под наем, но сега гостите намалели. Сочи, че имотът бил обявен
за продажба, но нямало интерес, защото кандидатите се отказвали, когато видели
строежа. Всичко това се отразило на здравословното състояние на К.. Веднага щом
излезел от болницата, питал какво да прави и къде да подаде жалби. Притесненията
му били все в тази насока. К. *** и не можел да допусне такова безразсъдство от
страна на общината. Чисто човешки го преживявал.
Свидетелката Х.твърди, че К.преживяли
много тежко този строеж, защото бил много “грозно нещо”. Съпрузите много се променили след
строежа. Т. получила неврози. Споделяла, че не иска да стои там. Непрекъснато
говорили за този строеж. Споделяли за това и пред гостите си. Случвало се е
няколко пъти да водят К. до болницата, защото той имал сърдечни проблеми. Преди
К.давали стаи за туристи, но през последните години не приемали гости. По-рано
оставали и през зимата, но сега идвали късно, през април. Не им се идвало в
имота, защото не се чувствали комфортно. Според свидетелката съседите С. са
многолюдно семейство, непрекъснато се двигал шум на двора им, което било
тормозещо. К.от години искали да продадат имота си и не желаели да бъдат там.
При повторното разглеждане на
делото е изслушана втора единична съдебнотехническа експертиза в изпълнение на
указанията на касационната инстанция да се изследва дали е налице или не
незаконно строителство в съседния имот.
Вещото лице по нея е повторило
констатациите си от първата съдебнотехническа експертиза, че за спорната пристройка
има одобрени и съгласувани три инвестиционни проекта, като изпълненият строеж
не отговаря напълно и на трите проекта. Повторило е и констатациите си по
отношение на предвижданията на действащия ПУП – ПЗ, касаещи конкретното предназначение
на имота (за малкоетажно жилищно застрояване), показателите на застрояване
съобразно устройствена зона Жм, характера на застрояване (ниско, с височина до
10 м) и начина на застрояване (е, д). Добавило е, че според плана новото
застрояване е нанесено като свързано в два имота (д) – със задължителни линии
на застрояване по общата вътрешнорегулационна линия със съседния УПИ ХІІІ, с
ограничителни линии на застрояване към останалите три регулационни линии. Посочило
е, че ако условието на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ не е изпълнено, застроителният план
предвижда възможност за свободно застрояване (е) в двата имота. Според вещото
лице при липса на съгласие за свързано застрояване от съседите в УПИ ХІІІ
(независимо от наличието на тяхна сграда на общата вътрешнорегулационна линия)
издадените строителни книжа за УПИ ХІІ съответстват на предвиждането на ПУП за
свободно застрояване (е). В ситуацията към архитектурната част на
инвестиционния проект е котирано разстояние от 3, 00 м от пристройката до
северозападната граница. Дълбочината на пристройката в тази част е под 14, 00 м
(от разпределението на първия етаж), като изискването на чл. 31, ал. 5 от ЗУТ е
спазено. В частта на стълбището, включено в пристройката, с дължина 4, 00 м,
има несъответствие с нормите и правилата за устройство на територията –
намалено разстояние (2, 20 м) до общата вътрешнорегулационна линия с УПИ ХІІІ. В
заключението е посочено, че е налице несъгласуваност между отделните части и на
трите проекта (архитектурна, конструктивна и геодезична), но според обясненията
на вещото лице в съдебно заседание тези несъответствия са отстраними и
несъществени. За строителството на обекта има издадени заповедна книга,
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво на строежа, актове обр. 7 и констативен акт обр. 3. Съгласно заключението
на вещото лице констативен акт обр. 3 се съставя след започване на
строителството, но в случая е бил съставен много по-късно, когато е бил готов
кофражът над третия етаж на кота + 8, 10. Третият инвестиционен проект, с който
е извършена поправка в абсолютната кота на първия етаж, също е изготвен и
одобрен след изграждане на строежа до кота + 8, 10. Според експертизата
строежът е изграден съобразно строителните книжа и документи и изпълнението му
не допринася, но и не пречи за разкриване на гледка към морето. Вещото лице е
констатирало, че процесната пристройка е разположена югоизточно от двуетажната
сграда на ищците, която няма прозорци към тази посока. Прозорците на техните
два етажа са на североизток. Това означава, че процесната пристройка може да
влияе в посока на намаляване на ослънчаването им само в първата четвърт на
деня, докато слънцето се издигне и застане на изток и то само през зимата.
Същото се отнася и за двора. Въз основа на тези констатации вещото лице е
направило заключение, че изграждането на строежа съобразно строителните книжа и
документи не може да увеличи процента на ослънчаване на двора на съседите. В
експертизата е посочено, че след издаването на РС са допуснати две изменения в
одобрения инвестиционен проект – първото е по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ и се
изразява в обособяването на сутеренен етаж под северната част на пристройката.
Второто е по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ и се изразява в промяна на абсолютната кота
на първия етаж на процесната пристройка от 60, 70 на 62, 00 вследствие на
грешка при определяне на ниво на строежа, както и в промяна на покрива с цел да
се спази максимално допустимата височина от 10 м. В заключението си вещото лице
е изложило, че са допуснати отклонения в одобрения инвестиционен проект – някои
от тях са отстранени (грешно определено ниво, превишена височина), но други не
са. Първото се изразява в намалено разстояние от 2, 20 до западната граница –
не по цялата дълбочина на сградата, а само в продължение на 4, 00 м при
стълбището. Това отклонение е заложено в одобрения инвестиционен проект. То не
нарушава предвижданията на ПУП (за малкоетажно свободно застрояване), но
нарушава строителните правила и норми (изискването на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ). Второто отклонение се изразява в изграждането на складово помещение с
височина 2, 00 м под западната входна площадка на 1, 40 м от западната граница.
Това отклонение е допуснато по време на строителството. То не нарушава
предвижданията на ПУП, но нарушава предвижданията на проекта и строителните
правила и норми (чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ). Третото отклонение се състои в
промяна на покрива над терасата – удължаване в източна посока. Това отклонение
е допуснато по време на строителството, след одобряване на втория проект. То
нарушава предвижданията на проекта, но не нарушава предвижданията на ПУП, нито
строителните правила и норми. При огледа на място вещото лице е установило, че
строежът не е завършен.
От съпоставката на двете
съдебнотехнически експертизи се установява съществено разминаване между
графичните им части, касаещо начина на застрояване в УПИ ХІІ и УПИ ХІІІ. И към
двете заключения са приложени скици извадки от действащия ПУП – ПРЗ, като в
едната линиите на застрояване на общата граница между двата УПИ са непрекъснати
плътни, а в другата са прекъснати ограничителни. Поради това е допуснато
извършването на трета съдебнотехническа експертиза, която да установи
действителния начин на застрояване в УПИ ХІІ. Според заключението на вещото
лице по тази експертиза предвиденият начин на застрояване за УПИ ХІІ-285, кв.
32 по ПУП - ПРЗ на с.Кранево от 2006 г. е свързано застрояване по вътрешната
странична граница със съседния в северозападна посока УПИ ХІІІ-286, кв. 32 (на
ищците), т.е. налице е свързано застрояване в двата УПИ. Планът на застрояване
е разработен с ограничителни линии на застрояване, до които може да се
застроява, и задължителни линии, до които се застроява задължително. Линията на
застрояване по общата граница с УПИ ХІІІ е плътна непрекъсната, т.е.
задължителна, а към останалите граници на УПИ – прекъснати, т.е. ограничителни.
Съгласно експертизата изборът на застрояване би следвало да се ограничи в
рамките на ограничителните линии на застрояване, но не и по отношение на
задължителните, т.е. не е задължително да се застрои пълният обем, предвиден с
ПЗ, но при спазване на задължителното застрояване по процесната граница. Подобно
изключение по прилагането на действащ ПУП – ПРЗ е допуснато с разпоредбата на чл.
134, ал. 7 от ЗУТ (в сила от 2015 г. ), но при наличие на нотариално заверено
съгласие на собствениците на двата УПИ. След преглед на приложените по делото
графични части на действащия ПУП – ПРЗ на с. Кранево от 2006 г. (л.83-85 от
настоящото дело) вещото лице е дало заключение, че процесният строеж не
съответства на предвижданията на ПЗ в частта, която не е проведена по
задължителната линия на застрояване по вътрешната граница между двата УПИ ХІІ и
УПИ ХІІІ. При изслушването му в съдебно заседание то е отговорило категорично, че
предвижданията по плана са за свързано застрояване между двата имота и
отразяването е с плътни червени линии.
След сравнителен анализ и оценка на
трите съдебнотехнически експертизи и приложенията към тях съдът намира, че
следва да кредитира третата съдебнотехническа експертиза в частта относно предвидения
начин на застрояване по плана и съответствието на строежа с този начин на
застрояване. Не може да се сподели становището на вещото лице по първите две
експертизи за факултативност на начина
на застрояване в двата имота в зависимост от наличието на съгласие на
собствениците им съгласно чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, защото тази разпоредба е приложима при устройственото планиране, а не и
при инвестиционното проектиране. Действително в матрицата на ПУП - ПРЗ е посочен начин на застрояване –
свободно (е) и свързано в два съседни УПИ (д), но от графичната част на плана е видно,
че е предвидено свързано застрояване по вътрешната странична граница между
двата УПИ. Линията на застрояване е плътна непрекъсната, т.е. задължителна, до
която задължително се разполагат сградите на основното застрояване, поради
което не може да се възприеме заключението на първото вещо лице, че предвиденото
застрояване може, но не е задължително да се разположи на общата странична
вътрешнорегулационна линия между двата имота. Вярно е, че с разпоредбата на чл.
134, ал. 7 от ЗУТ е предвидена възможността за промяна на начина на застрояване
между два УПИ за ниско застрояване при наличие на нотариално заверено писмено
съгласие на собствениците на двата имота, но тя е неотносима към настоящия спор,
защото е създадена едва през 2015 г. (обн. ДВ, бр. 101 от 2015 г.), а
изграждането на спорната пристройка е разрешено през 2008 г. В случая е налице
свързано застрояване между двата имота, поради което и преценката относно законността
на изпълнения строеж в УПИ ХІІ следва да се направи съобразно този начин на
застрояване. В останалите си части първите две технически експертизи са
обективно и компетентно изготвени, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното :
Исковете за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице.
Следователно за приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо наличието на незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая ищците обосновават твърденията си за причинени им имуществени и
неимуществени вреди с неправомерни актове, действия и бездействия на общинската
администрация, свързани с издаването и одобряването на незаконни строителни
книжа, от една страна, и с непредприемането на необходимите мерки за премахване
на незаконния строеж, от друга страна. Считат, че са налице няколко
инвестиционни проекта, които неправилно са одобрени, тъй като не са налице
основанията за одобрението им, а след началото на строителството има поредица
от бездействия. Многократно е сезирана общината, но тя не е извършила никакви
действия за премахване на незаконното строителство в съседния имот, като
бездействието й продължава и до момента.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетение. В този случай съдът по обезщетението инцидентно следва да се
произнесе, налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица и органи на
ответната община в производството по установяване и премахване на незаконен
строеж.
За разлика от фактическите действия и бездействия съдът няма правомощия да
се произнася инцидентно относно законосъобразността на актовете и книжата, които са издадени по повод
на строителството на пристройката, по аргумент от чл. 204, ал. 1 и ал. 3 от АПК. В тези случаи в производството по обезщетение за вреди могат да се
разглеждат само възражения за незаконосъобразност на нищожен или оттеглен
административен акт. Нищожен административен акт е този, който поради радикален
недостатък не може да породи правни последици. Във всеки случай
действителността на акта се преценява конкретно с оглед на тежестта на порока,
от който е засегнат. Разрешението за строеж на спорната пристройка е влязъл в
сила индивидуален административен акт и се ползва със засилен стабилитет
съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗУТ. Той е издаден от компетентен административен
орган съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Инвестиционният проект и
неговите изменения също са одобрени от компетентен административен орган съгласно
чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Издадените строителни книжа не страдат от порок във
формата или някакъв друг съществен порок в процедурата, който да води до липса
на волеизявление, и не са лишени от законова опора, поради което и не са
нищожни. Самият инвестиционен проект е одобрен в нарушение на предвижданията на
подробния устройствен план по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 1, във вр. чл. 108,
ал. 1, изр. 2 от ЗУТ, разполагайки пристройката
на отстояние от страничната вътрешнорегулационна линия с имота на ищците, но това
касае правилността, а не валидността на акта и издаденото въз основа на него
РС. Нарушението на материалния закон би могло да бъде основание за нищожност
при пълна липса на предпоставки за издаването на акта, каквато в случая не е
налице. Твърденията на ищците, че са налице недопустими изменения в
първоначалния инвестиционен проект и те са одобрени в нарушение на разпоредбите
на чл. 154, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, също имат отношение към законосъобразността,
а не валидността на издадените строителни книжа, поради което и не подлежат на
разглеждане от съда. Липсата на основания за нищожност на одобрената строителна
документация предпоставя и липсата на основание за ангажиране на отговорността
на ответната община за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат
от незаконосъобразни (нищожни) актове по смисъла на чл. 204, ал. 3 от АПК.
Съгласно решаващите мотиви към отменителното решение на ВАС неизпълнението
на законовото задължение на публичните органи за констатиране и отстраняване на
незаконно строителство е фактическо бездействие за предприемане на разписаните
от закона положителни действия (част от които са и фактическото издаване на
индивидуалния административен акт по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ) от публичните
органи в защита на права и интереси на засегнатите лица. Следователно, за да се
формира извод за наличие на вредоносно бездействие от страна на общинската
администрация, трябва преди това да се установи дали действително съществува
незаконно строителство или не, което да налага предприемането на положителни
действия по неговото установяване и премахване.
Основанията за незаконност на строежа или част от него са изчерпателно
изброени в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, като разпоредбата е претърпяла редица
изменения през годините на строителство на спорния строеж.
От данните по делото и от трите съдебнотехнически експертизи се установява,
че за процесното строителство има одобрен инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж. Пристройката е изпълнена съобразно строителните книжа и
документи с изключение на изграждането на складово помещение под западната
входна площадка и промяната на покрива на терасата, като последното отклонение
не може да се квалифицира като съществено по смисъла на чл. 154, ал. 2, т.1, 2,
3 и 4, във вр. чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Строежът отговаря на предвижданията
на действащия към момента на изграждането му ПУП – ПРЗ по отношение на вида и
характера на застрояване – ниско жилищно застрояване и показателите на
застрояване за устройствена зона Жм (малкоетажно жилищно застрояване), но не и
по отношение на начина на застрояване – свързано застрояване по вътрешната
странична граница с УПИ ХІІІ-286, в кв. 32.
При тези фактически обстоятелства следва да се приеме, че реализираният строеж
е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като е изпълнен в противоречие
с предвидения по плана начин на застрояване, което е заложено в самата проектна
документация към РС. Складовото помещение под западната входна площадка не е
предвидено по одобрения инвестиционен проект, поради което е изградено без
изискуемите се строителни книжа и попада в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ.
По силата на чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ правнорелевантно е това бездействие, на което противостои нормативнорегламентирано
задължение да се извърши нещо. За да се определи бездействието като
противоправно, е необходимо преди всичко да се установи какво е дължимото
активно поведение.
Задълженията на кмета и служителите на общината за установяване и
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, в които попада
и процесният строеж от пета категория, са възложени с разпоредбата на чл. 225а
от ЗУТ (обн. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г.). До този момент
контролът за законността на строежите от всички категории се е упражнявал от
ДНСК, като премахването на незаконните строежи е ставало със заповед на началника
на ДНСК или упълномощено от него лице (чл. 225, ал. 1 от ЗУТ в относимата
редакция ДВ, бр. 65/2003 г.), а установяването на състоянието на строежите - с
констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК (чл. 225, ал. 3 от ЗУТ в
относимата редакция ДВ, бр. 65/2003 г.).
При положение че преди 2012 г.
органите и служителите на общината не са били натоварени с контролни
функции по установяване и премахване на незаконни строежи, то липсва вредоносно
бездействие на общинската администрация, което да е годно основание за реализиране
на деликтната отговорност на ответника за исковия период от 01.01.2008 г. до
26.11.2012 г. Не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на общината
за периода от 01.01.2008 г. до 25.06.2009 г. и затова, че няма започнат строеж дотогава.
Съгласно строителната документация началото на строителството е поставено едва
на 25.06.2009 г. с откриването на строителна площадка и определянето на
строителна линия и ниво на строежа. Твърденията на ищците, че фактически
строежът е започнал по-рано през 2008 г. не се установява по никакъв начин от
доказателствата по делото, поради което и няма как да е възникнало задължение
за установяване и премахване на незаконен строеж за времето преди 25.06.2009 г.
За исковия период от 26.11.2012 г. до датата на подаване на исковата молба
обаче е налице фактическо бездействие на ответника. Незаконното строителство е
обективно фактическо състояние, което при липсата на данни за неговата
търпимост с оглед на периода на извършването му длъжностните лица от общинската
администрация по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са били длъжни да констатират, съставяйки
акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на който кметът на общината да издаде
заповед за премахването му по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Действително към момента
на започване на строителството общинската
администрация не е била надлежен контролен орган за установяване законността на
строежа, но незаконното строителство е продължило и след това. Премахването на
незаконно строителство не е ограничено със срок, поради което след измененията
на закона от 2012 г. компетентните длъжностни лица от общинската администрация
са били длъжни да предприемат действия по установяване и отстраняване на
незаконния строеж при наличие на фактическите основания по чл. 225, ал. 2, т. 1
и т. 2 от ЗУТ. В тези производства служителите и органите по строителен контрол
действат служебно, независимо дали има подадени сигнали или жалби за това. Като
не са изпълнили задълженията си по закон да констатират и да отстранят
незаконното строителство, органите и длъжностните лица на ответната община са
проявили незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК за
времето от 26.11.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба. Липсата на правомощия по установяване и премахване на незаконно
строителство преди тази дата изключват наличието на неправомерно фактическо
бездействие на ответника дотогава, но не изключват наличието му след това,
когато първоначалният ищец К.К. е продължил да подава сигнали и жалби за извършеното
незаконно строителство в съседния имот. Без правно значение е обстоятелството,
че по някои от жалбите и сигналите лицето е получило писмени отговори, защото нито
един от тях не може да замести дължимото поведение по установяване и събаряне на
незаконната пристройка. Неизпълнението на законовите задължения по чл. 223, чл.
224 и чл. 225а от ЗУТ съставлява неправомерно фактическо бездействие при или по
повод изпълнение на административна дейност, поради което следва да се приеме,
че е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Не са налице обаче останалите кумулативно
изискуеми елементи от този състав – настъпили вреди и пряка причинна връзка
между тях и незаконосъобразното бездействие съгласно изискванията на чл. 4 от ЗОДОВ.
Според твърденията на ищците претърпените от тях неимуществени вреди се
изразяват в стрес, притеснения, влошаване на здравословното състояние и
разочарования от явно незаконните и тенденциозни актове, действия и бездействия
на ответната община, довели до влошаване на жизнената им среда поради
намалената слънчева светлина и увеличения шумов фон в жилището им. В обстоятелствената
част на исковата молба е посочено, че незаконната пристройка намалява достъпа
на слънчева и дневна светлина поради засенчване, влошава гледката и увеличава
шума, като по този начин влияе негативно върху качеството на живот на ищците. Такава
намалена слънчева светлина и увеличен звуков фон не се установяват от
доказателствата по делото. С оглед на естеството на нарушението не може да се
направи какъвто и да е логически извод, че незаконното строителство е
допринесло за засенчването на имота на ищците. Разположението на построеното на
отстояние от вътрешната регулационна граница, а не на самата регулационна
граница така, както изисква предвиденото по плана свързано застрояване, не само
не намалява, а дори увеличава ослънчаването на имота им. От заключението на
вещото лице е видно, че процесната пристройка
е разположена югоизточно от двуетажната сграда на Кръстеви, която няма прозорци
към тази посока, като новопостроеното може да хвърля сянка върху жилището и
двора на ищците само в първата четвърт на деня, докато слънцето се издигне и
застане на изток и то само през зимата. Въз основа на изложеното се налага
извод, че незаконният строеж не пречи на ослънчаването на имота на ищците по
начин, по който да влияе негативно върху жизнената им среда
и качеството на живота им, да им причинява отрицателни емоции и да влошава
здравословното им състояние. По същество твърденията в исковата молба са нелогични
и вътрешно противоречиви, защото веднъж се сочи, че ако при строителството са
били спазени нормативните изисквания за отстояния при свободно застрояване, засенчването
на имота на ищците в териториален обхват би могло да бъде минимално, а след
това, че съседите са извършили строителството, без да осъществят предвиденото
по ПУП – ПРЗ свързано застрояване. Цитирани са като нарушени както разпоредби,
касаещи свързаното застрояване (чл. 30, ал. 1 от ЗУТ), така и разпоредби,
касаещи свободното застрояване (чл. 31, ал. 5 от ЗУТ), без да се отчете фактът,
че те предвиждат коренно различни правила и нормативи за застрояване. С оглед
на това остава неясно как намесата на публичните органи по контрол на
строителството би предотвратила настъпването на претендираните неимуществени
вреди, свързани със засенчване на имота и намаляване на достъпа до слънчева и
дневна светлина поради нарушаване на правилата и нормативи за застрояване, след
като законното разположение на процесната пристройка би трябвало да е на
страничната вътрешнорегулационна граница между двата имота, а дълбочината й при
свързано застрояване би могла да бъде до 16 м (чл. 30, ал. 1 от ЗУТ) и правилата
и нормативите за минималните отстояния до страничната имотна граница за
дълбочина на застрояване преди и след 14 – тия метър (при основно свободно
застрояване преди измененията в чл. 31, ал. 5 от ЗУТ от 2012 г.) са неприложими
за извършеното строителство в съседния имот. Не е ясно и по какъв начин е
увеличен шумовият фон в жилището на ищците. Твърденията в исковата молба, че
собствениците на строежа имали намерение да развиват в сградата туристическа
дейност, което е предпоставка за достъп на много хора и ще доведе до голям шум
и неудобство за ищците, е само предположение за бъдещо несигурно събитие, което
не обосновава логически извод за влошаване на жизнената им среда и за
претърпени от тях неимуществени вреди от увеличен шумов фон в жилището им. В
показанията на разпитаните по делото свидетели също не се съдържат конкретни данни
за причинени на ищците притеснения и дискомфорт вследствие на намалено
ослънчаване на имота им или увеличен шумов фон. Липсват каквито и да е сведения,
че строежът засенчва къщата и двора им до степен, че да понижава качеството на
живота им поради намаления приток на слънчева и дневна светлина. Свидетелите са
посочили най-общо, че ищците са преживели много тежко строежа, защото бил
“огромен” и “грозен”, но никъде не са споменали, че пристройката е повлияла на
слънчевото огряване на жилището и двора им. Св. Х.е заявила, че съседите са
многолюдно семейство и постоянно вдигат шум в двора, което е много тормозещо, но
това няма нищо общо със законността или не на сградата и нейното разположение
спрямо страничната регулационна граница. Липсват доказателства по делото, от
които да се направи извод, че разрешената пристройка не е за жилищни, а за
някакви други нужди, свързани с масов достъп на външни лица и наднормено за
зоната шумово замърсяване, поради което обстоятелството, че съседите са
многолюдни и шумни, не е последица от неупражнения контрол върху
строителството. Показанията на св. Х., както и изслушаната по делото съдебнопсихологическа експертиза говорят за
това, че стресът и психичните напрежения у ищците (в т.ч. и констатираните с
медицинската документация депресивни разстройства) са свързани по-скоро с
междуличностния им конфликт със съседите, а не толкова със засенчването на
собствения им имот в резултат от незаконната пристройка и неизвършването на
действия по нейното премахване. По делото липсват категорични доказателства, от
които да се направи безспорен извод, че общо увреденото здравословно състояние
на ищците съгласно приложените епикризи
и амбулаторни листи се дължи на неправомерното бездействие на общината. От
данните по делото е видно, че сърдечните проблеми на първоначалния ищец К.
датират от много по-рано и влошаването им през годините може да се дължи на
различни причини. Самото вещо лице е заявило, че не може да каже, дали
депресивните състояния са провокирали сърдечните заболявания или обратното,
нито може да посочи еднозначно, че единствената причина за психичното
разстройство на съпрузите К.е осъщественото строителство в съседния имот. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице твърдяните в исковата
молба неимуществени вреди във вида, в който се претендират от ищците, а дори и
да се приеме, че са налице такива, то те не са пряк и непосредствен резултат от
установеното фактическо бездействие на общината.
Не са налице и твърдяните в исковата молба имуществени вреди, изразяващи се
в намаляване на пазарната цена на имота на ищците в резултат от изграждането на
незаконния строеж на С., станал възможен вследствие от поредицата неправомерни
актове, действия и бездействия на ответника. Не са представени никакви
сравнителни данни, от които да се установи каква е била пазарната цена на имота
преди и след строежа. Не са налице никакви доказателства, че имотът е бил
предложен за продажба при една цена преди строежа, а след това тя е спаднала. Само
показанията на св. А., че К. го обявил за продажба, но нямало никакъв интерес, защото кандидатите
се отказвали при вида на пристройката, не могат да доведат до обоснован извод,
че пазарната оценка на имота се е понижила след строежа в съседния имот.
Действително намаляването на пазарния интерес е една, но не и единствената
причина за намаляване на пазарната цена. По същество претендираните имуществени
вреди имат характер на пропуснати ползи. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична
вреда. Предположението за нейното настъпване винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
общо допускане на увеличаването. Приходът не трябва да е случайна, а нормална,
типична последица от вредоносния резултат. В случая липсват всякакви доказателства, че строежът е възпрепятствал реализирането
на изгодни оферти за продажба на имота при по-високи цени от сегашните. Следователно
не е налице сигурност от увеличаване на патримониума на ищците, поради което и липсват
претърпени от тях имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на пазарната
цена на имота им в резултат от строителството в съседния имот и неизпълнението
на задълженията на общинската администрация по чл. 225а от ЗУТ.
С оглед на всичко изложено дотук съдът намира, че не е осъществен
фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За част от
исковия период е налице първият елемент (фактическо бездействие), но не са
налице останалите два елемента -
настъпили вреди (имуществени и неимуществени) и причинна връзка между тях и
вредоносното поведение на ответника. Липсва такова неблагоприятно засягане на
имуществената и неимуществена сфера на ищците, което да следва закономерно от
бездействието на общината в лицето на нейните органи и длъжностни лица да
установят и премахнат незаконното строителство, поради което и исковете за
обезщетение за вреди подлежат на отхвърляне като неоснователни на това
основание. Неизпълнението на законовите предпоставки за обезвреда по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ прави безпредметно обсъждането на възражението за изтекла
погасителна давност, което се разглежда винаги в условията на евентуалност.
В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. § 1
от ПЗР на ЗОДОВ на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева, определено на основание чл. 37 от ЗПП, във
вр. чл. 24, изр. 2 от НЗПП (изм. – ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021
г.). В този смисъл са и мотивите към определение № 2 от 20.04.2021 г.,
постановено от ОСС от ГК от ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по тълк. дело №
1/2019 г., съгласно които след влизане в сила на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (обн.
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) поставеният по тълкувателното дело въпрос се явява “неуреден въпрос” по смисъла на § 1 от ПЗР на ЗОДОВ за заварените дела,
каквото е и настоящото, и по силата на тази препращаща разпоредба приложение по
тях следва да намерят нормите на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, които са
идентични по смисъл с новото законодателно разрешение в чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.К. с ЕГН **********,
конституиран на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на
производството ищец К.И.К. ЕГН **********, и Т.Я.К. с ЕГН **********, лично и като правоприемник на
починалия в хода на производството ищец К.И.К. ЕГН **********,*** обективно и субективно
кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени на ищците
неимуществени вреди в размер на по 20 000 лева за периода от 01.01.2008 г.
до датата на завеждане на исковата молба – 18.04.2019 г., изразяващи се в стрес,
притеснения, влошаване на здравословното състояние и разочарования от явно незаконните
актове, действия и бездействия на общинската администрация - издаване и
одобряване на незаконни строителни книжа и непредприемане на необходимите действия
за установяване и премахване на незаконното строителство в съседния УПИ
ХІІ-285, кв. 32 по ПУП – ПРЗ на с. Кранево, община Балчик, довели до влошаване на жизнената
им среда и качеството им на живот поради намалената слънчева светлина и
увеличения шумов фон в тяхното жилище, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното
изплащане на сумите, както и за заплащане на обезщетение за
причинени на ищците имуществени вреди в размер на по 50 000 лева за периода от 01.01.2008 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 18.04.2019 г., изразяващи се в намаляването на пазарната цена на
имота им, съставляващ УПИ
ХІІІ-286, в кв. 32 по ПУП-ПРЗ на с. Кранево, община Балчик, в резултат на
изградения незаконен строеж на Ц.З.С.и Н.Й.С.в съседния УПИ ХІІ-285, в кв. 32
по ПУП – ПРЗ на с. Кранево, община Балчик, станал възможен вследствие на неправомерните актове,
действия и бездействия на общинската администрация, състоящи се в издаване и одобряване
на незаконни строителни книжа и непредприемане на необходимите действия за
установяване и премахване на незаконното строителство, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА Т.Я.К. с ЕГН **********
и И.К.К. с ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ***, да заплатят на община Балчик сумата от 360 лева, съставляващи разноски за
първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с
касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: