Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
2.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13092 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 6.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 26756/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 118 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Д.Ц.Т. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/ на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 2 609.26 лева- главница, представляваща цена на доставена в
апартамент № 8 в гр. София, жк “********ет.З, аб.№ 055391, през периода от
01.12.2015 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия, и сумата 51.74 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от 28.01.2019 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК на 11.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 5108/ 2019 г. на СРС, 118 състав,
като исковете са отхвърлени: относно главницата за цена на топлинна енергия- за
разликата над сумата 2 609.26 лева до пълния предявен размер от 2 892.03 лева и за периода от
01.05.2015 г. до 30.112015 г., и относно лихвите за забава /чл.86, ал.1 ЗЗД/-
изцяло, за сумата 361.15 лв.- лихви за забава върху главницата за ТЕ, начислени
за периода от 14.08.2016 г. до 4.01.2019 г., и за сумата 9.37 лв.- лихви за
забава върху вземането за дялово разпределение, начислено за периода от 30.01.2016
г. до 4.01.2019 г. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата Д.Т. е
осъдена да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД
сумата 95.12 лева- разноски за
заповедното производство- ч.гр.д.№ 5108/ 2019 г. на СРС, 118 състав, и сумата 446.84 лева- разноски за исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв ищецът „Т.С.”
ЕАД е осъден да заплати на адв. Н.И.сумата 84.10 лева-
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответницата Д.Т. по гр.д.№ 26756/ 2019 г. на СРС, 118 състав.
С определение от
17.08.2020 г. на
основание чл.248 ГПК е изменено постановеното на 6.05.2020 г. решение в частта
за разноските, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден да
заплати на адв. К.Б.сумата 68.05 лева- адв. възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжника Д.Ц.Т.
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 5108/ 2019г. на СРС, 118 състав.
Постъпила
е въззивна жалба от Д.Ц.Т. /ответница
по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимост на
горепосочените суми- главница и законна лихва, и в частта за разноските, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне
на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач „П.И.” ООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД /исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД не са предмет на въззивното производство/.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната от ответницата
част и следва да бъде отменено.
Основателността на предявените по делото установителни
искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация
на ответницата да отговаря по същите. Според приложимата през процесния
период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно
установява кой е страна по облигационното правоотношение с топло-преносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота- собственост или вещно право на ползване.
Посочената
норма на чл.153 ЗЕ следователно легитимира като потребител на топлинна енергия
по силата на закона собственика на топло-снабдения имот, освен ако имотът е
обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото
лице- ползвател. Този извод се налага от
изричното разграничаване на хипотезата на учредено
вещно
Реш. по гр.д.№ 13092/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV-
Е с-в
право на ползване в законовата дефиниция и
определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота
топлинна енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на
общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57
ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
В случая ищецът основава претенциите си към ответницата Д.Т.
на твърдението, че е собственик на процесния имот, в която връзка представя Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 184/ 28.10.1993 г. на софийски нотариус, според
който Д.Ц.Т. придобила по дарение от Д.Ц.Т.процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 8 в гр. София, жк “********ет.3. Същевременно в представените от подпомагащата ищеца страна с молба от 6.11.2019 г.
писмени доказателства- справки за използвана топлинна енергия /изравнителни
сметки/ и документи за отчет, като абонат на топлинна енергия за процесния
имот- с аб.№ 55391, за първия включен в процесния период
отоплителен сезон- 2015/ 2016 г., е посочен дарителят Д.Т., а за следващите два
отоплителни сезона- 2016/2017 г. и 2017/ 2018 г., е посочена ответницата Д.Т.,
без да има данни за основанието, поради което е променен титулярът на
процесната партида на абонат на топлинна енергия.
По делото не е спорно, че ответницата Д.Ц.Т. е
собственик на процесния апартамент № 8 в гр. София, жк “********ет.З, съгласно
представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 184/ 1993 г. на
софийски нотариус, но вещен ползвател на същия по силата на така сключения
договор е прехвърлителят Д.Ц.Т./трето за настоящия правен спор лице/, който си
е запазил пожизнено вещно право на ползване върху имота, за което няма твърдения,
нито данни и доказателства по делото да е прекратено или погасено /арг. чл.59
ЗС/.
При
това положение за потребител на доставената в процесния имот топлинна енергия и
съответно- за страна по процесното облигационно правоотношение с предмет- доставка
на топлинна енергия, следва да се счита вещният ползвател на топлоснабдения
имот, явяващ се трето за настоящия спор лице, а не ответницата Д.Т., която-
като „гол собственик“ на имота е лишена от възможността да го ползва.
При
тези съображения, тъй като при конкуренцията на вещни права превес има правото
на ползване върху имота, а не голата собственост, за потребител на топлинна
енергия следва да се счита вещният ползвател, а не „голият собственик“, лишен
от правото да ползва имота, поради учредяването на такова ограничено вещно
право на друго лице. Доказване на противното от страна на ищеца не е проведено
по делото, което налага приемането на извод, че ответницата Д.Т. не е пасивно
материално- правно легитимирана да отговаря за задълженията за цената на
топлинната енергия, доставена в процесния имот. Не могат да бъдат споделени
изложените от първоинстанционния съд в тази връзка съображения, че независимо
от безспорно установеното по делото вещно право на ползване, принадлежащо на
дарителя по цитираната по- горе сделка /трето за спора лице/, задължена страна
по облигационното право-отношение с ищеца е именно ответницата- собственик на
имота, тъй като не се оспорва от същата, че е подписала и приела представените
от третото лице- помагач протоколи за отчет на уредите за дялово разпределение
в имота, с които действия недвусмислено потвърждава, че тя е задължената страна
по партидата, която е и променена на нейно име, и тъй като е извършила
доброволно плащане за погасяване на част от процесните задължения в хода на
процеса. Нито доброволното плащане на част от процесния дълг- в размер на 50
лв., нито подписването на горепосочените отчетни документи представляват факти,
имащи правно значение за основателността на предявените по делото искове, тъй
като е ирелевантно кой е фактическият ползвател на имота.
Исковете
по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на горните суми- цена на топлинна
енергия /главница/ и такса за дялово разпределение, са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени, а поради основателност на релевираните в жалбата на Д.Т. доводи
за неправилност на обжалваното решение /чл.269 ГПК/ същото следва в обжалваната
част да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне
на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми като
неоснователни.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК право
на разноски има ответницата- въззивник, в чиято полза е осъществено безплатно
процесуално представителство от адв. Н. Илчев в първоинстанционното
производство и от адв. М. Л. във въззивното производство. На основание чл.38,
ал.2 ЗАдв ищецът дължи да заплати на адв. Н.И.допълнително сумата 375.90 лв.-
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. На основание
чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД дължи да заплати на
въззивницата Д.Т. сумата 53.22 лв.- разноски за въззивното производство /за
платена държавна такса/, и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв дължи да заплати на
адв. М. Л. сумата 416.27 лв.- адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 6.05.2020
г., постановено по гр.д.№ 26756/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 118
състав, в обжалваната част, в която
по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато
за установено, че Д.Ц.Т. /ЕГН **********/ дължи на
„Т.С.” ЕАД /ЕИК********/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ
сумата 2 609.26 лева-
главница, представляваща
цена на доставена в апартамент № 8 в гр. София, жк “********ет.3, с аб.№
055391, през периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия, и сумата 51.74
Реш. по гр.д.№ 13092/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV-
Е с-в
лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от 28.01.2019 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 11.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 5108/ 2019 г. на
СРС, 118 състав, а също и в частта
относно присъдените на ищеца „Т.С.” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК за
заповедното и исковото производства, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“
ЕАД- *** ЕИК********/ срещу Д.Ц.Т. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за
признаване за установено, че Д.Ц.Т. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК********/ сумата 2 609.26 лева- главница, представляваща цена на доставена в
апартамент № 8 в гр. София, жк “********ет.*, с аб.№ 055391, през периода от
01.12.2015 г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия, и сумата 51.74 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите от 28.01.2019 г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
на 11.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 5108/ 2019 г. на СРС, 118 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** ЕИК********/
да заплати на адв. Н.И./ЕГН **********/
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв сумата 375.90
лв. /триста седемдесет и пет лева и 90 ст./- адвокатско възнаграждение за
осъществено в първоинстанционното производство безплатно процесуално
представителство на ответницата Д.Ц.Т. /ЕГН **********/.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** ЕИК********/
да заплати на Д.Ц.Т. /ЕГН **********/
сумата 53.22 лв. /петдесет и три
лева и 22 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** ЕИК********/
да заплати на адв...М.Л. /ЕГН **********/
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв сумата
416.27 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и 27 ст./- адвокатско
възнаграждение за осъществено във въззивното производство безплатно процесуално
представителство на въззивницата Д.Ц.Т. /ЕГН **********/.
Решението
от 6.05.2020 г. по гр.д.№ 26756/ 2019 г. на СРС, І ГО, 118 състав, като
необжалвано е влязло в сила в останалата
му част.
Определението
от 17.08.2020 г. по гр.д.№ 26756/ 2019 г. на СРС, І ГО, 118 състав, постановено
по реда на чл.248 ГПК, като необжалвано е влязло
в сила.
Решението
е постановено при участието на „П.И.” ООД- *** като трето лице- помагач на „Т.С.“
ЕАД в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.