Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на тридесети
януари двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 6234 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 24729 от 28.01.2019г. по гр.д.
71454/2015г. на СРС, 164 с-в са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.П.Ц.
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, за сумата от 1 393,07 лв., от която сумата 1 177,98 лв. –
главница за доставена ТЕ в периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г. до топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********вх. ********и сумата от 6,12 лв. –
главница за такса дялово разпределение, дължима за същия период, ведно със
законната лихва от 13.05.2015г. до окончателното погасяване на главниците,
сумата от 207,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ, в периода
от 30.06.2012 г. до 21.04.2015г. и 1,05 лв. /неолихвяемо вземане/,
представляващо мораторна лихва върху главница за дялово разпределение, поради извършено
в хода на делото плащане. С решението разноските са присъдени разноски в полза
на ищеца съобразно общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу постановеното решение, с
оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Сочи, че
претендираните вземания не са погасени чрез плащане, тъй като представеният по
делото платежен документ от 18.12.2017г.
за сумата от 1186. 37 лв. не се отнася за процесния период. Моли съда да
отмени решението и да постанови ново за уважаване на исковете.
Въззиваемата
Ц.П.Ц. оспорва жалбата в депозиран
писмен отговор. Твърди, че на 18.12.2017г. е погасила всичките си задължения
към ищцовото дружество към 16.11.2017г., съгласно представената по делото
фактура. Моли съда да потвърди решението.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
По същество решението е правилно и
законосъобразно като краен резултат. С оглед доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ, за сумата от 1 393,07 лв., от която сумата 1 177,98
лв. – главница за доставена ТЕ за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********вх. ********и сумата от 6,12 лв. – главница за такса дялово
разпределение, дължима за същия период, ведно със законната лихва от
13.05.2015г. до окончателното погасяване на главниците, сумата от 207,92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 30.06.2012
г. до 21.04.2015г. и сумата 1,05 лв. представляващо мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е
направила възражение за погасяване на вземанията чрез плащане, съгласно вносна
бележка от 18.12.2017г., съгласно която на ищеца е заплатена сумата 1886. 37
лв. , от които 1826 лв. по фактура H0087988214 и ДР - 59. 80 лв. към 16.11.2017г.
С доклада по делото СРС изрично е указал
на ищеца да заяви становище оспорва ли наличието на плащане изцяло или частично
и претендира ли разноски, за кои фази от производството и в какъв размер.
С молба от 25.10.2018г. ищецът е оспорил
наличието на плащане за процесния период, но не е заявил искания в тази връзка.
За
да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че от представената
вносна бележка от 18.12.2017г. се установява, че ответницата е заплатила всички
дължими към този момент просрочени суми, включително и процесните, Отделно е
приел, че в представеното съобщение към фактура от 31.12.2017г., т..е за
периода след извършеното плащане, не са посочени дължими просрочени суми.
Във въззивното производство по искане на
въззивника е допусната съдебно-счетоводна експертиза със задача дали процесните
вземания са погасени чрез плащане, но същата е заличена, поради невнесен от
жалбоподателя депозит.
С оглед изложеното, предвид
единственият спорен във въззивното производство въпрос – за погасяване на
процесните вземания чрез плащане в хода на процеса, при прилагане на последиците
от разпределение на доказателствената тежест в процеса, респ. на процесуалното
бездействие на жалбоподателя, следва, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Представеният вносен документ от въззиваемата покрива размера на всички искове,
като ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за
наличие на дължими суми за процесния период изцяло или частично.
Неоснователно е оплакването досежно
вписан в платежното нареждане номер на фактура, която касае различен от
процесния период, тъй като по делото вземанията не са индивидуализирани чрез
номер на фактура нито в заявлението по чл. 410 ГПК, нито в исковата молба, а
само чрез периоди.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемата
има право на разноски за настоящата инстанция, но не доказва да е направила
такива, поради което такива не следва да ѝ бъдат присъждани. Искането на
въззиваемата, направено в хода на устните прения пред настоящата инстанция, за възлагане
на разноските за първоинстанцинното производство в тежест на ищеца, е
преклудирано, тъй като не е релевирано в срока по чл. 248 ГПК. Извън горното,
при плащане в хода на процеса разпределението на отговорността за разноски е по
общите правила.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 28.01.2019 г. по гр.д. № 71454/2015г. по описа на СРС, 164 с-в.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.