Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
19.02.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател: Христинка Димитрова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административен съдия Хр. Димитрова КАНД № 193 по описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗаК.на за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Л.Б. ЕООД е.К.“ КД, ***, депозирана
чрез юрисконсулт П.Т., против Решение № 335/03.11.2023г., постановено по АНД №
20233630201869 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен
акт е изменено Наказателно постановление № В-002949/13.07.2023г. на директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище, със седалище ***, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с
К.ето на „Л.Б. ЕООД е.К.“ КД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на
35000 лева, на основание чл.210в от ЗЗП, вр. чл.68л, ал.1 от ЗЗП, като съдът е
намалил санкцията на 3000 лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излагат се
доводи за липса на мотиви от страна на съдебния състав по наведените от
жалбоподателя оплаквания. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния
акт и за отмяна на процесното наказателно постановление. В условията на
евентуалност се претендира отмяна на НП поради „маловажността“ на визираното
нарушение. Отправя се и претенция за присъждане на съдебни разноски. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът, директор на
РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със
седалище ***, към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, депозира писмено становище
чрез главен юрисК.нсулт В.П., в което се излагат съображения за неоснователност
на оспорването и се претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призована, ответната страна не се явява и не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по
същество за неоснователна. Сочи, че съдебното решение е валидно, допустимо и
правилно и като такова предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството –
жалбоподател извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект магазин „Лидл“,
находящ се в гр.Шумен, на ул. Генерал Драгомиров № 18.
На 20.02.2023г., във
връзка с национална кампания „Защита на икономическите интереси на
потребителите – право на информация – цени“, била извършена проверка в обекта,
находящ се в гр. Шумен, на ул. Ген. Драгомиров № 18, от длъжностни лица към РД
на КЗП, гр. Варна, за което е съставен Констативен протокол № К-2692753.
В същия било отразено,
че в момента на проверката, извършена съвместно с представители на ОДБХ и НАП,
обектът работи и обслужва клиенти. Към датата на проверката, в обекта се
разпространява рекламна брошура „Лидл“, с валидност от „понеделник 20.02.2023г.
до неделя 26.02.2023“, в която на 2-ра страница, търговецът е публикувал
информация, че за този период потребителите могат да закупят „Български моркови“
сорт „Натуна“, клас I, с 24% намаление, като новата цена 0,75 лв. е поставена
до старата – 0,99 лв., която е зачертана.
Длъжностните лица
установили, че на стелажа, където са изложени за продажба плодове и зеленчуци,
няма изложени за продажба наличности от описаните в рекламната брошура „Български
моркови“, сорт „Натуна“, клас I, с 24% намаление. Наличности от тези моркови
няма и в склада на търговеца.
Предоставена била
складова разписка № 208397 от 19.02.2023г. - денят преди обявеното в брошурата
намаление, от която е видно, че в магазин „Лидл“, находящ се в гр.Шумен,
ул.Ген. Драгомиров № 18, на 19.02.2023г. са доставени 4 плика по 10 кг, общо 40
кг моркови.
На 23.02.2023г., на
имейл адреса на звеното в гр.Шумен били изпратени следните документи: справка
за броя на разпространените на територията на гр.Шумен рекламни брошури, от
които е видно, по пощенските кутии в града са разпространени 1300 броя брошури,
а в магазина са оставени други 7000 броя за разпространение в търговската зала;
складова разписка № 13657 от 19.02.2023г. за общото количество „Български
моркови“ сорт „Натуна“, клас I, доставени за „Лидл“ на територията на страната
- 400 плика по 10кг., общо 4 000 кг.; складова разписка № 13627 от 16.02.2023г.
за общото количество „Български моркови“, сорт „Натуна“, клас I, доставени за „Лидл“
на територията на страната - 120 плика по 10 кг., общо 1200 кг.
С писмо, адресирано до
управителя на „Л.Б. ЕООД е.КО“ КД, е изискано да се предостави справка за
доставените и реализирани количества от обявения период. Представена била справка
с данни за движение на стока - артикул 82755, моркови „Кабиле“ в магазин „Лидл“,
гр. Шумен, филиал 845. Към справката е дадено уточнение, че „данните са за
21.02; 22.02; и 23.02.2023г. не са осъществявани доставки и съответно не е
имало продажби“, поради което, „съответните дни не са включени в справката“.
Проверяващите
установили, че от обявената в рекламната брошура промоция, заредените
количества от артикула са 40 кг., което количество е изчерпано за по-малко от
два часа, тъй като към момента на проверката, стартирала в 10:00 часа, вече е
установена липсата му. Била направена констатация, че преди старта на
промоцията и в първия ден от промоцията търговецът не е организирал и осигурил
доставка на количества и не е осигурил доставянето от друг търговец на
промоционалните моркови. Повлиян и привлечен от рекламната брошура,
потребителят взема решение да посети търговски обект „Лидл“, но там установява,
че желаният от него артикул не е наличен. Упражнената търговска практика цели
да насърчи продажбите на определени стоки и може да доведе до заблуда средния
потребител и/или вземането на търговско решение, което средният потребител не
би взел без използването на тази търговска практика. Поканата, отправена към
потребителите чрез рекламната брошура, влияе на икономическото поведение на
потребителя. Чрез рекламно печатно издание на „Лидл“, безплатно и достъпно за
потребителите в магазин „Лидл“ и разпространявано в пощенските кутии, се
отправят послания с невярна информация за стоки с изгодни цени, валидни за периода
20.02.2023г. до 26.02.2023г. Реалната преценка за налични количества и доставка
в този период следва да се извърши предварително, като при включването на
артикула в брошурата трябва да се прецени съвкупно периода за осигуряването и
поддържането на разумни количества, съобразно направената реклама на стоката.
Прието е, че по описания начин „Л.Б. ЕООД е.КО“ КД уврежда икономическите
интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.5 (отправя покана за покупка на
стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания,
поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от
друг търговец на стоките или услугите или равностойни стоки или услуги на
обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно
стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и
предложената цена), във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на
потребителите. Приели, че е налице прилагане на същата нелоялна търговска
практика, за която е издадена Заповед № 226/23.02.2016г. на Председателя на
Комисия за защита на потребителите, влязла в законна сила с Решение №
9839/24.07.2017г. на Върховния административен съд на Република България.
В Докладна записка,
изготвена от Главен директор на ГД „Контрол на пазара“, се съдържа становище,
че „Лидл“ уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява
състава на нелоялна заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл.68ж, т.5,
вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП.
Така събраната
документация от преписката била изпратена и докладвана в Комисията за защита на
потребителите за произнасяне относно наличие на нелоялна търговска практика.
КЗП излязла с решение (стр.41),
че в случая е налице същата нелоялна търговска практика, за която има издадена
Заповед №226/23.02.2016г. на председателя на КЗП, влязла в сила на 24.07.2017г.
с решение № 9839 на ВАС на РБ.
Била изпратена покана от
30.03.2023г. до дружеството за съставяне на акт. Тъй като на указаната датата
не се явил представител на дружеството, бил съставен АУАН № 002949 на
07.06.2023г., в отсъствието на представляващ дружеството на основание чл.40,
ал.2 от ЗАНН. В АУАН е посочено, че видно от проверката, преди старта на
промоцията и в първия ден от промоцията търговецът не е организирал и осигурил
доставка на количества и не е осигурил доставянето от друг търговец на
промоционалните моркови. Повлиян и привлечен от рекламната брошура потребителят
взема решение да посети търговски обект „Лидл“, но там установява, че желания
от него артикул не е наличен. Упражнената търговска практика цели да насърчи
продажбите на определени стоки и може да доведе до заблуда средния потребител
и/или вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването
на тази търговска практика. Поканата, отправена към потребителите, чрез
рекламната брошура, влияе на икономическото поведение на потребителя. Чрез
рекламно печатно издание на „Лидл“, безплатно и достъпно за потребителите в
магазин „Лидл“ и разпространявано в пощенските кутии се отправят послания с
невярна информация за стоки с изгодни цени, валидни за периода 20.02.2023г. до
26.02.2023г. Реалната преценка за налични количества и доставка в този период
следва да се извърши предварително, като при включването на артикула в
брошурата трябва да се прецени съвкупно периодът за осигуряването и
поддържането на разумни количества, съобразно направената реклама на стоката.
По описания начин „Л.Б. ЕООД е.Ко“ КД, уврежда икономическите интереси на потребителите
и осъществява състава на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68ж, т.5, във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите. Налице
било прилагане на същата нелоялна търговска практика, за която е издадена Заповед
№226/23.02.2016г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, влязла
в законна сила с Решение № 9839/24.07.2017г. на ВАС.
На 23.06.2023г. препис
от АУАН бил връчен на упълномощено лице. На 30.06.23г. били депозирани
възражения в законовия срок.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно
постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяна на последното, като нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в
наказателното постановление. Съдебният състав счел също, че дружеството не е
изпълнило издадената му на основание чл.68л, ал.1 от КЗП заповед, поради което
е осъществил административното нарушение, визирано в чл.210в от закона. Според
съда обаче, административно наказващият орган необосновано е наложил на
юридическото лице имуществена санкция в размер на 35000 лева, без да изложи
съответните съображения за това. Поради това съдебният състав изменил НП, като
наложил на търговеца имуществена санкция в минималния ѝ предвиден размер
от 3000 лева.
След анализ на фактите по делото и
при съобразяване на нормативната уредба, настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
неговите правомощия.
При извършената проверка за
правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че решението
е постановено при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения
по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 предл.
първо от НПК, поради което се явява неправилно и незаконосъобразно, като
съображенията в тази насока са следните:
В хода на цялото производство пред
районния съд, в т.ч. в поставилата началото му въззивна жалба и в пледоарията
на процесуалния представител на жалбоподателя, са поддържани подробни
оплаквания за издаването на конкретното наказателно постановление в нарушение
на материалния закон. От страна на санкционираното лице са обективирани
твърдения касателно предпоставките за ангажиране на отговорността му за
неизпълнение на чл.68ж, ал.5 от ЗЗП, като са изтъкнати доводи, обосновани с
приложените писмени доказателства – извлечение от складова програма на „Лидл“
относно движението на промоционалната стока моркови „Натуна“. Изложено е също,
че цитираната Заповед № 226/23.02.2016г. на председателя на КЗП не може да
обоснове прилагането на нормата на чл.210в от ЗЗП към процесния случай, като в
подкрепа на тази си позиция жалбоподателят е изложил и съответните аргументи.
Независимо от това, в постановеното от районния съд решение липсват
каквито и да било мотиви, които да дадат отговор на повдигнатите от страната
въпроси. В нарушение на вложените му задължения, районният съд е свел своите
мотиви по отношение на твърдяната материална незаконосъобразност на НП до
бланкетните констатации: „Разпоредбата на чл.68л, ал.1 от ЗЗП посочва, че
когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е
нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява
прилагането на търговската практика.
В случая е била издадена Заповед №
226/23.02.2016г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, влязла
в законна сила с Решение № 9839/24.07.2017г. на Върховния административен съд
на Република България, която забранява прилагането на търговската практика по
чл.68л, ал.1 от ЗЗП.
След нейното издаване, при проверка,
служители на КЗП установили, че търговецът не изпълнява влязъл в сила
административен акт - Заповед № 226/23.02.2016г. на Председателя на Комисия за
защита на потребителите, влязла в законна сила с Решение № 9839/24.07.2017г. на
Върховния Административен съд на Република България, която забранява прилагането
на търговската практика по чл.68л, ал.1 от ЗЗП, като прилага в дейността си
същата заблуждаваща нелоялна търговска практика, с което приели, че е нарушен
чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 от ЗЗП.
Не се споделя становището, заявено в
жалбата и посоченото от представителя на санкционираното дружество в с. з.“
Видно е, че отсъства какъвто и да е
коментар по отношение на обективираните твърдения от страна на търговеца и на
приложените от него писмени доказателства. Единствените мотиви на районния съд,
кореспондиращи с оплакванията са сведени до констатацията, че „не се споделя
становището, заявено в жалбата и посоченото от представителя на санкционираното
дружество в с. з.“
При това положение касационният съд застъпва
разбирането за основателност на касационната жалба, в която акцент е поставен
именно върху твърдяната липса на мотиви в съдебния акт, представляваща по
естеството си съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2,
предл. първо от НПК при постановяване на обжалваното съдебно решение. Жалбата
на касатора пред районния съд е подробна, в нея се съдържат наведени доводи за
нарушение на процесуалния и материалния закон, като по част от твърденията
липсват изложени мотиви от страна на съда, които да бъдат основани на
самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на
страните за конкретното нарушение. Липсата на формирани фактически и правни
изводи по обективираното от жалбоподателя възражение опорочава съдебното
решение и е основание за неговата отмяна.
Съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК,
във връзка с чл.84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата (респ.
наказателното постановление в настоящия случай), следва да посочи основанията,
поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата.
Констатираните недостатъци в
решаващата дейност на районния съд не позволяват да бъде извършена проверка от
касационната инстанция на действителната воля на този съд и на съдържанието на
взетото от него решение, като от процесуалноправна гледна точка този порок
съставлява липса на мотиви по см. на чл.348, ал.1, т.2, във вр. с ал.3, т.2,
пр. първо от НПК. Последната се констатира не само когато такива липсват
изобщо, но и когато е налице противоречие с фактическите констатации относно
правния спор. Това несъответствие не позволява да се извърши преценка на това
как и по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда. Липсата по
съществото на спора на мотиви на проверявания съдебен акт винаги води до
невъзможност да се извърши проверка за правилното приложение на закона.
Изложеното е основание за отмяна на
въззивното решение само на това основание и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, с оглед обстоятелството, че касационният
съд споделя напълно релевирания от касатора довод за допуснато съществено
нарушение на чл.348, ал.3, т.2, предл.
първо от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.221, ал.2,
изр. първо от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК.
При повторното разглеждане съдът,
след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се съобрази
с разпоредбата на чл.339 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, както и да вземе
отношение по конкретно направените твърдения в жалбата, инициирала въззивното
производство и обсъди събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства.
На основание чл.226, ал.3 от АПК при новото
разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по въпроса за
разноските за водене на делото пред Административен съд - Шумен.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №
335/03.11.2023г., постановено по АНД № 20233630201869 по описа за 2023г. на
Районен съд – Шумен.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Шумен за ново
разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на дадените в мотивите на
настоящето решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................