РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 18.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
11440 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск А.Г.Д. срещу „Е.М.“ ЕООД, с правно основание чл. 439 ГПК, за приемане за установено, че задълженията на ищцата към ответника, които
са предмет на изпълнително дело № 485/2011 г. на ЧСИ А.П., в общ размер на
41 324 лв., включващи главница в размер на 21 606,27 лв. по договор
за банков кредит; законната лихва върху посочената сума в размер на 16 390
лв. от 19.03.2011 г. до 23.08.2018 г.; сумата от 1911,60 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 09.12.2009 г. до 27.01.2011 г.; наказателна лихва
в размер на 120,18 лв. за периода 09.06.2010 г. до 27.01.2011 г.; 472,76 лева -
държавна такса и сумата от 823,66 лв. адвокатско възнаграждение (по заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 11553/2011 г. по
описа на СРС, 38 състав), са погасени по
давност.
В исковата молба ищцата А.Г.Д. поддържа, че „Юробанк България“
АД е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК за горепосочените вземания, въз основа на което е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № № 11553/2011 г. по
описа на СРС, 38 състав. С молба от 22.06.2011 г. кредиторът „Юробанк България“ АД е
образувал изпълнително дело № 485/2011 г. по описа на ЧСИ А.П..
Ищцата поддържа, че банката е цедирала вземането си на ответника
„Е.М.“ ЕООД, който се е конституирал като взискател по изпълнителното дело с
молба от 17.06.2016 г. Поддържа, че вземането е погасено с изтичането на
петгодишен погасителен срок, тъй като от последното изпълнително действие –
молба от 15.03.2012 г. за налагане на запор върху трудово възнаграждение до
последващите изпълнителни действия – налагане на възбрана през м. ноември
2016г. са изтекли две години и изпълнителното производство е прекратено по
право, като всички изпълнителни действия се обезсилват по право. Следователно
от издаване на изпълнителния лист до подаване на настоящата исковата молба е
изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност, и вземаният по
изпълнителния лист и заповедта са погасени по давност. сочи, че вземанията за
лихви са погасени с тригодишна давност. Ищцата претендира и сторените разноски в
настоящето производство.
Ответникът „Е.М.“ ЕООД поддържа в отговора по чл. 131 ГПК, че
вземането не е погасено по давност. Сочи, че по изпълнителното дело са
извършени изпълнителни действия – запори на банкови сметки и трудово
възнаграждение, които прекъсват давността. Позовава се на Тълкувателно
решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено
следното:
Изпълнително дело № 20118490400485 по
описа на ЧСИ А.П. е образувано 08.03.2011 г., въз основа на
изпълнителен лист от 28.03.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 11553/2011 г. по описа на
СРС, 38 състав, срещу А.Г. Д. в полза на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД за следните суми: 21 606,27 лв. главница по договор за банков кредит, ведно
със законната лихва от 19.03.2011 г., сумата от 1911,60 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 09.12.2009 г. до 27.01.2011 г., наказателна лихва в размер
на 120,18 лв. за периода 09.06.2010 г. до 27.01.2011 г., 472,76 лева - държавна
такса и сумата от 823,66 лв. адвокатско възнаграждение.
Като
изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното производство е
посочен опис и продан на МПС, притежавани от длъжника.
С
молба от 25.07.2011 г. от взискателя е поискано налагане на запор върху
декларираните в НАП банкови сметки на длъжника А.Д., действаща и като едноличен
търговец.
С
молба от 23.07.2011 г. от взискателя е поискано налагане на запор върху
получавано от длъжника трудово възнаграждение.
Видно
от писмо от „Райфайзенбанк“ АД с изх. № 66300/26.09.2011 г. е наложен запор по
банкова сметка *** А.Г.Д..
С молба от 20.10.2011 г. от
взискателя е поискано налагане на запор на МПС.
С молба изх. № 98058 от 03.10.2016 г.
е поискано да бъде конституиран като взискател „Е.М.“ ЕООД, въз основа на
договор за цесия от 18.01.2016 г. с първоначалния взискател „Юробанк България“
АД и е на основание чл. 18 от ЗЧСИ е оправомощен съдебния изпълнител да
предприема изпълнителни действия.
С молба с вх. № 3746 от 06.06.2017 г.
от „Е.М.“ ЕООД е поискано насрочване на дата за опис и оценка на движими вещи,
находящи се на адреса на длъжника.
На 13.06.2017 г. е изпратено запорно
съобщение до „Банка ДСК“ Ад, като запор по сметки на длъжника е наложен на
16.06.2017 г.
С молба вх. № 4002 от 21.06.2017 г.
от А.Г.Д. е приложено удостоверение от работодател и е поискано да бъде вдигнат
запора й от банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД, което е отказано от ЧСИ, тъй
като се касае за вземания по граждански договор.
С изх. № 6480/10.07.2019 г. е изпратено
запорно съобщение до „ТЕ – Дже Зираат Банкъсъ“ – клон София.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Петгодишната давност е приложима и по отношение на процесното
вземане, предмет на договора за кредит, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на ВКС, IV Г.О., е прието,
че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го
е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Така приетото становище в
решението на ВКС, се споделя и от настоящия състав, поради което следва да
бъдат взети предвид изпълнителните действия, и след изтичане на предвидения в
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок.
Отделно от това, в случая е приложимо Тълкувателно
решение № 3/2020 г., в което е прието, че погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно чл. 116, б. „в“, давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Считано от 26.06.2015
г., до предприемане на ново изпълнително действие – в случая молба от
06.06.2017 г. от взискателя за насрочване на дата за опис и оценка на движими
вещи и наложен на 06.06.2017 г. запор в „Банка ДСК“ ЕАД по сметка на ищцата, не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД, вр. чл.
117, ал. 2 ЗЗД, петгодишна погасителна
давност за процесните вземания, обективирани в изпълнителния лист от 28.03.2011 г.
Следва да се има предвид, че перемцията е без правно значение за давността,
като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да
имат значение както за перемцията, така и за давността. (така решение № 50118 от 11.10.2023
г., постановено по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.)
Следователно вземанията не са погасени
по давност и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК от А.Д.
срещу Е. „М.“ ЕООД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в
полза на ответника, следва да бъде присъдена сума в размер на 100 лв., за
възнаграждение за юрисконсулт.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.Г.Д., ЕГН **********,***, представлявана от адв. М.М.,***, иск с правно
основание чл. 439 ГПК срещу „Е.М.“ ЕООД, ***, Бизнес парк, сграда 9, ет. 6, за
признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника следните вземания, които са предмет на изпълнително дело №
485/2011 г. на ЧСИ А.П., в общ размер на 41 324 лв., включващи: главница в
размер на 21 606,27 лв. по договор за банков кредит; законната лихва върху
посочената сума в размер на 16 390 лв. от 19.03.2011 г. до 23.08.2018 г.;
сумата от 1911,60 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.12.2009
г. до 27.01.2011 г.; наказателна лихва в размер на 120,18 лв. за периода
09.06.2010 г. до 27.01.2011 г.; 472,76 лева - държавна такса и сумата от 823,66
лв. адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по гр.д. № 11553/2011 г. по описа на СРС, 38 състав, като погасени
по давност.
ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН **********,***, представлявана от адв. М.М.,***, да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Е.М.“ ЕООД, ***, Бизнес парк, сграда 9, ет.
6, сума в размер на 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: