Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

град Кърджали, 16.01.2023 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ..…….… в публично заседание ……..……

на петнадесети ноември ..........................................................................................................................

през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретар …………………………… Павлина Петрова, …….......………..….……….

като разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов ........................................  

административно дело №256 ...... по описа за .................. 2022 година ........................................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от В.Я.И. от ***, с ЕГН **********, лично в качеството си на физическо лице и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Версаж и Сие – В.И.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №217 от 26.05.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт, на жалбоподателя са установени задължения за:

- данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от 2015 год., в размер на: главница – *** лева и лихви – *** лева 

- данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от 2016 год., в размер на: главница – *** лева и лихви – *** лева

или общо главница, в размер на *** лева и лихви, общо в размер на *** лева.

Жалбодателката заявява в жалбата, че не е доволна от постановеното решение и счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, като твърди, че за периода/вероятно ревизирания/, органите по приходите са изложили констатации, като неправилно приели, че е налице несъответствие между реализираните от нея доходи и извършените разходи за 2015 и 2016 год. и че неправилно като начално салдо към 01.01.2015 год. са определили средства в размер на *** лева, като не са обследвали приходите и разходите ми – нейните и на семейство й за предхождащите ревизирания период години. Твърди също, че неправилно са приели, че в преписката липсвали доказателства за върнат заем, които получили със съпруга й от И. А. П. Тези констатации счита за неправилни и твърди, че това е така, тъй като ревизиращите органи не кредитирали предоставените от нея и съпруга й доказателства, а именно - писмени обяснения от Е. И. П., за действителността на взаимоотношенията ни със съпруга й. Твърди също, че в производството не били взети предвид приходите и доходите от извършваната от тях дейност като ЕТ и продажбата на наследствено имущество и че в тази връзка, в производството липсвали събрани доказателства, а това е било изцяло в задължение на ревизиращите органи, относно получените от тях парични средства. Жалбоподателката твърди, че сумите, които е получила, са с напълно установен произход, за което в ревизионното производство била представила доказателства и че в процеса на ревизионното производство били предоставили всички притежавани от нея със съпруга й документи, включително и снимков материал на касата, където били съхранявани паричните средства, договори с охранителна фирма и др., които въобще не били взети предвид при изясняване на фактическото състояние на нещата. Според жалбоподателката, неправилно ревизиращикте органи не ги приели и кредитирали, в резултат на което са достигнали до неправилен краен извод, обективиран в обжалвания ревизионен акт и че ревизиращите органи неправилно, в резултат на всичко това, са приели, че не е разполагала с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера на извършените от нея разходи за периода 2015 – 2016 год., поради което неправилно са определили задължения в размер, по-висок от действителния. Поради това счита, че задължението, в размер на *** лева -главница и в размер на *** лева – лихва, е неправилно определено, а изводите в ревизионният акт намира за необосновани и постановени в резултат на превратно тълкуване на фактите и неполагането от страна на органа по приходите на всички усилия за изясняване на обективната истина, съгласно задължението му по чл.3 от ДОПК. Жалбоподателката сочи, че административният орган, в съответствие със задълженията си по чл.37, ал.1 от ДОПК, е следвало да обсъди всички събрани доказателства/както тези, служебно събрани, така и тези, събрани по нейна инициатива/ и след това да ги подложи на обективна преценка и анализ, а вместо това бил подложил на преценка само тези доказателства, събрани служебно от органа по приходите, като дори и те били непълни, както и твърди, че са игнорирани доказателствата, представени от нея в хода на ревизионното производство и че това е обстоятелство, навеждащо до извода за непълно проведено ревизионно производство, водещо до отмяна на РА.

Не на последно място, жалбоподателката счита, че неправилно и в нарушение на административнопроизводствените правила, ревизиращите органи са провели ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК, без да са налице законовите предпоставки за това. Сочи, че за да се приложи производството по чл.122 от ДОПК при установяване на дължимия данък, следва да е налице т.нар. „особен случай”, който да препятства извършването на ревизия по общия ред, измежду които настоящият случай не е и че хипотезите на тези особени случаи са изчерпателно посочени в чл.122 от ДОПК и следва да бъдат конкретно установени от страна на органа по приходите при условията на пълно и главно доказване. Сочи също, че само когато органът е доказал по безспорен начин наличието на предпоставките на чл.122 от ДОПК, може производството да протече по особения ред на чл.122 от ДОПК и че предполагаемото наличие на основанията на чл.122 от ДОПК от страна на административния орган не води до възможността ревизията да бъде извършена по особения ред предвиден в закона, респ., облагането да бъде извършено по аналог. Счита, че това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при извършената ревизия, ограничаващо правата на данъчнозадълженото лице и също водещо до отмяна на обжалвания ревизионен акт.

На основание изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив, с който е определено задължение общо в размер на *** лева - главница и лихви за всички периоди, представляващи допълнително установени задължения за внасяне на данък по чл.17 от ЗДДФЛ, ведно с определените лихви, като неправилен и незаконосъобразен. Жалбоподателката моли също така, да й бъдат присъдени разноските за водене на настоящото дело.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката В.Я.И. от ***, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - адв.М.Ч. от АК-***, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата като основателна и поддържа изложените подробни съображения в същата. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че ревизиращият орган е извършил проверката, която е непълна, неточна и не съответства на обективната действителност. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък на разноските.

От процесуалния представител на жалбоподателката е поискан и срок за представяне на писмена защита, като такъв е даден от съда, но в този срок, а и свед него, писмена защита не е представена.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призоваван за съдебните заседания не се явява и не се представлява. От гл.юрисконсулт К.К.С. - главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, процесуален представител на Дирекция „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП, преди съдебните заседания са депозирани две молби, в които заявява, че оспорва подадената жалба от В.Я.И., лично и като ЕТ „Версаж и сие - В.И.”, като необоснована и недоказана. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди обжалвания ревизионен акт, предвид съображенията, изложени в потвърдителното решение на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, както и такива, които ще изложи в писмена защита в определен от съда срок. Моли, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” - Пловдив юрисконсултско възнаграждение, както и моли, съдът да има предвид, в случай, че се претендира възнаграждение за един адвокат, над минимума по Наредба № 1/09.07.2004 год., то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено.

В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съборажения в подкрепа на обжалвания ревизионен акт. В същата отново моли да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” - Пловдив юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредба №1 на ВАдвС от 09.07.2004 год., за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, видно от прието като доказателство Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.6/, Решение №217 от 26.05.2022 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, е връчено по електронен път на датата 27.05.2022 год., в 10:11 часа, на електронен адрес/e-mail адрес/ - *** и ***, с IP адрес ***. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали, на датата 09.06.2022 год., регистрирана в деловодството с Вх.№ИТ-00-5655/09.06.2022 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/, като след изпращането й на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, там е регистрирана с Вх.№96-00-139/13.06.2022 год. От горното следдва, че жалбата е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването по електронен път на Решение №217 от 26.05.2022 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000921006167-020-001 от 02.11.2021 год., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от началник сектор в ТД на НАП – Пловдив/л.77/, по отношение на жалбодателката В.Я.И., с посочен адрес ***, с ЕГН **********, с регистрация като едноличен търговец с фирма ЕТ „Версаж и Сие – В.И.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, съответно адрес по чл.8 от ДОПК -  ***, с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди е както следва: 1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год.; 2. ДОО - за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год.; 3. Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год.; 4. Вноски за Универсален пенионен фонд – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип в състав: 1. М. И. П. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2. С. М. З. - главен инспектор по приходите, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.75/, ЗВР №Р-16000921006167-020-001 от 02.11.2021 год. е била връчена електронно на 03.11.2021 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 03.11.2021 год. е била активирана на 03.11.2021 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл ***. В удостоверението е отразено, че документите ,които се връчват със съобщението, са ЗВР №Р-16000921006167-020-001 от 02.11.2021 година.

Ревизията е приключила в определения срок, като в хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден Ревизионен доклад (РД) №Р-16000921006167-092-001 от 17.02.2022 год./л.50-л.73/, изпратен на електронната поща на ревизираното лице, като според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.46/, ревизионният доклад, ведно с описаните в удостоверението допълнителни документи, доказателства и приложения, е бил връчен електронно на 21.02.2022 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 17.02.2020 год. е била активирана на 21.02.2022 год., от IP адрес *** и документите са изтеглени от имейл ***.

Срещу констатациите, изложени от ревизиращия екип в ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК – на 07.03.2022 год., чрез ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали, е било подадено възражение от В.Я.И., като едноличен търговец с фирма ЕТ „Версаж и Сие – В.И.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, регистрирано с Вх.№ИТ-00-2457 от 07.03.2022 год./л.48/, като с възражението същата е поискала да се коригира Ревизионен доклад (РД) №Р-16000921006167-092-001 от 17.02.2022 година.

Така, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.22-л.32/, като видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.20/, ревизионният акт, ведно с  приложението към него – лихвени листове и справка за общите задължения, е бил връчен електронно на датата 22.03.2022 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 18.03.2022 год., е била активирана на 22.03.2022 год., от IP адрес *** и документът е бил изтеглен от имейл ***.

С този Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателката В.Я.И. ***, с ЕГН **********, са били определени следните задължения за:

1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2015 год. – главница в размер на *** лева и лихва за просрочие върху това задължение, изчислена към 18.03.2022 год., в размер на *** лева/таблица на л.26, стр.9 от РА – ред 1/;

2. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2016 год. – главница в размер на *** лева и лихва за просрочие върху това задължение, изчислена към 18.03.2022 год., в размер на **** лева/таблица на л.26, стр.9 от РА - ред 2/,

или общо главница за задължението за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ, в размер на *** лева и лихви за просрочие върху това задължение, изчислени към 18.03.2022 год., общо в размер на *** лева/таблица на л.27, стр.11 от РА – ред 3, също на л.29/.

3. ДОО – за самоосигуряващи се лица за 2015 год. – главница в размер на *** лева и лихва за просрочие върху това задължение, изчислена към 18.03.2022 год., в размер на *** лева/таблица на л.26, стр.9 от РА – ред 3/;

4. ДОО – за самоосигуряващи се лица за 2016 год. – главница в размер на *** лева и лихва за просрочие върху това задължение, изчислена към 18.03.2022 год., в размер на *** лева/таблица на л.26, стр.9 от РА - ред 4/,

или общо главница за задължението за ДОО – за самоосигуряващи се лица, в размер на *** лева и лихви за просрочие върху това задължение, изчислени към 18.03.2022 год., общо в размер на *** лева/таблица на л.27, стр.11 от РА – ред 1, също на л.30/.

5. Вноски за здравно осигуряване/ЗО/ - за самоосигуряващи се лица, за 2015 год. – главница, в размер на *** лева и лихва за просрочие върху това задължение, изчислена към 18.03.2022 год., в размер на *** лева/таблица на л.26, стр9 от РА - ред 5/;

6. Вноски за здравно осигуряване/ЗО/ - за самоосигуряващи се лица, за 2016 год. – главница, в размер на *** лева и лихва за просрочие върху това задължение, изчислена към 18.03.2022 год., в размер на *** лева/таблица на л.26, стр.9 от РА – ред 6/,

или общо главница за задължението за вноски за здравно осигуряване/ЗО/– за самоосигуряващи се лица, в размер на *** лева и лихви за просрочие върху това задължение, изчислени към 18.03.2022 год., общо в размер на *** лева/таблица на л.27, стр.11 от РА – ред 4, също на л.32/.

7. Вноски за Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за 2015 год. – главница, в размер на *** лева и лихва за просрочие върху това задължение, изчислена към 18.03.2022 год., в размер на *** лева/таблица на л.26, стр.9 от РА – ред 7/;

8. Вноски за Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за 2016 год. – главница, в размер на *** лева и лихва за просрочие върху това задължение, изчислена към 18.03.2022 год., в размер на *** лева/таблица на л.26, стр.10 от РА – ред 8/,

или общо главница за задължението за вноски за Универсален пенионен фонд – за самоосигуряващи се лица, в размер на *** лева и лихви за просрочие върху това задължение, изчислени към 18.03.2022 год., общо в размер на *** лева/таблица  на л.27, стр.11 от РА – ред 2, също на л.32/.

В ревизионния акт е указано, че установените с него задължения за довнасяне /главници/ в размер общо на ***/*** лв. и *** ст./ лева и лихвите за просрочие към тях, в размер общо на ***/*** лв. и *** ст./ лева, следва да бъдат внесени по посочените банкови сметки. В таблицата на л.26 от делото, стр.9 и 10 от РА, на последния ред от същата е посочено, че общият размер на дължимата сума – посочените в същата задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 18.03.2022 год., възлиза на ***/*** лв. и *** ст./ лева.

В така издадения ревизионен акт са възприети установените факти и обстоятелства,  посочени в издадения, на основание чл.117 от ДОПК, ревизионен доклад №Р-16000921006167-092-001 от 17.02.2022 год., представляващ мотиви и неразделна част от обжалвания РА. В ревизионния доклад е посочено, че В.Я.И. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията и че същата, в качеството си на физическо лице, е вписана в Търговския регистър на Агенцията по вписванията като едноличен търговец с наименование ЕТ „Версаж и сие – В.И.”, както и че е установено, че лицето има участие в капитала на търговското дружество „***” ООД. Описано е, че семейството на лицето, по смисъла на §1, т.2 и т.3 от ДР на ДОПК, се състои от Р. Г. И. - съпруг и две пълнолетни деца и че на съпруга й е извършена ревизия, приключила с издаване на ревизионен акт, който се обжалва. Посочено е, че с протокол, по реда на ДОПК, са присъединени документи от извършена проверка за съпоставка на имущество и доходи на В.И. и че лицето е подало декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 год. и за 2016 год., с които, в Приложение №7 е декларирало доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ. Описано е, че В.И. е посочила, че със съпруга й са притежавали, в брой, по години, следните парични средства: към 01.01.2015 год. – *** лева и към 01.01.2016 год. – *** лева, като парите били съхранявани в каса, намираща се в сграда, находяща се в ***, свързана със СОТ. Приложени били копия от следните документи: РКО без № от 30.12.2011 год., издаден от ЕТ „Версаж и сие – В.И.”, за възстановени собствени средства, в размер на *** лева, на В.И. (счетоводни записвания 107/501); РКО без № от 20.12.2015 год., издаден от ЕТ „Версаж и сие – В.И.”, за дадени *** лева на В.И. от печалби от минали години (счетоводни записвания 122/501); РКО без № от 20.12.2013 год., издаден от ЕТ ЕТ „Версаж и сие – В.И.”, за дадени на В.И. средства, в размер на *** лева (счетоводни записвания 107/501); РКО без № от 30.12.2010 год., издаден от ЕТ „Версаж и сие – В.И.”, за възстановени собствени средства, в размер на *** лева, на В.И. (счетоводни записвания 107/501); РКО без № от 31.03.2016 год., издаден от ЕТ „Версаж и сие – В.И.”, за дадени на В.И. *** лева, от печалбата за 2015 год. (счетоводни записвания 122/501); РКО без № от 30.12.2014 год., издаден от ЕТ „Версаж и сие – В.И.”, за дадени *** лева на В.И. от печалби от минали години (счетоводни записвания 122/501); предварителен договор от 04.10.2004 год. за покупко-продажба на недвижим имот /търговски обект/, подписан между В.Я.И., като продавач и А. П. М., като купувач.

По отношение на началното салдо към 01.01.2015 год., органите но приходите са установили следното:

Представените РКО от 30.12.2010 год. и РКО от 30.12.2011 год., за изплатени от ЕТ „Версаж и сие – В.И.” суми на В.И., общо в размер на *** лева, не са взети като налични парични средства в брой към 01.01.2015 год., тъй като е прието, че те покриват нейните разходи за живот и издръжка и тя не е имала възможност да спестява парични средства, като е взета предвид и отдалечеността във времето на тяхното получаване. Органите по приходите са направили извод, че за сумата в размер на *** лева, посочена в представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот 04.10.2004 год., съгласно който, В.Я.И. продава на А. П. М. собствената си ½ идеална част от недвижим имот, представляващ търговски обект/дюкян/, ведно с разположеното под него избено помещение, не са представени конкретни доказателства, че е била действително получена, а също така е посочена възможността да е била изразходвана, като се имат предвид изминалите десет години от сключването на този предварителен договор. Ревизиращият екип не е кредитирал и твърденията на лицето за върнати заеми от И. А. П., като твърдения за върнати от И. А. П. суми са били направени и от Р. Г. И. - съпруг на В.Я.И.. Органите по приходите са направили извод, че единствено на базата на твърденията на В.И. не може да се приеме наличие на заемни отношения между Р. Г. И. като заемодател и И. А. П. като заемател, без да има преки или косвени доказателства в тази насока и че за да се приеме за установено наличието на заемни правоотношения, следва да е налице писмен договор за заем, който в случая би бил форма на доказване и на следващо място, че трябва да е налице разписка за получената от заемателя сума или банков платежен документ, защото условие за действителност на договора за заем е реалното предаване на паричните средства от заемодателя на заемателя. Ревизиращият екип е посочил, че към момента на ревизията на В.И. е установено, че лицето И. П. е починало и че с декларация, съпругата му Е. И. П. е посочила, че за получените от И. А. П. суми има издадени записи на заповед, които са били унищожени при погасяване на сумите. Органите по приходите са посочили също, че записът на заповед е вид полица, която обективира едностранно безусловно обещание на издателя да плати на падежа на заповедта на друго лице, наречено поемател, определена парична сума и че издаването на запис на заповед може да бъде свързано с търговска сделка, паричен кредит или други облигационни взаимоотношения между две лица. При ревизията е направен извод, че с оглед правния характер на този документ и доколкото той не съдържа основание за издаването му и представлява една абстрактна сделка, сам по себе си не може да докаже предоставянето на заем и облигационни отношения в този смисъл. Органите по приходите са посочили също, че съгласно чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставени и получени парични заеми, а в случая това не е било изпълнено нито от В. и Р. И., нито от И. П.

Органите по приходите са посочили, че от ЕТ „Версаж и сие – В.И.”, на В.И. с РКО от 20.12.2013 год. са били предоставени собствени средства, в размер на *** лева и с РКО от 30.12.2014 год., от печалби от минали години са й били предоставени *** лева или общо *** лева, като сумата в размер на *** лева е приета като разполагаеми парични средства на В.Я.И. към 01.01.2015 год. В хода на ревизията е установено, че с нотариален акт №**, том **, рег.№***, дело №**/*** год., В.Я.И. и Р. Г. И. са продали на Е. Р. Ф. поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота - ***, с площ 2000 кв.м, начин на трайно ползване - нива, за сумата от *** лева, която продавачите са получили напълно от купувача, по банков път, от които за нея - ½ идеална част или *** лева предвид обстоятелството, че имуществото е било СИО. Така, от оргавните по приходите е прието, че към 01.01.2015 год. ревизираното лице е разполагало с парични средства в брой, в размер на *** лева (**** лева + *** лева).

По отношение на ревизираното лице е била извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за ревизирания период, при която е установено несъответствие за 2015 год., в размер на *** лева и за 2016 год., в размер на *** лева, като установеното несъответствие се дължи предимно на платени суми от В.И. по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. След извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за 2105 год. и за 2016 год., т.е. установено е наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, според които, „са налице данни за укрити приходи или доходи” и „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”, което води до определяне на данъчните основи за посочените периоди по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс. С оглед на това, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на ревизираното лице е било връчено уведомление, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДЦФЛ ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.

Така, в ревизионния акт е посочено, че за 2015 год., от В.Я.И. е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с Вх.№***/*** год., с която, в Приложение №7 са декларирани доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ като ЕТ „Версаж и сие-В. И.”, Булстат *** и не са декларирани доходи, формиращи обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Посочено е също, че в хода на ревизията е извършена съпоставка за съответствие между придобитото имущество, направените от лицето разходи и получените доходи през 2015 год., при която е установено несъответствие в размер на *** лева и че от лицето не са представени доказателства относно произхода на средствата, с които е финансирано установеното несъответствие, като е прието, че е налице укрит и недеклариран доход от друг източник, подлежащ на облагане. Прието е, че установеният в хода на ревизията облагаем доход на лицето от други източници, определен по реда на чл.122, ал.2, при установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7, във връзка с чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, е в размер на *** лева. Изрично е посочено, че установеният недостиг на парични средства поради превишение на разходите над доходите за 2015 год., за който не е установено, че е от трудова дейност, съгласно Тълкувателно решение №2 от 02.02.2022 год. на ОСС на ВАС, не представлява осигурителен доход и за него не са определени дължими ЗОВ.

В ревизионния акт е посочено, че за ревизираното лице са установени задължения за авансови задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/ за 2015 год., в общ размер на *** лева, в т.ч. за ДОО – *** лева, за УПФ – *** лева и за здравно осигуряване/ЗО/ - *** лева и че данъчната основа на доходите от други източници за 2015 год., определена по реда на чл.122 от ДОПК, е в размер на *** лева (облагаем доход от *** лева – ЗОВ, в размер на *** лева), като за 2015 год. не са установени други доходи, получени от лицето, участващи при формиране на ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ. Така в крайна сметка, при годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. – *** лева, е определен дължим данък на основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ(10%), в размер на *** лева, респ. дължим данък за внасяне - *** лева, като на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, за невнесените в срок суми е изчислена дължима лихва, в размер на *** лева, съгласно приложена справка/лихвен лист/.

В ревизионния акт е посочено, че за 2016 год., от В.Я.И. е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с Вх.№ ***/*** год., с която, в Приложение №7 са декларирани доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ като ЕТ „Версаж и сие - В. И.”, Булстат *** и не са декларирани доходи, формиращи обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Посочено е също, че в хода на ревизията е извършена съпоставка за съответствие между придобитото имущество, направените от лицето разходи и получените доходи през 2015 год., при която е установено несъответствие в размер на *** лева и че от лицето не са представени доказателства относно произхода на средствата, с които е финансирано установеното несъответствие, като е прието, че е налице укрит и недеклариран доход от друг източник, подлежащ на облагане. Прието е, че установеният в хода на ревизията облагаем доход на лицето от други източници, определен по реда на чл.122, ал.2, при установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7, във връзка с чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, е в размер на *** лева. И тук изрично е посочено, че установеният недостиг на парични средства поради превишение на разходите над доходите за 2016 год., за който не е установено, че е от трудова дейност, съгласно Тълкувателно решение №2 от 02.02.2022 год. на ОСС на ВАС, не представлява осигурителен доход и за него не са определени дължими ЗОВ.

В ревизионния акт е посочено, че за ревизираното лице са установени задължения за авансови задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/ за 2016 год., в общ размер на *** лева, в т.ч. за ДОО – *** лева, за УПФ – *** лева и за здравно осигуряване/ЗО/ - *** лева и че данъчната основа на доходите от други източници за 2015 год., определена по реда на чл.122 от ДОПК, е в размер на *** лева (облагаем доход от *** лева – ЗОВ, в размер на *** лева), като за 2016 год. не са установени други доходи, получени от лицето, участващи при формиране на ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ. Така в крайна сметка, при годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 год. – *** лева, е определен дължим данък на основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ(10%), в размер на *** лева, респ. дължим данък за внасяне - *** лева, като на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, за невнесените в срок суми е изчислена дължима лихва, в размер на *** лева, съгласно приложена справка/лихвен лист/.

По отношение вноските за държавно обществено осигуряване/ДОО/ по КСО, в ревизионния акт е посочено, че В.Я.И. като самоосигуряващо се лице е подала декларация с Вх.№***/*** год., с която е заявила, че като „собственик на ЕТ” ще се осигурява за всички осигурителни рискове, т.е. ще внася осигурителни вноски за фонд „Пенсии” и за фонд „Общо заболяване и майчинство” и че същата е декларирала извършване на трудова дейност през ревизираните периоди и се явява самоосигуряващо се лице, поради което дължи ЗОВ по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, чл.127, ал.1 от КСО и по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Посочено е също, че зa ревизираният период 01.01.2015 год. - 31.12.2016 год., от В.Я.И. е подавана информация с декларация обр.1/чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8/2005 год. на МФ/ за дните в осигуряване, осигурителния доход, размера на осигурителните вноски и с декларация обр.6/чл.3, ал.3, т.2 от Наредба №Н-8/2005 год. на МФ/ - за размера на дължимите вноски за ДОО, УПФ и ЗО. В ревизионния акт е отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Тук следва да се отбележи, че в ревизионния акт изрично е посочено, че с Тълкувателно решение №2 от 02.02.2022 год., ОСС на ВАС приема, че не е налице законова презумпция, доходът с неустановен произход да е от трудова дейност и да представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК, при установени при ревизията обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и че върху органите по приходите е тежестта да докажат, че въпросният доход е от трудова дейност. Посочено е, че в хода на ревизията е установен недостиг на парични средства поради превишение на разходите над доходите за всяка от ревизираните години, но не е установен източникът на тези средства, както и същият да е от извършвана трудова дейност от лицето. Изрично е посочено също, че установеният недостиг на парични средства поради превишение на разходите над доходите за 2015 год. и 2016 год./описани по-горе/, за който не е установено, че е от трудова дейност, съгласно тълкувателното решение не представлява осигурителен доход, за който се дължат здравноосигурителни вноски.

В ревизионния акт е отразено, че минималният осигурителен доход, върху които се дължат месечни авансови вноски за ДОО, и за 2015 год., и за 2016 год., е *** лева. Така, с ревизионния акт е определено, че за периода 01.01.2015 год. - 31.12.2015 год., ревизираното лице дължи месечна авансова вноска за ДОО в размер на *** лева, определена като процент – 16.3% върху минималния месечен осигурителен доход за годината/*** лева х 16.3%/ и за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., дължимите месечни авансови вноски за ДОО за самоосигуряващото се лице са в общ размер на *** лева. Посочено е, че от В.Я.И. са били декларирани авансови вноски за ДОО за 2015 год. общо в размер на *** лева, определени като процент – 12.8% върху минималния месечен осигурителен доход за годината, като са установени различия с декларираните от лицето авансови вноски за ДОО.

В ревизионния акт изрично е отразено, че декларираните авансови вноски за 2015 год. не са внесени до момента, като на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.113, ал.1 от КСО, за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски е начислена лихва в общ размер на *** лева, съгласно приложена справка/лихвен лист/.

С ревизионния акт е определено, че за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год., ревизираното лице дължи месечна авансова вноска за ДОО в размер на *** лева, определена като процент – 16.3% върху минималния месечен осигурителен доход за годината/*** лева х 16.3%/ и за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год., дължимите месечни авансови вноски за ДОО за самоосигуряващото се лице са в общ размер на *** лева. Посочено е, че от В.Я.И. са били декларирани авансови вноски за ДОО за 2016 год. общо в размер на *** лева, определени като процент – 12.8% върху минималния месечен осигурителен доход за годината, като са установени различия с декларираните от лицето авансови вноски за ДОО.

В ревизионния акт изрично е отразено, че декларираните авансови вноски за 2016 год. не са внесени до момента, като на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.113, ал.1 от КСО, за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски е начислена лихва в общ размер на *** лева, съгласно приложена справка/лихвен лист/.

По отношение вноските за ДЗПО в УПФ, в ревизионния акт е посочено, че съгласно чл.57, ал.5 от КСО, самоосигурените лица се осигуряват в УПФ изцяло за своя сметка и че осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, като размерът на осигурителната вноска за ДЗПО за УПФ е регламентиран в чл.157, ал.1, т.1 от КСО и е 5 на сто, както и че съгласно чл.157, ал. 6 от КСО, осигурителните вноски за ДЗПО се превеждат едновременно с осигурителните вноски за ДОО, съгласно чл.158 от КСО. Посочено е също, че В.Я.И., родена на *** год., подлежи на осигуряване, на основание на чл.127, ал.1 от КСО, според който, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 год.

Така, с ревизионния акт е определено, че за периода 01.01.2015 год. - 31.12.2015 год., ревизираното лице дължи месечна авансова вноска за ДЗПО в УПФ, в размер на *** лева, определена като процент - 5% върху минималния месечен осигурителен доход за годината/*** лева х 5%/ и за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., дължимите месечни авансови вноски за ДЗПО в УПФ за самоосигуряващото се лице са в общ размер на *** лева. Посочено е, че от В.Я.И. са декларирани авансови вноски за ДЗПО в УПФ за 2015 год., в общ размер на *** лева и не са установени различия с декларираните от лицето авансови вноски за ДЗПО в УПФ.

В ревизионния акт изрично е отразено, че декларираните авансови вноски за 2015 год. не са внесени от ревизираното лице до момента и на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.113, ал.1 от КСО, за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски е начислена лихва в общ размер на *** лева, съгласно приложена справка/лихвен лист/.

За периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год., в ревизионния акт е определено, че ревизираното лице дължи месечна авансова вноска за ДЗПО в УПФ, в размер на *** лева, определена като процент - 5% върху минималния месечен осигурителен доход за годината/*** лева х 5%/ и за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год., дължимите месечни авансови вноски за ДЗПО в УПФ за самоосигуряващото се лице са в общ размер на *** лева. Посочено е, че от В.Я.И. са декларирани авансови вноски за ДЗПО в УПФ за 2016 год., в общ размер на *** лева и не са установени различия с декларираните от лицето авансови вноски за ДЗПО в УПФ.

В ревизионния акт изрично е отразено, че декларираните авансови вноски за 2016 год. не са внесени от ревизираното лице до момента и на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.113, ал.1 от КСО, за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски е начислена лихва в общ размер на *** лева, съгласно приложена справка/лихвен лист/.

По отношение вноските за здравно осигуряване/ЗО/ по Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/, в ревизионния акт е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани и че на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуравяне и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО, както и че вноските се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, а съгласно чл.2 от ЗБНЗОК за периода 2015 год. - 2016 год., осигурителната вноска е в размер на 8% върху минималния осигурителен доход.

Така, с ревизионния акт е определено, че за периода 01.01.2015 год. - 31.12.2015 год., ревизираното лице дължи месечна здравноосигурителна вноска в размер на *** лева, определена като процент - 8% върху минималния месечен осигурителен доход за годината/*** лева х 8%/ и че за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., дължимите месечни авансови здравноосигурителни вноски за самоосигуряващото се лице са в общ размер на *** лева. Посочено е, че от В.Я.И. са декларирани авансови вноски за ЗО за 2015 год., в общ размер на *** лева и не са установени различия с декларираните от лицето авансови вноски за здравно осигуряване.

В ревизионния акт изрично е отразено, че декларираните авансови вноски за здравно осигуряване за 2015 год. не са внесени от ревизираното лице до момента и на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.113, ал.1 от КСО, за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски е начислена лихва в общ размер на *** лева, съгласно приложена справка/лихвен лист/.

За периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год., с ревизионния акт е определено, че ревизираното лице дължи месечна здравноосигурителна вноска в размер на *** лева, определена като процент - 8% върху минималния месечен осигурителен доход за годината/*** лева х 8%/ и че за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год., дължимите месечни авансови здравноосигурителни вноски за самоосигуряващото се лице са в общ размер на *** лева. Посочено е, че от В.Я.И. са декларирани авансови вноски за ЗО за 2015 год., в общ размер на *** лева и не са установени различия с декларираните от лицето авансови вноски за здравно осигуряване.

В ревизионния акт изрично е отразено, че декларираните авансови вноски за здравно осигуряване за 2016 год. не са внесени от ревизираното лице до момента и на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.113, ал.1 от КСО, за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски е начислена лихва в общ размер на *** лева, съгласно приложена справка/лихвен лист/.

Против този РА №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив е била подадена в срок жалба/наименована „възражение”/ от ревизираното лице, до директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, регистрирана с Вх.№ИТ00-3550 от 04.04.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив офис – Кърджали и с Вх.№20-32-4 от 08.04.2022 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП/л.15-л.17/. В тази жалба ревизираното лице е заявило, че счита, че така издадения ревизионен акт е незаконосъобразен и издаден в противоречие на ДОПК, ЗДДФЛ и ЗОДФЛ, поради което го обжалва в законоустановения срок по реда на чл.152 от ДОПК. С оглед изложените в жалбата доводи, ревизираното лице счита в жалбата, че не е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и поради това, ревизията неправилно била проведена по този ред, както и че не било е налице твърдяното превишение на разходите над приходите, поради което неправилно било извършено облагането му по чл.17 от ЗДДФЛ, като конкретните мотиви са по отношение на началното салдо към 01.01.2015 год., което са приели органите по приходите и че неправилно при ревизията не били приети като налични суми получените по предварителен договор от 2004 год. и върнатите от лицето И. П.. С жалбата В.И. е поискала за бъде постановено решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив. Тук следва да се посочи, че с жалбата се обжалва изцяло ревизионния акт и се иска същият да бъде отменен изцяло, макар че всички доводи и твърдения в тази жалба касаят единствено и само определената данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за двете ревизирани години – 2015 год. и 2016 год., респ. определения с ревизионния акт дължим данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2015 год. и за 2016 год., но няма спомената нито една дума по отношение установените с ревизионния акт задължения за ДОО, ДЗПО – УПФ и вноски за здравно осигуряване/ЗО/ за двете ревизирани години, които не са свързани с определените в ревизионния акт данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ за тези две години, а са в резултат на декларирани от ревизираното лице месечни авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УП и ЗО, които обаче не са били внесени от него до издаването на ревизионния акт. 

По повод тази жалба директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срок с Решение №217 от 26.05.2022 год./л.7-л.11/, с което Е ПОТВЪРДИЛ Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на В.Я.И. от ***, ЕГН **********, за установените й задължения за:

1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2015 год. – главница в размер на *** лева и лихва върху това задължения, в размер на *** лева;

2. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2016 год. – главница в размер на *** лева и лихва върху това задължение, в размер на *** лева.

В решението директорът на дирекция „ОДОП” – Пловдив е приел, че доводите в жалбата са неоснователни и че органите по приходите са направили правилни изводи и законосъобразно ревизионното производство е преминало по реда на чл.122 и следващите се от ДОПК, т.к. е установен фактът за наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”. В мотивите е отбелязано, че посоченото обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК е достатъчно основание да се приложи особеният ред за формиране на данъчната основа по предвидения в чл.122, ал.2 от ДОПК ред, за всяка от ревизираните години и че определената данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК ще се доближава до истинската, без да бъде напълно точна. Посочено е, че за да създаде възможност така определената облагаема основа да е най-близко до обективната истина, законодателят в общия процесуален данъчно-осигурителен закон е посочил различни критерии, по които това може да се извърши и че тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение, законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите и именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивната част на РА и РД са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, който са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверния начин.        

 По-нататък, в мотивите към решението се сочи, че при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства и че така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателката, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за облагане по реда на чл.122 от ДОПК, съответно, в тежест на жалбоподателката е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от нея факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В мотивите е прието, че обстоятелствата, които органите по приходите са били длъжни да изследват, действително са изследвани обстойно, като е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства. Прието е също, че ясно, конкретно, задълбочено и във всичките законови аспекти са разгледани от органите по приходите всички доводи, посочени в жалбата и че не са представени доказателства, които да опровергават констатираното при ревизията, както и че действията на органите по приходите като подход са правилни, а направените изводи настоящата инстанция изцяло споделя. След анализ на установената в хода на ревизията фактическа обстановка, приложените към административната преписка писмени доказателства и направените от ревизираното лице възражения диреккорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив е направил крайния извод, че обжалваният РА е постановен при изяснена фактическа обстановка в частта му по ЗДДФЛ, мотивиран е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърден.

От горното следва, че жалбата против Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив всъщност е била подадена само против частта му, с която на ревизираното лице са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и лихвите върху тези задължения за двете ревизирани години – 2015 год. и 2016 год., като в останалата му част – за определените задължения за авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и здравни осигуровки/ЗО/ за тези две години, ревизионният акт не е бил обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив и следва да се приеме, че в тези му части същият е влязъл в сила.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателката, по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – икономист, което, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки да даде заключение по следните въпроси: 1. Да определи началното салдо, респективно, паричните средства, с които В.И. е могла да разполага към 01.01.2015 год., като вземе предвид приходите и разходите на В.И., приходите на членовете на домакинството му и от предхождащите ревизирания период години – от 01.01.2004 год. до 31.12.2014 год.; 2. Съобразно определеното начално салдо да се определи/проследи паричния поток за ревизирания период, като се вземат предвид приходите на В.И., приходите на членовете на домакинството му, както и да се определи средномесечният разход на домакинството й; 3. Да се определи данъчната основа за облагане и да се изчисли дължимият данък по чл.17 от ЗДДФЛ, ведно с дължимите лихви, за процесните 2015 год. и 2016 година.

Вещото лице И.К.Н., след запознаване с материалите по делото, е представило заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л.447-л.453/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 15.11.2022 година.

По поставения му първи въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата и в заключението към същата, вещото лице е посочило, че началното салдо за 2015 год. по отношение на В. Я. И., възприето от органа по приходите в Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год., е в размер на *** лева и посочено как е формирано това салдо. В констативната част към заключението по тази точка е посочено, че по делото са приложени: РКО от 30.12.2010 год., издаден от ЕТ „Версаж и сие”, съгласно който, на В.И. са възстановени собствени средства, в размер на *** лева и РКО от 30.12.2011 год., издаден от ЕТ „Версаж и сие”, съгласно който, на В.И. са възстановени собствени средства, в размер на *** лева, както и че към материалите по административната преписка са приложени оборотни ведемости на ЕТ „Версаж и сие” за 2010 год. и 2011 год., от които се виждат съответните счетоводни записвания/сч.сметка 107/501/. На следващо място е отразено, че към материалите по административната преписка е приложен Предварителен договор от 04.10.2004 год. за покупко-продажба на недвижим имот /търговски обект на ул.„***” в ***/, сключен между В.Я.И., като продавач и А. П. М. – като купувач, за сума в размер на *** лева, от които *** лева платени при подписване на договора, както и че е приложен и Договор за кредит за покупка на недвижим имот/търговски обект на ул.„***” в ***/, за сума в размер на *** лева, отпуснат на А. П. М.. В констативнтата част към заключението по тази точка е отразено, че при изготвяне на експертизата е направена справка в Служба по вписванията - Имотен регистър – град Кърджали и е получен незаверен препис от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №**, том **, рег.№**, дело №**/*** год., с който В.Я.И. продава търговски обект на ул. „***” в ***, на А. П. М., за сумата в размер на *** лева, която ще бъде заплатена с кредит от „Банка ДСК” ЕАД. Предвид горното, в констативната част към тази точка от заключението вещото лице е приело, че през месец октомври 2004 год. В.И. е получила сума в размер на *** лева, от продажба на недвижим имот, предвид обстоятелството, че това е сумата, посочена в нотариален акт.

Вещото лице е посочило, че от ревизиращия екип не са взети като налични парични средства в брой – сума, в размер на *** лева/по РКО от 30.12.2010 год. и РКО от 30.12.2011 год./, както и сумата от продажбата на търговския обект, в размер на *** лева по нотариален акт/*** лева по предварителен договор/, тъй като е прието, че сумите покриват разходите за живот на В.И., но не и възможността да спестява парични средства, предвид отдалечеността във времето на тяхното получаване. Вещото лице допуска, че част от тези средства са използвани за покриване на разходи за живот и издръжка, а предвид факта, че не са налични конкретни данни за разходите, които В.И. е направила през периода от 2004 год. до 2014 год., са използвани статистически данни за разходите на домакинство, представени в таблици №1, №2, №3 към констативната част по тази точка от заключението. Вещото лице е посочило, че разходите са определени на база Потребителски общ разход за домакинство с две лица, от който е приспадната сумата за вода и ел.енергия и е прибавена сумата на платените данъци, като е уточнило, че това е направено, тъй като в хода на проверката, от ревизиращия екип е установено, че по ЕГН на В.Я.И. няма открита партида за вода и ел.енергия. В таблица №4 към констативната част по тази точка от заключението вещото лице е представило резултатите, които се получават, за покриване на разходите за живот и издръжка на В.И. в периода от 2004 год. до 2014 година.

Така, в заключението по този първи въпрос от експертизата е отразено, че като са взети предвид приходи в размер на *** лева/*** лева + *** лева/ и разходи в размер на *** лева от предхождащите ревизирания период години – от 01 01.2004 год. до 31.12.2014 год., се определят допълнителни парични средства, в размер на *** лева, с които В.И. е могла да разполага към 01.01.2015 год. Вещото лице е дало заключение, че началното салдо към 01.01.2015 год., или паричните средства, с които В.И. е могла да разполага към 01.01.2015 год., са в размер на *** лева/*** лева + *** лева/.

 По поставения му като задача втори въпрос, вещото лице е описало паричния поток за периода 01.01.2015 год. - 31.12.2015 год. в табличен вид/таблица 5/, като на ред последен от тази таблица е отразено, че наличните парични средства към 01.01.2015 год. са в размер на *** лева, паричните постъпления за тази година са в размер на *** лева, разходите за същата година са в размер на *** лева, а паричните средства в края на този данъчен период са в размер на *** лева. Вещото лице е посочило, че резултатът от паричния поток към 31.12.2015 год. е в размер на +*** лева.

Паричния поток за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2016 год. вещото лице също е описало в табличен вид/таблица 6/, като на ред последен от тази таблица е отразено, че наличните парични средства към 01.01.2016 год. са в размер на *** лева, паричните постъпления за тази година са в размер на *** лева, разходите за същата година са в размер на *** лева, а паричните средства в края на този данъчен период са в размер на *** лева. Вещото лице е посочило, че резултатът от паричния поток към 31.12.2016 год. е в размер на +*** лева. По втория поставен му въпрос, вещото лице е дало заключение, че като е взето началното салдо към 01.01.2015 год., в размер на *** лева: Резултатът от паричния поток към 31.12.2015 год. е в размер на +*** лева, а резултатът от паричния поток към 31.12.2016 год. е в размер на +*** лева.

По третия поставен му въпрос, вещото лице е дало заключение, че след като паричните потоци през ревизирания период имат следните резултати: За 2015 год. - резултатът от паричния поток е +*** лева и за 2016 год. - резултатът от паричния поток е +*** лева, то за двете данъчни години не е налице превишение на разходите над доходите и не е налице предпоставка за допълнително начисляване на данък по ЗДДФЛ.

В съдебно заседание, вещото лице-икономист И. К., поддържа изготвеното заключение. По отношение на становището в молбата от ответната страна, уточнява, че е стъпила върху статистически данни, които са в показателя „живот и издръжка”, който Национания стотистически институт/НСИ/ изследва и че доводът на органите по приходите да не приемат, че сумата от *** лева, която е от покупко-продажба на недвижим имот, е била налична, бил, че тази сума е използвана, най-вероятно за издръжка на живот. Вещото лице пояснява, в отговор на тяхната теза, че е изследвало, на база статистически данни, колко е струвала средната издръжка на живот, защото сумата, която е получило, е около два пъти и повече от сумата, ако бе стъпило върху минималната работна заплата на годишна база. Сочи, че това са средни данни на НСИ, които са общодостъпни и публични, както и заявява, че през периода, който е изследван от НАП, не се установяват някакви свръх разходи или луксозен начин на живот, не са установени задгранични пътувания, не са установени някакви скъпи покупки, като разходите за ел. енергия, вода и телефон и са съпоставими с такива на хора, които са със средни доходи.

В съдебно заседание, проведено на 15.11.2022 год., до разпит като свидетел е допуснато лицето Е. И. ***. Съдът обаче намира, че не следва да обсъжда и анализира нейните показания, още по-малко пък да ги кредитира, тъй като в ДОПК допустимостта на гласни доказателствени източници в съдебното производство по оспорване на ревизионен акт е ограничено до хипотезите на чл.158, ал.1, във вр. с чл.57, ал.2 от ДОПК. Това е така, доколкото обстоятелстата, които се твърдят в тези показания, а именно – за предоставени от съпруга на жалбоподателката - Р. Г. И., на лицето И. А. П., два парични заема, от които единият в размер на *** лева, в началото на 2013 год., а другият, в размер на ***лева, в началото на 2014 год., и върнати – първият неясно кога, а вторият - в началото на 2016 год., по разбиране на настоящия съдебен състав, не попадат в посочените в горните разпоредби хипотези.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Началото на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000921006167-020-001 от 02.11.2021 год., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от П. Д. С. - началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, по отношение на жалбодателката В.Я.И. от ***, с ЕГН **********, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, посочени по-горе. Тази запоред е връчена на лицето по електронен път, което обстоятелство е надлежно удостоверено с приложеното по преписката Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: М. И. П. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив (ръководител на ревизията) и С. М. З. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП  - Пловдив, е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000921006167-092-001 от 17.02.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив, връчен на ревизираното лице по електронен път, което също е удостоверено с приложено по преписката Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”. Ревизираното лице е подало възражение против този ревизионен доклад, като в крайна светка въз основа на този ревизонен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от П. Д. С., на длъжност „началник сектор” при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и  М. И. П. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е надлежно връчен по електронен път на ревизираното лице. От страна на В.Я.И., както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, като в срок е последвало и издаването на Решение №217 от 26.05.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден за установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ на ревизираното лице за 2015 год. и за 2016 год. и за лихвите за просрочие върху така установените задължения.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.7, ал.3 и 11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/л.81-л.84/, с т.I. от която са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК/включително и в случаите на връщане на преписките за издаване на нови ревизионни актове, на основание чл.155, ал.4 от ДОПК/, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.З от ДОПК, да издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и правомощията по чл.7, ал.3, чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК и Заповед №РД-09-2514 от 29.11.2021 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП/л.79-л.80/, с която са определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол”, отдел „Ревизии” при ТД на НАП - Пловдив, за срок от 01.12.2021 год. до 30.11.2023 година.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия), което изискване в случая е спазено. От представените по делото доказателства се установява също така, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената срещу ревизионния акт жалба.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Както бе отбелязано и по-горе, с жалбата ревизионният акт се оспорва в частта му, с която на жалоподателката  В.Я.И. е определено задължение, общо в размер на *** лева - главница и лихви, за всички периоди, представляващи допълнително установени задължения за данък по чл.17 от ЗДДФЛ и се иска отмяната в тази му част, т.е. ревизионият акт се обжалва само в частта му, с която на ревизираното лице са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2015 год. – главница в размер на *** лева и лихва за просрочие върху това задължение, изчислена към 18.03.2022 год., в размер на *** лева и данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДФЛ за 2016 год. – главница в размер на *** лева и лихва за просрочие върху това задължение, изчислена към 18.03.2022 год., в размер на *** лева, като неправилен и незаконосъобразен.

Основният спор за законосъобразност на обжалвания РА, в частта му за установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 и за 2016 год. и лихвите върху тях е свързан с това, дали правилно е определено и прието от органите по приходите началното салдо към 01.01.2015 год. на ревизираното лице и съответно, дали са били налице предопставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а отгтам и законосъобразно ли ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК.

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка съответно на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа/респ. осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК /на която хипотеза в случая в РД се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в ревизионния акт. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 08.07.2022 година.

В случая, за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК, ревизиращите органи са приели, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, съответно, жалбоподателят оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната основа за ревизирания период следва да бъде осъществено по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК е било издадено и връчено Уведомление №P-16000921006167-113-001 от 07.01.2022 год./л.111/, с което лицето е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по чл.17 от ЗДДФЛ и осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ ще бъдат определени по реда на чл.122 от ДОПК, както и Уведомление по чл.17, ал.1, т 2 от ДОПК с №Р-16000921006167-139-001 от 07.01.2022 год./л.108-л.109/, с което лицето е уведомено за правата и задълженията му в производството по ДОПК, като тези уведмления са били връчени на ревизираното лице по електронен път на 11.01.2022 год. От това следва, че в конкретния случай жалбоподателката е била надлежно уведомен, че по отношения на нея са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и й е определен 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и за вземане на становище.

В РД са изложени мотиви, че ревизията се извършва по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като са налице предопставките, посочени в чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В РА и РД е прието, че за 2015 год. извършената съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи установила, че за 2015 год. за лицето е налице несъответствие на получените доходи и извършените разходи в размер на *** лева, което несъответствие е онагледено с изготвената таблица/стр.22 от РД/. В РД е прието, че към 01.01.2015 год. лицето е разполагало с парични средства в брой в размер на *** лева (*** лева + *** лева). Посочено е, че сумата *** лева е формирана от броени от ЕТ „Версаж и сие” на В.И. собствени средства: с РКО от 20.12.201З год. - броени собствени средства в размер на *** лева, а с РКО от 30.12.2014 год. от печалби от минали години - броени *** лева или общо *** лева. За сумата от *** лева е посочено, че същата е получена от продажба на недвижим имот – нива, осъществена с описания в РД нотариален акт, на датата 15.05.2014 год.

В РД е посочено, че са представени и РКО от 30.12.2010 год. и РКО от 30.12.2011 год., за изплатени от ЕТ „Версаж и сие” суми на В.И., общо в размер на *** лева, които не са взети предвид като налични парични средства в брой към 01.01.2015 год., тъй като е прието, че получените от лицето суми покриват нейните разходи за живот и издръжка, но не и възможността да спестява парични средства, както и отдалечеността във времето на тяхното получаване.

От съществено значение е, според отразеното в РД, че от ревизиращия екип, като налични парични средства в брой към 01.01.2015 год. не е взета и сумата в размер на *** лева, посочена в представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.10.2004 год., съгласно който, В.И. продава на А. П. М. собствената си 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ търговски обект/дюкян/, ведно с разположеното под него избено помещение, находящ се в ***, ул.„***“ №**. В РД е описано, че от В.Я.И., в хода на ревизията с писмено обяснение с Вх.№Рев.2369/29.11.2021 год., е представен Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.10.2004 год., съгласно който, Банка „ДСК” ЕАД, като Кредитор, отпуска на Кредитополучателите - А. П. М. и С. Я. М., кредит, в размер на *** лева, за покупка на нежилищен имот в поземлен имот ***, находящ се в ***, ул.„***“ №**.

Във връзка с горното, органите по приходите в РД са се задоволили да посочат само, че се касае за сума, евентуално получена в отдалечен период от време/десет години/ и че не били представени конкретни доказателства, че тази сума е била действително получена, кога е получена, не е ясно къде са били съхранявани парите, как са били предавани на лицето, дали са били разходвани, като се има предвид изминалите години от сключването на този предварителен договор. В РД е прието, че през 2015 год. ревизираното лице има и постъпения в размер на *** лева, като са описани извършените от ревизираното лице разходи през същата година, общо в размер на *** лева, като така, от ревизиращия екип е прието, че е налице несъответствие на получените доходи и извършените разходи, в размер на *** лева.

Съдът в настоящия състав не споделя изводите на ревизиращия екип, касаещи сумата от продажната цена за осъществената през 2004 год. покупко-продажба на посочения търговски обект, като счита, че от органите по приходите не е извършен задълбочен анализ и правилна преценка на представените от ревизираното лице документи. Така, от представения предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 04.10.2004 год., с нотарилано заверени подписи, с Рег.№**/*** год. на нотариус К. Д., с рег.№** в Регистъра на Нотариалната камара/л.258, стр.2, л.259/, е видно, че В.Я.И. като продавач и А. П. М. от ***, ЕГН **********, като купувач, са се споразумели, че продавачът продава на купувача собствената си ½ идеална част от недвижим имот, представляващ описания в договора ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ/дюкян/, находящ се в ***, ул.„***“ №**, съставляващ имот с пл.сн.№**, кв.** по плана на града, ведно с разположеното под него избено помещение, за сумата в размер на ***/***/ *** лева. В чл.1 от този предварителен договор ясно е записано, че при подписването му, от тази продажна цена са платени ***/***/ лева/т.е. платено е т.нар. „капаро”/, а остатъкът от ***/***/ лева ще се заплати на продавача след отпускане на кредит на купувача, от Банка „ДСК” ЕАД ***.

Окончателния договор за покупко-продажбата на този недвижим имот е сключен 10 дни по-късно – на 14.10.2004 год., като от приложения към съдебно-счетоводната експертиза нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №** от *** год., том **, рег.№***, дело №**/*** год. на нотариус К. Д., с рег.№** в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ – Кърджали с Вх.рег.№** от *** год., Акт №**, том **, дело №**/** год./л.454-л.455/, е видно, че В.Я.И. продава на А. П. М. от ***, ЕГН **********, собствената си ½ идеална част от недвижим имот, представляващ описания ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ/дюкян/, находящ се в ***, ул.„***“ №**, с обща застроена площ 61.55 кв.м., представляващ поземлен имот с кад.№*** по кадастралната карта ***, ведно с разположеното под него избено помещение, с площ от 61.55 кв.м., за сумата от ***/***/ лева, която сума ще се заплати на продавача след отпускане на купувача на кредит от Банка „ДСК” ЕАД ***, в срок до 12.11.2004 година.

В хода на ревизионното производство е бил представен от ревизираното лице и Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.10.2004 год., сключен мужду Банка „ДСК” ЕАД ***, като кредитор и купувача на имота - А. П. М. от ***, ЕГН ********** и С. Я. М. от ***, с ЕГН **********, като кредитополучатели/л.142,стр.2 – л.143/. В чл.I.1. – Предмет и цел на кредита, ясно е записано, че кредиторът отпуска на кредитополучателите кредит за покупка на нежилищен имот в поземлен имот №***, представляващ търговски обект, находящ се в ***, ул.„***“ №**, в размер на ***/***/ лева. В чл.III. Условия за ползване и погасяване, т.3 е посочено, че кредитът се усвоява от датата на учредяване на обезпеченията по настоящя договор и сключване на договора за застраховка, а съгласно чл.V. Обезпечения по кредита, т.15. Кредитът се обезпечава със законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на кредитополучателите, придобити с кредита, а именно – върху същия поземлен имот №***, представляващ търговски обект/дюкян/, находящ се в ***, ул.„***“ №**, с обща застроена площ 61.55 кв.м., находящ се в ***, ул.„***“ №**, ведно с разположеното под него избено помещение, с площ от 61.55 кв.м. В чл.III, т.4 от този договор за кредит, ясно и недвусмислено е посочено, че кредитът се усвоявава еднократно, като средствата се превеждат базкасово, по сметка на името на продавача, т.е. по сметка на В.Я.И.

По преписката е приложена и Справка по персонална партида на физическо лице, за периода от 01.01.2000 год. до 13.01.2022 год., издадена от Агенция по вписванията, за лицето В.Я.И., с ЕГН **********/л.117-л.138/, явно изискана от органа по приходите, като извършената на 14.10.2004 год. продажба на посочения по-горе недвижим имот – търговски обект, находящ се в ***, на ул.„***“ №**, с продавач – В.Я.И. и купувач – А. П. М., фигурира в тази справка/на л.129, стр.2/.

Предвид горното, с оглед на тези  писмени доказателства, настоящият състав намира, че в нарушение на задълженията си по чл.115, ал.2 от ДОПК, в случая ревизиращите органи не са установили всички факти и обстоятелства за определяне резултатите от ревизията, което е довело до необосновани и неправилни изводи, респ. на незаконосъобразен резултат. Следвало е да бъде извършена проверка за наличието/получаването на средства в период преди ревизирания, които да се включат в разполагаемите от ревизиранито лице парични средства към 01.01.2015 год., което безспорно би имало ефект върху размера на евентуалния паричен недостиг в края на периода, т.е. в края на 2015 год. Съдът намира, че това е следвало да бъде направено от органите по приходите, тъй като независимо от отдалечеността на периода, през който е получена сумата – 10 години, то се касае за една значителна по размер сума, която е получена от ревизираното лице от продажбата на търговския обект – *** лева по предварителния договор, респ. *** лева според цитирания нотариален акт за покупко-продажба и съобразно договора от 13.10.2004 год. за отпускане на купувача на банков кредит за тази покупка. От това следва, че към началото на ревизирания период - 01.01.2015 год., е съществувала напълно обоснована възможност, наличните парични средства в брой на ревизираното лице, да не са били в размер на на *** лева, както неправилно са приели данъчните органи, а в един значително по-голям размер.

За изясняване на това обстоятелство е назначена и извършена и съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице, което съдът приема за безпристрастно, обективно и компетентно изготвено. От заключението на експерта по първия поставен му въпрос се установява, че при изчисляване на паричния поток за 2015 год., респ. и на началното салдо към 01.01.2015 год., след като бъде взета предвид получената през месец октомври 2004 год. сума от продажбата на описания по-горе недвижим имот, в размер на *** лева и сумата по посочените два РКО – единият от 30.12.2010 год., а другият - от 30.12.2011 год., в размер общо на *** лева, които суми не са взети предвид от ревизиращия екип при извършената съпоставка на получените доходи и извършените разходи, се получава начално салдо/парични средства към началото на ревизирания период/, в размер на *** лева и съответно се получава резултат от паричния поток към 31.12.2015 год., който е положителна величина, в размер на *** лева, а при това положение, и към 31.12.2016 год. се получава резултат от паричния поток, който също е положителна величина – *** лева. От това безспорно следва, че не е налице превишение на разходите над доходите, поради което не са налице и основанията за допълнително начисляване на данък по ЗДДФЛ, за двете ревизирани години. Съдът намира за нужно да отбележи, че съвсем коректно, при изчисляване на паричните средства към началото на ревизирания период, вещото лице е приело за получена от ревизираното лице не сумата в размер на *** лева, посочена в предварителния договор за покупко-продажба на търговския обект, а сумата в размер на *** лева, тъй като именно тази сума е посочена като продажна цена на имота в нотариалния акт от 14.10.2004 год. и тази именно сума, в размер на *** лева, е отпусната като банков кредит на купувача, за закупуването на този недвижим имот. По отношение разходите за живот и издръжка, за периода от края на 2004 год. до началото на ревизирания период – 01.01.2015 год., вещото лице се е позовало на статистически средни данни, на база потребителски общ разход на домакинство от две лица, каквото е и това на ревизираното лице, които данни са в показателя „живот и издръжка”, който Националният статистически институт изследва. В съдебно заседание вещото лице заявява, че през периода, който е изследван от органите по приходите, не се установяват някакви свръх разходи и луксозен начин на живот, не са установени задгранични пътувания, не са установени някакви скъпи покупки, а разходите за ел.енергия, вода и телефон са съпоставими с такива на хора, които са със средни доходи. Тук следва да се посочи, че нито в ревизионния доклад, нито в приобщените по делото доказателства, събрани в хода на ревизионното производство и съдържащи се в административната преписка, няма никакви данни или дори твърдения за такива свръх разходи или за задгранични пътувания, като през този предходен период от 10 години, няма данни ревизираното лице да е закупило някакви недвижими имоти, освен едно жилище – апартамент №**, етаж *, вход * на ул.„***”/„***”/ в ***, която покупка е осъществена още на 21.04.2005 год., като за същата обаче е бил ползван банков кредит от Банка „ДСК” ЕАД, със срок за погасяване 240 месеца и върху жилището е била вписана законна ипотека в полза на банката, които обстоятелства се установяват от приложената по преписката Справка по персонална партида на физическо лице, за лицето В.Я.И./л.127/. От същата справка същевременно се установява, че на 30.04.2009 год., В.И. и съпругът й Р. Г. И. са прехвърлили чрез покупко-продажба право на строеж, за построяване на жилище, със застроена площ от 87.79 кв.м., ведно с избено помещеие с площ 5.26 кв.м., на лицето Ф. Ф. М./л.125/, за която възмездна сделка нищо не е упоменато в ревизионния доклад, респ. не е изследвано, каква сума е получена от продавачите. Пак от същата справка се установява, че през този предходен период – на 10.05.2006 год., В.И., заедно с още 11 лица, са продали на А. М. А., недвижим имот – първи етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., състоящ се от магазин и фурна, находящ се в ***, ***/т.е. в ***/л.117/, за която възмездна сделка също нищо не е упоменато в ревизионния доклад, респ. не е изследвано, каква сума е получена от В.И. като един от продавачите. В ревизионния доклад също така няма данни, през този предходен период ревизираното лице да е закупило някакво МПС или каквото и да е друго пътно превозно средство. В РД е отразено, че притежаваното от В.И. МПС – лек автомобил „***”, е придобито през 2021 год., т.е. много след края на ревизирания период.

Във връзка с горното, съдът намира за необходимо да посочи, че независимо дали според органа по приходите за били налице предпоставките за провеждане на ревизионното производство по специалния ред на чл.122, ал.1 от ДОПК, то в хода на ревизията е следвало да бъдат установени и анализирани всички визирани в закона обстоятелства, които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, с цел установяване на възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението. В този смисъл по силата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т. 1 - 16 от ал.2 на чл.122 от ДОПК, като органът по приходите следва да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2 и съответно, да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В конкретния случай, според настоящия състав, изложените от органа по приходите фактически твърдения в в РД, а оттам и в РА, не обосновават извод за извършен в пълнота анализ на обстоятелствата по ал.2, за определяне данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо РЛ и съобразявайки относимите критерии, съгласно т.1 - т.16 от ал.2 на чл.122 от ДОПК, по отношение на ревизираното лице. Възприетият от ревизиращите органи подход при определяне на облагаемата основа, най-вече предвид възприетото от тях начално салдо /парични средства на ревизираното лице към 01.01.2015 год./, не може да се определи като максимално обективен и способстващ за формиране на облагаемата основа по чл.122, ал.2 от ДОПК по възможно най-достоверният начин спрямо ревизирания субект.

Безспорно, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. С други думи разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК визира презюмираната със закона истинност на направените от органите по приходите фактически констатации. Последните обаче, следва да са базирани на обстоен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2, от т.1 до т.16 от ДОПК. Съдът намира, че оспореният в настоящето производство ревизионен акт е лишен от такъв анализ. Изложените мотиви от органите по приходите, с които не са приети за налични парични средства или поне на част от тях, получени от ревизираното лице от осъществената продажба на търговския обект за сумата от *** лева, както и на сумата в размер на *** лева, произтичаща от предоставени суми по РКО от 30.12.2010 год. и по РКО от 30.12.2011 год., са основани единствено на предположения от страна на ревизиращия екип за евентуални извършени разходи за живот и издръжка на РЛ и предвид „отдалечения период от време”, но не е и на извършен анализ на конкретни факти и обстоятелства, релевантни за определянето на данъчната основа. Липсата на каквато и да е събрана в хода на ревизионното производство конкретна информация за разходите за живот и издръжка на РЛ преди 01.01.2015 год. от една страна не позволяват на съда да осъществи проверка на достоверността и обосноваността на констатациите в РА и РД в тази насока, а от друга, въведената с нормата на чл.124 от ДОПК, презумпция за истинност на фактическите констатации на органите по приходите относно възприетите от органите по приходите парични средства в брой в началото на ревизирания период, се явяват оборени с оглед представените от В.И. в хода на ревизионното производство документи и от заключението на вещото лице и е аргумент в подкрепа на твърденията му за налични средства в такъв размер и от такъв произход, към началото на ревизирания период. Отново следва да се отбележи, че при провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл.122 от ДОПК, какъвто е и процесният случай, в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, като по аргумент от чл.124, ал.2 от ДОПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелство по чл. 122, ал.1 от ДОПК е на органите по приходите. Предвид това и с оглед гореизложеното, доколкото фактическите констатации в РА, респ. РД, с които е приета за разполагаема в брой/налични парични средства/ само сума в размер на *** лева в началото на ревизирания период, са обосновани единствено с предположения, а не почиват на конкретни факти и обстоятелства, последните следва да се считат за оборени. Тези констатации в случая не почиват на каквито и да било документи, поради което и направените изводи въз основа на тях се явяват неверни.

С оглед горното, съдът приема възприетото от приходната администрация несъответствие между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице В. И.Аи имущественото и финансовото състояние на същата, за ревизирания период за 2015 год. и за 2016 год., за недоказано за целите на данъчното облагане. С други думи, в конкретния случай, за този период, неправилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл.122 от ДОПК, доколкото приложението на нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК установява в тежест на органите по приходите да установят обстоятелството по чл.122, ал.1 от ДОПК/конкретно за настоящето производство - основанието по  чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК/ за провеждане на ревизията при особени случаи.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че в случая органите по приходите са установили данъчна основа, която не отговаря на установените по делото факти и изискванията на чл.122, ал.1, т.7 и ал.2 от ДОПК. При съпоставката на имущественото състояние на В.Я.И. за 2015 год. ревизиращия екип е следвало при преценката на установените приходи и разходи на ревизираното лице, да вземе предвид получените от ревизираното лице суми, посочени по-горе в настоящото изложение – арг. чл.122, ал.2, т.4, предл.2 и т.16 от ДОПК, както и коректно да прецени обичайния размер на разходите за живот и издръжка на ревизираното лице, съобразно изискването на чл.122, ал.2, т.14 от ДОПК, което обаче в случая не е било сторено, а това е довело до неправилно определяне на размера на началното салдо/наличните парични средства/ към 01.01.2015 год., който е в размер на *** лева, а не както е прието от органа по приходите - в размер на *** лева. При установеното в производството пред съда начално салдо за 2015 год. се получава резултат от паричния поток към 31.12.2015 год., който е положителна величина и е в размер на *** лева, като при това начално салдо, резултатът от паричния поток и за 2016 год. също е положителна величина, а именно – *** лева, т.е. и за двете ревизирани години не е налице превишение на разходите на ревизираното лице над доходите му, от което пък следва, че не са налице основания за определяне на допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и съответно – на лихви върху тези задължения.

Предвид всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав налага извода, че жалбата на В.Я.И. е основатена и доказана, като в оспорената му в настоящото производство част, Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден в тази му част с Решение №217 от 26.05.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП и с която част, на В.Я.И. от *** са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 год. и 2016 год., общо в размер на *** лева и лихви върху нея, общо в размер на *** лева, се явява материално незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен в тази му част с решението по настоящото дело.

При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, с решението по делото в полза на жалбоподателя В.И. следва да бъдат присъдени направените от нея деловодни раздноски в хода на настоящото производство, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено както в подадена жалба до съда, така и в съдебно заседание в хода по същество, от процесуалния й представител, като е представен и списък на разноските/л.457/. Така, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена заплатената от него държавна такса за образуване на делото, в размер на 50.00/петдесет/ лева, съгласно представената вносна бележка с УРН *** от 01.07.2022 год.  на Банка „ЦКБ” АД ***/л.416/, внесеният депозит за вещо лице, в размер на 800.00/осемстотин/ лева, съгласно представеното платежно нареждане за плащане към бюджета с УРН  *** от 21.09.2022 год. на „Интернешънъл Асет Банк” АД ***/л.439/, изплатен на вещото лице с РКО №66 от 16.11.2022 год./л.461/, както и заплатеното от жалбоподателя, в брой, адвокатско възнаграждение, което според вписаното в представения договор за правна защита и съдействие сер.**, ***, от 07.09.2022 год./л.432/, възлиза в размер на 1300.00 /хиляда и триста/ лева. Съдът обаче намира за основателно своевременно направените възражения за прекомерност на това адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, в подадените преди двете съдебни заседания молби от процесуалния представител на ответника по жалбата, като намира, че същото следва да бъде редуцирано в съответствие с регламентирания минимален размер на това възнаграждение, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай, административното дело е с определен материален интерес и този интерес се съизмерява с общия размер – главница и лихви, на определените с обжалвания ревизионен акт задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и лихвите върху тях, който общ размер възлиза на ***/*** лв. и *** ст./ лева (*** лева главници и *** лева лихви към 18.03.2022 год.). При това положение следва да се има предвид разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., в приложимата й за случая редакция, т.е. в редакцията й към датата на представения договор за правна защита и съдействие, а именно – към 07.09.2022 год. Така, в тази приложима редакция, нормата на чл.8 (Изм. и доп. - ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г.), ал.1, т.4 от Наредбата регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес от 10000 лева до 100000 лева, възнаграждението е 830 лева плюс 3% за горницата над 10000 лева. Изчислен съобразно тази разпоредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото административно дело с материален интерес възлиза на 1207.25 лева, като предвид това, а и предвид реално осъществените по настоящото дело правна защита и съдействие, съдът в настоящия състав намира, че размерът на дължимото от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран от 1300.00/хиляда и триста/ лева, на 1207.25/хиляда двеста и седем лв. и 25 ст./ лева, т.е. в регламентирания минимален размер на адвокатското възнаграждение за административни дела от тази категория. Така, в полза на жалбоподателя В.Я.И. от *** следва да бъдат присъдени сторени от нея деловодни разноски в настоящото производство, възлизащи общо в размер на 2057.25/две хиляди петдесет и седем лв. и 25 ст./ лева.

За дължимите на жалбоподателя В.Я.И. от *** деловодни разноски, сторени в хода на настоящото съдебно административно производство, следва да бъде осъдена Национална агенция за приходите, със седалище ***, която съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и към структурата на която принадлежи административният орган – директор на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив при ЦУ на НАП, издал незаконосъобразния административен акт.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, Административният съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №217 от 26.05.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА МУ, с която на В.Я.И. от ***, с ЕГН **********, лично в качеството й на физическо лице и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Версаж и Сие – В.И.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, са определени задължения за:

- данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от 2015 год., в размер на: главница – 3410.16 лева и лихви върху нея към 18.03.2022 год., в размер на 2032.11 лева; 

- данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от 2016 год., в размер на: главница – 5327.23 лева и лихви лихви върху нея към 18.03.2022 год., в размер на 2635.71 лева

или общо главница, в размер на 8737.39 лева и лихви върху нея, общо в размер на 4667.82 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите/НАП/, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Я.И. от ***, с ЕГН **********, направените деловодни разноски в хода на производството, възлизащи общо в размер на 2057.25 /две хиляди петдесет и седем лв. и 25 ст./ лева.

Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                      С Ъ Д И Я: