Решение по дело №16375/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4899
Дата: 5 юли 2017 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20151100116375
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.София, 05.07.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Таня Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16375 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Н.Б.Н., твърди, че по силата на Нотариален акт № 140, том I, per. № 4497, дело № 112 от 28.08.2014 г. на нотариус В.К., е придобил собствеността върху имот Апартамент №23, с идентификатор 68134.1930.669.1.28 находящ се на шести (пети надпартерен) етаж, кота +14,00 м.,     със застроена площ от 91,63 кв.м. с адрес гр. София, СО-район Витоша, на ул. „********в сграда, построена в УПИ XLIII-490, от кв. 265, по плана на гр. София, м-ст „П.-Б.“, който имот към момента на покупката е бил ипотекиран от неговите праводатели в полза на „Б.Д." ЕАД. Сочи, че тъй като задължението по кредита е било погасено, вписаната в полза на Б.та законна ипотека е заличена на 02.10.2014 г.. Твърди, че 07.10.2014 г. между него и Е.С.С.е сключен предварителен договор за покупко-продажба на апартамент №23, като страните се договарят окончателният договор да бъде сключен на 27.01.2015 г., а в срок най-късно до 26.01.2015 г. продавачът се задължава да уведоми бъдещия купувач пред кой нотариус и в колко часа ще бъде изповядана сделката, както и до посочената дата е следвало да набави всички документи, необходими за сключване на сделката, в това число и удостоверение от Служба по вписванията, че върху имота няма тежести в съответствие с декларираното от ищеца в предварителния договор. Поддържа, че на 16.01.2015 г. се е снабдил с удостоверение за тежести, в което е било отразено, че след заличаването на законната ипотека на 02.10.2014 г., върху процесния апартамент Б.та е извършила подновяването ѝ с молба от 24.10.2014 г.. Твърди, че въпреки потърсеното от негова страна съдействие „Б.Д.“ ЕАД е заличила вписаното подновяване едва на 06.02.2015 г. Излага, че в резултат на тези незаконосъобразни действия на ответника, не е успял да изпълни задължението си по предварителния договор до 26.01.2017 г. да представи на купувача удостоверение от Агенция по вписванията, от което е видно, че върху апартамента няма тежести, съгласно уговореното в чл. 9 от предварителния договор, и не е могъл да определи нотариус и час за изповядването на сделката, поради което на 27.01.2014 г. купувачът ЕнюС. е развалил предварителния договор, а ищецът се е наложило да заплати полученото при подписването на договора капаро от 7500 евро, в двоен размер.  Поддържа, че с развалянето на предварителния договор в резултат на противоправните действия на ответника е уронен престижа на ищеца в обществото, накърнено е доброто му име на адвокат и професионалист, причинило му е и му причинява и в момента притеснения относно бъдещите претенции на купувача по договора.

Предвид изложеното, моли съда да осъди „Б.Д.“ ЕАД да му заплати сумата в размер на 7500 евро причинени имуществени вреди в резултат на противоправни действия от страна на ответника, ведно със сумата от 1301,08 лв.  лихва за забава върху причинените  имуществени вреди за периода 30.01.2015 г.-16.12.2015 г., както и сумата в размер на 7500 евро - причинени неимуществени вреди, в резултат на противоправни действия от страна на ответника. Претендира и законна лихва върху  обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от датата на исковата молба до окончателно им изплащане.

Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспорва исковете по основание и по размер.  Твърди, че предварителният договор от 07.10.2014 г., сключен между Н.Н. и Е.С.С., е недействителен на основание чл. 26 от ЗЗД поради противоречие и заобикаляне на закона, тъй като заплащането на задатъка е извършено в брой, а не по банков път, каквото е изискването на чл. 3, ал. 1, т.2  и ал. 2 от Закон за ограничаване плащането в брой. Оспорва твърдените в исковата молба факти, че ищецът веднага след узнаването на 16.01.2015 г. от издаденото удостоверение от Службата по вписванията за вписаното подновяване, е потърсил съдействие от поделението на „Б. ДСК" за заличаване на подновяването на ипотеката, а това е своевременно извършено едва след отправено искане на 29.01.2015 г. от предишния собственик на апартамента - И.К.. В тази връзка възразява, че ищецът неоснователно е бездействал и не е уведомил Б.та, след като на 16.12.2014 г. е узнал за вписаното подновяване или е могъл да сезира самата служба по вписванията. Оспорва наличието на твърдяната от ищеца тежест върху продавания имот към дата 26.01.2015 г., поддържайки, че вписаното подновяване на законната ипотека няма характера на вещна тежест, предвид предходното ѝ заличаване. Възразява и срещу квалифицирането на направената от страна на Б.та и на Службата по вписванията грешка като непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че не е налице нито един от елементите от фактическия състав на непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, а и видно от нотариален акт № 140, том I, per. № 4497, дело № 112 от 28.08.2014 г. на нотариус В.К., вписан в Сл. вп.  с вх. рег. № 43332/08.08.2014 г., акт. 116, том CIV, дело32986, че ищецът е закупил от И.Я.К.и Р.Д.Д.Апартамент №23, с идентификатор 68134.1930.669.1.28 находящ се на шести (пети надпартерен) етаж, кота +14,00 м., със застроена площ от 91,63 кв.м. с адрес гр. София, СО-район Витоша, на ул. „*********, в сграда, построена в УПИ XLIII-490, от кв. 265, по плана на гр. София, м-ст „П.-Б.“.

Видно от представеното по делото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания изх. № 48947/2014 г., издадено от Служба по вписванията-гр. София, че върху процесния имот е била вписана законна ипотека в полза на „Б.Д.“ ЕАД  с вх. рег. № 315030/29.10.2004 г., том 10, акт 20, заличена с молба, вписана с вх. рег. № 49260/02.10.2014 г., том 38, акт. 233., както и че ответникът с молба от 24.10.2014 г., вписана в имотния регистър  с вх. рег. № 53883/24.10.2014 г., том 42, акт №209, е поискал подновяване на вписаната на 29.10.2004 г. законна ипотека.

Представен е и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.10.2014 г., сключен между продавача Н.Б.Н. и купувача Е.С.С., по силата на който първият се задължава да прехвърли собствеността върху описания подробно по-горе Апартамент № 23, с идентификатор 68134.1930.669.1.28. В чл. 3 от договора е уговорено, че окончателен договор ще бъде сключен на 27.01.2015 г., като най късно до 26.01.2015 г. ищецът се задължава да уведоми купувача за нотариуса и точния час, както и до този момент да му представи, съгласно чл. 9 от договора, всички документи, установяващи правото му на собственост, включително и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, от което да е видно, че имотът не е обременен с тежести, обезпечения или ограничени вещни права на трети лица. Съгласно чл. 13 при деклариране на неверни данни и/или неизпълнение на договорените задължения на продавача, включително ако това доведе до невъзможност за сключване на окончателен договор в нотариална форма за прехвърляне на имота, купувачът има право да развали предварителния договор, а ищецът се задължава да му върне получения по предварителния договор задатък в двоен размер. От приложената по делото разписка е видно, че на 07.10.2014 г. купувачът е предал на продавача сумата от 7500 евро задатък.

Видно от уведомление от 27.01.2015 г., изпратено от Е.С.С.и получено от Н.Б.Н., купувачът е развалил предварителния договор за покупко продажба от 07.10.2014 г., тъй като продавачът на 26.10.2015 г. му е представил удостоверение за удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, издадено от Агенция по вписванията с изх. №48947/2014г., от което е било видно, противно на уговореното в предварителния договор, вписването на вещна тежест, а именно подновяване/новиране на законна ипотека с вх. рег. №53883/24.10.2014 г., том 42, акт №209, както и не е изпълнил задължението си да му посочи нотариус и час за сключване на окончателния договор. С отправеното уведомление за разваляне е поискано връщането на платеното по делото капаро от 7500 евро, в двоен размер, чиято левова равностойност от 29 337,45 лв. ищецът е превел по банкова сметка ***.01.2015 г.

Видно от нотариална покана от 10.02.2015 г., получена от представител на „Б.Д.“ ЕАД, ищецът е поканил Б.та да му заплати сумата от 15 000 евро имуществени вреди и сумата от 15 000 евро неимуществени вреди, които са му били причинени в резултат от погрешно вписаното подновяване на законна ипотека, които претенции Б.та е отказала да удовлетвори.

По делото са събрани свидетелски показания от Д.Ц.К., служител – „Връзки с клиенти – частно банкиране“ при ответното дружество, която сочи, че Н.Н. не е нейн клиент и че го познава от срещата по повод предсрочното погасяване на единия от двата кредита на Р.Д.и И.К.и заличаването на законната ипотека. Твърди, че след заличаването, законната ипотека е подновена поради техническа грешка и затова е била уведомена с имейл на 29.10.2015 г.  от И.К., като не си спомня да е имала контакт по този въпрос с ищеца.

Свидетелят С.С.Б., колега от кантората на ищеца, заявява, че в периода м. януари 2015 г. Н. Н. е имал лични проблеми по осъществяването на продажбата на недвижим имот, който бил обременен с тежести по вина на Б.и в тази връзка е бил развален предварителен договор, по който ищецът е заплатил значителна неустойка. Твърди, че проблемите около сделката са довели до отсъствието на колегата му от кантората, което затруднило работния процес.

С оглед изложените от ищеца фактически обстоятелства и формулирания петитум в исковата молба, настоящият състав приема, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 49 във вр. 45 ЗЗД, тъй като ищецът поддържа, че служители на ответника-Б.неправомерно са подновили вече заличена ипотека и от тези действия на него са му причинени вреди. По характера си отговорността е обективна, гаранционно-обезпечителна, за чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна за възложителя на работа от извършения деликт и възниква, доколкото е налице виновно поведение на извършителя. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че служител на ответника при или по повод на възложената му работа, е осъществил противоправно поведение, в причинна връзка с което са настъпили вреди, като вината на извършителя се предполага.

Безспорно е между страните, а и от посочените по-горе удостоверение за тежести и молби за заличаване и подновяване на законна ипотека, че по искане на представител на „Б.Д.“ ЕАД е заличена вписаната в нейна полза законна ипотека от 29.10.2004 г., след което е депозирана молба за нейното подновяване, която Служба по вписванията - гр. София е вписала по партидата на собственика. 

Подновяването на вече вписаната законна ипотека, се вписва в имотния регистър чрез едностранно волеизявление на кредитора, обективирано в нарочно съставена молба (арг. от чл. 172, ал. 2 ЗЗД). От друга страна, предвид дадената в чл. 60, ал. 4 от ЗКИ възможност на банките по тяхно искане да бъде вписвана законна ипотека върху имоти, които се придобиват чрез използване на кредит, отпуснат от тях, то и следва извод, че първоначалното вписване, така и подновяването на законната ипотека, предполага съществуващ дълг в полза на ипотекарния кредитор. В този смисъл, депозирането и вписването в имотния регистър на молба за подновяване на законна ипотека, която вече е била заличена, а и дългът, който е обезпечавала, е бил погасен, обосновава извод за противоправно поведение (действие) от страна на служител на ответника, който не е имал законово основание да упражни това свое право.

От свидетелските показания не се доказа обаче категорично, че Н. Н. е претърпял твърдените неимущественни вреди, тъй като свидетеля С. Б. сочи, че ищецът е отсъствал от работа, поради лични проблеми, свързани с продажбата на недвижим имот, но в показанията му не се съдържат каквито и да било данни, че колегата му е изпитвал описаните в исковата молба ежедневни притеснения относно бъдещите претенции на купувача по договора, както и, че е уронен престижа на ищеца в обществото, накърнено е доброто му име на адвокат и професионалист. От приложените по делото разписка и платежно нареждане, а и от съдържанието на представения предварителен договор, се установява, че ищецът е платил на третото лице-купувач Е.С.С., сумата от 15 000 евро, представляваща връщане на платеното му по предварителния договор капаро в двоен размер, поради неговото разваляне. Ето защо по делото е доказано, че с плащането на тази сума, ищецът е понесъл имуществени вреди, тъй като е налице намаляване на активите му. Следва да се отбележи, че плащането между страните на капарото от 7500 евро в брой, евентуално би могло да ангажира административно наказателната отговорност на лицата, но не и да рефлектира върху неговата валидност, а още по-малко влече недействителност на сключения между страните предварителен договор като противоречащ на закона или заобикалящ го, каквито доводи са развити в отговора на исковата молба.

Не е налице обаче твърдяната причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и причинените на ищеца вреди. Неоснователни са доводите на Н.Н., че вписаното подновяване на законната ипотека го е поставило в невъзможност да представи удостоверение от Служба по вписванията за процесния апартамент на Е.С., от което да е видно, че върху имота няма вещни тежести, а оттук и да определи нотариус и час за сключване на окончателен договор за покупко-продажаба, което е дало повод на купувача да развали предварителния договор и да търси обезщетение.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗЗД вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, с което заличаване, по силата на чл. 179, ал. 3, изр. първо от ЗЗД, и самата ипотека се погасява. Предвид, че имотният регистър е публичен и всеки заинтересован може да извърши справка в него, формалното вписване в имотния регистър на даден акт (в случая молба за подновяване на законна ипотека) само по себе си юридически не създава вещна тежест, а преценката дали същият акт обременява имота се прави с оглед на всички вписвания, отразени в издаденото удостоверение. Тъй като към момента на подновяването, законната ипотека вече е била заличена, факт който е надлежно отразен в удостоверението за тежести, то и последващото вписване на молбата за подновяването ѝ не произвежда правно действие и следователно не е от естество да обремени имота с вещна тежест. Последното обстоятелство обективно е било видно за страните по предварителния договор, предвид отразените в удостоверението за тежести вписвания, поради което нито е препятствана възможността на Н. Н. да определи нотариус и час за окончателното прехвърляне на апартамента, нито е било повод за Е.С. да развали предварителния договор точно на това основание. Ето защо действията на Б.та, макар и противоправни, не са довели до неизпълнение на задължението на ищеца по предварителния договор до 26.01.2015 г. да представи удостоверение от Служба по вписванията, от което да е видно, че имотът е без вещни тежести, респективно отсъства причинна връзка между поведението на ответника, развалянето на предварителния договор и твърдените от ищеца имуществени вреди.

Предвид гореизложеното, липсата на доказана причинна връзка като елемент от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, е достатъчно основание предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

 На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, Н. Н. следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото, както следва: 30 лв. - депозит за призоваване на свидетел и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийски граД.и съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Н.Б.Н., ЕГН **********,***, „**********, чрез адв. В.Д., срещу „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***9 и със съдебен адрес ***, искове с правно основание:

- чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 7500 евро – имуществени, вреди изразяващи се в заплатена неустойка по развален предварителен договор от 07.10.2014 г. и за сумата от 7500 лв. – неимуществени вреди в резултат от развалянето на същия договор, причинени от ответника чрез незаконосъобразно подновяване на законна ипотека, вписана в Служба по вписванията гр. София с вх. рег. №53883/24.10.2014 г., том 42, акт №209, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 17.12.2015 г.

- чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1301,80 лв., представляваща лихва за забава върху вземането за имуществени вреди в размер на 7500 евро, за периода 30.01.2015г. до 16.12.2015г.

ОСЪЖДА Н.Б.Н., ЕГН **********,***, „**********, чрез адв. В.Д., да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***9 и със съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ЗЗД разноски по делото в размер на 30 лв. - депозит за призоваване на свидетел и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: