РЕШЕНИЕ
№ 2253
гр. П., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330204591 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-1030-004559/06.07.2022 г.,
издадено от **** към ОДМВР П., с-р Пътна полиция с което на А. Г. Ч. с
ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 50 лева за извършено от нея нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
Жалбоподателката, чрез процесуалния представител адв. П. обжалва
процесното наказателно постановление. Намира, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано.
От друга страна липсвало и извършено нарушение, доколкото А. Ч. не била
паркирала управлявания от нея лек автомобил на спирка, а спряла да остави
свой приятел. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание, не изпрати представил. Депозира становище по съществото на
делото с което оспорва подадената жалба, поради което поиска
1
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това,
че на 28.05.2022 г. в 12:04 часа в гр. П. на бул. ,,Х.Б.‘‘ до № **, управлява лек
автомобил Пежо с рег. № *****, чужда собственост, като извършва следното
нарушение – паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на
пътници – деяние по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие не беше разпитан актосъставителят А.
В., доколкото **** на жалбоподателката – адв. П. заяви, че не държи на
неговия разпит.
По инициатива на жалбоподателката беше разпитан свидетелят Н.Х.,
който заяви, че на процесния ден А. Ч. спряла на автобусната спирка за да го
остави, в който момент спряла полицейска кола и служители от нея поискали
документите на последната.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, включително и от наличните по
делото докладни.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От двата броя Докладни записки се установява, че полицейските
служители Х.С. и А. В. по време на дежурството си са установили лек
автомобил Пежо, който е бил спрял в района на спирката на Сточна гара.
Пристъпили били към проверка, като установили водачката на лекия
2
автомобил – А. Ч..
Въз основа на така събраните по делото доказателства се достигна до
следните правни изводи:
Жалбоподателката А. Ч. е била санкционирана за извършено от нея
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП, което е в насока, че е забранено
паркирането на спирките на превозните средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници.
Изпълнителното деяние се изразява в това даден водач на МПС да
паркира на спирка от редовните линии за обществения транспорт на пътници.
За да се прецени дали има извършено деяние или не е необходимо да се
направи разлика между престой и паркиране.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДвП е в насока, че пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни
работи в присъствието на водача. Съществен елемент от това се явява
обстоятелството да е налице и водачът на съответното МПС и това да е
необходимо за качването или слизането на пътници. Актосъставителят и
свидетелят по акта не са в състояние да установяват защо жалбоподателката е
била спряла и дали това е било, поради необходимостта от слизането на
свидетеля Н.Х..
За да е налице паркиране, съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДвП е
необходимо пътното превозно средство да бъде спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт
с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение.
И двете налични по делото докладни записки са в насока, че водачката
А. Ч. се е намирала в лекия автомобил ,,Пежо‘‘, тоест не е било налице
паркиране, а престой, доколкото жалбоподателката е присъствала в него.
Ето защо, Съдът намира, че няма извършено нарушение от
жалбоподателката Ч., доколкото същата не е била паркирала лекия автомобил
,,Пежо‘‘ на автобусната спирка, а същият се е намирал в престой, което е
разрешено за слизането и качването на пътници.
По разноските:
С оглед изхода на делото в тежест на въззиваемата страна, следва да се
3
възложат извършените разноски за адвокат от жалбоподателката. По делото
са налице доказателства за извършени такива в размер на 250 лева.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление
следва да се отмени изцяло.
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1030-004559/06.07.2022 г.,
издадено от **** към ОДМВР П., с-р Пътна полиция с което на А. Г. Ч. с
ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 50 лева за извършено от нея нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. П. да заплати на А. Г. Ч. с ЕГН:
********** сумата в размер от 250 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4