Р Е Ш Е Н И Е
№ 39 21.03.2023 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар- Б.В.,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 227 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Раздел I, Глава десета
от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на И.О.А., ЕГН-********** ***,
подадена чрез адвокат Д. Е. И. от
АК-София, с посочен по делото съдебен адрес:***, комплекс „***************************,
офис **5 против Решение №*********/24.11.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № ***********/21.10.2022г. на
Ръководител ПО към ТП на НОИ-Търговище, с което на И.О.А. е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
В жалбата като основание за отмяна се навежда
противоречие с материалния закон. Излагат се подробни доводи, обосноваващи,
че периодът от време,
през който оспорващият е положил редовна военна наборната служба следва
да се признае за действителен осигурителен стаж, при прилагане на чл.81 от ППЗП
/отм/, във връзка с пар.9,
ал.1 от ПЗР на КСО. Навежда се, че в чл.9, ал.7 от КСО изрично е
регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44, ал.1 от
НПОС, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба. Излага се
становище, че оспорващият отговаря на условията на чл.68, ал.3 от КСО, в т.ч. и
на изискването за действителен осигурителен стаж. Моли се оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и
преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не
изпраща представител. Постъпило е писмено становище от адвокат Д.И. от АК-София, в което се
излага становище за поддържане на жалбата на изложените в нея основания и
доводи.
Ответникът по
оспорването – Директорът на ТП на НОИ -Търговище, в съдебно заседание се
представлява от гл.юрисконсулт К., който
счита жалбата за неоснователна. Навежда, че настъпилото изменение в
разпоредбата на пар.1,т.12 от ДР на КСО е след
постановяване на оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане. Моли се
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на оспорващия.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление № ***********/28.03.2022г.
отправено до ТП на НОИ-Търговище И.О.А. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
По така подаденото заявление от И.О.А.
за изясняване на обстоятелството, дали лицето действително е работило като
земеделски производител за периода :01.06.2019г.-28.03.2022г. с Разпореждане № *************/08.07.2022г. на ръководителя на „ПО” в ТП на НОИ –Търговище
производството по подаденото заявление е спряно. В резултат на извършена
проверка е съставен КП № КП-5-25-01196774/19.09.2022г. и са дадени Задължителни
предписания № ЗД-1-25-01196838/19.09.2022г. С Разпореждане №*************/21.10.2022г.
производството по заявлението на А. е възобновено.
С Разпореждане № ***********/21.10.2022г. на ръководителя на „ПО” в ТП на НОИ –Търговище
на заявителя И.О.А. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, поради липса на изискуемия по чл.68, ал.3 от КСО действителен осигурителен
стаж от 15 години. Въз основа на представените от заявителя А. документи и съобразно
констатациите от извършената допълнителна проверка на А. е признат от органа общ осигурителен стаж от 15г.07м.16дни, от
който обаче като действителен осигурителен стаж на лицето са признати само
13г.06м.06 дни.
На основание пар.1,т.12 от
КСО времето на положената от него наборна военна служба от 02г.01м. 10 дни не е
призната за „действителен осигурителен стаж“.
Не е зачетен като осигурителен стаж и част от периода
от 01.06.2019г.-28.03.2022г., през който А. е бил самоосигуряващо
се лице-регистриран земеделски стопанин.
С жалба с
вх.№012-25-94/22.11.2022г. И.О.А. е обжалвал така постановеното Разпореждане
пред Директора на ТП на НОИ-Търговище. С Решение № *********/24.11.2022г. Директорът на ТП на НОИ-Търговище е потвърдил горепосоченото
разпореждане. В решението си органът е приел, че правилно периодът от 02г.01м.
10 дни, в който А. е положил наборна военна служба не е признат за действителен
осигурителен стаж, прилагайки пар.1,ал.1, т.12 от ДР
на КСО. Органът е приел, че понятието „действителен стаж“ е по-тясно като понятие
от осигурителен стаж, доколкото обхваща единствено периодите, в които лицата са
извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост
и смърт. От страна на органа е прието, че
в понятието „действителен стаж“
не се включват останалите периоди от време, в които лицата не са работили, но
по силата на закона им се признава осигурителен стаж. Прието е от органа също
така, че в периода на наборната военна
служба г-н А. не е извършвал трудова дейност, за която да подлежи на
задължително осигуряване, поради което времето не следва да се зачита за
„действителен осигурителен стаж“ по
чл.68, ал.3 от КСО.
Решение № *********/24.11.2022г.
на Директора на ТП на НОИ-Търговище е съобщено на А. на 29.11.2022г., съгласно приложеното по делото известие за
доставяне /стр.43/. Жалбата на И.О.А. срещу посоченото Решение, е подадена до
Административен съд-Търговище на 09.12.2022г.
с вх.№ 2103-25-26, чрез административния орган, издал оспорения акт.
Не се спори по делото, че към деня на подаване на
заявлението-28.03.2022г. оспорващият А. има навършени **************, както и
че същият има общ трудов стаж и общ осигурителен стаж от *************, от който признат от органа като действителен
осигурителен стаж - 13г.06м.13дни.
Не се спори по делото и че оспорващият И.О.А. е бил на
наборна военна служба в частите на Българската армия от ***************************.,
а именно **************.
Спорът е само относно признаването като действителен
осигурителен стаж, периодът от време от ***************************. от **************,
през който И.О.А. е положил редовна военна наборната служба.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна относно
допустимостта, съдът приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок, от
надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу съдебен акт подлежащ на съдебно оспорване, след проведено
административно обжалване.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка,
съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното Решение № *********/24.11.2022г. и потвърденото с него
Разпореждане
№ ***********/21.10.2022г. са издадени от материално и
териториално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма
и съдържание, както и при спазване на процесуалните правила.
По отношение съответствието на оспорения акт с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно §9, ал.1 ПЗР на КСО „ времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс…“ В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
периода от ***************************., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата „действителност“
се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. По отношение на периода от време, в който е положена наборната
военна служба от И.О.А., приложима е нормата на чл.81 от ППЗП/отм/ (ДВ, бр.
102 от 1967 г.). Съгласно посочената разпоредба „Зачита се за трудов стаж от
III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство…“.
Не се спори по делото, че в периода от ***************************
оспорващият реално е изслужил наборна
военна служба от **************. Посоченото обстоятелство се доказва и от
приложеното по делото Удостоверение №02-1100/09.06.2021г., издадено от
Директора на Дирекция“Държавен военноисторически архив“.
След като периодът от време, в който оспорващия е положил военна служба е до 31.12.1999г. и същият се признава за действителен трудов стаж по действащата към този период разпоредба на чл.81 от ППЗП/отм/, то с оглед разпоредбата на пар.9, ал.1 от КСО,следва същият да бъде признат и за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1,т.12 от ПЗР на КСО в редакцията, действала към момента на издаване на оспорения отказ.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 7, предложение първо
(Изм., ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014
г.) от КСО изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а
според чл. 44, ал. 1, предл. първо от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория
се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти
и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство и то независимо кога
са положени.
При така гореочертаната
правна рамка липсва правно основание да не бъде зачетено от страна на
пенсионния орган времето на отбитата от А. наборна военна служба, за „действителен
осигурителен стаж“. Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през
което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено
правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото
законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за „действителен осигурителен
стаж“ при пенсиониране, съгласно сега действащата уредба по чл. 9, ал. 7 КСО.
Непризнавайки посочения период, в който оспорващият
реално е положил редовна наборна военна служба за „действителен осигурителен
стаж“ административният орган е постановил оспорения акт при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон. В този смисъл е Решение № 1052
от 4.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2021 г.,
VI о., Решение №9933/01.10.2021г. на ВАС
по ад.д.**479/2021г., Решение № 6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2021 г., VI о., Решение № 14517 от
24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., VI
о., Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 6255/2020 г., VI о., Решение № 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2018 г., VI о., Решение № 266 от 08.01.2019
г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VI о., Решение №
15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018
г., VI о., Решение № 15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 13944/2017 г. и др.
С признаването на посочения период за действителен
осигурителен стаж, към датата на подаване на заявлението оспорващият И.О.А. ще има повече от 15 г. „действителен
осигурителен стаж“. Не се спори по делото, че към деня на подаване на
заявлението г-н А. отговаря на законовото изискване за навършване на
изискуемата от закона възраст по чл.68,
ал.3 от КСО. Предвид изложеното, съдът приема, че към деня на подаване на
Заявление № ***********/28.03.2022г.
по отношение на И.О.А. са били налице всички кумулативно регламентирани в
чл.68, ал.3 от КСО материални предпоставки за придобиване на право на пенсия за
ОСВ и оспореният акт се явява постановен при неправилно приложение на закона.
Едновременно с гореизложеното, съдът намира и следното:
В процесния период 1972г. -1974г.
наборната военна служба в България е била задължителна и действителна за
мъжете, съгл.чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ. Като такава
същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие, същото да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на
сега действащото законодателство. При така действащата към посочения период
законова регламентация-чл.1 и чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ,
последната е изключвала правото на избор на лицата дали да отбият наборна
военна служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство. При получаване на
повиквателна, работниците и служителите-подлежащи на наборна военна служба, са
били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или
да прекратят трудовото си правоотношение. Ето защо съдът приема, че
непризнавайки периодът от време, в който оспорващия А. е положил редовна наборна
военна служба за действителен осигурителен стаж административният орган е
постановил актът си не само при неправилно приложение на закона, но и в несъответствие
с неговата цел.
Независимо от всичко гореизложено, съдът намира за
необходимо да посочи, че в пар.1,т.12 от ДР на КСО е
налице законодателна промяна /ДВ бр.8 от 25.01.2023г./, съгласно която периодът
на наборна или мирновременна алтернативна служба изрично се регламентира и
приема от законодателя като „действителен стаж“. Независимо, че посочената
разпоредба е обнародвана след издаване на оспорения отказ и не е била действаща
към момента на неговото постановяване, същата разкрива волята на законодателя
за духа, в който е следвало да се тълкува и прилага тази законова разпоредба.
На основание всичко гореизложено, съдът намира Решение
№ *********/24.11.2022г.
на Директора на ТП на НОИ-Търговище и потвърденото с него Разпореждане № ***********/21.10.2022г.
на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище за незаконосъобразни и следва
като такива същите да бъдат отменени.
Предвид
на това, че естеството на въпроса е от компетентността на Ръководителя на ПО
при ТП на НОИ-Търговище, следва преписката да се върне на посочения орган за
ново произнасяне по Заявление №***********/28.03.2022г,
подадено от И.О.А., съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото
решение по тълкуването и прилагането на закона.
При така следващият се от
решението резултат на съдебния спор на основание чл.120, ал.2 от КСО на И.О.А. следва да
бъдат присъдени разноски при условията на изцяло уважено оспорване по жалбата. С
оглед на това, че претендирания размер на
адвокатското възнаграждение е в минимално предвидения в закона размер по чл.8,
ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения /
последно изм. ДВ бр.88/04.11.2022г.., съдът приема възражението за прекомерност
на ответника за неоснователно. Следва на И.О.А. да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева, платено възнаграждение
за един адвокат.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, чл.120, ал.2 от КСО, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на И.О.А., ЕГН-********** ***,
подадена чрез адвокат Д. Е. И. от
АК-София, с посочен по делото съдебен адрес:***, комплекс „***************************,
офис **5 Решение №*********/24.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище и
потвърденото с него Разпореждане № ***********/21.10.2022г.
на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище, с което на И.О.А. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА /като правно действие/ преписката на Ръководителя на „ПО“ при ТП на
НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление
№№***********/28.03.2022г, подадено от И.О.А., при спазване на указанията,
дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, в 7-дневен
срок, от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на И.О.А., ЕГН-**********
*** разноски по настоящото дело в размер на 500/ петстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: