Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Добрич, 20.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При
участието на секретаря: Геновева Димитрова
Разгледа
докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 383/2021 г. по описа на Добричкия
районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „***” ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „***“ бл. **, вх. *, ап.
*, представлявано от управителя И. Г. И., с която срещу Д.Г.Д. с ЕГН **********
е предявен иск за заплащане на сумата от 617 лв. /шестстотин и седемнадесет
лева/, представляваща неизпълнено задължение по Договор за продажба на
самолетен билет по дестинацията: гр. В., Р. Б. – гр. Л., В., летище Л.“, за
полет № ***, от която: 576,32 лв. – цената на самолетния билет; 5,85 лв. –
такса за обслужване на билета, съгласно фактура № *** г.; 34,83 лв., дължимо
възнаграждение/комисион по Договор с „**“ ООД, ведно със законната лихва,
считано от 04.02.2021 г. (датата, на която исковата молба е представена пред
съда) до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на
основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
В процесния казус възникналите
между страните взаимоотношения следва да се регулират от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/,
с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Задължение на продавача е да предаде годна за употреба стока и да
прехвърли собствеността върху нея, като същевременно носи отговорност за
недостатъци на същата. Задължение на купувача е да заплати уговорената цена.
Предвид наведените от ищеца
твърдения за факти и обстоятелства, при уреждане отношенията между страните
приложение следва да намери и нормата на чл. 384 от ТЗ.
Касае се за сключен Комисионен
договор, който е сключен между
клиента (продавач, купувач, наемодател, наемател) и Агенцията – посредник. В
него се уреждат взаимните отношения между двете страни за постигане на крайната
цел – да се изпълни от посредника желанието (поръчката) на клиента (покупка или
продажба на стока или услуга).
Ищецът, в качеството си на комисионер се е задължил срещу
възнаграждение по поръчка на ответника от свое име и за сметка на последния да
закупи три броя самолетни билети. Последният от своя страна, в качеството си на
комитент, е поел насрещното задължение да приеме резултатите от изпълнението на
поръчката и да заплати на комисионера, както направените за изпълнението и
разходи, така и комисионно възнаграждение.
Този договор е
уреден в разпоредбите на чл. 348 на Търговския закон, което идва да покаже на
първо място че се касае за търговска сделка. Този договор е модификация на
договора за поръчка. И при двата договора правното действие се извършва за
сметка на довереника и правните последици настъпват в неговата правна сфера.
Комисионерът за разлика от довереника винаги действа от свое име. Освен това
той е винаги търговец.
За пълнота на
изложението следва да се обърне внимание и на Договора за поръчка. Същият, съобразно
разпоредбите на чл. 280-292 от ЗЗД, е двустранен, безвъзмезден, консенсуален,
неформален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от
страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално
обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на
довереника е да извърши възложените му правни действия с грижата на добър
стопанин, съгласно дадените му нареждания /чл. 281 и 282 от ЗЗД/. Следващото
основно задължение на довереника е да предаде на доверителя си всичко, което е
получил във връзка с мандата.
По
отношения на доверителя законът е вменил следните задължения: да авансира
довереника, да заплати разноските, които довереникът е направил в изпълнение на
поръчката, заедно с лихвите върху тях от деня на изразходването им, да плати
вредите, които довереникът е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката,
да плати на довереника уговореното възнаграждение, както и да поеме
задълженията, които довереникът е поел към трети лица в изпълнение на манадата.
Безспорно
е установено, че в хода на производството по делото – в тази насока са
изявленията на ищеца в съдебно заседание на 20.09.2021 г. Д.Г.Д. е погасил част от задължението си към ищеца, предмет на настоящото дело
по отношение на част от търсената сума, а именно 600 лв. В тази връзка и на
осн. чл. 232 от ГПК ищецът е оттеглил част от предявения иск за сумата от 600
лв., като поддържа претенцията си за горницата от 600 лв. до 617 лв., т.е. за
сумата от 17 лв.
В този
смисъл предявения иск следва да бъде уважен за неплатената част от общото
задължение, равняваща се на 17 лв.
По
отношение искането за присъждане на сторените от ищеца разноски в настоящото
производство, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от иска. Действително в настоящия случай, въпреки че производството по
делото по предявеният иск за сумата от 600 лв. е прекратено, поради извършено
плащане след депозиране на исковата молба, поради което следва да се приеме, че
с поведението си ответникът е дал причина за завеждане на делото – по арг. от
противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Предвид на това именно ответникът следва да
понесе отговорност за направените от ищеца разноски в настоящото производство.
В
случая ищецът претендира разноски в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/,
от която: 50 лв. – платена държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за
упълномощения адвокат.
С оглед
изложените съображения, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „***“ бл.
22, вх. в, ап. 16, представлявано от управителя И. Г. И., сумите от: 17 лв. /седемнадесет лева/, представляваща неизпълнено задължение по
Договор за продажба на самолетен билет по дестинацията: гр. В., Р. Б. – гр. Л., В., летище ***“, за
полет № ***, съгласно фактура № *** г., ведно със законната
лихва, считано от 04.02.2021 г. (датата, на която исковата молба е представена
пред съда) до окончателното й изплащане; 350
лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторените по делото съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: