Р Е Ш Е Н И Е
№260788/21.10.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №20623 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове от „Ф.И.“ ЕАД ***, Р-н Л.ул. Х.И.срещу М.К.К., ЕГН **********,*** за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи сумата от 750
лв., представляваща
главница по договор за потребителски
кредит № *********/02.10.2014г., сключен
между М.К. и „П.Ф.Б." ООД, ведно
със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението
по чл. 410
ГПК - 23.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 224,81 лева лихва за забава за периода 22.07.2016г.- 05.07.2019г.,
на осн. чл.240,
ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК.
В исковата молба се излагат твръдения, че е сключен договор
за потребителски кредит № *********/02.10.2014г., между
М.К. и „П.Ф.Б." ООД, като крайният срок за
изпълнение на задължението за връщане на заетата сума бил уговорен на
13.05.2015г. На 21.03.2016г. между настоящия ищец и кредиторът „П.Ф.Б."
ООД бил сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил собствеността върху вземането. На осн. чл. 99,
ал.3 ЗЗД ответницата била уведомена чрез ищеца, който бил изрично упълномощен
за това от „П.Ф.Б."
ООД. В условията на
евентуалност намира, че цесията се счита за съобщена с връчване на препис от
исковата молба на ответника.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
чрез особеният му представител. Излагат се възражения, като се посочва, че
договорът за цесия не е съобщен на ответницата по спора. Възразява за
възможността цесията да бъде съобщена с връчване на препис от исковата молба. В
евентуалност излага, че не са налице данни дали сумата предмет на договора за
заем е предадена на ответницата.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор за потребителски кредит от
02.10.2014г. сключен между „П.Ф.Б.“ ООД в качеството му на кредитор и
ответника, като кредитополучател, по силата на който кредитора предоставя в
заем на ответника сумата от 750 лева, за срок от 45 седмици, като първото
плащане е уговорено на 09.10.2014г.
С договор за цесия от 21.03.2016г. ищецът придобива от „П.Ф.Б.“
ООД вземания, като с приложение №1 от 21.03.2016г. е индивидуализирано и
вземането срещу ответника по договора за потребителски кредит от 02.10.2014г.,
същото в общ размер от 1327,66 лева.
С пълномощно рег. №04933 с нотариална заверка на
подписите от 05.04.2016г. на нотариус Благоева с район на действие СРС, „П.Ф.Б.“
ООД упълномощава ищцовото дружество да осъществи уведомяване на длъжниците по
смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД за осъщественото прехвърляне на вземания.
Представено е уведомление от 12.12.2019г.
от ищцовото дружество до ответника за осъществена цесия, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД, като в разписка за осъществяване на връчване на последното е посочено, че
пратката не е получена от получателя.
Депозирано е заключение по съдебно – счетоводна
експертиза на в.л. Д.П., в което се посочва, че общото задължение по договора
за потребителски кредит възлиза на 1327,04 лева, от които 750 лева за главница,
102,45 лева лихва, 37,50 – такса за оценка на досие и 437,10 лева – такса
„кредит у дома“. Падежна на последната погасителна вноска е на 13.08.2015г.,
като не е осъществено плащане по нито една от общо 45-те уговорени погасителни
вноски.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
От представения по делото договор за потребителски кредит от 02.10.2014г. съдът приема, че „П.Ф.Б.“ ООД в
качеството му на кредитор е отпуснал на ответника в качеството му на
кредитополучател паричен заем в размер на 750 лева, като задължението е
уговорено да бъде върнато на разсрочени погасителни вноски до 13.08.2015г.
Уговорени са 45 броя седмични погасителни вноски, като от общия размер на
задължението, не се установява плащане от страна на ответника, който извод съдът прави с оглед приетото по делото
заключение по съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П., което се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено.
Съдът не
споделя възражението на ответника, че кредитора не е изпълнил задължението си,
съобразно което същия следва реално да предаде на кредитополучателя сумата
предмет на договора за паричен кредит.
Изрично в
съдържанието на процесния договор от 02.10.2017г., в чл. 27 е посочено, че
сумата посочена в буква „А“ от договора е получена от кредитополучателя. В
буква „А“ от договора е посочена заетата сума в размер на главницата от 750
лева. С едностранно осъщественото изявление, че тази сума към момента на
подписване на договора е получена, кредитополучателя потвърждава този факт,
в тази си част договорът има характер на
писмена разписка за заетата сума.
От доказателствата по делото
съдът приема, че вземането на кредитора „П.Ф.Б.“ ООД
е придобито от настоящия ищец по силата на договор за прехвърляне на вземанията
от 21.03.2016г., ведно с приложение №1 от 21.03.2016г. Ищецът е изрично
упълномощен да осъществи уведомяване на длъжниците, чиито вземания са предмет
на договора за цесия от 21.03.2016г. и приложение №1 към него. Няма данни по
делото това уведомление да е достигнало до длъжника, който има качество на
ответник в производството по делото.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД изисква цесията да бъде
съобщена на длъжника като до датата на съобщаването за прехвърлянето на
вземането няма действие за последния /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. До тази дата
длъжникът не знае за цесията и за него не съществува задължение да престира на
цесионера, а задължението му спрямо него възниква едва след получаване на
съобщението от предишния кредитор.
Уведомяването на длъжника
няма отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение
за момента, от който новия
кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като
насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Съгласно теорията
и трайно установената практика разпоредбата на чл.99
ал.4 от ЗЗД предвижда задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Преследваната цел
с това уведомяване е да се защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, в смисъл да се защити срещу
изпълнение на лице, което не е носител
на вземането. Принципно, с оглед характера и естеството на съществувалата до момента на цесията
стара облигационна връзка /стар кредитор (цедент) – длъжник/ и възникналата на базата на договора за цесия нова
облигационна връзка (цесионер-длъжник), в закона е акцентирано на изискването съобщението за прехвърляне на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор (от цедента). Уведомяването, извършено по този начин
ще създаде в достатъчна степен сигурност за длъжника
за извършената замяна на стария му кредитор с нов
и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му. Поставя се въпроса
дали лично цедента трябва да извърши това съобщаване или може да го
възложи чрез упълномощаване на трето лице или на цесионера. Съдът намира, че ще е налице валидно
съобщаване както в случаите, когато това е направено
лично от цедента, така и в случаите когато по пълномощие
на цедента, цесионерът извърши
такова съобщаване. Съобщаване може да се направи дори
от което и да е друго лице, стига същото да се легитимира като
пълномощник на стария кредитор. В случая,
не се касае
за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде
извършено само и единствено от стария
кредитор. Не може по никакъв начин да се игнорира института
на упълномощаването, като способ и начин да се постигне в крайна
сметка целта, преследвана от цесията, а именно да се обвърже валидно
длъжника към новия кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане. Затова следва да се приеме, че
съобщение, извършено от
цесионера като пълномощник
на цедента е правно валидно,
действително е и поражда правните си последици.
Не би
имало пречка уведомлението да се извърши и с подаването на исковата молба, в хипотезата когато цесионера действа и като пълномощник на цедента.
В настоящия случай, към исковата
молба е приложен договора за цесия, като и изрично пълномощно, съгласно която клауза и пълномощно цесионерът ще се
смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят
и че той се задължава сам
да извърши уведомяването от името на цедента и за своя сметка.
Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. В този смисъл
и съдебната практика обективирана в Решение № 123/24.06.2009г., постановено по
т.дело №12/2009г. на ВКС, ІІ-ро ТО.
Уведомлението за
осъществената цесия може да бъде съобщено на длъжника – ответник и чрез
особеният му представител в хода на исковото производство, който извод може да
бъде извлечен от съдебната практиката обективирана в Решение №198/18.01.2019г., постановено по т.дело
№ 193/2018г. на І т.о. на ВКС.
На 01.06.2020г.
ответникът, чрез особения си представител е получил препис от исковата молба
ведно с приложените към нея писмени доказателства, след които процесния договор
за цесия и приложение №1 към него, пълномощно за уведомяване от стария в полза
на новия кредитор, както и изрично уведомление от страна на упълномощеното лице
спрямо длъжника. При това положение и с оглед зачитане на съдебната практика на
ВКС в тази насока, настоящия съдебен състав намира, че ответникът е надлежно
уведомена за осъществената цесия на задължението произтичащо от договора за
паричен заем, което уведомление е осъществено с връчване на препис от исковата
молба, в която включително се съдържат и изявления в тази насока.
От
заключението на в.л. Д.П. по назначената от съда съдебно – счетоводна
експертиза, което се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено се
установи, че ответникът не е заплатила в уговореният срок задължението си
произтичащо от процесния договор за потребителски кредит. Общият размер на
дължимата главница възлиза на 750 лева, а размера на лихвата за забава в размер
на 224,81 лева, за периода 22.07.2016г.-05.07.2019г.
По
изложените съображения доколкото съдът счете, че между кредитора и ответника е
възникнало надлежно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит за сумата от 750 лева, съответно че кредитора е изпълнил своето
задължение, като е предал на кредитополучателя процесната сума, установи се, че
вземането на кредитора е придобито от ищеца с договор за цесия, която е
съобщена на длъжника в хода на настоящото съдебно производство, който настъпил
в хода на процеса факт съдът зачете, съответно след като се установи, че
ответника е неизправна страна по договора, като не е заплатил дължимата
главница в рамките на уговорения срок, включително не са постъпвали плащания и
след придобиване на вземането от настоящия ответник, намира че претенцията за
установяване дължимостта на сумата под формата на главница от 750 лева е
основателна и като такава подлежи на уважаване изцяло.
За забава
длъжникът дължи лихва за забава от момента на настъпване падежа на задължението.
Уговорени са в случая 45 броя седмични погасителни вноски, като по нито една не
е осъществено плащане, поради което считано от 22.07.2016г. длъжникът е в
забава, при което същия дължи и лихва за забава в размер на 224, 81 лева, което
обуславя основателност и на тази акцесорна претенция.
По отношение на разноските:
В заповедното производство на
ищцовото дружество се дължат разноски съразмерно уважената част съобразно
заявената такава. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е
уважена за заявителя – ищец за сумата от 750 лева главница, 102,45 лева договорна лихва и 356,47 лева лихва за
забава. В последствие с определение № 222/06.01.2020г. съдът обезсили заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 102,45 лева и
за сумата над 224,81 лева до 356,47 лева, доколкото вземането бе частично
предявено за установяване в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК, а с
разпореждане №36905/21.08.2019г., постановено в заповедното производство бе
отхвърлена претенцията за сумата от 474,60 лева – такса „оценка на досие“. При
тези съображения в заповедното производство на заявителя, а сега ищец са дължат
разноски в размер на 48,44 лева, съразмерно уважената част от заявлението, на
осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК вр.
чл. 26, ал.1 НЗПП.
В исковото производство в полза
на ищеца се дължат разноски в размер на 716,33 лева, от които 616,33 лева
съдебно – деловодни разноски и 100 лева определено от съда юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1
НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.К.К.,
ЕГН **********,*** дължи на „Ф.И.“ ЕАД ***, Р-н Л.ул. Х.И.сумата от 750 лева, представляваща
главница по договор за потребителски
кредит № *********/02.10.2014г.,
сключен между М.К. и „П.Ф.Б."
ООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 224,81 лева лихва за забава за периода 22.07.2016г.- 05.07.2019г.,
на осн. чл.240,
ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК.
Осъжда М.К.К., ЕГН **********,*** да
заплати на „Ф.И.“ ЕАД ***, Р-н Л.ул. Х.И.сумата от 48,44 (четиридесет и
осем лева и 44 ст.) лева разноски и юрисконсултско възнаграждение сторени в заповедното производство,
както и сумата от 716,33 (седемстотин и
шестнадесет лева и 33 ст.) лева, разноски и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, на осн. осн. чл. 78, ал.1 вр.
ал.8 ГПК вр. чл. 26, ал.1 и чл.25, ал.1 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :