Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 26.03.2024г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1 243 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 557, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 558, ал. 1 във връзка с чл. 497 от КЗ.

Ищецът – М.М.П., чрез законния си представител М.А.П. твърди, че на 20.05.2020г.,  около 11:30 часа в гр. София, неизвестен автомобил с неизвестна марка, модел и регистрационен номер, с неизвестен водач се е движил по ул. „*********“. В района на № 5, извършвайки маневра движение на заден ход, блъска ищеца М.П., който кара тротинетка. От удара детето пада назад, а автомобилът спира, след което отново потегля и напуска мястото на произшествието. По случая е съставен КП № К-232/20.05.2020г. и е образувано ДП № 11162/20г. по описа на СДВР, пр.пр. № 13224/20г. по описа на СРП, чието производство е спряно. Ищецът потърсил спешна медицинска помощ, поради оплакване от силни болки, оток и невъзможност за движение в областта на долен десен крайник. След извършените прегледи и консултации е поставена диагноза: открита рана на стъпалото, счупване на пета метатарзална /предходилна/ кост- вдясно, и охлузване на дясното коляно. Поставена е имобилизация - гипсов ботуш, предписани са обезболяващи и режим на покой. Описва, че получената от ПТП фрактура е причинила болки и страдания на пострадалия, които са били със значителен интензитет първия 1- 1,5 месеца, като общият възстановителен период е продължил 4- 4,5 месеца. С оглед характера на увредата и поставената гипсова имобилизация, М.П. е следвало да спазва щадящ режим без да натоварва фрактурирания крайник, което го е изправило пред невъзможността да посреща със собствени сили обикновени битови потребности- хранене, обличане, тоалет, за задоволяване на които е получавал помощ от своите близки. ПТП се е отразило силно негативно и на емоционалното състояние - станал е тревожен и неспокоен, загубил е здравия си сън, тъй като често е сънувал кошмари, свързани с инцидента. Започнал е да изпитва страх от силни шумове и автомобили. Твърди, че с претенция за изплащане на обезщетение вх. № 24-01 -565/27.10.20г. е сезиран ответникът, като с писмо изх. № 24-01-565/12.11.20г. последният определил обезщетение в размер на 10 000 лева. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:

- 30 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 12.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – страница 101.

Ответникът – Г. фонд в депозирания от него писмен отговор оспорва иска. Посочва, че относно процесното ПТП е образувана щета №20-210273/27.10.2020г., по която ищецът е уведомен, че следвало  да представи удостоверение за банкова сметка *** М.М.П., съгласно изискванията на чл. 130 от СК и чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, която не е представена по щетата. Не оспорва механизма на ПТП. Посочва, че определения от него и изплатен размер на обезщетението от 10 000 лв. е съобразен с претърпените от ищеца увреждания. Претендира сторените по делото разноски, за което е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК – страница 103.    

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:   

С определение на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- механизъм на ПТП;

- сезиране на ответника от ищеца на 27.10.2020г. относно заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени реди относно описаното ПТП и

- ответникът е определил на 12.11.2020г. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца в размер на 10 000 лева.  

По делото на страница 8 е представен Констативен протокол за ПТП № К - 232 от 20.05.2020г. издаден от дежурен ПТП – ОПП – СДВР относно процесното ПТП, в който е посочено, че ищецът се е намирал на пътното платно, където е настъпил инцидента.

         По делото на страница 9 е представен лист за преглед № 51786, от който се установява, че ищецът е посетил спешен кабинет по детска ортопедия и травматология на 20.05.2020г. Поставена му е диагноза: открита рана на други части на стъпалото; счупване на метатарзалната кост. Посочено е, че е поставен гипсов ботуш за 21 дни. Дадени са препоръки да не стъпва 3 дни. Определен е контролен преглед на 09.06.2020г. за сваляне.

По делото на страници 25-26 е представено постановление за спиране на наказателно производство от 16.10.2020г. на СРП, от което се установява, че досъдебно производство образувано относно процесното ПТП по пр. пр. №13 224/2000г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал.3, предл. 4, б.А, вр. ал.1, б.Б,  вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК е спряно.

По делото на страници 27-30 е представена писмена кореспонденция между страните, от която се установява, че с писмена претенция от 27.10.2020г. ищецът е сезирал Г. фонд за изплащане на обезщетение, като е посочил адвокатска банкова сметка. ***.11.2020г. е уведомил ищеца, че е определено обезщетение в размер на 10 000 лева. и е поискано представяне на банкова сметка ***, по която да се извърши плащането.  

         По искане на ищеца по делото е допусната съдебно – медицинска експертиза, чието заключение, не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. В него е посочено, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил счупване на 5-та предноходилна кост на дясно стъпало и охлузване на дясно стъпало. Вещото лице описва, че е поставена гипсова имобилизация за 21 дни, след което се извършва последваща рехабилитация като общият период на възстановяване е 1,5 – 2 месеца. Вещото лице приема, че травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Сочи, че причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, в първите 5-6 дни след поставяне на гипсовата имобилизация и в началото на раздвижването.

По искане на ищеца пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят А.Б.К.– майка на ищеца. Свидетелят описва, че ПТП станало преди 2 години. Децата играли на съседната улица, кола е дала назад и е ударила синът ѝ. По-големият ѝ син изтичал да ѝ каже, че детето е ударено от кола. Когато отишла, видяла, че детето се влачи, за да се прибере. По-голямото дете обяснило, че искал да прибере брат си, когато червена кола е дала назад, и е минала през крака му с тротинетката, след което тръгнала. Извикали линейка. Гипсирали крака на детето за 2 месеца. К.посочва, че тя се грижи за детето, както и след сваляне на гипса продължили с масажи, и леко раздвижване на място, за да може да му свикне крака. Свидетелката посочва, че една седмица след свалянето на гипса, той започнал да ходи нормално. Придвижвал се с патерици и с нейна помощ. Имал нужда от помощ за ходене до тоалетна, за къпане, за да излезе навън на разходка. Раздвижването започнало с масажи на крака с топла вода и стъпване на място с патерицата на близко разстояние. С патериците бил една седмица. През този период той не е ходил на училище. След като свалили гипса тръгнал отново на училище. В момента не се оплаква от болки, само има лека промяна, когато ходи бързо първо стъпва отпред и след това на цяло стъпало. Това е само при бързо ходене, при бавно ходене не се забелязва. При децата докато са си играли не е имало възрастен.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ Фондът изплаща обезщетения на увредените лица за имуществени и неимуществените вреди, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство.

Съгласно направения доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:

1. претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания,

         2. причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,

3. предприетите действия от ищеца за възстановяване на причинените травми от процесното ПТП,

4. здравословното състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има трайно настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени,

-в доказателствена тежест на ответника е да установи – заплащане на сумата от 10 000 лв. на ищеца като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП и на коя дата.

С оглед установената по-горе фактическа обстановка, решаващия състав намира, че са установени елементите от фактическия състав на  чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, а именно: наличие на увреждане от управляващ моторно превозно средство, на територията на Република България, и виновният водач е напуснал местопроизшествието, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания.

Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако сезираният вече Г. фонд не е платил застрахователно обезщетение, ако откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай, ответникът е определил обезщетение в размер на 10 000 лева. Предвид липсата на документи за извършено плащане на тази сума, който факт е разпределен в доказателствена тежест на ищеца и твърденията на тази страна, че същата не разполага с банкова сметка ***, тъй като последният не е посочил такава по предявената претенция, настоящият съдебен състав приема, че ответникът единствено е определил размера на обезщетението, но не е извършил плащане на тази сума.

         Безспорно се установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди.

      При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид: 

            Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите  ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 9г., сложената гипсова имобилизация за срок от 21 дни, продължителният лечебен и възстановителен период от около 1,5 – 2 месеца, интензитета на болките, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, както и обстоятелството, че към настоящия момент има пълно възстановяване на пострадалото лице, съдът приема, че сумата от 10 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава  на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания. 

            С оглед на този факт, съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лв. – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от описаното ПТП от ищеца, като над тази сума до предявения размер от 30 000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно предявеният иск с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ

Ищецът претендира осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от 12.11.2020г. – датата, на която е определен размера на обезщетението от ответника по предявената от ищеца претенция.

Ответникът оспорва началния момент, от който ищецът претендира лихва за забава. Посочва че, ищецът не е представил банкова сметка ***та, така и след повторното й изискване, което съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ има за последица забава на кредитора.

Съгласно чл. 558, ал. 2 и ал. 5 от КЗ в настоящия случай относно определяне на началната дата, от която се дължи законна лихва върху определеното обезщетение за претърпени вреди от ПТП се прилага чл. 497 от КЗ и чл. 380 от КЗ. Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия застрахователно обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" както и да посочи своя банкова сметка, ***етение. Съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадалото лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като в този случай задълженото лице не дължи лихва.

В разглеждания случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене доказателства /подадената претенция до ответника/, се установява, че ищецът е представил на ответника банкова сметка ***. Това не може да се приеме като изпълнение на задължението по чл. 380, ал. 1 от КЗ, тъй като съгласно чл. 338, ал. 1 от КЗ извършване на плащане към ползвател на застрахователни услуги чрез друго лице се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите за съответната застрахователна претенция или плащане, в което се съдържа изявление, че ползвателят на застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично. В описание на документите към подадената от ищеца претенция не е посочено да е представен такъв документ. За първи път е представена банкова сметка *** – л. 100 от делото.

С оглед на изложеното съда приема, че ищецът не е изпълнил надлежно задължението си по  чл. 380, ал. 1 от КЗ, тъй като не е посочил своевременно своя банкова сметка, ***еделеното обезщетение ответникът дължи от представяне на такъв документ в настоящото производство – 05.10.2022г. до окончателното му изплащане, като искът за периода 12.11.2020г. – 04.10.2022г. се отхвърли като неоснователен.

            Относно направените по делото разноски 

В настоящото производство и двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът счита, че с оглед на изхода на делото - фактът, че ответникът е определил същият размер на обезщетението, какъвто е определен и в настоящото решение, но не го е заплатил поради непредставяне от страна на ищеца на негова банкова сметка, ***, следва при определяне на въпроса за разноските ва настоящото производство да се приложи цитираната по-горе правна норма. 

Предвид така направения извод следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в тежест на ответника.

Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 100 лв.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА „Г. фонд“, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.М.П., ЕГН - **********, действащ чрез своя законен представител – М.А.П., ЕГН - **********, и двамата със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Я.Д. на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.05.2020г., за което е съставен констативен протокол №К – 232 от 20.05.2020г. от дежурен ПТП – ОПП – СДВР, заедно със законната лихва, считано от 05.10.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата над 10 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., както и искът с правно основание чл. 497 от КЗ за присъждане на законна лихва върху размера на обезщетението за периода от 12.11.2020г. – 04.10.2022г. 

         ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН - **********, действащ чрез своя законен представител – М.А.П., ЕГН - **********, и двамата със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Я.Д. да заплати на „Г. фонд“, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК сумата от 100 лв.       

         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: