О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260209
гр.Пловдив, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВЧНД № 598 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на З.С.Н., чрез повереника й адв.М.З., срещу определение № 260134/05.11.2020г. на Окръжен съд гр.Стара Загора, постановено по ЧНД № 2268/2020г. по описа на същия съд.
Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован. Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото със задължителни указания за събиране и проверка на доказателствата и относно прилагането на закона.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изложеното от страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от процесуално легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебно производство № 375-206/2015г. по описа на РУ на МВР гр.Ч. е водено срещу М.Й.Т.за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в” вр. чл.342, ал.1 от НК с пострадал Г.П.Н..
С постановление от 28.09.2020г., постановено по преписка № 2072/2015г., Окръжна прокуратура гр.Стара Загора е прекратила наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, т.е.поради недоказаност на обвинението.
По повод жалба на З.С.Н. и П.Г.Н., наследници на пострадалия, преценейки прокурорския акт, Окръжен съд гр.Стара Загора е приел, че той е законосъобразен и обоснован. Стигнал е до извода, че разследването е проведено всестранно и пълно, както и че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и несъмнен извод за извършено престъпление от общ характер. Потвърдил е обжалваното постановление на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора.
Пловдивският апелативен съд споделя изводите на първоинстанционния съд.
В атакувания съдебен акт Окръжен съд гр.Стара Загора е спрял вниманието си върху събрания доказателствен материал и установената въз основа на него фактическа обстановка. Изградил е своите изводи, подлагайки на анализ, поотделно и в съвкупност, всички доказателства по делото. Правилно е приел, че в хода на разследването са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина и не се налага събиране на други.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението в жалбата, че изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка съдържа противоречия. Приетото за място на удара между двете превозни средства - западната лента на платното за движение, т.е. лентата за движение на лекия автомобил и насрещната за мотоциклета, е безспорно установен факт. Експертизите, изследвали този въпрос, нямат различия в заключенията си по него. Всички са единни, че мястото на съприкосновението между двете МПС е в западната лента за движение.
Първостепенният съд е изложил виждането си в кой момент визираните участници в движението са задействали спирачните си системи. Мотоциклетистът, в момент в който лекият автомобил се е намирал преди предстоящия завой, водачът на последния - в средата на завоя. Посочил е и какво е било движението на пострадалия преди и след удара. Относно движението на тялото му след отделянето му от мотора е описано крайното му местоположение съобразно протокола за оглед. Това обстоятелство е отчетено наред с другите доказателства по делото.
В жалбата се поставя въпросът за момента на възникване на опасност за движението и задължението на водачите да спрат. Мотоциклетистът е задействал спирачната система, в момент в който лекият автомобил не е представлявал опасност за него. Коя е причината да стори това е в сферата на предположенията и може да получи повече от един отговор, който не би почивал на обективните находки по делото. Вещите лица са изследвали въпросите за скоростта на движение на двете МПС, опасната зона за спиране, в кой момент са задействали спирачната система и къде са се намирали на пътното плътно, каква е била видимостта им, имали ли са техническа възможност да предотвратят ПТП, механизма за настъпването му. Комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза е разработила и мащабни 2D и 3D скици. Съобразила е и, както наличната /ниска/ растителност, така и ъгъла под който се намира платното за движение от двете страни на завоя.
Нито една от експертизите не е стигнала до извода, че скоростта на движение на двете МПС е в причинна връзка с настъпилото ПТП, за да се акцентира в жалбата на различията в приетите скорости на движение.
Некоректно се цитират заключенията на повторната тройна автотехническа и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертизи за наличието на „ограничена видимост“. Нито една от тях не прави подобен извод.
Необосновано е възражението, че при наличие на опасност на пътя водачът на лекия автомобил е реагирал със закъснение. Последният е задействал спирачната система в момент, в който мотоциклетът е бил в неговата си лента и е започвал да се отклонява наляво с изгубена напречна устойчивост.
Липсват доказателства по делото непосредствено преди ПТП обвиняемата Т. да се е движила в насрещната за нея лента. Събраните гласни доказателства се отнасят за момент, който предхожда удара, и не са еднозначни. Според свидетеля П.П., водач на мотоциклет, движещ се пред този на пострадалия, лекият автомобил е бил навлязъл в неговата лента, но не сочи да е бил застрашен. Возещият се на задната седалка свидетел Б.К.няма подобни възприятия. И двамата не са очевидци на удара. Свидетелят Й.К., баща на обвиняемата, посочва, че дъщеря му се е движела в нейната лента, а мотоциклетистът, преди да падне, е бил вдигнат на една гума.
Единичните и тройната автотехнически експертизи, които приемат навлизане на лекия автомобил преди завоя в насрещната му пътна лента, боравят с „предполага” и „вероятното”, а не с обективните находки по делото. Те се опровергават по категоричен начин от повторната тройна автотехническа и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Окръжен съд гр.Стара Загора е обсъдил заключенията на всяка една от изготвените по делото експертизи. Посочил е въпросите, по които са единни, и тези, по които имат различия. Спрял се е на последните и е изложил съображения кои изводи на вещите лица кредитира, кои не и по какви съображения.
Не са налице основанията на чл.153 от НПК за назначаване на допълнителна или повторна автотехнически експертизи. Според постоянната практика на ВКС обстоятелството, че дадено заключение не удовлетворява тезата на някоя от страните, не е измежду законовите предпоставки за назначаване на допълнителна или повторна експертиза /Р-57-2012г., Р-339-2011г., Р-215-2011г., Р-428-2009г./.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да обсъди събраните доказателства, да прецени необходимостта от приобщаване на други с оглед всестранност и пълнота на разследването. Изложил е своето виждане за фактическата установеност. Отделил е спорното от безспорното. Направил е дължимия анализ на доказателствената съвкупност. Посочил е изводите, до които е стигнал, мотивирайки се. Отговорил е на оплакванията в жалбата. Приел е, че не са събрани доказателства обвиняемата Т. да е нарушила правилата за движение, които да са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
При проверка на тази му дейност въззивният състав не установи пороци. Констатира, че първостепенният съд е демонстрирал дължимия юридически усет при контрола на законосъобразността и обосноваността на обжалвания прокурорски акт.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че определението на Окръжен съд гр.Стара Загора е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Поради горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260134/05.11.2020г. на Окръжен съд гр.Стара Загора, постановено по ЧНД № 2268/2020г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.