РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Пловдив 19.11.2015год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети
наказателен състав, на открито съдебно заседание на 19.10.2015г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО БЕЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретар: Стефка Тошева
и с участието на прокурор: Урбалов
като разгледа докладваното от съдията Христо Белев ВНОХД№392 по описа за 2015 год., приема за установено следното:
С присъда№23/30.06.2015г. по НОХД№274/2015г., Окръжен съд-П. е ПРИЗНАЛ подсъдимия Ц.Д.П. за ВИНОВЕН в това, че на
14.04.2015 г., в гр.П., на ул.“п. х.“, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „А. Q7“
с регистрационен № ......
РН, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:
- чл.21 ал.1 от ЗДвП „При
избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от
категория „В“ при движение в населено място е забранено да превишава следната
стойност на скоростта в км/ч – 50 км/ч“ – превишил е посочената максимално
разрешена скорост, движейки се със скорост 78 км/ч;
- чл.117 от ЗДвП „При
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост – да спре“ – не е спрял при наличието на деца на пътя и в близост
до него и по непредпазливост причинил смъртта на П.П. Г., ЕГН **********,
поради което и на основание чл.343 ал.1
б.„в”, вр. чл. 342, ал.1 от НК вр. чл.21 ал.1 и чл.117 от ЗДвП, вр. чл.58а ал.1 от НК, го е ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Които на основание чл.59 ал.1, във връзка с чл.61
т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от
ОТКРИТ тип.
На
основание чл.343г от НК, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е ЛИШЕН подс.Ц.П. от право да
управлява МПС за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.
На основание чл.59 ал.1 от НК е
ПРИСПАДНАТО от наказанието лишаване от свобода времето, през което подс. П. е бил задържан под стража, считано от 15.04.2015г., до 30.06.2015г.,
което е в размер на 2 месеца и 15 дни.
За
веществените доказателства е ПОСТАНОВЕНО:
1. Парче черна пластмаса с
неправилна форма и дължина 7,5см.;
2. Парче черна пластмаса с
неправилна форма и дължина 7 см.;
3. 2 броя черни дъговидно извити пластмасови решетки;
4. Счупена седалка от велосипед с
надпис на нея „BYOX”;
5. Парче черна пластмаса с
неправилна форма и дължина 3 см.;
6. Парче черна пластмаса с
неправилна форма и дължина 9 см.;
7. Детска обувка марка „Mat Star” в цветовете синьо, сиво, черно и зелено. Обувката е
с три броя лепенки;
8.3 броя парчета от черна
пластмаса;
9. Детски велосипед;
10. Черна пластмасова решетка с
неправилна форма и елипсовидна дупка в средата;
11.Шушлеково яке, тъмносин цвят, скъсано
в областта на гърба и при дясното рамо-на ръкава;
12. Синя памучна фанела с дълги
ръкави;
13.Тъмносин потник;
14.Анцугово долнище-тъмносиньо, скъсано
от задната страна в средата на десния крачол и отпред под ластика-в областта на
корема;
15.Светло сини долни гащи-слип;
16. Два броя светло сини къси
чорапи;
17.Лява детска обувка марка „Мат
стар“ в цветовете синьо, сиво, черно и зелено;
18.Флаш памет, като вещи без
значителна стойност да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
-Лек автомобил „А. Ку7” с
рег.N .....РН, ведно с 1 брой автоключ от лек автомобил „А. Ку7” с рег.N .....РН,
намиращ се на съхранение в двора на РУ П. да се предаде на преобретател по
договор от 27.05.2015г., за прехвърляне на собственост върху МПС в изпълнение
на лизингов договор – „М.С.“АД, със седалище и адрес на управление *** З.,
представлявано от М.С.М..
ОСЪДЕН
е подсъдимия Ц.П. да заплати на частните обвинители по делото, направените от
тях разноски за защитник, а именно:
-На Д.Н. К.-Г. и П.П.Г. в размер
на по 1500/хиляда и петстотин/ лева, за всеки един.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК e ОСЪДЕН подс.Ц.П. да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР-П.
разноски по делото в размер на 2908.52 лв.
Присъдата е атакувана с
въззивни жалби, както следва:
-От адв.С. и адв.Д.-защитници
на подс.П., с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание,
-От адв.Б.-повереник на Д. К.-Г. и П.
Г. с искане за изменяване на присъдата в частта касаеща веществените доказателства-Счупена седалка от велосипед с надпис на нея „BYOX”; Детска обувка марка „Mat Star” в цветовете синьо,
сиво, черно и зелено. Обувката е с три броя лепенки; Детски велосипед;
Шушлеково яке, тъмносин цвят, скъсано в областта на гърба и при дясното
рамо-на ръкава; Синя памучна фанела с дълги ръкави; Тъмносин потник; Анцугово
долнище-тъмносиньо, скъсано от задната страна в средата на десния крачол и
отпред под ластика-в областта на корема; Светло сини долни гащи-слип; Два броя
светло сини къси чорапи; Лява детска обувка марка „Мат стар“ в цветовете синьо,
сиво, черно и зелено; с постановяване
връщането им на наследнииците на пострадалия.
Постъпил
е и отговор от адв.К.-процесуален представител на Г.,
със съображения за неоснователност на жалбата на подс.П..
Прокурорът пледира за уважаване жалбата на
частните обвинители и отхвърляне претенциите на подс.П. за намаляване на
наказанието.
Въззивният съд предвид доказателствата,
становищата на страните и след като служебно съгласно чл.314 НПК, провери
правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
Производството е протекло по реда на
глава№27-НПК.
От фактическа страна е прието, че подс.Ц.П. е правоспособен водач на МПС с придобити категории А В С DE M CE D АМ ТКТ ВЕ. В
периода 2003г.-2013г.,
многократно е наказван за нарушения по ЗДвП.
На 14.04.2015г.,
около 20.00 часа, подс.П. управлявал л.а. м.“А. Q7“ с
рег. №...... РН по ул.“п. х.“ в гр.П. от запад на изток. В близост до кръстовището с ул.“В.Т.“,
пред него се движел л.а. м. „А.-А4“ с рег. №....ВР, шофиран от св.П.К. и пътник- св.Я.К., със скорост около 40-45 км/час.
Подс. П. изпреварил движещия пред него автомобил на св.П.К., като след маневрата шофирал в средата на платното увеличавайки скоростта си на движение до 78 км/час.
По
същото време пострадалият П. Г.-на 6 години, управлявайки велосипеда си в южната част на пътя, започнал да го пресича косо от юг на север. В северната част на пътното платно, косо на пътя, към
северния тротоар, се движели още две деца с велосипеди. Пред дома си, на южния тротоар, бил св.И. Т. и разговарял
със своя приятел св.Р. М..
Когато пострадалият П. Г. стигнал
до средата на пътното платно, на около
Св.С.Х. бил спрял с велосипеда си
на ул.“Б.Б.“ и се канел да
свие вляво по ул.“п. х.“, когато детето изпаднало
изпод задната част на автомобила, на
Пристигналия на място екип на ФСМП П. с дежурен лекар св.Д.П.-С., около 21.00 часа на 14.04.2015г., констатирал смъртта на пострадалия.
Автопатрул от РУ МВР П., в състава на който бил св.И.Л., запазил
местопроизшествието, като П. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Д. 7410+“
№0025, като то отчело 0.00 промила.
СМЕ от ДП, изготвена на д-р А.Т.Ф.,
сочи, че причината за смъртта е тежката и
несъвместима с живота комбинирана черепномозъчна, гръдна и коремна травми,
довели до развитието на мозъчен оток с притискане на жизненоважни мозъчни
центрове, остра кръвозагуба и пълно прекъсване на гръбначния мозък на нивото на
счупения гръден прешлен. Травмите са в резултат на действието на твърд тъп предмет и добре отговарят по време
и начин да са получени при станалото ПТП, по механизма „Блъскане от МПС с
последващо прегазване“.
Трупните
изменения отговарят на смърт в първите 24 часа.
Комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица инж.С.К.М., инж. П.С.П., инж. В.И.М., д-р М.К.Б. и д-р С.С.С. констатира, че при огледа на иззетия като веществено
доказателство по делото л. а. „А. Q7” рег.
№ ...... РН, същият има деформация в предната лява част. Предния капак е деформиран в посока отпред назад и отгоре надолу.
Липсват двете леви решетки. Предната
броня е откачена в лявата си част. Виждат се следи от
гума под формата на няколко успоредни черни ивици върху предната броня в
долната и средна част, които преминават от долната страна на бронята. В задната част от долната страна на автомобила са намерени червени
петна, които съгласно заключението на експертизата са човешка кръв от група А+.
При огледа на иззетия като веществено доказателство велосипед, е
установена обща деформация на рамката в посока от ляво на дясно. Курбела на десния педал е
изкривен като педала е стигнал до нивото на рамката. Курбела
на левия педал е изкривен като педала не е съосен с централното движение.
Седалката е отделена от колчето, като предното и задното ляво
ухо са запазени а задното дясно ухо е счупено. Деформирана
е металната рамка на седалката с посока от ляво на дясно. Кормилото е избито от лапата в посока от ляво на дясно. Лапата е завъртяна спрямо предната вилка на ляво. Задната капла е изкривена. Задната
спирачка е деформирана в посока от ляво на дясно.
При огледа на дрехите на пострадалия експертите са установили, че якето няма кръв по вътрешната си страна, по яката или
по външната страна. Десния ръкав е откъснат до половината в
основата си, като при откъсването е била приложена сила в посока от ляво на
дясно и от долу на горе от
към гърба на пострадалия. Долнището е скъсано в
областта на коленете, с по голямо прокъсване в областта на лявото коляно.
Съпоставяйки деформациите по огледаните веществени доказателства,
експертите са достигнали до извод, че в момента на удара пострадалият
велосипедист е бил ориентиран с лявата си страна към л. а. „А. Q7”. Ударът
е настъпил в предната лява част на автомобила и в лявата страна на
велосипедиста. След първоначалния контакт на тялото на пострадалия
велосипедист с предната част на л. а. „А. Q7” , велосипедът и пострадалия са били
избутани напред, като велосипедът, по-ниско разположен и контактуващ с пътя, е
паднал първи на пътя с дясната си част към асфалта. Преминал
е под автомобила и след това е бил прегазен от гумите му, като прегазването е
станало с левите колела. По велосипеда няма драскотини или следи от триене с настилката на
пътя, което показва, че при прегазването му колелата на л. а. „А. Q7” са се въртели и автомобилът не е бил в процес на спиране. Тялото на пострадалия
велосипедист е паднало след велосипеда пред автомобила, след което е било
закачено в областта на десния ръкав на якето откъм гърба и така е било
провлачено по направление на червената следа /фиксирана в протокола за оглед на местопроизшествие/, около
Детето е било блъснато в нетипично за пешеходец
положение, а именно – на велосипед. Липсата на счупвания на кости на крайниците с налични
единични охлузвания на кожата на двете колене и на дясното бедро сочат, че
долните крайници на детето не са поели основния удар от автомобила. Основната кинетична енергия на удара е била предадена на тялото на
детето в коремно-гръдната област. Тази област е
значително над центъра на тежестта на тялото на детето, което е довело до
избутване на тялото напред и съответно до много вероятното му попадане под
автомобила. Липсата на тежки простъргвания по тялото
са дали основание на експертите да приемат възможност за повдигане на тялото
чрез закачване на якето за елемент по шасито на автомобила. Последващото изпадане на тялото е било бързо и не е довело до тежки
травми. Тялото на пострадалия велосипедист П.П. Г. не
е било прегазено от гумите на автомобила.
В задната част, от долната страна на автомобила, са намерени червени
петна, които са от кръв и е възможно да произхождат от П. Г. или от друго лице
с тази кръвна група. Това обстоятелство, както и останалите данни в делото са дали
основание на вещите лица да заключат, че детето е контактувало със задните
части на автомобила, разположени под неговия под.
Ударът е
настъпил върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт,
която приблизително се намира:
- по дължина на около 15 -
- по широчина около 6.3 –
Скоростта на движение на л. а. „А. Q7” непосредствено
преди задействане на спирачната му система (и в момента на удара) е била около
Посоката на движение на пострадалия велосипедист П.П. Г. на 6 год. е била напречно на
платното за движение в посока от юг на север. Скоростта му на
движение най-вероятно е била около
В анализираната пътна ситуация, от момента на открИ.е на видимост към
велосипедиста, водачът на л. а. „А. Q7” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той би имал тази техническа възможност, ако в
момента на открИ.е на видимост към велосипедиста, л. а. „А. Q7” се движел
със скорост равна или по-малка от
Освен това, при движение на автомобила със скорост
Горната фактическа обстановка е приета за установена въз основа самопризнанието на
подсъдимия и показанията на изчерпателно посочените свидетелите,
заключенията на вещите лица, писмените доказателства.
Основна
причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
л. а. „А. Q7”-подс.П. се е движел със скорост
При така установеното фактологически, извод, че подс.П. от
обективна и субективна страна е осъществил състав на престъплението по чл.343 ал.1 б.„в”, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК във
връзка с чл.21 ал.1 и чл.117 от ЗДвП, е обоснован и законосъобразен.
При избраната от подсъдимият скорост на
управление на „А. Q7”“ с рег. №...... РН-
Не е изпълнил и задължението,
вменено на водачите на МПС с нормата на чл.117 от ЗДвП, а именно, при
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
да намали скоростта, а при необходимост и да спре. Освен пострадалият 6-годишен П.П. Г.,*** е имало и други две деца с велосипеди, за възприемането на които не е
съществувала никаква обективна пречка, като подсъдимия е бил длъжен да спре, но не го е
сторил.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Макар при определяне на наказанието Окръжният съд да е допуснал известна
неприцизност, защото в диспозитивната част на присъдата не е изписан изрично и
цифрово чл.54 НК, волята му е ясна, че именно тази разпоредба е имана предвид, връзката е с чл.58а ал.1 НК.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство на
подсъдимия е прието- наличието на малолетен
син от жената, с която живее на съпружески начала. Към тази категория съдът не
е отнесъл направено признание от П. на досъдебното производство, прието за декларативно
и недопринесло за изясняване механизма на извършване на деянието и неговото
авторство, а единствено имащо за цел облекчаване на наказателната му
отговорност. Възрастта
на подсъдимия, роден на ***г.,
не е приета за ниска, за да бъде фактор, смекчаващ наказателноправното му положение.
За отегчаващи отговорността обстоятелства са изтъкнати- негативната съдебна характеристика на подсъдимия, с осъждане за
престъпление от общ характер по чл.216 ал.1 вр. чл.18 от НК- на пробация. А според приложена на л.45-48 в
том І-ви от ДП справка, е наказван за нарушения на разпоредбите на ЗДвП общо 20 пъти-12 пъти с издадени
наказателни постановления и 8 пъти- с глоби с фиш, определящи го като изключително
недисциплиниран водач на МПС и човек, който не е осъзнал необходимостта от
спазване на правилата за движение.
Отчетена е и степента на обществена опасност на деянието в рамките на
правната му квалификация по чл.343 ал.1
б.„в”, във връзка с чл. 342, ал.1 от
НК във връзка с чл.21 ал.1 и чл.117 от ЗДвП, която е завишена, с оглед грубото нарушение на правилата за движение, както
и степента на личната
обществена такава на самия деец.
На тази база и при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства е наложено
наказание от шест години лишаване от свобода, което след редукцията на чл.58а, ал.1 НК, е намалено на
четири години.
При съобразяване с допуснатото нарушение
на правилата за движение от страна на подсъдимият и данните от справката за нарушител, П.
е лишен
от правото да
управлява МПС за срок от седем години.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДС.П.. СЪЩАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА:
При индивидуализиране на наказанието са отчетени наличните
смекчаващи, отегчаващи отговорността обстоятелства и като е съобразено тяхното
съотношение е наложено наказание съответстващо на обществената опасност на
деянието, и на дееца.
Смекчаващото вината обстоятелство при отмерване на санкцията, не бива да се абсолютизира. Не са загърбени позитивни и значими в полза на молителя факти, за да се счете, че наказанието е несправедливо. Съгласно т.7 на тълкувателно решение на ОСНК № 1/6.04.2009г., „при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл.371, т.2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкрИ.е на престъплението и неговия извършител". По отношение на подсъдимия не се касае до заета процесуална позиция със своевременно самопризнание, за да се приеме, че е налице съществено съдействие за разкрИ.е на обективната истина. В случая, жалбоподателя преувеличава значението на волеизявлението си по чл. 371, т. 2 НПК
, с което признава инкриминираните факти, като се има предвид, че на досъдебното производство, след първоначалното привличане в качеството му на обвиняем на 15.04.2015г., се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Несвоевременно, едва в края на ДП, при разпит на 05.06.2015г., /л.293 том№2 от ДП/, когато вече са били събрани всички доказателства и доказателствени средства на ДП, е заявил признание на вината. На тази база, неговия процесуалния принос при установяване на обективната истина не може да бъде специално премиран и това е оценката на действителната му стойност.При оценъчната дейност по определяне на
наказанието ПзОС е съобразил
и характеристиките на лицето чрез конкретната му съставомерна проява, като освен
характера на допуснатите нарушения на правилата за движение, високата степен на
обществена опасност на дееца се определя още и от предишното му поведение като
участник в движението- наказван за нарушения на разпоредбите на ЗДвП
общо 20 пъти -12 пъти с
издадени наказателни постановления и 8 пъти-с глоби с фиш, определящи
го като изключително недисциплиниран водач на МПС и човек, който не е осъзнал необходимостта
от спазване на правилата за движение. Характеристичната справка
на л.36/44/ от ДП съдържа оскъдни сведения, като
данните за него в качеството му на водач на МПС и гражданин въобще, предвид и съдебното му минало-осъждан на пробация за престъпление
против собствеността-чл.216 ал.1 НК, не са позитивни. Т.е., елементите очертаващи
поведението на дееца до извършване на настоящото деяние,
експликират отрицателна оценка за неговата личност и го портретуват именно в тази
насока. Тези
данни сочат на една престъпна упоритост и на трайно незачитане на правилата,
регламентиращи движението по пътищата.
Ето защо, комплексната оценка на изложеното дотук, дава
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че личността на дееца съдържа висока степен на обществена
опасност. Доколкото и деянието се отличава със същата степен на
обществена опасност, се мотивира извод, че при
конкретното съотношение на обстоятелствата, които са от значение
за правилната индивидуализация на наказанието,
то е съответно на
тежестта, обществената опасност на извършеното престъпление, съобразено е с
личността на извършителя. Обликът
на инкриминираната престъпна дейност на подс.П. и коментираните личностови данни, не обосновават намаляване на определеното му
наказание- лишаване от свобода и изменение на атакувания съдебен акт в
санкционната му част. В този ред
на мисли е оправдана
констатацията, поправянето на подсъдимия да бъде постигнато с откъсване от
нормалната му социална среда за срок от четири години. Така ще
се постигне именно превъзпитателно въздействие върху подсъдимия с оглед
мотивиране на поведение в бъдеще към съблюдаване на законите, като същевременно
се реализират и целите в обществен план.
ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ
ОБВИНИТЕЛИ за връщане на част от веществените доказателства е ОСНОВАТЕЛНА:
-Счупена седалка от велосипед с надпис на нея „BYOX”;
-Шушлеково яке, тъмносин цвят, скъсано в областта на
гърба и при дясното рамо-на ръкава;
-Синя памучна фанела с дълги ръкави;
-Два броя светло сини къси чорапи;
-Лява детска обувка марка „Мат стар“ в цветовете
синьо, сиво, черно и зелено;
По аргумент на чл.
112 НПК и чл.
127 от Правилника за администрацията в съдилищата,
само в случаите на липса на искане за връщането на предметите на собственика,
както и когато са на незначителна стойност, те подлежат на унищожаване. В конкретния
казус, след като наследниците на пострадалия, конституирани в качеството им на
частни обвинители са поискали коментираните веществени доказателства те следва
да им бъдат върнати и в тази част, атакуваната присъда следва да се коригира.
Законосъобразно е произнесено по чл.59 ал.1 НК,
дължимите разноски и режима.
По аргумент от чл.317 вр. чл.189 ал.3 НПК, подс.П.
следва да бъде осъден да заплати направените разноски от частните обвинители в
размер на 2400 лв.
Водим от горното въззивният съд