Решение по дело №53/2020 на Районен съд - Велики Преслав

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

12.01.2022 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2022                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Великопреславският районен съд                                                            първи състав

На 09 (девети) февруари                                                                Година 2021

 

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

 Председател Дияна Петрова

 

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 53 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240  от ЗЗД  вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище: гр. София, адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С. и М.Д.Д.– Изпълнителни директори, представлявани по пълномощие от К.Г. В. – Милчева, юрисконсулт срещу З.Х.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите: 6751.97 лева (шест хиляди седемстотин петдесет и един лева и деветдесет  и седем стотинки), представляваща главница, 668.36 лева (шестстотин шестдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) представляваща възнаградителна лихва за периода от  07.02.2018 г.  до 19.09.2018 г., 898.12 лева (осемстотин деветдесет и осем лева и дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 07.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 216.37 лева (двеста и шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за потребителски паричен кредит №2655287 сключен на 14.03.2017г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и З.Х.Р., вземането по който е прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза н. „„А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2018г. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №273/05.08.209 г. по ч.гр.д№601/2019 г. по описа на ВПРС.

                                               В условията на евентуалност от ищеца срещу ответника са предявени и осъдителни искове, с правно основание чл.240 от ЗЗД вр. с с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника З.Х.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 2655287 одобрен на 14.03.2017г. и подписан на 15.03.2017г. да заплати на ищеца сумите: 6751.97 лева (шест хиляди седемстотин петдесет и един лева и деветдесет  и седем стотинки), представляваща главница, 668.36 лева (шестстотин шестдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) представляваща възнаградителна лихва за периода от  07.02.2018 г.  до 19.09.2018 г., 653.93 лева (шестстотин шестдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 07.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 216.37 лева (двеста и шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, вземането по който е прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза н. „„А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2018г.

                                               Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

                                               В исковата молба се твърди, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 2655287 на 14.03.2017г., като на последния е отпусната в заем сума от  7000 лв. Погасяването на заема било договорено на 72 равни месечни вноски съгласно договора и общите условия към него, всяка в размер на 174.93 лв., включваща главница и възнаградителна лихва, първата на 07.04.2017 г., а падежът на последната бил на 07.03.2023 г. Сочи се, че страните са се споразумели да се начислява договорна/възнаградителна/ лихва върху главницата в общ размер на 4390.00 лв., която е включена  в размера на погасителната вноска и била възнаграждение за ползване на кредита. Поради допусната забава от кредитополучателя на плащане на месечни вноски е настъпила предсрочната изискуемост на договора за кредит на 11.05.2019 г., което било предвидено като санкция за неизпълнение на задълженията по него и за което е уведомен длъжника.

                                               Задължението на ответника по договора за кредит било, както следва: 6751.97 лв. главница, договорна лихва/възнаградителна/ в общ размер на 668.36 лв. за периода 07.02.2018 г. – 19.09.2018 г. Поради неизпълнение на задълженията на ответника се сочи, че на ответника е начислена лихва – обезщетение за забава в размер на 898.12  лв. за периода от 07.02.2018 г.  до датата на подаване на заявлението в съда.

Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с кредитната институция договор за цесия, с която последната му е прехвърлила вземането си от ответника. За прехвърляне на вземането ответника не е бил уведомен. Представено е с исковата молба уведомление до ответника за извършената цесия, което да бъде връчено заедно с исковата молба.

Поради неплащане на задължението по договора за заем ищецът депозирал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по което било образувано чгр.д.№601/2019 г. по описа на ВПРС и била издадена заповед за изпълнение, включваща посочените по – горе суми.

В срока за отговор, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен представител е депозирал такъв, с който по същество не оспорва предявените вземания.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител, който не оспорва предявените вземания по основание, но счита че размера на същите , следва да бъде уважен до посочения такъв в заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза.

Ищецът взема писмено становище по съществото на спора, като моли съдът да се произнесе положително по предявените искове.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. №601/2019 г. по описа на ВПРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 6751.97 лева (шест хиляди седемстотин петдесет и един лева и деветдесет  и седем стотинки), представляваща главница, 668.36 лева (шестстотин шестдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) представляваща възнаградителна лихва за периода от  07.02.2018 г.  до 19.09.2018 г., 898.12 лева (осемстотин деветдесет и осем лева и дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 07.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 216.37 лева (двеста и шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за потребителски паричен кредит №2655287 сключен на 14.03.2017г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и З.Х.Р., вземането по който е прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза н. „„А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2018г.

Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него адрес в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът на основание чл. 47, ал. 6 вр. ал. 5 и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения от закона срок и въз основа на който е образувано настоящото  производство.

                                               От представеното копие на договор за потребителски паричен кредит се установява, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 2655287 на 14.03.2017г., като на последния е отпусната в заем сума от  7000 лв. Погасяването на заема било договорено на 72 равни месечни вноски съгласно договора и общите условия към него, всяка в размер на 174.93 лв., включваща главница и възнаградителна лихва, първата на 07.04.2017 г., а падежът на последната бил на 07.03.2023 г. Сочи се, че страните са се споразумели да се начислява договорна/възнаградителна/ лихва върху главницата в общ размер на 4390.00 лв., която е включена  в размера на погасителната вноска и била възнаграждение за ползване на кредита. Съгласно договора срокът за погасяването му е 72 месеца; при размер на вноските от 174.93 лв., при ГПР – 23.91%; ГЛП – 16.50%. На 19.09.2018 г. ищецът е сключил с „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ********* договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ е прехвърлено вземането от ответника. Цесията е потвърдена от цедента. Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, което е връчено заедно с исковата молба на ответника чрез назначения особен представител.

                                               Поради допусната забава от кредитополучателя на плащане на месечни вноски е настъпила предсрочната изискуемост на договора за кредит на 11.05.2019 г., което било предвидено като санкция за неизпълнение на задълженията по него и за което е уведомен длъжника.

                                               Съгласно експертното заключение на съдебно-счетоводната дължи по договора за кредит главница в размер на 6751.97 лв., договорна/възнаградителна лихва 668.36 лв. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, обезщетението за забава- законната лихва върху главницата е в размер на 653.93 лв., а към датата на депозиране на исковата молба – 03.02.2020 г. в размер на 1001.11 лв.

Активната материална легитимация на ищеца се установява от представените  с исковата молба писмени доказателства: договор за потребителски кредит между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и З.Х.Р., договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в. сред които е и това от ответника по процесния договор за заем.

По делото е представено и доказателство-известие за доставяне, което не е получено от ответника писмо, с което цесията му се съобщава от цесионера. Независимо от това към исковата молба е приложено друго уведомление, което е връчено заедно с препис от нея на ответника чрез особения представител. Съобразно безпротиворечиво приетото в съдебната практика становище, което съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК е че съобщаването на цесията е извършено с връчване на препис от исковата молба. В същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна сигурност за него за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано. В случая ответникът не доказа да е изпълнил задължението си на стария кредитор, което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го освободило от отговорност пред цесионера.

Ето защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава активна материална легитимация по иска и въз основа на изложеното по-горе относно съществуването на процесните вземания в предявения размер, съдът намира, че следва да уважи исковете изцяло.

Съдът счита за установени по безспорен начин по основание вземанията на ищеца, претендирани с установителните искове по чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240  от ЗЗД  вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД и по размер съгласно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като над определените със заключение размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Поради уважения основен иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения такъв.

Предвид изхода на спора, ищецът има право на разноски, за което е направил изрично искане съобразно уважената част от исковете. С оглед изхода на делото, от общо 1049.11 лв. разходи за ищеца /държавна такса за образуване на гр.дело, възнаграждение за особен представител, възнаграждение на вещо лице и юрисконсулско възнаграждение/.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище: гр. София, адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С. и М.Д.Д.– Изпълнителни директори, представлявани по пълномощие от К.Г. В. – Милчев,  юрисконсулт и ответника З.Х.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в следните размери: 6751.97 лева (шест хиляди седемстотин петдесет и един лева и деветдесет  и седем стотинки), представляваща главница, 668.36 лева (шестстотин шестдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) представляваща възнаградителна лихва за периода от  07.02.2018 г.  до 19.09.2018 г., 898.12 лева (осемстотин деветдесет и осем лева и дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 07.02.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 216.37 лева (двеста и шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за потребителски паричен кредит №2655287 сключен на 14.03.2017г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и З.Х.Р., вземането по който е прехвърлено от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза н. „„А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2018г. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №273/05.08.209 г. по ч.гр.д№601/2019 г. по описа на ВПРС.,  на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240  от ЗЗД  вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З.Х.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище: гр. София, адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С. и М.Д.Д.– Изпълнителни директори, представлявани по пълномощие К.Г. В. - Милчева юрисконсулт, сумата от 1049.11 лв. /хиляда четиридесет и девет лева и единадесет ст./, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №602/2019 г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

 

 

 

                                                                                       Районен съдия: