РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №4242 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.224 КТ, съединен
с иск за лихва за забава.
Ищецът
И.С.Ц. чрез процесуалния си
представител твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, считано от 30.11.2017г., прекратено на
01.07.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Работодателят не му е изплатил обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 10 работни дни през 2019г., пропорционално на отработеното време, в
размер на 286.72 лв. Моли ответникът
да бъде осъден да му заплати сумите 286.72 лв обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 10 работни дни през 2019г. и 0.72 лв лихва за забава за периода от
01.07.2019г. до предявяване на иска, заедно със законната лихва от завеждане на
делото до окончателното изплащане.
Ответникът “Хлебозавод Русе 2” ЕООД гр. Плевен,
представляван от управителя Павел Петков Велков, не се явява при разглеждане на
делото, не се представлява и не взема становище по иска.
По
делото са представени писмени доказателства и е назначена икономическа експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от представения препис от Трудов договор №11/30.11.2017г.
и от заключението на икономическата експертиза, страните са били в трудово
правоотношение, считано от 01.12.2017г., като ищецът е изпълнявал длъжността “пекар”,
с основно месечно трудово възнаграждение 460лв. С Допълнително споразумение към
трудовия договор основното трудово възнаграждение на ищеца е увеличено на 560
лв и 13.44 лв допълнително възнаграждение за прослужено време.
Уговореният размер на платения годишен отпуск е 20 работни
дни.
Със Заповед №19/01.07.2019г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.07.2019г., на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ поради забавено плащане на трудовото
възнаграждение във връзка с отправено от работника до работодателя Заявление
вх. №10/01.07.2019г.
От заключението на икономическата експертиза, потвърдено
устно от вещото лице в съдебно заседание на 19.11.2019г., се установява след проверка
по разплащателните ведомости за заплати за месец юни 2019г., че във ведомостта
на ищеца е начислено обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за
2019г., заедно с трудовото възнаграждение за месец юни 2019г., което не е
изплатено.
Експертизата заключава,
че размерът на обезщетението за неизползвания отпуск през 2019г. възлиза на 286.72
лв в брутен размер, респ. на 258.05 лв в нетен размер след приспадане на 28.67
лв данък по ЗДДФЛ. Размерът на лихвата за забава, изчислена върху нетната сума
за получаване на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, за периода от датата на
прекратяване на трудовия договор - 01.07.2019г. до предявяване на иска
10.07.2019г. възлиза на 0.65 лв.
Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено
от страните.
При тези данни досежно дължимостта на следващото се обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск на ищеца в размер на 10 работни дни, за
които му се следва обезщетение в размер на 258.05 лв в нетен размер, искът по
чл.224, ал.1 КТ следва да бъде уважен в посочения размер, заедно със законната лихва от
предявяването му - 10.07.2019г. до окончателното изплащане. За разликата до
претендирания размер 286.72 лв същият следва да се отхвърли.
Искът за
заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен в посочения от експертизата размер -0.65 лв
и да се отхвърли за разликата до 0.72 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА
и чл.2, ал.2, вр. чл.7 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищеца И.С.Ц., адвокатско
възнаграждение, което съдът определя на 270 лв, съобразно уважената част на
исковете.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството
в размер на 50 лв следва да се заплати от ответника, както и 190 лв възнаграждение
за вещо лице.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Хлебозавод Русе 2” ЕООД със седалище
и адрес на управление в гр. Плевен, ул. “Дойран” №116, ап.5, представлявано от
управителя Павел Петков Велков, ЕИК ********* да заплати на И.С.Ц. ***, ЕГН
**********, сумите 258.05 лв обезщетение за 10 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2019г. в нетен размер,
заедно със законната лихва, считано от 10.07.2019г. до окончателното изплащане,
както и 0.65 лв лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 10.07.2019г., а
по сметка на Русенски районен съд да заплати 50 лв държавна такса по
производството и 190 лв съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ
същите искове за разликата над 258.05 лв до 286.72 лв обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ, както и за разликата над 0.65 лв до 0.72 лв лихва за забава.
ОСЪЖДА Хлебозавод Русе 2” ЕООД гр. Плевен да заплати на адвокат З.Д.П. от Адвокатска колегия гр.
Русе сумата 270 лв разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: