№ 15197
гр. С., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110153745 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 551,19 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „ Каско” обезщетение и
ликвидационни разноски по щета с № ***************** за застрахователно събитие,
настъпило на 02.12.2017 г., вследствие противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица,
чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.10.2022 г., до окончателното изплащане, и на сумата
от 167,96 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за период на забава
от 04.10.2019 г. до 03.10.2022 г. Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „ Каско”, е настъпило събитие –
застрахованият автомобил „ ***************“, с рег. № *********, при движение в
гр. *********************** в посока ул. " *************" и срещу *************,
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в причинна
връзка с което на автомобила са причинени материални щети, изразяващи се в спукани
предна дясна гума и задна дясна гума. Твърди, че щетите са на стойност 551,19 лв., с
включени ликвидационни разноски, като поддържа да е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. Оспорва механизма
на ПТП, като оспорва представения протокол за ПТП. Поддържа, че щетите не са
настъпили по начина, който се сочи. Твърди, че не са налице обективни доказателства
за съществуването на процесната неравност на пътя. Евентуално счита, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
1
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: че е налице валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието
на всички елементи на правопораждащия фактически състав, като съображенията за
това са следните:
Установява се от представената по делото комбинирана застрахователна полица
с № ************** от 16.08.2017 г., че между ищеца и Б. О. Р. е сключен договор за
имуществена застраховка " Каско" относно лек автомобил " ***************", с рег.№
*********, със срок на застрахователното покритие от 26.08.2017 г. до 25.08.2018 г., с
покрити рискове по клауза " Пълно каско" и при застрахователна сума в размер на
25360 лв. Уговорено е, че застрахователната премия по договора е в размер на 1255,32
лв., с падеж на 16.08.2017 г. От представените като писмени доказателства по делото
квитанция за платена сума по полица № ************* от 16.08.2017 г. и извлечение
от електронна система от ищеца се установява, че застрахователната премия по
договора е заплатена на 16.08.2017 г. Представени са и приложимите общи условия за
застраховка на моторни превозни средства " Каско", връчени на застрахования на
16.08.2017 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа му.
Представен е протокол за ПТП № 1701462 от 02.12.2017 г., съставен от мл.
автоконтрольор при ОПП - СДВР, че на посочената дата в гр. С., на ул. "
*****************" е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на
застрахования при ищеца автомобил, като са увредени два броя десни гуми и джанти.
Установява се, че по уведомление-декларация за щета от 04.12.2017 г., подадено
от застрахования, при ищеца е образувана преписка по щета № ***************** за
настъпило на 02.12.2017 г. застрахователно събитие, като в уведомлението са посочени
следните обстоятелства относно настъпването на събитието: при движение по ул. "
*****************" в гр. С. застрахованият автомобил попаднал в дупка на пътното
платно, вследствие на което са увредени двете десни гуми.
Видно от представените документи по щета с № *****************, след оглед
и оценка на щетите по застрахования автомобил ремонтът е извършен от "
*************", като ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на
541,19 лв., изплатено на сервиза, извършил ремонта, на 30.01.2018 г., видно от
представеното платежно нареждане от същата дата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Б. Р., като от
свидетелските показания, които съдът възприема като достоверни, тъй като са
основани на преки впечатления и не се оборват от останалите събрани по делото
доказателства, съответно, липсва основание да се приеме заинтересованост на
свидетеля, се установява идентичен на посочения в уведомлението за щета механизъм
на ПТП.
2
Предвид горепосоченото съдът приема, че се установява настъпването на
застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм, а именно поради
наличието на дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ
избягването , като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства,
сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Съобразно приложимите ОУ за застраховка на моторни превозни средства
"Каско" застрахователят осигурява покритие за рискове при пътно-транспортно
произшествие, вкл. вследствие нарушена цялост на пътното платно - клауза " Пълно
Каско". Предвид изложеното съдът приема, че несъмнено вредите, произтичащи от
попадане на автомобила в дупка на пътното платно, съставляват покрит риск. Отделно
от това, в случая липсват данни да е налице изключен риск по раздел IV от ОУ.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, както и от свидетелските показания се установява, че
описаните от застрахователя вреди са в причинна връзка с попадането на автомобила в
дупка на пътното платно, поради което и съдът приема за доказано по делото
наличието на причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и
неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно
за безопасната му експлоатация.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на застрахования от ищеца автомобил поради нарушения
на правилата за движение, като ответникът, който носи тежестта, не е ангажирал
доказателства за твърденията си.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема, че е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като по делото не се спори, а това
обстоятелство се и установява от събраните по делото писмени доказателства, че в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение.
След извършеното от застрахователя плащане и на основание чл.410, ал.1 КЗ
ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение. Следва да бъде посочено, че възражението на
ответника, че застрахователното обезщетение е изплатено без основание, е
неоснователно, доколкото, както се посочи, не са установени по делото изключения,
предвидени в раздел I, т. 8 от представените Общи условия, приложими към
застрахователния договор. Следователно, налице е основание за възникване на
регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило / неподдържане на пътя в изправност/ и
вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е
реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
3
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието
на последните е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника,
поради което отговорността му следва да бъде ангажирана.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца съдът
съобразява съдебната практика, според която при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. В този смисъл, напр., решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на
ВКС, I т.о. и др.
Според заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът изцяло кредитира като пълно, компетентно и обективно
дадено, стойността на ремонта на щетите по средни пазарни цени възлиза в размер на
418,04 лв. Съдът приема, че посочената сума отговаря на тази, необходима за
привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, т.е., годно за
движение. При това положение за ищеца възниква вземане в горепосочения размер на
изплатеното застрахователно обезщетение, а именно за сумата от 418,04 лв., както и за
ликвидационните разноски, чиято дължимост ответникът не оспорва, по-конкретно в
претендирания размер от 10 лв., или общо за сумата от 428,04 лв.
По гореизложените съображения съдът приема, че искът е основателен и следва
да бъде уважен до посочения размер от 428,04 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 551,19 лв. подлежи на отхвърляне.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 04.10.2022 г., до окончателното й погасяване, обуславя
и нейната основателност.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Задължението на ответника да възстанови съответната част от изплатеното от
ищеца обезщетение и разноските за определянето му е парично, поради което и на
общо основание се задължи обезщетение за забавено изпълнение. Вземането за лихва
има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването
на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът
формира правни изводи за наличието на главен дълг. Задължението на делинквента
към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като
ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо,
за поставяне на ответника в забава е необходима покана. По делото се установява, че
ищецът е поканил ответника да изпълни задължението си с покана, получена на
4
29.04.2021 г., видно от извършеното отбелязване за входирането на същата в С.О. с вх.
№ ************* от 29.04.2021 г. Ищецът е отправил покана за плащане в
четиринадесетдневен срок от получаването, като след изтичане на срока ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане, което върху главницата
от 428,04 лв. и за период на забава от 14.05.2021 г. до 03.10.2022 г. възлиза в размер на
60,41 лв., определен от съда на основание чл.162 ГПК чрез лихвен калкулатор.
Предвид изложеното акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен до
размера от 60,41 лв. и за периода от 14.05.2021 г. до 03.10.2022 г., като до пълния
предявен размер от 167,96 лв. и за периода от 04.10.2019 г. до 13.05.2021 г. подлежи на
отхвърляне.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени съответно на
уважената част от исковете своевременно претендираните и доказани разноски по
делото в размер на 288,66 лв. – за заплатена държавна такса, депозити за експертиза и
свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.
8 ГПК.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и съответно на отхвърлената
част от исковете се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 32,08 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О. , с адрес: гр.С., ул." ***************, да заплати на ЗАД "
**********", ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. "
******************, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД сумата от 428,04 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
имуществена застраховка „ Каско” обезщетение и ликвидационни разноски по щета с
№ ***************** за застрахователно събитие, настъпило на 02.12.2017 г.,
вследствие противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностни лица, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.10.2022 г., до окончателното изплащане, и сумата от 60,41 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за период на забава от 14.05.2021г.
до 03.10.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 288,66 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса, депозити за
експертиза и свидетел и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата от 428,04 лв. до
пълния предявен размер от 551,19 лв. и предявения иск по чл. 86 ЗЗД за разликата над
сумата от 60,41 лв. до пълния предявен размер от 167,96 лв. и за периода от 04.10.2019
г. до 13.05.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД " **********", ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. " ******************, да заплати на С.О., с адрес: гр.С., ул."
5
***************, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 32,08 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6