№ 2819
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100102352 по описа за 2022 година
Образувано е по предявени от В. Л. Ц. срещу П.НА Р.Б. искове с пр.кв. чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника за сума в размер на
200000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
съставляващи душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и достойнството,
доброто име в обществото, сума в размер на 307,67лв. -обезщетение за имуществени вреди,
представляващи законна лихва върху внесена парична гаранция в размер на 2500,00лв., за
периода от 03,05,2016год. до 19,07,2017год., сума в размер на 6657,00лв., обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи /неполучено възнаграждение на
ищеца за периода от отстраняване от длъжност 03,05,2016год. до 18,07,2016год.-2219,00лв.-
месечно/, сума в размер на 20329,09лв., обезщетение за имуществени вреди-пропуснати
ползи, представляваща разлика във възнаграждението, което е получавал като мениджър
„Проучване на пазари“ в С. АВ ООД и възнаграждение като Главен директор на Дирекция
„Отбранителна аквизиция“ към Министерство на отбраната, за периода от 05,08,2016год. до
23,04,2018год., ведно със законната лихва върху главниците от дата 23,04,2018год. до
изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца неоснователно е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК
/престъпление №ГФА 21623628 ББД/. С постановление за привличане на обвиняем от
07.04.2016г. на В. Л. Ц. е взета мярка за нетклонение „Парична гаранция“ в размер на 5
000лв. С определение №28/27,04,2016год. по ч.н.д. П111/2016 г. на Софийски военен съд е
потвърдена мярката за неотклонение като е намален нейния размер на 2 500лв., внесена по
сметка на ВОП – София на 03.05.2016г.
1
С Постановление от 13.04.2016 г. на прокурор във Военно - окръжна прокуратура -
София по досъдебно производство No 19-сл/2016 г. по описа на Военно - окръжна
прокуратура - София на В. Л. Ц. се сочи да е наложена мярка -Забрана да напуска пределите
на Република България като обвиняем по досъдебно производство №19-сл/2016г. по описа
на Военно - окръжна прокуратура -София.
Поддържа да е образувано НОХД №П328/2016 г. по описа на Софийски военен съд.
С присъда N18/16.06.2017г. по НОХД №П328/ 2016г. по описа на Софийски военен съд,
ищецът е признат за невиновен в повдигнатото обвинение. В съдебно заседание от
16.06.2017г. СВС е отменил наложените мерки за процесуална принуда и неотклонение. По
протест на прокуратурата е образувано ВНОХД №П-51/2017г. по описа на Военно -
апелативния съд като с Решение №П43/11,12,2017год. първоинстанционната присьда е
потвърдена изцяло. С Решение №52 от 23.04.2018г. по к.н.д. №56/2018г. по описа на ВКС, 2
НО е оставено в сила въззивното решение.
Поддържа в периода от започване на наказателното преследване до постановяване на
оправдателна присъда да е търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата
молба, довели до промяна във физическото и здравословно състояние, емоционална
лабилност, напрежение в семейството, унижение пред близки и познати, включително
поради медийното разгласяване на делото. Поддържа да са настъпили и имуществени
вреди, съставляващи пропуснати ползи 1. от отстраняването му от длъжност, в който период
не е получавал възнаграждение, 2. от разликата в получаваното възнаграждение до
прекратяване на служебното му правоотношение във връзка с наказателното производство
и заместващо възнаграждение при възникнало впоследствие трудово правоотношение с
дружеството С. АВ ООД, както и 3. законната лихва върху внесената парична гаранция в
размер на 2500,00лв., за периода в който е наложена.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата
претенция. Претендира разноски.
Ответникът-П.НА Р.Б. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на
чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи да не са
ангажирани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, същите не са в
пряка зависимост от действия на прокуратурата. Релевира възражения за завишен размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52
ЗЗД. Поддържа недължимост на обезщетение за имуществени вреди. Релевира възражение
за погасителна давност относно претенцията за лихва за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и от събраните доказателства се установява ищецът да е бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.282, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК/престъпление №ГФА
21623628 ББД/ по ДП №19Сл/2016 по описа на Военно-окръжна прокуратура- София на
2
07,04,2016год.
Със същото постановление по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 5000,00лв. С определение №28 от 27,04,2016год.
постановено по н.д.№П111/2016год. на СВС мярката за неотклонение „парична гаранция“ е
потвърдена като е намален размер на същата от 5000,00лв. на 2500,00лв.
С постановление на ВОП от 13,04,2016год. и на осн.чл.68, ал.1 от НПК, вр.чл.199
НПК е постановена мярка „забрана да напуска пределите на Република България“. С
определение №29 от 28,04,2016год., постановено по ч.н.д.№П112/2016 по описа на СВС е
потвърдил постановление на прокурор за от ВОП от 13,04,2016год.
По внесения обвинителен акт срещу ищеца е образувано НОХД №П328/2016 г. по
описа на Софийски военен съд. Постановена е присъда N18/16.06.2017г., с която В. Л. Ц.
е признат за невиновен за извършеното престъпление. С протоколно определение от
16,06,2017год. СВС е отменил наложените мерки за процесуална принуда и неотклонение.
По протест на прокуратурата е образувано ВНОХД №П-51/2017г. по описа на Военно -
апелативния съд като с Решение №П43/11,12,2017год. първоинстанционната присьда е
потвърдена изцяло. С Решение №52 от 23.04.2018г. по к.н.д. №56/2018г. по описа на ВКС, 2
НО е оставено в сила въззивното решение.
Със заповед на министъра на отбраната №РД-26-44/12,02,2016год. В. Л. Ц. е
назначен на длъжността Главен директор на Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“,
с ранг 4 старши, считано от 15,02,2016год.
Със заповед на МО № РД-26-334/03,05,2016год. на осн.чл.100, ал.2, и ал.3 от Закона
за държавния служител ищецът е временно отстранен от работа, считано от връчване на
заповедта до приключване на наказателното производство. Същата е връчена на
10,05,2016год.
На 02,06,2016год. ДА Национална сигурност е отнела разрешение за достъп до
класифицирана информация №158 на осн.чл.11, ал.2, и чл.59, ал.1, т.1 от ЗЗКИ, вр.чл.40,
ал.1, т.5 и т.6 вр.чл.41, т.3 от ЗЗКИ, издадено за достъп до класифицирана информация с
ниво на класификация „строго секретно“ от В. Ц..
Със заповед на министъра на отбраната с №РД-26-391/18,07,2016год. е прекратено
служебното правоотношение с цивилен служител от МО В. Ц../стр.236/;
Не е спорно между страните, че наказателното производство относимо към ищеца е в
периода от 07.04.2016год.-23,04,2018год., от привличане на лицето, в качеството му на
обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява, че за периода от м.05,2016год., м.06,2016год. и
м.07,2016год. ищецът не е получавал месечно възнаграждение като Главен директор на
Дирекция Отбранителна аквизиция към министерство на отбраната.
3
Брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец през 2016год. е в
размер на 2219,00лв. За периода от 03,05,2016год.-18,07,2016год. месечното брутно
възнаграждение на ищеца би било в размер на 5706,00лв.
Общият размер на разликата между месечното брутно възнаграждение на ищеца
В. Ц. като Главен директор на Дирекция Отбранителна аквизиция към МО, който би
получил, за периода от 05,08,2016год. до 23,04,2018год. и възнаграждението, което е
получавал като мениджър „Проучване на пазари“ в С. АВ ООД е в размер на 20329,09лв.
Размерът на законна лихва върху сумата от 2500,00лв. за периода от 03,05,2016год. до
19,07,2017год. е 307,67лв.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- А. С.П.,
Ю.А.Н., от които се установяват търпените от ищеца вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1
т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012/, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни
факти-оправдателна присъда по водено срещу ищеца наказателно производство, характера
на претърпените неимуществени и имуществени вреди, както и причинна връзка между
вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
Установи се по делото, че е налице влязла в сила оправдателна присъда по
инициирано срещу ищеца наказателно производство, поради което се обосновава извод
повдигнатото обвинение да е незаконно.
От събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, подтиснатост, липса на социални контакти,
чувство на несигурност, станал нервен, необщителен, пострадало доброто му име в
обществото. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените
неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа
обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство,
всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от
ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по
справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 200000лв.
4
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране,
при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето,
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни
мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил
обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства
на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с възрастта на ищеца, тежестта на престъплението, за което е
привлечен като обвиняем, а именно за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
предвиждащо наказание лишаване от свобода за срок от 3-10години за престъпление по
служба от лице, заемащо отговорно служебно положение и предвиденото кумулативно
наказание по чл.37, ал.1, т.6 от НК сочещо на лишаване от права да се заема определена
държавна или обществена длъжност; При определяне на обезщетението съдът съобрази и
взетата мярка за процесуална принуда –мярка за неотклонение-парична гаранция, която
няма неимуществен характер. Същевременно следва да бъдат отчетени останалите мерки за
процесуална принуда по смисъла на чл.68 от НПК „забрана за напускане на пределите на
Република България“, продължила в периода от 13,04,2016год. до 24,06,2017год. или
1година, 2 месеца и 11 дни, в който период ищецът е бил затруднен да напуска пределите на
страната, взетата мярка за процесуално принуда по чл.69 от НПК „отстраняване от
заеманата длъжност“-Главен директор на главна дирекция „Отбранителна аквизиция“, с
ранг 4 старши, в периода от 10,05,2016год. до приключване на наказателното
производство, но в случая до 18,07,2016год., когато е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца –в период от 2м. и 8 дни, интензитета на претърпените душевни
терзания от воденото наказателно производство, негативни преживявания от накърняване на
обществения му имидж, вида на претърпените неимуществени вреди, доказани в хода на
настоящото производство, то справедливият размер на обезщетение е 12000,00лв.
Съществен критерии за определяне на горния размер на обезщетение е продължителността
на наказателното преследване в периода от 07,04,2016год. - привличането на ищеца за
обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда на 23,04,2018год. или в период от
2години и 16дни, който период е разумен за приключване на наказателното производство
5
на досъдебна и съдебна фаза. При определяне на обезщетението съдът съобрази възрастта
на ищеца към датата на иницииране на производството срещу него 52 години, активна
трудоспособна възраст препятствана по причина подвеждането под наказателна
отговорност за тежко умишлено престъпление, съставляващо травмиращ фактор, още повече
от ответната страна не се ангажираха доказателства за участие на ищеца по други
наказателни производства, поради което интензитета на негативните преживявания е по-
силен в сравнение с лице, което е осъждано. Медийното разгласяване на производството, за
което са налице доказателства има данни-стр.157 да е инициирано от страна на ответника с
обявяване на сайта на прокуратурата привличането на лицето като обвиняем за извършено
тежко престъпление. Съдът намира да е некоректно посочването на обществеността на
привличане на дадено лице в качеството на обвиняем, доколкото без да е налице влязла в
сила присъда, разгласяването на водено срещу конкретно лице наказателно преследване
неминуемо засяга доброто му име в обществото и е в нарушение на принципа за
невиновност на обвиняемия. Дори и отразяването в публичното пространство да не е
инициирано от ответника, отразяването в публичното пространство на воденото
производство е в резултат на незаконосъобразно повдигнатото обвинение спрямо ищеца по
повод действия на ответника и следва да се отчете при определяне интензитета на
страданията, респективно справедлив размер на обезщетение. Същевременно съдът намира
по делото да не е установено влошено здравословно състояние на ищеца по причина на
инициираното наказателно дело. Приложените медицински документи сочат на постъпване
в лечебно заведение преди привличането на лицето в качеството на обвиняем по ДП.
Сочените неимуществени вреди търпени от лица, с които В. Ц. е бил в родствена връзка са
ирелевантни за преценка на търпените от него неимуществени вреди.
Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата - в
процесния случай 23.04.2018год.
Ето защо претенцията за обезщетението за забава върху присъдената главница за
релевирания период от 24,04,2018год. до изплащане на вземането е основателна.
Имуществени вреди:
По претенцията за имуществени вреди в размер на 6657,00лв., за периода от
03,05,2016год. до 18,07,2016год., представляваща пропусната полза от неполучено трудово
възнаграждение:
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Следователно пропуснатото получаване на трудовото възнаграждение, което е в пряка
причинна връзка с воденото наказателно производство е подлежаща на обезщетяване вреда.
От установената фактическа обстановка по делото, съдът приема действително ищецът да е
заемал длъжността Главен директор на ГД Отбранителна аквизиция към МО, с месечно
възнаграждение в размер на 2219,00лв. Не е спорно, че за периода от м.05,2016год. до
прекратяване на служебното правоотношение на 18,07,2016год. ищецът не е могъл да
6
полага труд, съответно да получава трудово възнаграждение, което в пряка причинна връзка
с повдигнатото обвинение, поради което ответникът е пасивно материално правно
легитимиран. Размерът на пропуснатите месечни възнаграждения се определя на база
брутна месечна заплата, включваща основно месечно възнаграждение и постоянните
допълнителни възнаграждения. С оглед изслушаното заключение на СИЕ - пропуснатата
полза от неполучено трудово възнаграждение е в размер на 5706,00лв., в който исковата
претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата до предявения размер от
6657,00лв. Върху сумата се дължи законна лихва съобразно горните мотиви или с оглед
заявеното искане от 23,04,2018год.
По претенцията за имуществени вреди в размер на 307,67лв.-пропусната полза в
размер на законна лихва върху внесената парична гаранция в размер на 2500,00лв., за
периода от 03,05,2016год. до 19,07,2017год.:
С оглед установената фактическа обстановка досежно оправдаване на ищеца, взетата
по отношение на същия мярка за неотклонение "парична гаранция" се явява незаконна. През
периода на задържането на сумата, ищецът е бил лишен от възможността да ползва
същата, както и да извлича доходи от нея, поради което е налице пропусната полза,
представляваща имуществена вреда. Налице е причинна връзка между вредата и
незаконното обвинение. Съобразно задължителната съдебна практика законната лихва върху
задържаната сума е минималната вреда, подлежаща на обезщетяване по аргумент от чл.86 от
ЗЗД. Размерът, в който исковата претенция е основателна, определен съобразно ССчЕ е
307,67лв., поради което предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
По претенцията за имуществени вреди в размер на 20329,09лв.-пропусната полза в
размер на разликата между получаваното за длъжността възнаграждение и заетата по-ниско
платена длъжност, за периода от 05,08,2016год. до 23,04,2018год.:
По делото е видно на 02,06,2016год. да е отнето разрешение за достъп до
класифицирана информация №79733/11,12,2013год. относно ищеца на осн.чл.59, ал.1, т.1,
вр.чл.40, ал.1, т.5 и т.6 от ЗЗКИ. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ (обявена за
противоконституционна с Решение № 7 на КС, ДВ бр. 49/2016 г.) предвижда изискване към
лицата с достъп до класифицирана информация срещу тях да не е образувано досъдебно или
съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер; Видно от заповед №РД-
26-391/18,07,2016год. на министъра на отбраната именно достъп до класифицирана
информация е необходимо изискване за заемане на длъжността главен директор на главна
дирекция „Отбранителна аквизиция“ съобразно чл.27, ал.1 от Устройствения правилник на
МО приет с ПМС №5/2014, т.10,1,1 от длъжностно разписание №АМ-250/01,07,2015год. и
т,10 от изисквания за заемане на длъжността и причина за прекратяване на служебното
правоотношение с В. Ц., който е в обективна невъзможност да осъществява възложените
му функции. Ето защо инициираното срещу ищеца наказателно производство е в
причинна връзка с прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, респективно
причина за получаване на възнаграждение в по-нисък размер от дължимото до момента или
е налице пропусната полза подлежаща на обезщетение за периода, в коюто се води НП.
Съобразявайки тълкуването дадено Решение №343 /10,12,2014год. по гр.д.№1610/2014год., 4
ГО на ВКС в обезщетението се включва, основното и допълнителни възнаграждения с
постоянен характер. Съгласно съдебната практика размерът на пропуснатия доход от
трудово възнаграждение, се определя на базата на брутното трудово възнаграждение, което
служителят би получил през времето, през което е бил отстранен. Съгласно заключението на
ССчЕ разликата във възнаграждението което ищецът би получил, в случай да не бе
7
прекратено служебното му правоотношение и действително получаваното възнаграждение
за периода от постъпването му на длъжност мениджър „Проучване на пазари“ в С. АВ
ООД-05,08,2016год. до влизане в сила на оправдателната присъда -23,04,2018год. е
20329,09лв. Съдът намира възражението на ответника за приспадане на 10% данък по
ЗДДФЛ да е неоснователно, доколкото 10 % се дължи и върху обезщетението за
пропусната полза-арг. чл.13, ал.1, т.13 от ЗДДФЛ.
По отношение искането за присъждане на законна лихва.
С оглед релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по
претенцията за лихва на осн.чл.120 от ЗЗД и като съобрази датата на депозиране на исковата
молба на 08,03,2022год., съдът намира да е погасена по давност претенцията за лихва преди
08,03,2019год., поради което обезщетение за забава се дължи, считано от 08,03,2019год. до
окончателното изплащане на вземането, а за периода от 23,04,2018год. до 07,03,2019год.
исковата претенция подлежи на отхвърляне поради изтекла погасителна давност.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т. С оглед изхода от спора и уважената част
от исковете ответникът следва да заплати адв. хонорар в размер на 1119,36лв. от общо
6996,00лв.
/Адвокатски хонорар който е платен е 6996,00лв. /Възражението на ответника за
приложение на чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като с оглед цената на исковата
претенция адв. възнаграждение по чл.7, ал.2 от НМРАВ е в размер на 6075,85лв. или
7291,02лв. с ДДС./
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******* да заплати на В. Л. Ц., с ЕГН
**********, със съд.адрес гр.София, ул.******* на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сума
в размер на 12000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 08,03,2019год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 12000,00лв. до пълния предявен размер от 200 000.00лв. като
неоснователна, както и за законна лихва от 23,04,2018год. до 07,03,2019год. като погасена
по давност.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******* да заплати на В. Л. Ц., с ЕГН
**********, със съд.адрес гр.София, ул.******* на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сума
в размер на 5706,00лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, за периода от
03,05,2016год. до 18,07,2016год./ неполучено трудово възнаграждение в резултат на
наложена мярка по чл.69 от НПК „отстраняване от длъжност“/, ведно със законната лихва от
08,03,2019год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата
над 5706,00лв. до пълния предявен размер от 6657.00лв. като неоснователна, както и за
законна лихва от 23,04,2018год. до 07,03,2019год. като погасена по давност.
8
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******* да заплати на В. Л. Ц., с ЕГН
**********, със съд.адрес гр.София, ул.******* на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сума
в размер на 20329,09лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, за периода от
05,08,2016год. до 23,04,2018год./ разлика във възнаграждението, което е получавано като
мениджър „Проучване на пазари“ в С. АВ ООД и възнаграждение като Главен директор
на Дирекция „Отбранителна аквизиция“ към Министерство на отбраната/, ведно със
законната лихва от 08,03,2019год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва от 23,04,2018год. до 07,03,2019год. като погасена по давност.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******* да заплати на В. Л. Ц., с ЕГН
**********, със съд.адрес гр.София, ул.******* на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сума
в размер на 307,67лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, за периода от
03,05,2016год. до 19,07,2017год., представляваща законна лихва върху внесена парична
гаранция в размер на 2500,00лв., ведно със законната лихва от 08,03,2019год. до изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва от 23,04,2018год. до
07,03,2019год. като погасена по давност.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******* да заплати на В. Л. Ц., с ЕГН
**********, със съд.адрес гр.София, ул.******* на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сума
в размер на 10,00лв.-разноски и 1119,36лв.-адв. хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9