Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Димо Колев
Секретар Йоана Робова
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 22** по описа за 2019
г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 41 ЗС, чл. 45 ЗЗД и чл. 109 ЗС.
Ищецът
основава исковите си претенции на твърдения, че той и ответницата са
изключителни собственици на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. ***,
ул. „***” № **, като неговото жилище се намира на втория етаж, а това на
ответницата е разположено на първия етаж. В тази връзка твърди, че сградата се
намира в режим на етажна собственост и че всеки от тях следва да полага грижи
за поддържането и ремонта на общите й части. Ищецът сочи, че през лятото на
2018г. е извършил неотложен ремонт на покрива на сградата, за което е заплатил
сумата от 1600 лв. и счита, че ответницата му дължи половината от нея,
съобразно дела й в общите части. Уточнява, че ремонтните работи на покрива се
изразявали в частично събаряне и частично ново изграждане и изолация на 4
коминни тела, както и подмяна на счупени цигли и подмазване на капаци. Смята,
че тези строителни дейности представляват неотложен ремонт, тъй като е имало
теч от покрива, който е увреждал собствения му имот. На следващо място ищецът
излага, че ответницата е извършила противоправни действия в имота, изрязващи се
в премахване на водопроводни тръби, снабдяващи жилището му с питейна вода, за
което не е давал съгласие и което е наложило да преправи водопроводната си
инсталация. Уточнява, че извършения ремонт се свежда до разбиване на мазилка и
гипскартон, полагане на нов по – дълъг тръбен път, шпакловане и боядисване на
същите, както и преправяне на част от ел. инсталацията. Счита, че за него
стойността на този ремонт в размер на 4000 лв., представлява имуществена вреда,
която следва да му бъде възстановена от ответницата. Отделно от това ищецът
сочи, че водомера, който измерва потребената в имота му вода е разположен в
избено помещение, собственост на ответницата, до което не му е осигурен никакъв
достъп. Твърди, че като собственик на водомера и като задължено лице по смисъла
на чл. 43 от Наредба № 4/14.09.2004г. следва да има достъп до това помещение,
за да може да осигури възможност на длъжностите лица да отчитат показанията му
и да извършват контролни проверки. Сочи, че липсата на достъп до помещението
респ. водомера нарушава правото му на собственост, поради което смята, че такъв
следва да му бъде осигурен от ответницата. На последно място ищецът излага, че
от вътрешна тераса, прилежаща към жилището на ответницата и разположена над
входа на сградата и външните стъпала, е налице теч, поради пукнатини в нея,
които водят до образуване на влага по стените и падане на мазилка на входното
стълбище, представляващо обща част. Ищецът смята, че бездействието на ответника
да отстрани съществуващия теч от терасата затруднява правото му на ползване на
описаните общи части от имота. По изложените съображения отправя искане до съда
за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 800 лв., представляваща
припадащата й се част от стойността на разноските за неотложен ремонт на
покрива, съразмерно с дела й в общите части, както и сумата от 4000 лв.,
представляваща размера на причинените му вреди в резултат на срязване на водопроводни
тръби, снабдяващи жилището му с питейна вода. Отделно от това иска от съда да
осъди ответницата да му осигури достъп до избеното помещение, където е
разположен водомера, отчитащ потребената от него вода, както и да я осъди да
извърши ремонт за своя сметка на собствената й тераса, за да премахне
пукнатините по нея, причиняващи течове в общите части. Претендира разноски.
С
отговора на исковата молба ответницата заема становище за недопустимост респ.
за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдения от ищеца ремонт на
покрива да е имал характеристиките на неотложен такъв и възразява, че същият е
извършен без да е била уведомена и без нейното съгласие. Възразява срещу
качеството на извършените строителни работи, както и срещу тяхната стойност,
като смята, че последна значително надхвърля действителните разходи. На
следващо място ответницата оспорва да е отстранявала водопроводни тръби,
захранващи имота на ищеца. Възразява, че жилището на последния не е било
водоснабдено, което се дължало на стара и негодна инсталация. По отношение
претенцията за осигуряване на достъп до помещението, в което е разположен
водомера на ищеца, ответница възразява, че закона не допуска подобно
ограничение на правото й на собственост. От друга страна възразява, че при
поискване подобен достъп винаги е осигуряван на ищеца респ. на служител на ВиК
оператора. Относно последната искова претенция ответница излага съображения, че
искания ремонт на терасата й е извършен още в началото на 2019г., което е
преустановил теча в общите части. По тези съображения моли да отхвърляне на
исковете с присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид наличните по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
С
доклада по делото е обявено за безспорно между страните, че са изключителни
собственици на обекти, разположени в сграда, в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. ***, ул. „***” № **. Ищецът притежава жилище, находящо се на
втория етаж и е носител на 1/4 ид. част от общите части на сградата /нот. акт №
984, том 5, рег. № 6064, дело № 656/2015г./. Ответницата е собственик на
жилище, находящо се на първия етаж и не е спорно, че притежава 1/2 ид. част от
общите части на сградата, като останалата 1/4 ид. част от тях се притежава от
свид. **– собственик на жилище на приземния етаж.
След
придобиване на самостоятелните имоти между ищеца и свид. К. ** – фактически
съжител на ответницата е водена кореспонденция по ел. поща за извършване на
ремонт в общите части на сградата, както и за подмяна на комуникациите, които
преминават през имота на ответницата и захранват ищцовия апартамент. В ел.
писмо от 24.**.2017г. ищецът е посочил, че главния кран на водопровода се държи
изключен от свид. **. С последващо писмо от 30.03.2018г. свид. ** е изразил
несъгласие захранването на жилището на ищеца с вода да става както е било
досега - през имота на свид. **на приземния етаж и оттам през имота на
ответницата. Предложил е да се прекарат отделни тръбопроводи към апартаментите
на страните, като е изразил съгласие част от новия тръбен път да минава през
сутерена на ответницата.
От
договор за ремонтни услуги от 28.07.2018г. се установява, че ищецът е възложил
на трето за делото лице /„Ол Кавър Консулт” ООД/ да извърши ремонт на покрива
на процесната сграда, включително на 4 комина срещу възнаграждение в размер на
1600 лв., като половината от него - сумата от 800 лв. е платена като депозит. С
нарочно писмо от 10.01.2019г. /лист 14-15/ ищецът е поискал от ответницата да
заплати половината от стойността на ремонта, което съответства на притежаваната
от нея 1/2 ид. част от общите части на сградата, както и да му възстанови
сумата от 4000 лв., представляваща сторените от него разходи за преправяне на
водопроводната му инсталация, поради самоволно премахване от нейна страна на
съществуващи водопроводни тръби.
От
показанията на свид. У. – доведен от ищеца се установява, че в жилището на
последния е имало течове от покрива. Установява се още, че всяка от страните по
делото искала да си поднови водопроводната инсталация, като за ищеца тази
дейност била извършена от него. Старите тръби били неизползваеми, тъй като били
амортизирани, ръждясали и огънати /изкривени/. Старият тръбопровод преминавал
през жилището на ответница и бил прекъснат /срязан/ от свидетеля при
изграждането на новите тръби. Те били прекарани по друг маршрут – от водомера, през
мазето на ответницата, през това на ищеца и нагоре по стълбището до новите му
баня и кухня. Водопроводът бил преправен по описания начин, тъй като свид. **
не желаел той да преминава по стария път през жилището на ответницата. Според
свидетелят прекарването на водопровода по новия път е наложило използването на
20 метра повече тръби, както и на повече колена.
От
показанията на свид. **се установява, че ищецът е направил ремонт на покрива,
изразяващ се в подмяна на цигли, капаци и греди, както и в подмазването на
комини.
От
показанията на свид. ** – фактически съжител на ответницата се установява, че
ищецът е извършил ремонт на покрива на процесната сграда, но не е искал от
ответницата съгласие за това. Свидетелят видял да се подмазват капаците, но не
били подменени счупените греди и не били поставени нови цигли в участък, където
липсвали, а мястото било запълнено с пяна. Смята, че последното представлява
некачествено извършена работа. Свидетелят допълва, че в жилищата на страните е
нямало течаща вода и че водоподаването в имота на ищеца е било спряно от третия
собственик /свид. **/, при извършен от него ремонт. При подмяната на водопровода
никоя от страните не можела да се следва стария път, тъй като спазването му
изисквало да се премине през имота на приземния етаж, като се пробие дупка в
тавана му. Свидетелят отрича да е възпрепятствал достъпа на ищеца до
водомерите, които се намират в мазето на ответницата. Излага, че същият
самоволно е влизал там, поради което заключили мазето. Когато идвали
инкасаторите те отчитали показанията на водомерите и на двете страни. Относно
терасата на ответницата над входа на сградата, свидетелят дава показания, че преди
около два месеца пукнатините по нея били обработени и запълнени с подходяща
смес, което преустановило течовете от тях.
От заключението на изслушаната СТЕ, което съдът цени като
компетентно и обективно дадено, се установява, че по средни пазарни цени към
момента на извършването им стойността на ремонтните дейности на покрива,
подробно описани в табл. 1, възлиза на 888, 76 лв. с ДДС, като стойността на
материалите е 326, 28 лв. с ДДС, а стойността на труда, с включена печалба на
строителя е 562, 48 лв. с ДДС респ. 468, 73 лв. без ДДС. От заключението се
установява още, че удължаването на водопроводния път за захранване на втория
етаж спрямо старото трасе е 13, 01 м., като по средни пазарни цени към момента
на извършването им стойността на разходите възлиза на 243, 23 лв. с ДДС, от
която сумата от 131, 02 лв. – труд, а сумата от **2, 21 лв. материали и
механизация. При проверката на място вещото лице е установило, че по подовата
плоча на терасата на ответницата, която служи като покрив на общия подход към
сградата има пукнатини, но към момента те са запълнени със саморазливен
уплътнител, който е водоустойчив и водонепроницаем. Вещото лице е констатирало,
че следите от течове на тавана на входа на сградата са стари и няма пресни
мокри следи. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в отговора на втора
задача не е включвало разходи по ремонт на вече поставен гипскартон и направа
на канал за преминаване на новите водопроводни тръби, тъй като е нямало
поставена такава задача, а и при огледа не е констатирала следи от изкърпване.
Вещото лице разяснява как е определило и остойностило извършените на покрива
ремонтни дейности, като допълва, че не знае дали строителят извършил ремонта е
бил регистриран по ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си
в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането
или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е
взето решение от общото събрание. Необходимите разноски са свързаните с
неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването
на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение,
пожар и други/ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонти
дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели
привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Полезните
разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и има характера на
подобрения.
При съобразяване на изложеното успешното провеждане на
исковата претенция по чл. 41 ЗС изисква от ищеца да докаже пълно и главно, че
процесната сграда е в режим на етажна собственост респ. че покрива й е обща
част, че е извършил твърдените ремонтни работи и тяхната стойност, че ремонта е
имал неотложен характер и е бил насочен към привеждане на покрива в състояние
отговарящо на неговото предназначение, както и какъв е дела на ответницата в
общите части.
В
случая е безспорно, че процесната сграда се намира в режим на етажна
собственост, тъй като самостоятелните обекти в нея принадлежат на различни лица
/арг. чл. 37 ЗС/. Следователно покрива на сградата представлява обща част по
смисъла на чл. 38 ЗС и принадлежи на всички етажни собственици. От показанията
на свид. У. категорично се установи, че в имота на ищеца е имало течове от
покрива на сградата. Съдът кредитира тези показания, тъй като с тях се
възпроизвеждат факти и обстоятелства непосредствено възприети от свидетеля, а и
те са в унисон с останалите събрани по делото доказателства. Наличието на
течове сочи, че покривната конструкция не е била годна за използване по предназначение,
поради което е било наложително извършването на ремонтни дейности за възстановяване
на нормалното й състояние. От показанията на разпитаните по делото свидетели,
включително тези на свид. **, категорично се установява, че в края на м. юли
2018г. са извършени действия по подменяна на счупени цигли, подмазване на
капаци, измазване и обшиване с ламарина /изолиране/ на четири коминни тела и
част от покрива. Извършените строителни дейности имат качеството на необходим
ремонт, тъй като са насочени към възстановяване на нормалното състояние на покривната
конструкция, за да може същата да изпълнява предназначението си. Ремонтът на
покрива е извършен от трето за делото лице - „Ол Кавър Консулт” ООД по
възлагане от ищеца /договор за ремонтни услуги от 28.07.2018г./. След като се
касае за необходими разноски не е било нужно за извършването им да е имало
решение на ОС на ЕС респ. съгласие на останалите собственици, включително
ответницата /арг. чл. 41 ЗС/. Видно от посочената разпоредба такова решение е
от значение при извършване на полезни разноски /подобрения/. Ето защо
възражението на ответницата в тази насока е изцяло неоснователно. В случая,
доколкото са сторени необходими разноски за поддържане и възстановяване на обща
част, ответницата дължи съответната част от тях, съразмерно на дела си в общите
части на сградата. Безспорно на същата принадлежи 1/2 ид. част от тях, поради
което тя дължи на ищеца половината от направените от него разходи за неотложен
ремонт. Уговореното възнаграждение за извършване на ремонта на покрива,
съгласно договора за изработка, е 1600 лв., но ищецът реално е доказал
заплащането само на сумата от 800 лв., която е платена като депозит.
Обстоятелство, което изрично е отразено в текста на договора и не е оспорено от
страните по делото. Твърденията му, че е платил остатъка не са подкрепени нито
с писмени, нито с гласни доказателства, поради което този факт следва да се
счете за недоказан. Доколкото в случая се касае до необходими разноски,
релевантни са реално направените разходи, поради което на присъждане подлежат
действително изразходваните средства. Следователно при доказано плащане от 800
лв., ответникът дължи на ищеца сумата от 400 лв., която съответства на
притежаваната от него 1/2 ид. част от общите части на сградата. Следва да се
отбележи, че доказано платената от ищеца цена на ремонта от 800 лв. е почти
напълно съизмерима със стойността му по средни пазарни цени, доколкото според
заключението на вещото лице същата възлиза на 795, 01 лв. В тази сумата върху
стойността на вложения труд и печалбата на строителя не е начислен ДДС, тъй
като по делото не се доказа същият да е регистриран по този закон. Подобна
идентичност опровергава възражението на ответницата за некачествено извършен
ремонт, а и видно от показанията на свид. **, то е свързано с дейности
/попълване с пяна на участък от покрива с липсващи цигли/, възстановяването на
чиято стойност не се претендира по делото. Предвид на изложеното предявения иск
с правно основание чл. 41 ЗС следва да бъде уважен до размера на 400 лв. и
отхвърлен за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 800 лв., като
неоснователен и недоказан.
Уважаването
на исковата претенция по чл. 45 ЗЗД е предпоставено от проведено от ищеца пълно
и главно доказване, че ответницата е имала твърдяното от него противоправно
поведение, което му е причинило претендираните от него вреди. В случая ищецът е
твърдял, че ответницата без неговото знание и съгласие е срязала и премахнала
водопроводните тръби снабдяващи имота му с вода. Събраните по делото
доказателства не само не установяват такова поведение на ответницата, но
опровергават изцяло твърденията на ищеца за липсата на знание и съгласие за
прекъсване на водопровода му. От представената по делото ел. кореспонденция,
чието авторство и съдържание не е оспорено от страните, както и от показанията
на свидетелите У. и ** безспорно се установява, че са водени разговори за
подмяната на старата инсталация и че ищецът е изразил съгласие за това, поради
което свид. У. е срязал старите тръби от водомера му и е поставил нови.
Действията на този свидетел изключват наличието на твърдяното от ищеца противоправно
поведение на ответницата по срязване и премахване на водопровода му. Не се
доказа по делото преправянето на водопроводната инсталация на ищеца и
прекарването й по нов по – дълг маршрут, който не минава през жилището на
ответницата, да се дължи на нейно противоправно действие или бездействие. Видно
от разменените ел. писма и показанията на горепосочените свидетели нежелание
новата инсталация да следва старото трасе е изразил свид. **, а не ответницата.
Това негово нежелание, дори да е изразено със знанието и съгласието на ответницата,
макар последната да заявява в личните си обяснения по чл. 176 ГПК, че не е
участвала в подмяната на ВиК инсталацията, не е достатъчно, за да се приеме, че
било налице неправомерно ограничаване на достъп на ищеца до общите части в
сградата, каквато е главната линия на водопровода. По делото не се ангажираха
доказателства ищецът да е предприел действия за прокарване на новите водопроводни
тръби по старото трасе и да не е могъл да стори това поради някакво действие
или бездействие на свид. **, а още по – малко на ответника по иска. Съобразявайки
се единствено с изразеното нежелание за преминаване на новите тръби по
досегашния път, ищецът се е съгласил да преправи инсталацията си по установения
по делото начин, което изключва наличието на противоправност в поведението на
друг правен субект. Дори се приеме, че в случая е налице някакво противоправно
поведение, то е осъществено от лице различно от страната срещу която е насочен
иска, поради което тя не се явява материалноправно легитимирана да отговаря по
него. Нещо повече от събраните по делото доказателства /ел. писма и показанията
на свид. **/, които не са оспорени от ищцовата страна, категорично се
установява, че спазването на старото трасе изиска преминаване на тръбите през
имота на третия индивидуален собственик – свид. **. Това изключва поведението
на ответницата респ. свид. **, дори и разгледано като неправомерно по своя
характер, да е единствения каузален фактор довел до необходимостта от
преправяне на водопроводната инсталация на ищеца и прекарването й по нов
маршрут, без да е доказано по делото, че другият собственик е бил съгласен с
исканата подмяна и спазването на старото трасе. Още повече, че сам ищецът
признава в ел. писмо от 24.**.2017г., че последният смята водопровода за негова
отговорност и го държи изключен от главния кран. Следователно по делото не е
установена изискуемата от фактическия състав на деликтната отговорност причинна
връзка между поведението на деликвената и твърдения вредоносен резултат т.е.,
че последният е настъпил като непосредствена и неизбежна последица само и
единствено от поведението на ответника. По изложените съображения съдът намира,
че претенция по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените му вреди в
резултат на срязване на водопроводните тръби, снабдяващи жилището му с питейна
вода и наложилото се поради това преправяне на водопроводната му инсталация
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
С
негаторния иск по чл. 109 ЗС се дава защита на правото на собственост срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, но без да се отнема
владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Предмет на делото е несъществуването на правото на ответника да въздейства
върху вещта по начин, който смущава нейното ползване. В тази връзка съгласно
чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Следователно за уважаването
на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на вещта и че върху нея ответникът е осъществил неоснователно
въздействие с действие или бездействие, но и че това негово поведение създава
за ищеца пречки за използването на собствения му имот /вещ/ по – големи от
обикновените – чл. 50 ЗС. В този смисъл т. 3 от ТР № 4/06.**.2017г. по тълк.
дело № 4/2015г. на ОСГК, ВКС.
Относно
претенцията на ищеца за осигуряване на свободен достъп до водомера му по делото
не е спорно, че понастоящем средството за търговско измерване монтирано да
отчита потребената в имота му вода се намира в помещение, което принадлежи на ответницата.
По аргумент от чл. ** ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004г. като потребител
на ВиК услуги ищецът е собственик на индивидуалния водомер, по който те се
отчитат. В тази връзка същият следва да го поддържа и ремонтира, както и да
осигурява достъп до него на служителите на ВиК оператора за отчитането му /чл.
43 ал.1 Наредба № 4/14.09.2004г./. От показанията на свид. ** се установи, че
към момента избеното помещение, в което се намира водомера е заключено. Само
това обаче не е достатъчно да се приеме, че е налице неоснователно въздействие
върху вещта, собственост на ищеца. Заключването на избеното помещение е част от
правомощията на собственика му и всякога е допустимо действие от негова страна,
включително и когато там се намират чужди вещи. В случая, за да е налице
неоснователно въздействие, което пречи на ищеца да упражнява правото си
следваше да се докаже по делото, че той е искал достъп до водомера и такъв му е
отказан във връзка с отчитането, поддръжката или ремонта му. Такива
доказателства по делото не бяха събрани, а напротив от показанията на свид. **
се установи, че ищецът никога не е искал достъп и не е бил възпрепятстван от такъв.
В тази им част показанията на свидетеля се кредитират от съда, тъй като са в
унисон с направеното от ищеца съдебно признание, че не знае дали мазето на
ответницата се заключва, тъй като не е ходил там. Причините за това за
ирелевантни. Отчитайки специфичния характер на процесната вещ и нейното основно
предназначение, твърдяното от ищеца смущаване на правото му на ползване не е
налице, тъй като водомера му се отчита редовно от служители на ВиК оператора. В
тази насока са както показанията на свид. **, така и признанията на ищеца, че
заплаща сметки за потребената от него вода. Предвид на това следва да се приеме,
че по делото остана недоказано ответникът да създава пречки за ищеца във връзка
с използването на вещта му. По същество достъпа, който ответната страна
осигурява на оператора на водоснабдителната система до средствата за търговско
измерване, включително и с оглед задълженията на последния по чл. 32 ал. 10 на
Наредба № 4/14.09.2004г. отрича основателността на предявената претенция по чл.
109 ЗС, поради което същата следва да се отхвърли.
На
отхвърляне подлежи и последната претенция на ищеца по чл. 109 ЗС за осъждане на
ответника да ремонтира за своя сметка терасата си над общия вход, поради
наличието на течове от нея. По делото безспорно се установи, че към датата на
предявяване на иска съществуващите на подовата настилка на терасата пукнатини
са запълнени със саморазливен уплътнител, който е водоустойчив и
водонепроницаем. Това е преустановило теча от тях по тавана на входа на
сградата, доколкото вещото лице е установило, че следите от течове там са стари
и няма пресни мокри следи. По този начин е преустановено неоснователното
въздействие на ответницата и са отстранени пречките относно необезпокояваното
ползване на общите части от сградата от страна на отделните етажни собственици,
включително ищеца.
При този изход на делото в полза на страните следва да се
присъдят разноски съразмерно с уважената респ. отхвърлената част от исковете. Ищецът
е доказал заплащането на адвокатски хонорар за делото в размер на 800 лв., като
по аргумент от чл. 2 ал. 5 Наредба № 1/09.07.2004г. и предвид липсата на
изрично диференциране на същия следва да се приеме, че за всеки иск е платено по
200 лв. За уважената му искова претенция същия е доказал заплащането на
държавна такса в размер на 64 лв., за възнаграждение на свидетел и на преводач
по 30 лв. и за вещо лице – 66 лв. предвид относимотта само на първата задача
към иска по чл. 41 ЗС. Предвид на това и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 195 лв. С оглед броя
и цената на отхвърлените искове на ищеца следва да се възложат сторените от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за преводач в размер
на 1384 лв. Ответникът няма право на адвокатско възнаграждение за исковете,
които не са предмет на делото, а за тези които му се следва то не е прекомерно,
доколкото е уговорено към долния праг по Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за
минималния размер на адвокатските възнаграждение и е съответствие с правилото
по чл. 2 ал. 5 от същата наредба.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
А.М., родена на ***г., гражданка на Великобритания, с ЛНЧ: ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.У., роден на ***г., поданик на Кралство Швеция, с адрес гр. ***,
ул. „***” № ** ет. 2, на основание чл. 41 ЗС, СУМАТА от 400 лв. /четиристотин
лева/ - представляваща припадащата й се част от извършените необходими разноски
за ремонт на покрива на жилищна сграда, в режим на етажна собственост, находяща
се гр. ***, ул. „***” № **, като отхвърля иска за горницата над уважения размер
от 400 лв. до пълния предявен размер от 800 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.У., роден на ***г., поданик на Кралство Швеция, с адрес гр. ***,
ул. „***” № ** ет. 2 против А.М., родена на ***г., гражданка на Великобритания,
с ЛНЧ: ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му вреди в резултат на срязване на водопроводните тръби, снабдяващи
жилището му с питейна вода и наложилото се поради това преправяне на
водопроводната му инсталация, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.У., роден на ***г., поданик на Кралство Швеция, с адрес гр. ***,
ул. „***” № ** ет. 2 против А.М., родена на ***г., гражданка на Великобритания,
с ЛНЧ: ********** с адрес *** искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане
на ответницата да осигури достъп до избеното си помещение, в което е разположен
водомера, отчитащ потребената в имота на ищеца вода и за осъждането й да извърши
ремонт за своя сметка на собствената й тераса, за да премахне пукнатините по
нея, причиняващи течове в общите части на входа на сградата, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА
А.М., родена на ***г., гражданка на Великобритания, с ЛНЧ: ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.У., роден на ***г., поданик на Кралство Швеция, с адрес гр. ***,
ул. „***” № ** ет. 2, СУМАТА от 195 лв. /сто деветдесет и пет лева и / -
представляваща направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА
Д.У., роден на ***г., поданик на Кралство Швеция, с адрес гр. ***, ул. „***” № **
ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на А.М., родена на ***г., гражданка на Великобритания, с ЛНЧ: **********
с адрес ***, СУМАТА от 1384 лв. /хиляда триста осемдесет и четири лева/ -
представляваща направените по настоящото дело разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: